Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 20.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 88
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Д.Х.Г. твърди, че бил
осъден да заплати на ответника по гр.дело № 4489/2008г. по описа на РРС сумите
от 25 000.00 лева – по издаден запис на заповед от 09.04.2008г. и 2 500.00
лева – разноски по делото. За тези парични суми бил издаден изпълнителен лист №
3984/26.11.2008г. въз основа, на който, на 25.02.2009г. било образувано
изпълнително дело № 20097600400164 по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева № 760 в
КЧСИ с район на действие РОС. Въз основа на определение на РРС от 20.03.2009г.,
ЧСИ с Протокол по изпълнителното дело на 26.03.2009г. спрял изпълнителното
производство. На 21.09.2010г. изпълнителното производство било възобновено на
основание влязло в сила съдебно решение № 152/07.01.2010г. на РРС, потвърдено с
решение № 150/07.04.2010г. по в.гр.дело № 170/2010г. по описа на РОС. С
постановление от 18.10.2019г. по изп.дело № 20097600400164 изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433, т.8 от ГПК, като ЧСИ Цветанка
Георгиева е приела, че последното изпълнително действие е от 21.09.2010г. -
влязло в сила съдебно решение № 152/07.01.2010г. на РРС, потвърдено с решение №
150/07.04.2010г. по в.гр.дело № 170/2010г. по описа на РОС, като след същото не
са постъпвали искания за предприемане на изпълнителни действия от страна на взискателя
до 20.05.2016г. Едва на 20.05.2016г., взискателят по изпълнителното дело е
подал молба за извършване на опис на движими вещи, т.е. в продължение на повече
от 5 години не са били извършвани никакви изпълнителни действия по
изпълнителното дело. Въз основа на същият изпълнителен лист № 3984/26.11.2008г.
е било образувано през 2019г. ново изпълнително дело № 20199140401043 по описа
на ЧСИ Васил Николов с район на действие РОС, срещу ищеца за заплащане на
неолихвяема сума от 25 000.00 лева – по записа на заповед; 2 500.00
лева – разноски по делото; 1 350.00 лева – присъдени разноски по
новообразуваното изпълнително дело; 181.90 лева – разноски по новообразуваното
изпълнително дело, а така също и такса по т.26 от Тарифа за таксите и
разноските по ЗЧСИ с ключено ДДС в полза на ЧСИ Васил Николов в размер на
2 308.00 лева. Ищецът твърди, че преди образуването на изпълнително дело №
20199140401043 по описа на ЧСИ Васил Николов с район на действие РОС, вземането
по издадения изпълнителен лист е погасено по давност. За периода от
21.09.2010г. до 21.09.2012г. не са предприемани никакви изпълнителни действия
по смисъла на чл.433, т.8 от ГПК. Изпълнителното производство е прекратено ex
lege още на 21.09.2012г., тъй като взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК и не е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител, а последният
следва само да констатира, че производството е прекратено по силата на закона,
да преустанови изпълнението и да вдигне наложените обезпечения. В случая са
налице и двете предпоставки за прекратяване на изпълнението по силата на
закона: непредприемане на изпълнителни действия по молба на взискателя и
изтичане на 2-годишен преклузивен срок. На следващо място съгласно Тълкувателно
решение № 2/2013г. на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е
прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. В случая последното валидно изпълнително
действие е предприето на 10.03.2009г. по молба на взискателя за извършване на
опис и оценка на движими вещи, от която дата е започнала да тече погасителната
давност. С изтичане на петгодишния срок – на 10.03.2014г., вземането по
издадения изпълнителен лист е погасено по давност. Дори да се приеме, че
влязлото на 21.09.2010г. в сила решение № 152/07.01.2010г. на РРС е последното
валидно изпълнително действие, то в такъв случай вземането по издадения
изпълнителен лист е погасено по давност на 21.09.2015г. и същато не подлежи на
принудително събиране. Новото изпълнително дело № 20199140401043 по описа на
ЧСИ Васил Николов е образувано през 2019г. – много след изтичането на
давността. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите от:
25 000.00 лева – главница по запис на заповед издаден на 09.04.2008г. и
2 500.00 лева – разноски по делото, по изпълнителен лист № 3984 от
26.11.2008г., издаден по гр.дело № 4489/2008г. по описа на РРС, поради изтекла
погасителна давност на вземането.
Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 във вр.с чл.439
от ГПК.
Ответникът П.Б.К.
оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че не е изтекла погасителната
давност на вземането по издадения му изпълнителен лист. До момента на
постановяването, обявяването и приемането по съответния ред на Тълкувателно
решение № 2/2015г.-2013г. на ОСГТК, а именно 26.06.2015г.,
е действало Постановление на Пленума 3-1980г. на ВС на Република България,
което приемало, че през времетраенето на изпълнителния процес давност за
вземанията – предмет на същия, не тече. Дали и какви изпълнителни действия са
предприемани – по изп.дело № 164/2009г. на ЧСИ Цветанка Георгиева, до
горепосочената дата било без значение за погасителната давност на процесното
вземане, тъй като с образуването му тя е била прекъсната и не тече на основание
цитираното Постановление, а
Тълкувателно решение № 2/2015г.-2013г. на ОСГТК нямало обратно
действие. За периода 26.06.2015г. до датата на предявяване на иска –
09.01.2020г. не са изтекли пет години.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно изпълнителен
лист № 3984 от 26.11.2008г., издаден по гр.дело № 4489/2008г. по описа на РРС,
ищецът бил осъден да заплати на ответника сумите от 25 000.00 лева – по
издаден запис на заповед от 09.04.2008г. и 2 500.00 лева – разноски по делото.
Видно от представените други писмени доказателства и приложените изпълнителни
дела, ответникът образувал срещу ищеца въз основа на издадения му изпълнителен
лист изпълнително дело № 20097600400164 по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева №
760 в КЧСИ с район на действие РОС, а въз основа на определение на РРС от
20.03.2009г., ЧСИ с Протокол по изпълнителното дело на 26.03.2009г. спрял
изпълнителното производство. На 21.09.2010г. изпълнителното производство било
възобновено на основание влязло в сила съдебно решение № 152/07.01.2010г. на
РРС, потвърдено с решение № 150/07.04.2010г. по в.гр.дело № 170/2010г. по описа
на РОС, а с постановление от 18.10.2019г. по изп.дело № 20097600400164
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, т.8 от ГПК, като ЧСИ
Цветанка Георгиева е приела, че последното изпълнително действие е от
21.09.2010г. - влязло в сила съдебно решение № 152/07.01.2010г. на РРС,
потвърдено с решение № 150/07.04.2010г. по в.гр.дело № 170/2010г. по описа на
РОС, като след същото не са постъпвали искания за предприемане на изпълнителни
действия от страна на взискателя до 20.05.2016г. На 20.05.2016г., взискателят
по изпълнителното дело е подал молба за извършване на опис на движими вещи. Въз
основа на същият изпълнителен лист № 3984/26.11.2008г. е било образувано през
2019г. ново изпълнително дело № 20199140401043 по описа на ЧСИ Васил Николов с
район на действие РОС, срещу ищеца за заплащане на неолихвяема сума от
25 000.00 лева – по записа на заповед; 2 500.00 лева – разноски по делото;
1 350.00 лева – присъдени разноски по новообразуваното изпълнително дело;
181.90 лева – разноски по новообразуваното изпълнително дело, а така също и
такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с ключено ДДС в полза
на ЧСИ Васил Николов в размер на 2 308.00 лева.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск, в производството, по който ищецът цели да установи, че не
дължи на ответника сумите от 25 000.00 лева – главница по запис
на заповед издаден на 09.04.2008г. и 2 500.00 лева – разноски по делото,
по изпълнителен лист № 3984 от 26.11.2008г., издаден по гр.дело № 4489/2008г.
