№ 1576
гр. Плевен, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430104442 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Постъпила е искова молба от З. А. Ч. от гр. Плевен против ***. В
молбата се твърди, че с изпълнителен лист, издаден от *** районен съд въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
ищцата е била осъдена да заплати на кредитора ***, следните суми: 6 875, 50
лв.- главница; 697, 03 лв.- лихва за забава за периода от 25. 01. 2012 год. до
28. 08. 2012 год.; 321, 63 лв.- санкционираща лихва за периода от 25. 01. 2012
год. до 28. 08. 2012 год.; законната лихва върху главницата, считано от 29. 08.
2012 год. до изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски- държавна такса в размер на 157, 90 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 377, 00 лв. Твърди се, че срещу ищцата е било
образувано изпълнително дело № 128/ 2015 год. по описа на частен съдебен
изпълнител *** за принудително събиране на посочените в листа суми.
Твърди се, че вземането по кредита е било цедирано от *** на „***, а
впоследствие *** е цедирало вземането на ответното дружество с договор за
цесия от 21. 06. 2022 год. Твърди се, че от момента на налагане на запор
1
върху трудовото възнаграждение на ищцата, извършено на 03. 07. 2015 год.,
по образуваното изпълнително дело не са били извършвани принудителни
изпълнителни действия. Твърди се, че на 13. 06. 2019 год. с постановление
съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Твърди се, че видно от приложената
справка до настоящия момент няма друго изпълнително дело въз основа на
същия изпълнителен лист срещу ищцата. В заключение ищцата моли съда да
признае за установено по отношение на ответното дружество, че същата не
дължи на ответника процесните суми, тъй като вземането на ответника е
погасено по давност. Претендира присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответникът *** ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че с издадена по ч. гр. дело № 386/ 2012 год. по
описа на *** районен съд заповед № 243/ 29. 08. 2012 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е било
разпоредено ищцата в настоящото производство З. А. Ч. /солидарно с ***/ да
заплати на „*** гр. София следните суми: 6 878, 50 лв.- главница; 697, 03 лв.-
лихва за забава за периода от 25. 01. 2012 год. до 28. 08. 2012 год.; 321, 63
лв.- санкционираща лихва за периода от 25. 01. 2012 год. до 28. 08. 2012 год.;
законната лихва върху главницата, считано от 29. 08. 2012 год. до изплащане
на вземането, както и направените деловодни разноски- държавна такса в
размер на 157, 90 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 377, 00
лв.
Безспорно по делото е, че на основата на горната заповед за изпълнение
и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 29. 08. 2012 год. по
молба на „*** /частен правоприемник на ***/ е било образувано изп. дело №
20157550400128/ 2015 год. по описа на частен съдебен изпълнител *** с район
на действие Плевенския окръжен съд.
Безспорно по делото е, че с постановление от 18. 06. 2019 год. на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК частен съдебен изпълнител *** е
прекратил производството по изп. дело № 20157550400128/ 2015 год.
2
Безспорно по делото е, че след прекратяването на горното
изпълнително производство на основата на издадения изпълнителен лист по
ч. гр. дело № 386/ 2012 год. по описа на *** районен съд „*** е инициирало
образуването на изп. дело № 20197560400469/ 2019 год. по описа на частен
съдебен изпълнител *** с район на действие Плевенския окръжен съд срещу
*** от с. ***.
При така изложените безспорни факти се налагат следните правни
изводи:
Претенцията на ищцата З. А. Ч. намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск,
предпоставка за допустимостта на който е наличието на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В конкретния случай ищцата се
позовава на изтекла погасителна давност по отношение на процесното
вземане. Този факт е настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч. гр.
дело № 386/ 2012 год. по описа на *** районен съд. Това води до извода, че
предявеният иск за недължимост на въведените като предмет на делото суми
е процесуално допустим, а по същество и основателен. На първо място в тази
връзка следва да се отбележи обстоятелството, че процесното вземане
произтича от сключения между „*** и *** от с. *** договор за потребителски
кредит от 07. 02. 2008 год., обезпечен с поръчителството на ищцата З. А. Ч..
Издаването на заповед по реда на чл. 417 от ГПК за това вземане не води до
прекъсване на давността, доколкото правните последици на заповедта за
изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия
процес. Следователно в случая погасителната давност по отношение на
вземането на „*** е била прекъсната на 29. 08. 2012 год. с издаването на
изпълнителен лист, с който е признато правото на принудително изпълнение,
и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. По
образуваното изп. дело № 20157550400128/ 2015 год. по описа на частен
съдебен изпълнител *** в продължение на повече от две години /след
наложен запор на трудово възнаграждение от 03. 07. 2015 год./ взискателят
„*** не е предприел никакви действия по движението на изпълнителния
процес. Изпълнителното производство е прекратено поради перемпция на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК на 18. 06. 2019 год. и поради тази причина
3
всички изпълнителни действия по него се считат обезсилени по право и не
произвеждат процесуални и материални последици относно погасителната
давност в отношенията между взискателя и длъжника /срв. т. 10 от
тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 год. по тълк. дело № 2/ 2013 год.,
ОСГТК/. Казано с други думи, в хипотезата на прекратяване поради
перемпция не може да се говори за валидни изпълнителни действия и
погасителната давност не може да се счита прекъсвана на основание чл. 116 б.
„в“ от ЗЗД.
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че след издаването на
изпълнителен лист в полза на кредитора /29. 08. 2012 год./ са изтекли повече
от пет години, в рамките на които не са били осъществени факти, водещи до
спиране или прекратяване на погасителната давност по отношение на
процесното вземане. При това положение обоснована е тезата на ищцата, че
задължението й за главница, лихви и разноски е било изцяло погасено.
Ирелевантно за предмета на спора се явява последващото изп. дело №
20197560400469/ 2019 год. по описа на частен съдебен изпълнител ***,
доколкото същото е образувано след изтичането на петгодишния давностен
срок и е срещу друг длъжник. Единственият юридически факт, който би
могъл доведе до отпадането на правните последици от изтичането на
давността, се явява отказът на длъжника от изтекла давност по смисъла на чл.
113 от ЗЗД, но настоящият случай не е такъв.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски
в размер на 1 088, 00 лв. Съдът счита за неприложима в случая разпоредбата
на чл. 78 ал. 2 от ГПК, доколкото с извънсъдебното си поведение
/предприемането на действия за принудително събиране на очевидно
погасено по давност вземане/ ответното дружество е станало причина за
завеждането на настоящото дело. Договореното адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на ищцата е в минималния размер, предвиден
в чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което не са налице предпоставките
4
за неговото намаляване.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, че ищцата З. А.
Ч. от гр. Плевен, ЕГН **********, не му дължи следните суми: 6 875, 50 лв.-
главница; 697, 03 лв.- лихва за забава за периода от 25. 01. 2012 год. до 28. 08.
2012 год.; 321, 63 лв.- санкционираща лихва за периода от 25. 01. 2012 год. до
28. 08. 2012 год.; законната лихва върху главницата, считано от 29. 08. 2012
год. до изплащане на вземането; 157, 90 лв.- държавна такса и 377, 00 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, които суми са отразени в изпълнителен
лист от 29. 08. 2012 год., издаден по ч. гр. дело № 386/ 2012 год. по описа на
*** районен съд.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, да заплати на З. А. Ч. от гр. Плевен, ЕГН **********,
направените деловодни разноски в размер на 1 088, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5