Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова като разгледа
докладваното от съдия Шефки адм. дело № 242 по описа за
2020 г. на КАС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215, ал.1 Закона
за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба от «БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ» ЕАД *** ***, ЕИК
*** срещу Заповед
№ДК-11-К-5/10.07.2020 г. издадена от началника на РДНСК – Кърджали, с която е
отменено Разрешение за строеж /РС/ №***/*** г., издадено от главния архитект на
община Ардино, както и одобрения работен проект за строеж „Изграждане на
физическа инфраструктура за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа
за базова станция на Виваком ***, ***, с възложител „БТК“
ЕАД. Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна,
като постановена в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че в процесния случай не е необходимо изработването на
план-схеми към ПУП, тъй като разполагането на техническите проводи в населените
места е нормативно уредено в Наредба №8/28.07.1999 г. за правила и норми
за разполагане на технически проводи и
съоръжения в населени места. Намира за неприложима
разпоредбата на чл.148, ал.5 от ЗУТ, респ. счита, че Община Ардино не следва да
бъде вписана като възложител на строежа, предвид учреденото със Заповед №***/***
г. на кмета на община Ардино, право на прокарване на кабелна електросъобщителна мрежа, в полза на „БТК“ ЕАД. Твърди също, че лицето подписало заявлението
за съгласуване и одобряване на проектите и издаването на РС е притежавало
представителна власт. Прави искане за отмяна на оспорената заповед. В о.с.з.,
чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, като излага и
съображение за нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, допуснато в хода на
административното производство. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
началник на РДНСК-Кърджали, в представено писмено становище, намира жалбата за
неоснователна. Счита, че наличието на действащ ПУП за гр.Ардино и
съответствието на проекта с изискванията на Наредба №8/28.07.1999 г. за правила
и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места,
както и предвиденото разполагане на трасето през тротоара на улицаq не
замества изискването за одобряване на план-схема. В с.з. се представлява от юрк.М., която изразява становище за неоснователност на
жалбата, по съображения, изложени в писмена защита. Излагат се подробни доводи,
че уличната регулация на гр.Ардино не е приложена, поради липса на проведени отчуждителни процедури. Прави възражение за прекомерност на
договореното адвокатско възнаграждение.
Заинтересованите страни, не
вземат становище по жалбата.
Жалба е
процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в рамките на законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу
административен акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Установи се от приложената
по делото административна преписка, че със Заповед №***/***г., издадена от кмета на община Ардино, в полза на «БТК» ЕАД,
е учредено право на прокарване на кабелна електронна съобщителна мрежа за обект
„Изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на кабелна електронна
съобщителна мрежа за базова станция на Виваком ***, ***, с обща дължина на трасето 308 м., от които
302 м., попадащи в терен публична общинска собственост - от съществуваща шахта
** на
ул.“***, до шахта ** на ул. „***“, както и 6 м., попадащи в общинска частна
собственост - от съществуваща шахта **
на ул. „***“ до т.27 - фасадата на жилищен блок на ул. „***“ №*.
Изготвен е инвестиционен проект за обект „Изграждане на физическа
инфраструктура за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа за базова
станция на Виваком ***, ***, със съответните
части: „Телекомуникации“, „Геодезия-трасировъчен план“, „Конструктивна“, „ВОБД“
и „Пожарна безопасност“.
Оценката за съответствието
на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите е извършена
с комплексен доклад по чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, изготвен от надлежно
регистрирана фирма-консултат. В последния доклад е
прието, че проектът отговаря на основните изисквания към строежите, поради
което е налице основание за одобряването му.
Със заявления вх.№
30-34-1/18.06.2020 г. и вх.№30-34-2/18.06.2020г., възложителят "БТК"
ЕАД е направил искане до главния архитект на Община Ардино за съгласуване и
одобряване на инвестиционен проект и издаване на РС за обект „Изграждане на
физическа инфраструктура за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа
за базова станция на Виваком ***, ***.