по описа на РРС.
Разгледан по същество същият се
явява основателен. При разглеждането на отрицателен установителен иск в тежест
на ответника е да докаже, че спорното право е възникнало, а ищецът следва да
доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Поради това
съдът приема, че в разглеждания случай ответникът следва да доказва възникването
на своето вземане, предмет на принудително събиране. Правопораждащия неговото
вземане факт е изпълнителен лист № 3984 от 26.11.2008г., издаден по гр.дело
№ 4489/2008г. по описа на РРС, вземането по който след това е било установено с
влязло в сила на 21.09.2010г. съдебно решение № 152/07.01.2010г. на РРС,
потвърдено с решение № 150/07.04.2010г. по в.гр.дело № 170/2010г. по описа на
РОС.
Въпроса, който следва да се
разгледа в настоящото исково производство е погасено ли е по давност вземането
по издадения изпълнителен лист № 3984 от 26.11.2008г., издаден по
гр.дело № 4489/2008г. по описа на РРС
и от кога започва да тече давността. В чл.433, ал.1 от ГПК са посочени
основания за прекратяване на изпълнителното производство. Тълкуването на
нормата налага извода, че изброяването им е свързано с първоначално
несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно
провеждане на започналия изпълнителен процес. Отсъствието на първоначалната
липса на изпълнително основание поначало е пречка за неговото образуване, а
отпадането му – за неговото продължаване, което налага извода, че с
настъпването на основанията, визирани в чл.433, ал.1 от ГПК, прекратяването на
изпълнението, схванато като изпълнително правоотношение настъпва по силата на
закона. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на
някое от визираните в чл.433, ал.1 от ГПК основания, то има декларативно, а не
конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че
постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на
изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване
на постановлението. Прекратяване на изпълнението по образуването срещу ищеца изп.дело
№ 20097600400164 по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева № 760 в КЧСИ с район на
действие РОС не е
настъпило по силата на издаденото постановление на ЧСИ от от
18.10.2019г., а преди
това. Както е изложено, изпълнителния процес в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8
от ГПК се прекратява ex lege.
Съгласно ТР № 2/2013г. на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. В случая последното валидно изпълнително
действие, което е предприето съдът намира, че е влязлото в сила
на 21.09.2010г. съдебно решение № 152/07.01.2010г. на РРС, потвърдено с решение
№ 150/07.04.2010г. по в.гр.дело № 170/2010г. по описа на РОС. Това е така, тъй
като с него със сила на пресъдено нещо е признато съществуването на вземането
на взискателя-ответник по издадената му заповед заповед за незабавно изпълнение
и издадения въз основа на нея изпълнителен лист № 3984 от 26.11.2008г., издаден
по гр.дело № 4489/2008г. по описа на РРС. Т.е. изпълнителното производство
следва да се счита, че е прекратено ex lege още на 21.09.2012г. Съдът обаче
намира, че давността на вземането по издадения изпълнителен лист е започнала да
тече, не от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие,
както разпорежда ТР № 2/2013г. на ВКС, а от датата на прекратяването му ех lege, т.е. от 21.09.2012г. Правилно е
възражението на пълномощника на ответника, че до момента на постановяването,
обявяването и приемането по съответния ред на Тълкувателно решение № 2/2013г.
на ОСГТК, а именно 26.06.2015г., е действало Постановление на Пленума 3-1980г.
на ВС на Република България, което приемало, че през времетраенето на
изпълнителния процес давност за вземанията – предмет на същия, не тече.
Действието на това постановление е отменено с т.10 от Тълкувателно решение № 2/2015г.-2013г.
