РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Кърджали, 28.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200276 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 22- 1300- 002537 от
22.12.2022г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“-
Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.638 ал.2 вр.ал.1
т.1 вр.чл.461 т.1 от КЗ е наложено наказание глоба в размер на 800лв. на К. В.
Н. от гр.К. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 13.12.2022г. в К. на
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ при условията на повторност.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят
К. Н., който счита издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно. Излага следните съображения: при съставянето на АУАН
и издаването на наказателното постановление са допуснати множество
съществени нарушения на административно- производствените правила
установени в ЗАНН; липсва надлежно описание на нарушение; наказателното
постановление е издадено без да се извърши преценка за наличието на
маловажност в настоящият случай; оспорва компетентността на
актосъставителя и на наказващия орган; не е посочено нито как е установено
нарушението и неговото място; налице е валидна застраховка от 13.12.2022г.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
1
наказателно постановление като незаконосъобразно и да им се присъдят
направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се явява и не се представлява. Последният чрез адвокат
е изготвил становище, с което заявява, че поддържа жалбата си и моли съда
да постанови съдебен акт, д който да отмени наказателното постановление с
присъждане на направените в производството разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се представлява. Постъпила е молба от юрисконсулт, с която
моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира
юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание
наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за
неоснователна. Представя писмена защита.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
13.12.2022г. свидетелят Й. Х. бил на работа нощна смяна като автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали. Този ден
около 19.50ч. се намирал в гр.К. на бул.Б. до „А. ** век“, където спрял за
проверка лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.№ ******** с водач К. Н.. При нея се
установило, че за спреният за проверка автомобил нямал сключена
застраховка „Г. о.” валидна към датата на проверката. След това
проверяващият свидетел Х. извършил проверка чрез служебния таблет в
информационната система, при която също се потвърдило обстоятелството,
че за управляваното МПС от жалбоподателя К. Н. нямало валидна сключена
застраховка „Г. о.“. Водачът не оспорил, че няма такава застраховка, при
което още веднага отишъл до намиращият се наблизо пункт за застраховки,
където сключил такава с валидност от 21,59ч. на 13.12.2022г. до 23,59ч. на
13.12.2023г. По този повод свидетелят Й. Х. съставил акт за установяване на
административно нарушение по 483 ал.1 т.1 от КЗ срещу водача, който го
подписал без възражения. На база на него било издадено атакуваното
наказателно постановление за нарушение на чл.638 ал.2 вр.ал.1 т.1 вр.чл.461
т.1 от Кодекса за застраховането. Видно от приетото доказателство Промяна
2
на регистрацията собственик на управляваното от дееца К. Н. МПС към
датата на деянието е бил именно жалбоподателят. В хода на съдебното
производство не бяха представени доказателства за сключена застраховка „Г.
о.“ към датата и часа на проверката, което означава, че жалбоподателят не е
имал валидна такава относно управляваното от него МПС. По делото е
налице Застрахователна полица № ********* за Г. о. на автомобилистите за
лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.№ ********, но тя е с валидност от 21,59ч. на
13.12.2022г. до 23,59ч. на 13.12.2023г., което означава че е ирелевантна към
констатираното административно нарушение и наложеното наказание, тъй
като проверката е извършена в 19,50ч. на 13.12.2022г.
Тази фактология се установи безспорно от събраните по делото
гласни доказателства- свидетелските показания на Й. Х., както и от
писмените- Справка за нарушител/ водач, Промяна на регистрацията,
Застрахователна полица, както и акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 793579/ 13.12.2022г., чиято доказателствена сила не
бе оборена.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е
процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановения
срок и лице имащо такова право. Нарушеният текст на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ
разпорежда, че договор за застраховка „Г. о.“ на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор. Безспорно се доказа, че за управляваното от жалбоподателя К. Н.
собствено МПС не е имало сключена застраховка „Г. о.“ на автомобилистите.
На основание чл.638 ал.1 т.1 от ЗДвП лице по чл.483 ал.1 т.1, което не
изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Г. о.“ на
автомобилистите, се налага глоба от 250лв. за физическо лице, а според ал.2
на чл.638 от КТ при повторно нарушение наказанието по ал.1 т.1 е глоба
800лв. Това означава, че субект на административнонаказателната
отговорност е лице, което е собственик на съответното МПС, какъвто е и
настоящия жалбоподател. Налице са и всички други признаци от обективна
страна на деянието, а именно управление на МПС от собственик, за което
3
липсва действащ договор за задължителна застраховка, както и от субективна
страна- деецът в качеството си на правоспособен водач и собственик на МПС
е знаел и е бил длъжен да сключи задължителна за управлението на МПС,
поради което несъмнено е извършил нарушението виновно. Санкцията също е
определена правилно и законосъобразно на основание чл.638 ал.2 вр.ал.1 т.1
от Кодекса за застраховането в единствено възможния определен размер от
800лв. Фактът на повторността се установява от наказателно постановление
№ 22-0276-000059/ 26.08.2022г., според което същото е влязло в сила на
13.11.2022г. и с него е наложено наказание на жалбоподателя Н. отново за
несключена застраховка „Г. о.“ по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. Законовият
едногодишния срок по смисъла на & 6 на т.33 от ДР на ЗДвП също е налице,
тъй като деянието по настоящото дело е извършено на 13.12.2022г., а се
установи че наказателното постановление, с което е санкциониран
нарушителя К. Н. за несключена застраховка е влязло в сила на 13.11.2022г.
Поради това следва да се постанови решение, с което да се потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и незаконосъобразно.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административнонаказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава. Не се споделят доводите на
жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, поради следните съображения: не се установи при
4
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление да са
допуснати съществени нарушения на административно- производствените
правила установени в ЗАНН; налице е в обжалваното наказателно
постановление подробно описание на нарушението, от което може да се
разбере за какво деянието е санкциониран жалбоподателят; не е налице
маловажност в настоящият случай, тъй като не се установи извършеното да е
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушението от този вид, което се извлича най- вече от повторността на
извършеното; видно от Заповед № 292з-15/ 04.01.2022г. и от Заповед №
8121з-1632/ 02.12021г. се установява компетентността на актосъставителя и
на наказващия орган; не е налице валидна застраховка към момента на
извършената проверка, тъй като едва след нея жалбоподателят Н. е сключил
така, да именно от 13.12.2022г., но считано от 21.59ч. на посочената дата, а
нарушението е установено в 19,50ч. същия ден.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН
поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира
искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на
ответната страна сумата в размер на 90лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК
вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с
фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а
изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към
предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат
присъдени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е
поискано по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22- 1300- 002537
от 22.12.2022г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“-
Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.638 ал.2 вр.ал.1
т.1 вр.чл.461 т.1 от КЗ е наложено наказание глоба в размер на 800лв. на К. В.
Н. от гр.К. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 13.12.2022г. в К. на
5
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ при условията на повторност, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА К. В. Н. с адрес гр.К. ул.Л. Д. № * с ЕГН ********** да
заплати на ОДМВР- Кърджали сумата от 90лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6