Въз основа на одобрения
проект, на основание чл. 148, ал. 4 и чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, главният архитект е
издал Разрешение за строеж № 11/23.06.2020 г., с което е разрешил на
възложителя „БТК“ ЕАД да изгради въпросния строеж. На 26.06.2020 г.,
РДНСК-Кърджали е уведомено за издаденото строително разрешение.
При извършена проверка по
чл.156 от ЗУТ, резултатите от която са отразени в Констативен протокол №**/***
г., длъжностни лица при РДНСК-Кърджали са приели наличието на следните
нарушения при издаването на РС: 1. Заявленията за одобрение на инвестиционния
проект и за издаване на разрешение за строеж, са подадени от лице без
представителна власт – нарушение на чл.144, ал.1 и чл.148, ал.4 от ЗУТ; 2. За
новото трасе, в част „Телекомуникации“, липсва одобрен ПУП - план-схема за
техническата инфраструктура, изискуема по силата на чл.50, ал. 1 от Закона за
електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура /ЗЕСМФИ/ - нарушение
на чл.145, ал.2, вр. с чл.108, ал.1 ЗУТ; и 3. в
нарушение на чл.148, ал.5 ЗУТ, Община Ардино, не е вписана като възложител в
издаденото РС.
Въз основа на горния
Констативен протокол и на основание чл. 156, ал. 3 от ЗУТ, началникът на РДНСК
– Кърджали е издал Заповед №ДК-11-К-5/10.07.2020 г., предмет на настоящия спор,
с която е отменено РС №***/*** г., изд. от главния архитект на община Ардино,
както и одобрения работен проект за строеж „Изграждане на физическа
инфраструктура за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа за базова
станция на Виваком ***, ***, с възложител „БТК“ ЕАД.
В мотивите към оспорената заповед са посочени следните нарушения при издаване
на РС: 1. липса на писмено заявление от възложителя за съгласуване и одобряване
на инвестиционния проект, както и за издаване на разрешение за строеж, поради
това, че не са представени данни за упълномощаване на лицето, подало
заявленията – нарушение на чл.144, ал.1 и чл.148, ал.4 от ЗУТ; 2. липса на
одобрена план-схема за техническата инфраструктура по чл.108, ал.2 ЗУТ,
изискуема по силата на чл.50, ал. 1 от ЗЕСМФИ - нарушение на чл.145, ал.2, вр. с чл.108, ал.1 ЗУТ; 3. неизпълнение на изискването на
чл.148, ал.5 ЗУТ, Община Ардино да бъде вписана като възложител в издаденото
РС.
От заключението на вещото лице по назначената СТЕ,
ведно с уточненията на вещото лице
в о.с.з. се
установява, че одобреният ивестиционен проект касае изграждане на ново трасе в
съществуваща улична мрежа. Процесният строеж е
предвидено да бъде разположен в терен, попадащ в улична регулация по ул.„***“ и
ул.“***“, съгласно действащия ПУП на гр.Ардино, одобрен със заповед №***/*** г.
Основната част от трасето - 302 м., попада в имот, който е публична общинска
собственост - улица, а 6 м.- в терен, който е частна общинска собственост,
отреден за комплексно жилищно застрояване. Констатирало е, че Община Ардино не
поддържа кадастър за изградената подземна инфраструктура, видно и от писмо
изх.№**/***г. на началника на отдел АБОбС при общинска администрация - Ардино. Новопредвиденото
трасе, предмет на РС №***/*** г.
представлява отклонение от съществуващата по ул. „***“, техническа
инфраструктура според Протокол от 18.06.1981 г. с приложена скица. Според
вещото лице, РП на гр.Ардино, в частта му, предмет на РС №**/***г., в т.ч. и в
частта му за уличната регулация, е приложен - улиците са изградени и
благоустроени. Инвестиционният проект е изработен в
необходимите части, като в част „Геодезическа-Трасировъчен
план“ е определено местоположението на предвиденото трасе и на новите шахти,
разстоянията между последните, както и разстоянието между новопредвидения
кабел и бордюрната линия. Вещото лице счита, че в
настоящия случай определеното трасе отговаря на изискванията на Наредба
№8/28.07.1999 г. и на ЗЕСМФИ, и е съответно на предвижданията на действащия ПРЗ
на гр.Ардино, като при приложена улична регулация, не е необходимо одобряване
на план-схема, като в тези случаи били приложими правилата на Наредба №8/1999
г. Счита също, че такава план-схема на практика е била изготвена преди
проектирането, в производството по чл.193 ЗУТ за учредяване право на прокарване
на кабелна електронна съобщителна мрежа, с определянето на трасето на провода и размера на сервитута.
Според
показанията на свидетелката Д. Д. С.,
заявленията за одобрение на инвестиционните проекти и за издаване на
разрешение за строеж са подписани и подадени от Е. Е. – служител на БТК. Съдът
не кредитира показанията на св. Д. С. и св.С. Х. Д., в частта им, касаеща необходимостта от одобряване на план-схема в
конкретния случай, поради правния характер на този въпрос.
По делото е
приложено и пълномощно рег.№**/*** г., с нотариална заверка на подписите, по
силата на което Е. А. Е. е упълномощен да представлява „БТК“ ЕАД, в т.ч. и пред
компетентните държавни и общински органи, като подписва, подава и получава:
кореспонденция, касаеща съгласуване на визи за
проектиране и проекти на физически и юридически лица; кореспонденция с комисии
по бедствия и аварии, МВР, МО и др. органи; споразумения с трети лица по
възстановяване на щети, нанесени на електронно съобщителната мрежа и
обслужващите я съоръжения, както и договори за присъединяване към електронно
съобщителната мрежа.
При извършената
проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 219,
ал. 1 от ЗУТ, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган-началник
на РДНСК, надлежно упълномощен с т.13 от Заповед №РД-13-171/13.06.2019, изд. от
началника на
ДНСК.
Оспореният акт съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
в т.ч. и фактически и правни основания
за постановяването му. Заповедта е издадена и
при спазване на установената в закона процедура, като съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Проверката на процесното разрешение за
строеж е извършена по реда на чл.156 ЗУТ. Съставен е констативен протокол, от
служители на РДНСК – Кърджали, съдържащ подробно описание на констатираните
нарушения, като процесната заповед е издадена в
14-дневния срок, указан в чл. 156, ал. 1 от ЗУТ.
При
преценката за съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът
съобрази следното:
По
отношение на посоченото в заповедта нарушение на чл.144, ал.1 и чл.148, ал.4 от ЗУТ - заявленията за одобряване на
инвестиционния проект и за издаване на РС, са подадени от лице, за което няма
данни да е надлежно упълномощено, съдът, като взе предвид показанията на св. Д.
С., констатира, че заявленията са подписани и подадени от Е. А. Е.-служител на БТК.
Съгласно
чл.144, ал.1 и чл.148, ал.4 от ЗУТ, инвестиционните проекти, по които се издава
разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на
възложителя, респ., РС се издава отново след надлежно заявяване от страна на възложителя.
Според
приложеното по делото пълномощно, с описаното по-горе съдържание, подателят на
заявленията - Е. А. Е. е упълномощен да представлява „БТК“ ЕАД, като извършва
конкретно посочени в пълномощното действия, касаещи подписване, подаване и
получаване на документи, измежду които не се съдържат такива, свързани с
подаване на искания за одобряване на инвестиционни проекти и за издаване на
строителни разрешения от името и за сметка на БТК, поради което съдът намира,
че е допуснато соченото нарушение на чл.144, ал.1 и чл.148, ал.4 от ЗУТ. Съдът
намира обаче, че последното нарушение не е основание за отмяна на издаденото строително
разрешение, тъй възложителят БТК ЕАД разполага с възможността да потвърди
действията, извършени без представителна власт. Още повече, че в конкретния
случай, волята на възложителя да се снабди със строително разрешение за
изграждане на процесната физическа инфраструктура е
видна и от действията му, предхождащи
издаването на РС.