на ОСГТК и последното няма обратно действие. В този смисъл е и най-новата
съдебна практика – решение № 170/17.09.2018г. по гр.д.№ 2382/2017г. на ВКС,
4-то г.о.; решение № 51/21.02.2019г. по гр.д.№ 2917/2018г. на ВКС, 4-то г.о. и
други. Следва
да се отчита обаче обстоятелството, се спреният давностен срок, ще възобнови
течението си само, доколкото през периода от образуване на изпълнителното дело
до датата на постановяване на цитираното по-горе Тълкувателно
решение № 2 по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВСК, не е настъпил ефекта на прекратяване
на изпълнителното дело по право съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Това е така
защото, съгласно задължителната практика, прекратяването на делото в тази
хипотеза настъпва по силата на закона, без да е необходимо изрично
постановление на съдебния изпълнител. По тази причина и
както бе посочено по-горе прекратяването на изпълнителното производство по изп.дело
№ 20097600400164 по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева № 760 в КЧСИ с район на
действие РОС е настъпило на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК ex lege
на 21.09.2012г., от когато е започнала да тече 5-годишната давност на вземаните
по изпълнителния лист срещу ищеца и същата е изтекла на 21.09.2017г. На 20.05.2016г., взискателят по
изпълнително дело № 20097600400164 е подал молба за извършване на опис на
движими вещи. Тази молба обаче съдът намира, че не е прекъснала изтичането на
давностния срок. Същата на първо място вече е била подадена по прекратено ex
lege изпълнително
производство, а на следващо тя не представлява валидно предприето действие по
изпълнението съгласно ТР № 2/2013г. на ВКС, което да прекъсва давността. Там
изрично е посочена, че снабдяване с изпълнителен лист, справки по изпълнението,
молби на взискателя за извършване на изпълнителния действия и други, не са
валидни действия по изпълнението, които да прекъсват изтичането на давностния
срок. Второто образувано изпълнително
дело въз основа на процесния изпълнителен лист - изпълнително дело
№ 20199140401043 по описа на ЧСИ Васил Николов с район на действие РОС, е образувано едва през 2019г.,
след изтичане на давността на сумите по издадения изпълнителен лист. По
отношение на твърденията на ответника, че по изпълнителните дела имало вноски
бележки от страна на ищеца, с които бил внесъл сумите от 50.00 лева и 20.00
лева, с които действия той бил презнал вземането, а от там и давността се била
прекъснала, съдът намира същите за неоснователни. Действително такива бележки
има по изпълнителните дела, но от същите не може да се разбере от кое лице са
били извършените плащания, още повече да се приеме, че това е и ищеца, поради
което не може да се приеме, че това е признание на вземането от страна на Д.Г.,
което прекъсва изтичането на давностния срок.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че вземанията по изпълнителен лист № 3984 от
26.11.2008г., издаден по гр.дело № 4489/2008г. по описа на РРС са погасени по давност и
предявеният отрицателен иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 105.86 лева
– заплатена държавна такса за производството по делото. Не следва да се
присъжда поисканото от ищеца адвокатско възнаграждение. Видно от договора за
правна защита и съдействие на л.5 от делото ищецът е договорил с редовно
упълномощения от него адвокат адвокатско възнаграждение в размер на
2 000.00 лева, но същито не е платено, като в договора е отразено, че
плащането ще се извърши до приключване на делото през първа инстанция. До приключване
на делото в първоинстанционния съд обаче не са представени доказателства, че
възнаграждението е заплатено от ищеца на ответника, поради което и Д.Г. към
момента не е направил такива разноски по делото.
Мотивиран така и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.Б.К. ***, с ЕГН: **********, че Д.Х. ***, с ЕГН: ********** ***
– адвокат Д.М., не дължи сумите от: 25 000.00 /двадесет и
пет хиляди/ лева – главница по запис на заповед издаден на 09.04.2008г. и
2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева – разноски по делото, по
изпълнителен лист № 3984 от 26.11.2008г., издаден по гр.дело № 4489/2008г. по
описа на РРС, поради изтекла погасителна давност на вземането.
ОСЪЖДА П.Б.К. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на Д.Х. ***, с ЕГН: ********** *** – адвокат Д.М., сумата от 1 105.86
лева /хиляда сто и пет лева и осемдесет и шест стотинки/ – направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: