Решение по дело №480/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 302
Дата: 2 октомври 2019 г. (в сила от 2 октомври 2019 г.)
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20195210100480
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 02.10.2019 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

     

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 480 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юриск. К.С., срещу А.С.М., ЕГН ********** ***.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца заплащане на сумата от общо 2568.25 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за револвиращ заем № **********, в това число: 581.03 лв.- неизплатена главница; 1269.37лв. неизплатено договорно възнаграждение и 717.85 лв.- неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 13.12.2012г. е сключен Договор за револвиращ заем(ДРЗ) № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и А.С.М.. Договорът е сключен по инициатива на клиента, който е попълнил раздел V „Параметри на искания револвиращ заем“ с желаните от него характеристики на договора. Параметрите на сключения Договор за револвиращ заем са както следва:Общо задължение по договора: 2403.21 лева, включващо:Сума на заема: 600 лв.;Срок на заема: 48 месеца;Размер на вноска: 50 лв.;Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца;Годишен процент на разходите (ГПР %): 154.57 %;Годишен лихвен процент 97.66%Лихвен процент на ден: 0,27%. Договорът е подписан при Общи условия /по-нататък наричани за краткост „ОУ”/. ОУ са неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б“ от ДЗР/.„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като превежда на 18.12.2012г. парична сума в общ размер на 2000 лв. по посочената от длъжника А.С.М. банкова сметка, ***водно нареждане (документ за кредитен превод с банкова референция: 270РВWР123530046 от 18.12.2012 г.).От своя страна длъжникът поема задължение да погасява предоставения заем на равни месечни вноски, в размер и срокове, според раздел VI на Договора за револвиращ заем, а именно на 48 равни месечни вноски в размер на 50 лв., с падежна дата - всяко 20-то число на месеца. Въпреки това, длъжникът е спрял да изпълнява договорните си задължения след като е изплатил в цялост 11 погасителни вноски и една частична.Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по ДРЗ № ********** е в общ размер на 552.81 лв. /петстотин петдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/. С плащанията си длъжникът е погасил:част от главницата в размер на 19.07лв.;част от договорното възнаграждение в размер на 533.74лв.сумата от 7.19 лв. /седем лева и деветнадесет стотинка/ е отнесена за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.10.1 от ОУ: „В случай, че КЛ/СД просрочи плащането на вноските по заема КР начислява неустойка за забава в размер на ОЛП +10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал задължението си за извършване на плащания съгласно изготвения погасителен план, което е видно и от приложената към настоящата молба финансова справка извлечение, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в Общите условия към ДПК, на дата 11.02.2014 г. договорът е прекратен от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и поради неизпълнение е начислена неустойка в размер на 717.85 лв. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДРЗ ********** е изтекъл на дата 20.12.2016г., с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.Съгласно т.4. от Общите условия към Договор за револвиращ заем № ********** длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в договора. Страните по този ДРЗ се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 1269.37 лева.В съответствие с изложеното, считат, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. От представеният по делото ДРЗ е видно, че същият е сключен в рамките на исканите от ответника параметри, посочени от същия в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем“. Съгласно т. 2 от ОУ, попълнената до точка V и подписана бланка на проектодоговор за ДРЗ е искане от клиента за отпускане на заем, одобрен от кредитора. След извършена преценка съгласно вътрешни правила, попълненият и подписан от КЛ проектодоговор на ДРЗ е подписан и от страна на кредитора, съответно влиза в сила. „ПРОФИ КРЕДИТ България" Ф ЕООД изпълнява точно, съгласно ОУ към Договор за револвиращ заем № **********, задължението си като превежда по посочена от КЛ в ДРЗ банкова сметка ***. По силата на сключения Договор клиентът се задължава да върне на кредитора така поредосравените парични средства, заедно с договорното възнаграждение. В т.2 от ОУ е описан начинът на попълване образеца за договора за револвиращ заем, като е посочено, че същият се попълва съвместно от потребителя с кредитния експерт до раздел V. Попълненият образец проекто - договор не представлява договор за кредит , а съгласно ОУ това е искане от клиента за отпускане на заем до размер на посочения или по-малък. При кандидатстване потребителят попълва желаните от него финансови параметри в т.V, като подписаният от длъжниците проекто-договор има роля на молба за отпускане на заем, т.е. за предоставяне на парични средства по заема в размер до искания или по-нисък.По преценка на клиента, той може да се откаже от сключения ДРЗ най-късно в 14 дневен срок въз основа на връчено писмено известие за отказ от ДРЗ на адреса на кредитора. Длъжникът не се е отказал от сключения договор и е усвоил паричните средства, които са отпуснати първоначално. Също така е изпълнявал задълженията си по договора, като до един определен момент е погасявал вноските си. Този факт ясно свидетелства, че клиентът е изразил съгласие за възникването на облигационното правоотношение между страните и е бил наясно с неговото съдържание.Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд - Велинград. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 73/2019г.На дружеството е изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1, т.2, че може да предяви иск за установяване на вземането, получено от заявителя на 10.04.2019г.С оглед на гореизложеното и след като се убедите в основателността на исковата претенция, моля да постановите решение, с което да установите със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД по ДРЗ № ********** срещу длъжника А.С.М., ЕГН: ********** в размер на 2568.25лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за револвиращ заем № ********** и включващо неизплатена главница в размер на 581.03 лв., неизплатено договорно възнаграждение в размер на 1269.37 лв. и неустойка в размер на 717.85 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Въз основа на така очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД по ДРЗ № ********** срещу длъжника А.С.М., ЕГН: ********** сумата от общо 2568.25 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за револвиращ заем № ********** и включваща неизплатена главница в размер на 581.03 лв., неизплатено договорно възнаграждение в размер на 1269.37 лв. и неустойка в размер на 717.85лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.

Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията.

В определения срок  не е постъпил писмен отговор. Поради което и му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.

В о.с.з. ищеца с писмена молба подържа иска, чрез пълномощника си юриск.С., иска уважаване на същия, като е  поискал и постановяване на неприсъствено решение.

В о.с.з. ответника не се явява и не изпраща представител не взема становище по иска, не ангажира доказателства.  

Съдът констатира, че преписи от искова молба и приложенията са връчени на ответника на 14.06.2019г., с указания да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Ответника е редовно призован за о.с.з., като съобщението е връчена на 18.08.2019г., но  не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 73/2019г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед № 91/15.02.2019г. по чл.410 ГПК, се установява да е разпоредено А.С.М., ЕГН ********** ***, да заплати на ищцовото по настоящето дело дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ********* –гр.София сумата от общо 2568.04 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № ********** от 18.12.2012г., от която – 581.03 лв.- главница; 1269.37лв. договорна възнаградителна лихва за периода 20.12.2013г.-20.12.2016г. и 717.85 лв.- неустойка, ведно със законна лихва  върху сумата, считано от 24.01.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски от общо 101,37лв., в това число 51,37лв. за държавна такса и 50лв. за юриск.   възнаграждение.

Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 73/2019г. на ВлРС е връчена на длъжника лично на 21.02.2019г., а на 21.02.2019г. е постъпило от него възражение по реда на чл.414 ГПК, в което твърди да не дължи изпълнение , тъй като през 2011г. е взел от тази фирма 600лв, които е изплатил. Във връзка с това възражение ищеца е уведомен да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 73/2019г. на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 10.04.2019г., а настоящия установителен иск е постъпил в съда на 13.05.2019г., изпратен по пощата с клеймо от 10.05.2019г. Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.

Видно от представените по настоящото дело от ищеца доказателства : Договор за револвиращ заем № ********** от 13.12.2012г., Декларация за обработка на лични данни от 15.12.2012г., Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ БЪГЛАРИЯ ЕООД към Договори за револвиращ заем: версия 15.11.2012г.; Преводно нареждане от 18.12.2012г. на името на А.С.М. към ЦКоБ, както и Извлечения по сметка към Договор за потребителски кредит № **********, между страните е сключен въпросния договор за заем със следните параметри: Сума на кредита: 600 лв.; Срок на кредита - 48  месеца; Размер на вноските по кредита – 50,0 лв.; Годишен лихвен процент – 97,66% и ГПР - 154,57%; сума на всеки револвинг 9468лв.; договорно възнаграждение при револвинг -1332,00лв.; общо дължимо при револвинга -1800; Общо задължение – 2403,21лв., платимо при вноски с дата на погасяване 20-то число на месеца.