По
отношение на визираното в оспорената заповед неизпълнение на изискването на
чл.148, ал.5 ЗУТ, Община Ардино да бъде вписана като възложител в издаденото РС,
съдът съобрази следното:
Установено
е в случая, че със Заповед №***/*** г., издадена от кмета
на община Ардино, на основание
чл.193, ал.4 ЗУТ, в полза на «БТК» ЕАД, е учредено право на прокарване на
кабелна електронна съобщителна мрежа, във връзка със строежа, предмет на РС №**/***г.
Действително,
според чл.148, ал.5, изр.1-во от ЗУТ, когато възложител е лице, което има право
да строи в чужд имот по силата на специален закон, разрешението за строеж се
издава на възложителя и на собственика на имота. В настоящата хипотеза обаче,
на основание чл.193, ал.4 ЗУТ, е учредено право на прокарване на отклонение от
съществуваща кабелна електронна съобщителна мрежа, като в тези случаи,
разпоредбата на чл.193, ал.7 ЗУТ предвижда разрешението за строеж да се издава
на титуляря на учреденото право по ал. 1, 3 и 4, както е процедирано
и в издаденото РС. Дори да се приеме, че следва да се приложи и разпоредбата на
чл.148, ал.5 ЗУТ, то горният пропуск отново не е основание за отмяна на
издаденото РС, тъй като може да бъде отстранен с допълване на строителното
разрешение, чрез вписването в него и на собственика - Община Ардино, именно в
качеството му на собственик на имота, не и като възложител на строежа, както е
посочено в оспорената заповед. Собственикът на имота е възложител по смисъла на
чл.161 ЗУТ, когато е инициатор и участва в строителния процес, респ. има
задълженията по чл.161, ал.1, изр.2-ро и е субект на отговорността по чл.161,
ал.4 от ЗУТ, а настоящият случай не е такъв.
По
отношение на посоченото в оспорения акт нарушение на чл.145, ал.2, вр. с чл.108, ал.1 ЗУТ - липса на одобрена план-схема за
техническата инфраструктура по чл.108, ал.2 ЗУТ, изискуема по силата на чл.50
от ЗЕСМФИ, съдът намира следното:
По
силата на чл.108, ал.2 от ЗУТ, подробният устройствен
план се придружава от планове за вертикално планиране, планове-схеми за
комуникационно-транспортната мрежа и други, които се одобряват едновременно с
подробния устройствен план и са неразделна част от
него. С план-схемите за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура
се определят видът и техническите размери на мрежите и съоръженията, като одобряването на плана без такива план-схеми, е
основание за изменението му, на основание чл. 134, ал.2, т.8 ЗУТ.
Съгласно
чл.64, ал.2 ЗУТ, елементите на техническата инфраструктура, се предвиждат с устройствени
планове. Неразделна част от общите и подробните устройствени
планове са план-схемите на елементите на техническата инфраструктура.
В чл.50, ал.1-4 от ЗЕСМФИ, регламентиращ правилата
за дейностите по изграждането на физическа инфраструктура, прилежаща към електронна съобщителна мрежа е предвидено, трасето на линейната физическа инфраструктура за
разполагане на електронни съобщителни мрежи, да се определя с подробния устройствен план, одобрен при условията и по реда на ЗУТ.
