Определение по дело №582/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 70 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по искане на М. В. М., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.***, чрез пълномощник адв. З. В., за възобновяване на административнонаказателното производство с правно основание в чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН, като искането от съда е да бъде отменено постановеното влязло в сила решение по КАНД № 2663/2024 г. по описа на Административен съд – [област], ХХIII състав, да се измени решението, постановено по АНД № 1364/2024 г. по описа на Районен съд – [област], ХХ н.с. и да се отмени НП № 24-1030-000383/06.02.2024 г., издадено от ОД на МВР – [област], сектор „Пътна полиция“.

В искането за възобновяване е обективирано и искане за спиране изпълнението на влезлия в сила акт – в случая НП № ***, издадено от ОД на МВР – [област], сектор „Пътна полиция“. Твърденията са, че М. е инвалид, в уверение на което пред Районен съд – [област] е било представено решение на ТЕЛК, същият работи като продавач консултант и използва личния си автомобил, за да прави посещения на клиенти и без въпросния автомобил, той не може да си изкарва прехраната, ще остане без работа и без доходи, в уверение на което представя трудов договор.

При съвкупната преценка на доказателствата, обосноваващи искането за спиране изпълнението на влязлото в сила НП, съдът намира следното:

Искането изхожда от процесуално легитимирано лице и е направено в срок, поради което се явява допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните доводи:

Възобновяването на административнонаказателното производство е извънредно, извънинстанционно съдебно производство, чиято цел е да се постави отново за разглеждане въпросът за законосъобразността на завършващия административнонаказателното производство акт – в случая наказателно постановление, или въпросът за правилността на съдебния акт, сложил край на съдебното производство, когато основанията на закона налагат отмяната им. То е извънредно производство, тъй като чрез инициирането му се засяга стабилитетът на влезлия в сила акт на наказващия орган или на съда, а е извънинстанционно, защото по отношение на съдебните актове производството по оспорването им е приключило след провеждането на две редовни съдебни инстанции. Именно извънредният, респ. изключителният характер на производството по възобновяване предпоставя стеснителното тълкуване на правната уредба, която го регламентира.

ЗАНН регламентира самото провеждане на производството по възобновяване в една своя разпоредба, а именно в чл. 73, но не регламентира нито с какъв акт се произнася съдът при отправено искане по чл. 72, ал. 4, каквото е направено в случая, нито какви са предпоставките, за да се постанови спиране изпълнението на влязлото в сила НП.

В тази връзка следва да намери приложение разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, съгласно която, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). С оглед изложеното следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към уредбата относно реда за възобновяване на наказателни дела, който е уреден в глава тридесет и трета на НПК, където в чл. 420, ал. 3 е посочено, че искането за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът или съдът, компетентен да разгледа искането, постанови друго, а съгласно ал. 4 в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4, когато решението на Европейския съд по правата на човека е в интерес на осъдения, както и в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 6, спирането на изпълнението е задължително.

Казано по друг начин, задължително е спиране изпълнението на акта, чиято отмяна се цели със сезираното искане за възобновяване, само в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4, когато решението на Европейския съд по правата на човека е в интерес на осъдения, както и в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 6 от НПК, какъвто случай очевидно не е процесният, в останалите случаи - съдът преценява единствено доколко изпълнението на влезлият в сила акт ще доведе до непоправими щети за наказаното лице. От страна на М. са налице само твърдения, които са хипотетични и зависят от редица други събития, които е възможно да не настъпят, а освен това са и несъпоставими с обществения интерес, който се защитава посредством санкциониране по реда на ЗДвП. Друг е въпросът и че твърденията, че лицето използва личния си автомобил, за да прави посещения на клиенти, не се доказват от представения трудов договор и допълнително споразумение към него, доколкото в същите липсва договорена такава клауза, напротив – като работно място е вписан адрес в [населено място], [улица]. С оглед изложеното и доколкото настоящият съдебен състав не намира основание служебно да постанови спиране на изпълнението, съгласно чл. 420, ал. 3 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 72, ал. 4 от ЗАНН, молбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на М. В. М., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10 за спиране изпълнението на НП № ***, издадено от ОД на МВР – [област], сектор „Пътна полиция“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.