Според т.10.4 от ОУ при неизпълнение на задължение на заемополечателя за заплащане на дължими суми, върху целия размер на заема се начислява неустойка от 50%. Сумата от 600 лв. е преведена на заемополучателя А.С.М. на 18.12.2012г. по банков път.

Въпросът за това дали ответника е сключил с ищеца точно този договор се установява от изписаните във горните документи имена А.С.М. и положени в края на документите подписи от това лице.

Съгласно погасителния план  кредитополучателят е следвало  да преведе 58 погасителни вноски, всяка на стойност 50,0 лева, включваща главница по заема и лихва.

Видно от  Извлечението по сметка приложено към исковата молба  кредитополучателят е погасил изцяло първите 11 бр. месечни вноски, както и частично 12-та вноска, дължима на 20.12.2013г. като всички вноски са правени със закъснение.

Както вече бе посочено по-горе налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по делото по смисъла на чл.238, ал.1 ГПК. Освен това и от представените доказателства може да се заключи, че искът е вероятно основателен. Тоест налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение не се мотивира по същество, кат в него е достатъчно да се укаже наличие на предпоставките за постановяването му.

 

 

 

 

И тъй като такива са налице, то и съдът постановява неприсъствено решение, с което се установява наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата от общо 2568.04 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № ********** от 18.12.2012г., от която – 581.03 лв.- главница; 1269.37лв. договорна възнаградителна лихва за периода 20.12.2013г.-20.12.2016г. и 717.85 лв.- неустойка, ведно със законна лихва  върху сумата, считано от 24.01.2019г. до окончателно изплащане на вземането, за заплащането на които е издадена Заповед № 91/15.02.2019г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 73/2019г. по описа на РС Велинград.

Предвид изхода на делото ищеца има право на разноски в настоящото производство и уважаване на иска, като е представил доказателства за направени разноски за държавна такса в размер на 98,63лв. Ищеца е представляван от юрисконсулт и претендирал разноски за това от 300лв., при което и и на осн. чл.78, ал.8 ГПК има право на разноски за юрисконсулт в размер на 300лв. Общия размер на направените от ищеца разноски в настоящото производство е 398,63лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, която и сума ще се осъди ответника да му заплати. Видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 73/2019г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 101,37лв.,  в това число 51,37лв. за държавна такса и 50лв. за юриск.   възнаграждение, а искът се уважава изцяло, то и на ищеца да се присъдят разноски за заповедното производство в този размер, която сума ответника ще се осъди да му заплати.

Предвид изхода от спора ответника няма право на разноски, а и като не направил искане за присъждане на такива, то и съдът не му присъжда разноски.

Мотивиран от горното съдът,

Р     Е     Ш     И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.В, ЧЕ А.С.М., ЕГН ********** ***, му ДЪЛЖИ следните суми: сумата от общо 2568.04 лв. /две хиляди петстотин шестдесет осем лева и 04ст./, дължима по Договор за револвиращ заем № ********** от 18.12.2012г., в това число: 581.03 лв.- главница; 1269.37лв. договорна възнаградителна лихва за периода 20.12.2013г.-20.12.2016г. и 717.85 лв.- неустойка, ведно със законна лихва  върху сумата, считано от 24.01.2019г. до окончателно плащане, КОИТО СУМИ е разпоредено да заплати с издадена Заповед № 91/15.02.2019г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 73/2019г. по описа на РС Велинград.

ОСЪЖДА А.С.М., ЕГН ********** ***, да заплати на„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, СУМАТА от 398,63лв. /триста деветдесет и осем лева и 63ст./, представляваща разноски направени в исковото производство, както и Сумата от 101,37лв. /сто и един лева и 37ст./, представляваща разноски направени в заповедното производство.

 

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Същото да се връчи на страните.

Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.

 

                                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)