№ 125
гр. гр. Добрич, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20213200900107 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. Д. И., ЕГН
********** от гр.Тервел, ул.“***“ №46 срещу „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“***“ №89Б иск за заплащане на сумата от 120000 лв. (съгласно
изменение допуснато с определение от открито съдебно заседание от 21.10.2022г.),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие настъпило на 23.04.2020г.
ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил марка „Мерцедес" ЦЛ
63 АМГ с рег. №*** - я. м. я., застрахован по риска „Гражданска отговорност
на автомобилистите" при ответника, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 30.04.2020г. до окончателното изплащане.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
На 23.04.2020 г., около 05.00 ч., на път III-207 от гр. Тервел, посока с.
Кочмар, на 47.200 км, водача на л.а. „Мерцедес ЦЛ 63 АМГ" с рег. № *** - я.
м. я., движейки се с несъобразена скорост при прав, сух участък, при
навлизане в десен завой, губи контрол върху автомобила, като навлиза в
платното за насрещно движещите се и напуска платното в лявата част в
1
крайпътна нива, обръщайки се на дясната си страна. В резултат на
настъпилото ПТП са причинени телесни повреди на возещия се в автомобила
В. И.. По случая е съставен Констативен протокол с пострадали лица рег. №
355р-316 по описа на РУ - Тервел и е образувано ДП № 43/23.04.2020 г. по
описа на РУ- Тервел, производството по което към подаване на исковата
молба не е приключило с окончателен акт. Причина за настъпване на
процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него е
виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
водача я. м. я., който не е съобразил скоростта си на движение с условията на
пътя, поради което е изгубил контрол върху автомобила си, навлязъл е в
насрещната лента за движение, напуснал е пътното платно и се е преобърнал.
С оглед на изложеното в случая съществува пряка причинна връзка между
деянието на водача я. м. я. и настъпилите обществено-опасни последици -
причинените телесни увреждания на ищеца В.Д..
За увреждащия л.а. „Мерцедес ЦЛ 63 АМГ" с рег. № ***, управляван от
водача я. м. я. има сключена застраховка "Гражданска отговорност" с
ответника, валидна към датата на произшествието. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в
размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2020 г.
В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият
е предявил претенциите си за изплащане на обезщетение пред „ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД и е представил всички документи, с които разполага. По
случая е заведена преписка по щета №43072952100018, но не е изплатено
обезщетение. С оглед на изложеното, в случая са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД за
причинените вреди на ищеца.
В резултат на процесното ПТП пострадалият В. Д. е получил следните
травматични увреждания: контузия па главата; счупване на дясна лъчева
кост. След инцидента пострадалият е бил приет в „МБАЛ - Добрич" АД, с
оплаквания от засилващо се главоболие и болка в шийния отдел на гръбнака
и е приет по спешност за лечение. След направени консултации с неврохирург
2
и направени изследвания, е поставена диагноза: множествени счупвания на
шийни прешлени, закрито", Мозъчно сътресение, без открита вътречерпна
травма", „Счупване на основата на черепа, закрито" и „Травми на нервните
коренчета в шийния отдел на гръбначния мозък. Обективно са били
установени: увредено общо съС.ие - отпуснат, брадипсихичен, оток и
кръвонасядане на меките тъкани около очна ябълка и скула, с палпаторна
болезненост в шийния отдел на гръбнака, с вяла реакция на зениците за
светлина и акомодация, вертебрален синдром, ангажиращ шийната
мускулатура, обща хипотония и хипорефлексия, съзнание - обнубилацио,
ОС8 - 14 т. Извършена му е медикаментозна терапия и му е поставена
полутвърда яка за обездвижване на шийния отдел на гръбнака. Изписан е на
28.04.2020 г. с препоръка за продължаване на назначеното лечение и спазване
на хигиенно - диетичен режим.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищецът В. И. е
изтърпял силни болки и много страдания. Възстановяването от получените
при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се
чувства добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента
пострадалият продължава да изпитва болка в пострадалата област на главата
и шията. За времето на възстановяването си ищецът е разчитал на помощ от
близките си. Преди процесното ПТП Владимир е бил в отлично здравословно
съС.ие, бил е активен, работоспособен мъж, не е имал здравословни
оплаквания, но след инцидента е бил лишен от възможност да полага труд за
дълъг период от време. Наложилото се обездвижване е затруднило ищеца при
извършването на обичайни ежедневни дейности. За дълъг период е бил в
болничен режим на лечение и досега продължават затрудненията му при
изпълнение на трудовите му задължения. Изпитвал е цялостен дискомфорт
вследствие на получените травми, както и последващи болки, които
продължават и към настоящия момент, за дълго време е бил напрегнат, с
нарушения на съня, като не е в съС.ие да се натоварва физически. Освен
болките ищецът е изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент,
който ще остане задълго в неговото съзнание.
Предвид изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалия следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените
вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо.
Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените
3
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което
до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне
някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от
претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди
има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и
емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от настъпилото произшествие.
Вредите на ищеца са в резултат виновното поведение на водача на
увреждащия лек автомобил я. м. я., а за причинените от него вреди отговаря
ответника по делото „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД. Съгласно чл.432 от КЗ
увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания
отговорна по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", поради
което за ищеца е налице правен интерес да иска от съда определяне на
справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени и
имуществени вреди. Претендираната сума е съобразена от една страна с
принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и
страдание от причинените травматични увреждания, а от друга страна с
лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Претендира се и законна лихва върху сумата, считано от 30.04.2020г. -
датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 430, ал. 1 от КЗ до
окончателното изплащане.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на
исковата молба с вх.рег.№538/28.01.2022г.
Заявява се оспорване на претенциите изцяло по основание и размер.
Ответното застрахователно дружество не оспорва наличието на
застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №
ВG/06/119003073345/01.11.2019г. по риска „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, валидна за периода от 00:00 ч. на 06.11.2019 г. до 23:59 ч.
на 05.11.2020 г., сключена за лек автомобил „Мерцедес СL 63 АМG", с рег. №
***, собственост на „Кристи 12" ЕООД.
Ответникът не отрича, че от В. Д. И., действащ чрез пълномощник адв. А.
Б., е депозирана претенция, по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, по повод която е
била образувана преписка, заведена под №43072952100018. Предявената от
ищеца претенция, ведно с приложените към същата Констативен протокол за
4
ПТП с пострадали лица рег. № 355р-316, епикриза, болнични листове,
медицински протокол на ЛКК № 48 са били разгледани от експертна
комисия, която по компетентност се е произнесла с решение, за което ищецът
и неговият представител адв. Б. са били уведомени с писмо изх. № 0-92‐
1412/28.01.2021 г. Застрахователят е уведомил увреденото лице, че ще се
произнесе по предявената от него претенция след представяне на
допълнителни документи по образуваното по случая досъдебно производство
№43/2020г., по описа на РУ-Тервел, които биха спомогнали за изясняване на
всички релевантни обстоятелства, относно настъпилото ПТП, вината на
водача на увреждащия лек автомобил, чиято гражданска отговорност като
автомобилист е била осигурена при ответното дружество. В
законоустановения тримесечен срок, считано от датата на предявяване на
претенцията от ищеца - 26.01.2021 г., по образуваната застрахователна
преписка не са постъпили изисканите от ответника документи, необходими за
произнасяне по основателността, поради което, в изпълнение на разпоредбата
на чл.108, ал.3 от КЗ, ответното застрахователно дружество е уведомило
ищеца с писмо, лично изпратено до него и до адв. Б., че към 27.04.2021 г. не е
налице основание за удовлетворяване претенцията на увреденото лице, тъй
като представените по преписката документи са недостатъчни за изясняване
на всички обстоятелства относно пътния инцидент и вината на застрахования
водач, както и че след получаване на всички относими към казуса документи
и материали от досъдебното производство, ответното застрахователно
дружество ще се произнесе по претенцията в законоустановения срок. Така
изложеното не представлява отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение в полза на ищцата, а отговор на застрахователя до увреденото
лице, съобразно разпоредбата на чл. 496, ал. 2, т. 2, б. б) и в) от КЗ.
Ответното застрахователно дружество твърди, че в конкретния случай не
са налице категорични доказателства, които да сочат, че вина за настъпилия
на 23.04.2020 г., около 05:00 ч., на път III-207 от гр. Тервел посока с. Кочмар
на 47.200 км. пътен инцидент, има водачът на лек автомобил с рег. № *** я.
м. я., което от своя страна да води до ангажиране отговорността на ответника
застраховател, функционално обусловена от тази на застрахования водач.
Оспорва се сочения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното
ПТП, както и твърденията за наличие на пряка причинно- следствена
обусловеност между между телесните увреждания, последвалите болки,
5
цялостен дискомфорт, силен стрес, нарушения на съня, които е търпял и
търпи ищецът и механизма на настъпване на процесния пътен инцидент.
Единственият представен на застрахователя и приложен с исковата молба
документ по делото, във връзка с настъпилото ПТП, е констативен протокол с
пострадали лица, от който не може по категоричен начин да се установи
твърдението на ищеца за нарушение на правилата за движение по пътищата
от страна на водача на застрахования в ответното застрахователно дружество
лек автомобил.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, получени вследствие на процесното
събитие, както и че всички увреждания се намират в пряка причинно-
следствена обусловеност с пътния инцидент. Твърди се, че претендираната от
ищеца сума, като обезщетение за понесените от него неимуществени вреди, в
размер на 26 000 лв., като частичен иск от 60 000,00 лв., е значително
завишена, с оглед обществения критерий за справедливост, прогласен с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдебната практика по аналогични случаи,
както и обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП. Отделно
претенцията се явява завишена и с оглед икономическата обстановка в
страната, релевантна към датата на събитието. Претендираният от ищеца
размер на обезщетението за нанесените му неимуществени вреди, не е
съобразен също и с вида, степента и характера на сочените от него увреди, с
продължителността на оздравителния процес и с оглед неговата възраст.
В условие на евентуалност, се релевира възражение за съществено
допринасяне на настъпването на вредоносния резултат от страна на ищеца, на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, който като пътник в лекия автомобил е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, която повелява, че:
„Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2,
МЗ, и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани,
с които моторните превозни средства са оборудвани. " Твърди се, че В. И. е
пътувал в процесния лек автомобил без поставен обезопасителен колан, с
какъвто фабрично е било оборудвано МПС, което е причина същият да
получи сочените от него травматични увреждания.
Претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от
30.04.2020г. - датата, на която ищецът твърди, че изтича срокът за
произнасяне от страна на застрахователя, се явява неоснователна. Процесното
6
ПТП е настъпило на 23.04.2020г. Претенцията на ищеца по чл.380 от КЗ е
постъпила на 26.01.2021г. и е получила вх. № 0-92-1280/26.01.2021 г. От така
изложеното е видно, че няма как ответникът застраховател да е изпаднал в
забава на сочената дата -30.04.2020 г.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№
1117/28.02.2022г.
Поддържат се изложените в исковата молба твърдения и доводи, както и се
оспорват наведените от ответника възражения.
Неоснователно ответникът оспорва механизма на ПТП и вината на водача
на л.а. я. я., като твърди, че няма данни за същите. С допълнителната искова
молба се представят влязла в сила Присъда №6/21.09.2021 г. по НОХД
№63/2021 г. и Решение №77/20.12.21 г. по ВНОХД№ 376/2021 г. по описа на
ОС - гр. Добрич. Видно от Присъдата, водачът на л.а. я. я. е признат за
виновен по повдигнатите му обвинения, поради което, съгл. чл.300 от ГПК,
вината и противоправността на извършеното от него деяние са установени в
настоящото производство и не подлежат на преразглеждане.
На основание чл. 143, ал. 2 от ГПК се прави пояснение и допълнение на
подадената искова молба, а именно: в резултат на процесното ПТП
пострадалият В. Д. И. е получил и следните травматични увреждания:
Множествени счупвания на шийни прешлени, закрито; Мозъчно сътресение;
Счупване на основата на черепа; Травми на нервните коренчета в шийната
област на гръбначния мозък; Оток и кръвонасядане на меките тъкани около
лява очна ябълка и скулата и др.
Ищецът не е длъжен да изброи изчерпателно всички негативни изменения
на здравословното си съС.ие, за да получи обезщетение за тях, достатъчно е
те да са установени /в т.ч. и със СМЕ/ по делото и същите следва да бъдат
обезщетени като част от общата претенция за вреди от твърдяното влошено
здравословно съС.ие.
Неоснователни са възражение на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в непоставен
предпазен колан. В подкрепа на същото ответното дружество не представя
никакви доказателства, а от представените писмени доказателства няма
данни, от които да се направи извода, че пострадалият е извършил
нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването
на вредоносния резултат.
7
Неоснователно ответникът възразява, че предявеният иск за
неимуществени вреди е в завишен размер. Същият е съобразен от една страна
с принципа за справедливост, с оглед причинените му неимуществени вреди,
а от друга страна, с лимита на отговорност на ответника за 2020 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
При деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното
увреждане. В тази връзка следва да се има предвид, че задължението за
изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на
застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите.
Приложимата правна норма е чл.429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение
на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от
датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. Тъй като за делинквента е установено задължение да
уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не
оспорва, че това задължение е изпълнено, то за застрахователя възниква
задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така както е
посочено в исковата молба - 30.04.2020 г. Най - късният момент, от който
възниква задължение за лихви е 26.01.2021 г., за която дата са представени
доказателства, че от ищеца е постъпило уведомление до застрахователя.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната
искова молба. Поддържат се наведените с отговора на исковата молба
възражения.
Поддържа се изцяло наведеното с отговора на исковата молба възражение,
че с поведението си ищецът съществено е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като като пътник
в лекия автомобил е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.137а от
ЗДвП. С оглед представените с допълнителната искова молба писмени
доказателства, а именно Присъда № 6/21.09.2021 г. по НОХД № 63/2021 г. по
описа на РС Тервел, Решение № 77/20.12.2021 г., постановено по ВНОХД №
376/2021 г., по описа на ОС-Добрич, се твърди, че ищецът също е допринесъл
за проявлението на вредите, като е поел риска да пътува в лек автомобил,
управляван от алкохолно повлиян водач, при очакван и предвидим риск за
реализиране на ПТП от негова страна. Ищецът, преди настъпването на
процесния пътен инцидент, заедно с водача на увреждащия лек автомобил я.
8
м. я. и лицата С. Й. С., Цветан С. Цанков и Г. *** Г. са употребили значително
количество концентриран алкохол. В мотивите към присъдата е изложено, че
около 4:20 ч. на 23.04.2020г. водачът я. я., заедно с Г. *** Г. и ищеца В. Д. И.
са се качили в лекия автомобил с рег. № ***, като я. я. е поел управлението
му и са се насочили по път III-207 от гр. Тервел, в посока гр. Добрич.
Приближавайки разклона за с. Жегларци, повлиян от поетия преди това
алкохол, водачът я. е изгубил управлението над автомобила и е предизвикал
процесния пътен инцидент. Твърди се, че ищецът не само е бил в компанията
на водача на увреждащия лек автомобил я. я., но и е бил свидетел на това как
същият е употребил значително количество алкохол, което след извършеното
тестване от полицейските служители с техническо средство „Алкотест Дрегер
7410" е установено в 1,76 промила в издишания въздух, а като резултат от
проведената химическа експертиза е отчетена концентрация от 1,91 промила
в кръвта на лицето. Конкретизира се, че приносът на пострадалия ищец се
изразява и в това, че същият съзнателно и доброволно се е качил като пътник
в лек автомобил с водач, с който непосредствено преди пътния инцидент
съвместно са употребили значително количество алкохол.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
По делото е прието за безспорно установено наличието на застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица №
ВG/06/119003073345/01.11.2019г. по риска „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, валидна за периода от 06.11.2019 г. до 05.11.2020 г.,
сключена за лек автомобил „Мерцедес СL 63 АМG", с рег. № ***,
собственост на „Кристи 12" ЕООД.
С влязла в сила присъда №6/21.09.2021 г. по НОХД № 63/2021 г. по описа
на РС Тервел я. м. я. е признат за виновен в това, че на 23.04.2020г., около
04.20ч., по път III-207 от гр.Тервел в посока гр.Добрич, при управлението на
МПС - „МЕRСЕDЕS " модел “СL 63 АМG” с рег. № *** е нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП "На водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство
под въздействие на алкохол."; чл. 20. (Изм. -ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от
26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. (2) Водачите на пътните превозни
9
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за
безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко
възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във
всички случаи, когато възникне опасност за движението", вследствие на което
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В. Д. И. от
гр.Тервел, изразяваща се в счупването на шести и седми шийни прешлени
довели до трайно затруднение движението на врата за период от около 5-6
месеца, като деянието е извършено в пияно съС.ие, с концентрация на
алкохол в кръвта от 1,91 промила, установено по надлежния ред с Химическа
експертиза - Протокол №328/24.04.2020 г., поради което на основание чл. 343,
ал. 3, пр.1, б. "а" , пр. II, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. чл.5, ал.З,
т.1 и чл. 20 от ЗДвП във вр. чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години.
Не се спори по делото и се установява от представените доказателства, на
че 26.01.2021г. претенцията на ищеца В. Д. И. за обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на ПТП от 23.04.2020г. е надлежно
получена от ответното застрахователно дружество.
За установяване механизма на процесното ПТП, характера и
продължителността на настъпилите за ищеца травматични увреждания е
назначена комплексна автотехническа и съдебно-медицинската експертиза,
чието заключение като обосновано и мотивирано съдът кредитира.
Според заключението механизма на процесното ПТП е следния: На
23.04.2020 г., около 03.30 ч. - 04.00 ч., по път III-207, в посока от гр. Тервел
към гр. Добрич, се е движел лек автомобил „МЕRСЕDЕS " модел “СL 63
АМG” с рег. № ***. Автомобилът е бил управляван от я. м. я., като в него са
пътували на предна дясна седалка Г. *** Г. и на задна седалка В. Д. И..
Водачът на лекия автомобил я. м. я. е бил под алкохолно повлияване, като по
данни от Протокол за химическа експертиза, в кръвта му е установено
наличието на алкохол с концентрация 1,91 промила. Произшествието е
настъпило в тъмната част от денонощието, при ясно време и добра
метеорологична видимост. Пътната настилка е била суха, асфалтова запазена,
хоризонтален участък от платното за движение преди завой на дясно
10
/естествената траектория на пътя/. Наближавайки мястото на произшествието,
на около 3 км. и 350 м. след табелата за населено място гр. Тервел, на около
140 м. преди мястото на удара в крайпътно орехово дърво, водачът на лекият
автомобил я. неспазвайки естествената траектория на пътя, завой на дясно,
губи контрол над управлението на автомобила, напуска последователно
лентата си и платното за движение в ляво, по посоката си на движение,
преминава последователно през затревения банкет и спирков джоб,
продължава да се отклонява в ляво, преминава през храстовидна растителност
плъзгайки се странично, като изнася дясна странична част на купето напред.
В резултат на разположението си, скоростта си и посоката си на движение,
както и спецификата на терена в този момент, автомобилът се преобръща на
дясната си страна, когато е бил на около 180 м. от основния ориентир и на
около 13 м. в ляво от платното за движение и продължава плъзгайки се по
затревения банкет легнал върху странична дясна част на купето си в
първоначалната посока на движение. Така разположен лекият автомобил,
достигайки до крайпътно орехово дърво, намиращо се на около 205 м. след
основния ориентир в основата на което настъпва удар в областта на задната
част и по-точно в капака на багажника му. След удара в ореховото дърво,
лекият автомобил с рег. № *** се е установил в покой, легнал с дясната
странична част на купето си върху затревеният банкет и опрян с капака на
багажника си в основата на дървото, на мястото посочено в протокола за
оглед. Основните повреди по лекия автомобил са причинени при
преобръщането и плъзгането му, преминавайки през храстовидната
растителност. При извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на
предния и задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия
автомобил с рег. № *** не са били установени неизправности, които да са
съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за
неговото настъпване. Установените повреди и нарушена геомерия на
автомобила са настъпили при произшествието.
Към момента на настъпване на произшествието ищецът В. И. е пътувал в
лекия автомобил„МЕRСЕDЕS " модел “СL 63 АМG” с рег. № ***, седнал на
задната седалка.
Лекият автомобил марка „МЕRСЕDЕS " модел “СL 63 АМG”,
модификация „216" е оборудван с купе тип „соuре" с две врати, разполагащо с
3+1 места, имащо черно металлаково покритие, четиритактов осемцилиндров
11
3
бензинов двигател тип „156.984" с работен обем 6 209 см. имащ мощност 386
кВт. /525 к.с./, седемстепенна автоматична предавателна кутия тип G-
ТRОNIС и задвижване на задните колела. Лекият автомобил съответства на
изискванията на екологична категория EURO 4. Съгласно спецификацията на
лекия автомобил, същият е фабрично оборудван с триточкови автоматични
предпазни колани за водача, пътника до него на предната дясна седалка,
както и за двете места на задната седалка.
Автоматичният предпазен колан има задачата, при катастрофа, да фиксира
тялото на водача или пътниците в техните седалки, за да бъдат, по
възможност равномерно спрени, заедно с кабината за пътниците и да не са
изложени на високи неконтролирани сили. Автоматичното устройство за
навиване прави възможно леко поставяне и предлага най-висок комфорт на
носене при най-различни размери и тегла на тялото. Спирачното устройство
на колана е една затягаща система, която фиксира колана над неговата ролка
и препятства т.н. ефект на филмовата лента (саморазхлабване). Обтегачът
компенсира хлабината на колана, при което той опъва колана при катастрофа,
за да лежи близко до тялото. Ограничителят на силата на колана намалява в
съвместно действие с обтегачите, риска от наранявания на пътниците в
горната част на тялото. Най-опасни елементи от интериора на купето на
автомобила за пътуващите без поставени колани, при сблъсъка с които се
получават тежки травми, за водачите са кормилото, кормилната колонка и
предното стъкло, а за пътниците на предната седалка - арматурното табло и
предното стъкло. Така описаното действие на предпазния колан ограничава
обема и силата на свободното движение на тялото в катасрофиралия
автомобил. По този начин той предпазва тялото от сериозни наранявания.
При настъпилото ПТП на 23.04.2020г. В. И. е получил съчетана травма,
изразяваща се в сътресение на главния мозък, фисура на черепа на лява
темпорална кост и дъгата на лява зигоматична кост. При същото ПТП И. е
получил и фрактура на два прешлена /С6, С7/ без дисколация и без засягане
на гръбначния стълб. Такива увреждания е възможно да бъдат получени при
директен удар върху черепа с последващо пренасяне на кинетичната енергия
към гръбначните прешлени. Не би могъл да се изключи и механизъм за удар
на черепа върху тъп предмет в областта на лява темпорална кост и
флексионен механизъм в шийния отдел на гръбнака. Получените травматични
увреждания са в резултат на съприкосновението на В. И. с вътрешно
12
разположените детайли в задната част на купето на лекия автомобил
„МЕRСЕDЕS " модел “СL 63 АМG” в областта на задната седалка.
Засягането на черепната кутия, два от шийните прешлени, усложнени със
сътресение на мозъка и травматична радикулопатия правят лицето
нетрудоспособно за значителен период от време. При ищеца е проведено
болнично, а след това и последващо амбулаторно лечение. Периодът за
възстановяване след такава травма е от порядъка на няколко месеца.
Понесените травматични увреждания водят до нетрудоспособност за
продължителен период от време, обичайно около 5-6 месеца.
Възстановяването от черепно-мозъчната травма /сътресение на главния
мозък/, неусложнена с кръвоизливи е за период от около месец и половина.
След контролна рентгенография и преглед на 11.07.2022г., вещото лице
заключава, че е настъпил пълен възстановителен процес за ищеца. Не се
установяват остатъчния явления. Това не изключва наличието на субективни
оплаквания, каквито ищецът съобщава – главоболие, болки във врата,
тръпнене на крайниците. Тези субективни оплаквания не могат да бъдат
свързани категорично с претърпяното ПТП. Изслушано в съдебно заседание
вещото лице д-р Р.Н. сочи, че счупванията на шести и седми шийни
прешлени не са такива, предполагащи трайно увреждане на нервните
коренчета.
Към момента на настъпване на ПТП В. И. е пътувал на задната седалка на
лекия автомобил „МЕRСЕDЕS " модел “СL 63 АМG” без поставен предпазен
колан. Ако В. И. е бил с поставен обезопасителен колан, някои от описаните
по-горе увреждания е можело да бъдат по-леки или да не се случат.
По делото са представени болнични листи /л.10-12, 66/, издадени на ищеца
В. Д. И., удостоверяващи ползването на отпуск по болест в периода от
24.04.2020г. до 25.09.2020г. с болничен режим на лечение 5 дни и 150 дни
домашен – амбулаторен режим.
Ищецът е ангажирал по делото гласни доказателства с показанията на
свидетелите *** (без родство с ищеца) и *** (вуйчо на ищеца).
Св. *** излага, че познава ищеца В. И. от дълги години, като са приятели и
колеги. След ПТП го видял за първи път видял в дома му, след изписването
от болницата, където престоял около десетина дни. Ищецът бил на легло, не
можел да става и да се движи. Не бил добре, имал главоболие, изтръпване на
крайниците, изпотявал се. Когато свидетелят посещавал В., той бълнувал,
13
заспивал, улисвал се. На моменти говорел несвързано, забравял много често.
*** посещавал ищеца през ден, или дори всеки ден, за по няколко часа. Около
месец и половина ищецът бил на легло и жена му се грижела за него, тъй като
не можел да ходи до тоалетна и си вършел нуждите в леглото. Свидетелят
помагал в обгрижването на ищеца, защото жена му не можела да се справи
сама. Ищецът не можел да ползва сам баня или тоалетна, защото му се виело
свят, прилошавало му и не можел да става, а имал и главоболие. Около месец
и половина-два след като се прибрал вкъщи, ищецът започнал да става, като
му помагали, включително и *** му помагал да седне на стол. На сянка стоял
с шапка, защото много го боляла главата и поС.но се оплаквал от главоболие.
Преди ПТП ищецът работел на трудов договор във военен завод, като
извършвал физическа работа. Заради ПТП шест месеца бил в болничен, а след
като се върнал на работа, го преместили на друга позиция, на цифрова
машина, тъй като не можел да вдига тежести. При работата на цифрова
машина ищецът стоял на стол и я управлявал. След завръщането си на работа,
ищецът вече не бил в същото физическо съС.ие, като преди инцидента,
поС.но се оплаквал от главоболие, от болки във врата, изморявал се често. Не
бил толкова физически активен колкото преди. Към настоящия момент го
било страх да се вози в коли. Понякога се налагало да се качи в автомобил, но
казвал да се шофира по-бавно, защото го било страх. След ПТП имало и
физическа и психическа промяна в ищеца, имал изтръпване на крайници,
изморявал се, забравял. За тези оплаквания споделял, че е ходил на лекар и
след катастрофата и след като се върнал на работа.
Свидетелят *** излага, че познава ищеца В. И. от дете. Първи е научил за
процесното ПТП и заедно със съпругата на ищеца отишли в Бърза помощ в
гр.Добрич. Ищецът не бил в добро съС.ие, но не можел да прецени съС.ието
си и искал да се прибере в гр. Тервел. Имал наранявания по лицето и нямал
зъби в устата. Още по пътя към гр.Тервел започнал да се оплаква, че главата
го боли и изпитва всякакви болки. Прибрали го в гр.Тервел, но още по пътя
казал, че не може повече и трябва да се върне. На сутринта го завели в
болницата в гр. Добрич, където го приели за лечение. Бил в болницата около
десетина дни. При връщането го изкарали с количка и на ръце го вкарали в
колата. Ищецът имал голямо главоболие, зъбите му били почти потрошени.
Имал болки навсякъде по тялото, в главата, не можел да преглъща и да се
храни. Свидетелят ходел поС.но да му помага за по два или три часа на ден,
14
защото жена му не можела да го вдигне, да го нахрани. Ищецът не можел да
се храни нормално. Десетина дни се хранел само със сокове и пюрета. За
всичко имал нужда от помощ, не можел сам да ходи и до тоалетната.
Постепенно болките започнали да отшумяват, но и в момента ищецът
изпитвал болки и все се оплаквал, че нещо го боли по тялото, но най-вече се
оплаквал от болки в главата. След инцидента бил съвсем различен отпреди,
започнал да забравя, реакциите му малко се забавили. Преди ищецът помагал
на св.***, понастоящем свидетелят се налагало да помага на ищеца. В деня на
откритотото съдебно заседение свидетелят довел ищеца със собствената си
кола. При натискане на спирачките от свидетеля, ищецът реагирал все едно,
че ще стане инцидент. Ищецът реагирал също и ако се предприеме
неправилно изпреварване. Според свидетеля това било последица от
инцидента, имал страхова невроза. Когато св.*** питал ищеца как е станало
ПТП, той отговарял, че не помни нищо.
По искане на ответната страна, във връзка с наведените възражения са
събрани гласни доказателства с показанията на свидетелите Г. *** Г. и С. С..
Св.Г. *** излага, че през нощта на процесното ПТП, заедно с ищеца
отишли на бензиностанция „Петрол“ в гр.Тервел. Там бил и водача на лекия
автомобил я. я.. Всички употребявали уиски, закупено от я.. Била изпита една
бутилка за около два часа. Всички употребявали от питието. Когато решили
да си тръгват, по предложение на ищеца се качили в автомобила, управляван
от я.. Св.*** се качил на предната дясна седалка, а ищецът на задната седалка.
Никой от пътуващите не бил с предпазен колан. Според свидетеля ако е
имало поставен предпазен колан е щяло да се отворят ABS-те, а те не са се
били отворили.
Св.С. С. излага, че към процесното ПТП е бил управител на
бензиностанция „Петрол“ в гр.Тервел. В нощта на ПТП, я. я. заредил гориво и
седнал на бара, като си поръчал две бутилки уиски. Според свидетеля била
изпита една от бутилките. По-късно към я. се присъедили ищецът В.И. и св.Г.
***. Всички консумирали алкохол до 3-4 часа сутринта.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ със сключването на договор за
15
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.477,
ал.1 и ал.2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по време на
действие на застрахователния договор застрахователно събитие,
представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е
причинено ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е
претърпял неимуществени вреди, както и размера им; причинно-следствена
връзка между поведението на застрахования и претърпените вреди. В тежест
на ответника е да докаже наведените от него възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по чл.380 от
КЗ. Ищецът е депозирал претенцията си пред ответното дружество, чрез
пълномощник на 26.01.2021 г. Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е
определено и изплатено обезщетение на пострадалия или пък да е бил даден
от застрахователя мотивиран отговор на предявената претенция, което
обосновава правния интерес от завеждане на настоящото дело.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищцецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ
във вр. чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за тях в резултат на деликта неимуществени вреди.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по НОХД №63 по
описа на Районен съд Тервел за 2021 г. съдебен акт се установява несъмнено
извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС – „Мерцедес" ЦЛ 63 АМГ с рег.
16
№*** - я. м. я..
С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите
за него болки и страдания от причинената травма, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. Доказва се наличието на
валиден договор за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП
между собственика на причинилото увреждането МПС и ответника като
застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.477,
ал.1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.477, ал.2 от КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както
и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение.
В конкретния случай ищецът е мъж в работоспособна възраст, на 39
години. Към момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите –
физически здрав. В резултат на процесното ПТП е получил следните
травматични увреждания: съчетана травма, изразяваща се в сътресение на
главния мозък, фисура на черепа на лява темпорална кост и дъгата на лява
зигоматична кост, фрактура на два прешлена /С6, С7/ без дисколация и без
17
засягане на гръбначния стълб. След получаването на травмите ищецът е
изпитвал силни болки и страдания и е бил настанен за лечение в МБАЛ
гр.Добрич, където са използвани болкоуспокояващи лекарствени средства,
както и е приложено обездвижване в шийния отдел на гръбнака с полутвърда
яка. Не са налице данни за настъпили усложнения.
Претърпяното ПТП внася в живота на ищеца внезапна и значителна
промяна в ежедневните му навици и начин на живот. За период от около шест
месеца същият е бил лишен от възможността да се самообслужва, да се грижи
за семейството си, включително и да работи. Нуждаел се е от чужда грижа,
изпитвал е силни болки. В периода на възстановяване се е движел трудно, с
чужда помощ. При това следва извод за наличие на данни за продължителен
оздравителен процес. Съответно следва да се отчете, че съгласно
неоспореното заключение по СМЕ възстановителният процес за ищеца е
приключил, не се установяват остатъчния явления. Субективните оплаквания
на ищеца (главоболие, болки във врата, тръпнене на крайниците) не могат да
бъдат свързани категорично с претърпяното ПТП. Доказва се и наличието на
травми на психиката, доколкото след инцидента ищeцът изпитва психически
дискомфорт при пътуване с автомобил.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват висока
по степен и продължителност, понесени от ищеца травми, като свързаните с
тях болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат
репарирани със сумата от 60 000 лева. Този размер обезщетява удължения
период на възстановяване и засиления интензитет на болките и страданията.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение следва да се определи
окончателно и съобразно възраженията на ответника, съдът дължи преценка
на възражението за съпричиняване на вредоносните последици. При
разглеждането на възражението съдът следва да извърши преценка доколко
поведението на ищеца е способствало за настъпване на деликтния
резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно
установен принос, без който наред с проявеното от виновния неправомерно
поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
18
произлезлите вреди.
В случая съпричиняване вследствие на липсата на поставен предпазен
колан от ищеца В.И. в автомобила е доказано. Според събраните по делото
гласни доказателства и заключението на приетата по делото експертиза
пострадалият ищец В.И. е пътувал в автомобила при процесното ПТП без
поставен предпазен колан. Според експерта по СМЕ, получените от ищеца
травми биха били по-леки или е можело да не настъпят, ако същият е бил с
поставен предпазен колан. Горното води на извода, че допуснатото от
пострадалия ищец нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е в пряка и
непосредствена връзка с настъпилите за него при ПТП увреждания.
Установява се от събраните по делото доказателства, че пострадалият ищец
и водачът на автомобила заедно пили алкохол в посоченото заведение, след
което пострадалият се качил в автомобил, управляван от водач с 1,9 промила
алкохол в кръвта. Горното се установя от събраните гласни доказателства с
показанията на свидетелите Г. *** и С. С.. Свидетелите излагат, че ищецът В.
И. и водачът я. я. заедно със св.*** са изпили една бутилка уиски, след което
ищецът се е качил в автомобила, управляван от я.. Съдът кредитира
показанията на свидетелите *** и С., които са еднопосочни и
непротиворечиви, както и не се опровергават от други събрани по делото
доказателства. В ТР №1/15 г. на ОСТК е прието, че е налице съпричиняване
на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му
е бил известен, както е в процесния случай.
Така определеното по размер обезщетение следва да се намали съответно на
степента на съпричиняване на вредите от пострадалия. Тази степен
настоящият състав определя на 1/3. При определения общ справедлив размер
на неимуществени вреди от 60 000 лева, искът следва да бъде уважен за
сумата от 40000 лева. За разликата до пълния претендиран размер, искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху уважената претенция за неимуществени вреди ищецът претендира
заплащане на законната лихва от 30.04.2020г. до окончателното плащане. При
произнасянето си съдът съобрази разпоредбите на чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ,
предвиждащи, че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
19
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна. В случая надлежно е установено, че това е сторено от
пострадалия на 26.01.2021 г., като липсват твърдения, съответно посочени и
представени доказателства, че в предходен момент застрахователят е бил
уведомен от застрахованото лице или деликвента по реда на чл.430, ал.1, т.2
от КЗ за настъпилото застрахователно събитие. Поради това именно датата
26.01.2021 г. следва да се приеме като дата на уведомяване по смисъла на
чл.429, ал.3 КЗ. Доколкото искането е за присъждане на лихва за забава от по-
ранен момент, същото е основателно и следва да се уважи считано от
26.01.2021г. За периода от 30.04.2020г. до 25.01.2021г. претенцията е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на сторените по делото разноски и
с оглед изхода от спора по делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, такива му се
дължат съразмерно на уважения размер на исковата претенция, но
доказателства за сторени от ищеца разноски не са представени. Представени
са доказателства по делото за осъществено от адв.П. К. безплатно процесулно
представителство на ищеца, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Заявено е
искане за присъждане на възнаграждение за осъщественото безплатно
процесулно представителство на ищеца. В този случай възнаграждението се
определя по чл.36, ал.2 от ЗА и следва да се присъди в тежест на ответника по
делото. По минимума на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съобразно на уважения размер на
иска се дължи на адв.П.К. възнаграждение в размер на 3150 лв. При
материален интерес в уважената част 40000 лв. спрямо общия от 120000 лв.,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004 г. дължимото
възнаграждение е в посочения размер. Искането за присъждане на
възнаграждението с включен ДДС е неоснователно, тъй като адвокатът не е
представил по делото доказателства, че е данъчно регистрирано лице,
въпреки изложените в този смисъл твърдения в молба с вх.рег.
№5555/21.10.2022г.
20
На ответната страна също се следват сторени по делото разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковата претенция. Ответникът е
сторил разноски в размер на 500 лв. – депозит по КСАТМЕ и 3930 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. От тях съобразно отхвърлената част от
исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 2953,33 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Неоснователно е
наведеното от ищеца възражение за липса на доказателства за сторени от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Ответната страна е
доказала реалното заплащане на възнаграждението на процесуалния
представител. В случая в договорите за правна помощ и съдействие /л.230,
231/, сключени с адв.П. П.а, е уговорено заплащане в брой на
възнаграждението и вписването на плащането в договора, който има характер
на разписка го доказва. Неоснователно е и наведеното от ищеца възражение с
правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение. Спрямо заявения материален интерес
по делото претендираното възнаграждение не надвишава предвидения
минимум по съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. – 9450 лв., а
отделно и съответства на правната и фактическа сложност на спора и
извършените от адвоката действия по защита на страната.
Ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса и разноски в
производството на основание чл. 83, ал. 2 и чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, поради
което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на
Добрички окръжен съд сумата от 1600 лв., представляваща дължимата
държавна такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважените искови
претенции, както и авансираната от бюджета на съдебната власт сума в
размер на 166,67 лева за КСАТМЕ.
Водим от горното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“***“ №89Б, на основание чл.432, ал.1
от КЗ вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, да заплати на В. Д. И., ЕГН
21
********** от гр.Тервел, ул.“***“ №46 сумата от 40000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие настъпило на 23.04.2020г. ПТП, виновно причинено от
водача на лек автомобил марка „Мерцедес" ЦЛ 63 АМГ с рег. №*** - я. м. я.,
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите" при
ответника, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 26.01.2021г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. И., ЕГН ********** от гр.Тервел,
ул.“***“ №46 срещу „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“ №89Б иск за заплащане
на горницата над 40000 лв. до претендирания размер от 120000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие настъпило на 23.04.2020г.
ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил марка „Мерцедес" ЦЛ
63 АМГ с рег. №*** - я. м. я., застрахован по риска „Гражданска отговорност
на автомобилистите" при ответника, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 26.01.2021г. до окончателното изплащане, както и за заплащане на
законната лихва върху претендираната сума за периода от 30.04.2020г. до
25.01.2021г.
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“***“ №89Б да заплати на адвокат П. Д. К.
сумата от 3150 лв., представляваща възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищеца В. Д. И., на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА В. Д. И., ЕГН ********** от гр.Тервел, ул.“***“ №46 да заплати
на „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“***“ №89Б сторените по делото разноски в размер
на 2953,33 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“***“ №89Б да заплати по сметка на
Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 1600
лв., представляваща дължимата държавна такса, определена съгласно чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
авансираната от бюджета на съдебната власт сума в размер на 166,67 лева за
КСАТМЕ.
22
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника по следната
посочена от ищеца банкова сметка: BG48STSA93000026134809.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
23