Съгласно относимата разпоредба на чл.50, ал.3, т.1 и
т.3 от с.з., не се изисква изработване на ПУП, в случаите, в които трасето на
физическата инфраструктура за кабелна електронна съобщителна мрежа е в обхвата
на съществуващ път, както и при изграждане на елементи от инфраструктурата за
разполагане на електронна съобщителна мрежа от регулационната линия на имота, в
който се изгражда, до входната точка за достъп до сграда. Сходно е съдържанието
и на чл.5, ал.1 и ал. 2, т.2 от Наредба № 35 от 30.11.2012 г. за правилата и
нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни
електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура. От своя страна, в чл.50, ал.4 ЗЕСМФИ са
посочени случаите, в които не се изисква одобряване на план-схема към ПУП: 1.
съществуваща физическа инфраструктура, отразена в кадастралната карта или в
кадастрален план и 2. приемно-предавателни станции на безжични електронни
съобщителни мрежи, инсталирани във, върху или по сгради, постройки или
съществуваща физическа инфраструктура.
Отмененото
строително разрешение касае изграждане на нова физическа инфраструктура за разполагане
на кабелна електронна съобщителна мрежа по улица „***“ в ***. По делото няма
спор, че предвиденото трасе е разположено в територия, за която има одобрен
ПУП-ПРЗ, както и че този ПУП не е придружен от план-схеми за комуникационно-транспортната
мрежа, съобразно изискването на чл.108, ал.2 ЗУТ. Установи се от приложените по
делото доказателства, в т.ч. и от заключението на вещото лице, което съдът
кредитира в тази му част, че процесната техническа
инфраструктура не е предвидена в одобрените устройствени
планове, като не налице и нито една от
хипотезите на чл.50, ал.4 от ЗЕСМФИ, тъй като физическата инфраструктура не е съществуваща,
а предстои да бъде изградена, а предвиденият обект не е с характера, посочен в
т.2 на чл.50, ал.4 от ЗЕСМФИ.
При
тези данни съдът намира, че разрешението за строеж е издадено в нарушение
на чл.64, ал.2 от ЗУТ и чл.50, ал.1 от
ЗЕСМФИ.
В
случая са налице изключенията по чл.50, ал.3, т.1 и т.3 от ЗЕСМФИ и за
изграждане на процесното трасе на физическата инфраструктура,
не се изисква изработване на ПУП. Същевременно, този строеж е елемент на
техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗУТ, поради което трябва да
е предвиден с план-схема към подробния устройствен
план, по аргумент от чл.64, ал. 2 от ЗУТ и чл.50, ал.1 и ал.4 от ЗЕСМФИ, в т.ч.
и в случаите, в които не е необходимо изработване на ПУП.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, че в процесния
случай не било необходимо изработването на план-схеми към ПУП, тъй като разполагането
на техническите проводи в населените места било нормативно уредено в Наредба
№8/28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места.
Последната наредба определя изискванията за проектиране, за изграждане на нови
и за реконструкция на съществуващи подземни и надземни технически проводи и
съоръжения на инженерните системи в населени места. В приложение №3 към чл. 11,
ал.2 от наредбата е дадено и примерно разполагане на техническите проводи при
различни широчини на улиците. Конкретното разположение на тези елементи от
техническата инфраструктура обаче, следва да се посочат в съответните устройствени планове и схеми. В тази връзка, необосновано
се явява и заключението на вещото лице в частта му, касаеща
необходимостта от одобряване на план-схема.
С
оглед изложеното съдът приема, че РС №11/2020 г. е незаконосъобразно и правилно
е било отменено с оспорената заповед на началника на РДНСК-Кърджали, а
подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така
мотивиран, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, административният съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на «БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ» ЕАД *** ***, ЕИК ***, срещу Заповед
№ДК-11-К-5/10.07.2020 г., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, с която е
отменено Разрешение за строеж №***/***
г., издадено от главния архитект на община Ардино, както и одобрения работен
проект за строеж „Изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на
кабелна електронна съобщителна мрежа за базова станция на Виваком
***,
***.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението
до страните.
СЪДИЯ: