О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ІІ- 13.02.2018 г.
Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ въззивен състав
На осемнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росица Темелкова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Русева-Маркова
Галя Белева
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №14 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1876 от 20.11.2017г., постановено
по гр.д.№3250 по описа на Районен съд- Бургас за 2016г. е прието за установено
по отношение на „Бургас 2011” АД и „Бургас 2012” АД, че Българската държава е
собственик на основание чл.6 от ЗС, редакция ДВ бр.92/1951г. на 379 кв.м. от ПИ
с идентификатор 07079.610.288 по КККР на гр.Бургас, с граници, подробно описани
в решението, които квадратни метри са обозначени със зелен щрих в скица 1,
неразделна част от заключението на в.л. по допълнителната СТЕ и от решението на
БРС, по отношение на които квадратни метри е допусната в кадастралната карта на
гр.Бургас грешка, изразяваща се в заснемането им заедно с УПИ І-566 в кв.566 в
кв.5 по действащия ПУП-ПР на ЦГЧ на гр.Бургас, обозначен с червен щрих в скица
№1, неразделна част от заключението на вещото лице по допълнителната СТЕ и от
решението на БРС, в един поземлен имот с идентификатор 07079.610.288 по КККР на
гр.Бургас. Двете ответни дружества са осъдени да заплатят на държавата, в
качеството на ищец разноски в размер на 852 лв.
Решението е съобщено на страните
както следва: на 24.11.2017г. на ищеца, чрез юрисконсулт М.Динева; на 28.11.2017г.
на „Бургас 2012” АД, чрез адв.Дунев, на „АНДРА БГ” ЕООД (заменено в процеса от
„Бургас 2012” АД с протоколно определение от 7.06.2017г.) - на 11.12.2017г.
чрез управителя Г.М., а на „Бургас 2011” АД- на 12.12.2017г. чрез залепване на
уведомление по чл.50, ал.4 ГПК.
На 5.12.2017г. против решението е
постъпила въззивна жалба от „Бургас 2012” АД , представлявано от Антон Пирев, с
която решението е обжалвано изцяло като неправилно и необосновано. Намира за
неправилен извода на съда, че вследствие грешното отразяване на двата съседни
имота в един общ изкуствено била създадена съсобственост, недопустима по
действащото право- между публична държавна собственост и частна такава На първо
място са изложени доводи, че ищецът не е провел пълно и пряко доказване на
факта, че претендирания от него имот е държавна собственост, още повече с
публичен характер, както и че в него липсва съсобственост с „Бургас 2012” АД.
на следващо място се позовава на съдебна практика- решение №2 по гр.д.№5083/2014г.,
ІІ г.о. на ВКС, за да обоснове тезата си, че би могло да съществува парцел в
съсобственост между страните, като според въззивника не става ясно защо съдът е
счел, че тази съсобственост е недопустима. На следващо място са изложени
оплаквания за неправилност на извода на съда, че е допусната грешка в
кадастралната карта, поради игнориране на установени факти по делото и липса на
задълбочен анализ на допълнителното заключение на в.л.Гълъбова, от които се
установявало както наличието на съсобственост, така и липсата на грешка в
кадастралната карта. Развити са подробни съображения. Иска се решението на БРС
да бъде отменено и вместо него се постанови ново, с което исковете бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски. Не са ангажирани нови доказателства.
В законоустановения срок
въззиваемата страна- Българската държава, представлявана от юрисконсулт Динева
като пълномощник на Областния управител на Област Бургас, е представила отговор
на жалбата, с която я оспорва на първо място като неоснователна и недоказана.
Сочи се, че обжалвания съдебен акт е правилен, законосъобразен, постановен в
синхрон с трайната съдебната практика. Изтъква се, че повод за делото е
грешното отразяване на част от имот – публична държавна собственост (паркинг),
за който е съставен акт за публична държавна собственост от 2003г. като общ със
съседен имот, собственост на въззивника „Бургас 2012” АД и в който е построена
сграда на „Бургас 2011” АД. Затова претендира след решаване на спора за
собственост тази грешка да бъде отстранена. Изтъква се, че процесния имот е
публична държавна собственост и задоволява нужди на Областната администрация
гр.Бургас. Изтъква се още, че съставения АДС е официален документ, който
обвързва съда с формална и материална доказателствена сила до доказване на противното,
а в случая не било извършено оспорване на АДС пред БРС. Едва във въззивната
жалба били наведени неоснователни доводи за липсата на публичен характер на
държавната собственост. Въпреки това са изложени доводи в подкрепа на
становището на въззиваемата страна, че имота е публична собственост на осн.
чл.2, ал.2, т.4 от ЗДС, липса на необходимост от друг изричен акт освен от
решението на МС за определянето му като публична държавна
собственост,ползването му предназначение за нуждите на областната управа. сочи
се още, че отдаването на част от паркинга под наем не доказва отпаднала
необходимост от задоволяване нуждите на областната администрация, а
представлява действие по управление на имота, което е допустимо според чл.16,
ал.2 от ЗДС. Ето защо въззиваемата страна счита, че отдаването на имота под
наем не променя вида на държавната собственост, още повече, че е доказано
запазването за нуждите на областната администрация на 6 паркоместа. Освен това
се изтъква, че при спор за грешка в кадастралната карта, при която два съседни
имота са отразени като един общ е ирелевантно какъв е вида на държавна
собственост на единия от тях. Изложени са доводи за неотносимост на съдебната
практика на която се позовава въззивника. Акцентира се на това, че между
страните никога не е имало съсобственост, както и това, че отразеният в КККР ПИ
с идентификатор 07079.610.288 не е урегулиран с ПУП, докато за имота на
въззивника е одобрено изменение на регулационния план от 2004г., като за УПИ
І-566 в кв.5 по плана на ЦГЧ-Бургас е отреден имот пл.№566, в който не се
включва част от имота, който е публична държавна собственост. На следващо място
са развити доводи, че е недопустимо съчетанието на публична и частна собственост в съсобственост, поради
противоречие на прогласеното в чл.17, ал.2 от КРБ разделение на собствеността
на публична и частна. Цитирано е решение на КС на РБ и е изведен извод, че след
като ответниците не от от категорията на лицата, притежаващи властнически
правомощия, то те не са и легитимирани да притежават публична собственост,
която е извън граждански оборот съгласно чл.7, ал.1 от ЗДС. На следващо място
се сочи, че изводът на съда за допусната грешка в кадастралната карта е
правилен и почива на заключението на вещото лице, според което одобрената КККР
на гр.Бургас не отразява правилно имотите по плана за регулация и същите следва
да имат самостоятелни идентификатори. Акцентира се, че в случая режимът на
съсобственост е „създаден” с одобрената за процесния имот кадастрална карта,
която обаче няма правопораждащо действие, поради което извършеното с нея
заснемане и отстранимо по реда на чл.54, ал.3 ЗКИР. Развити са подробни
съображения. Моли жалбата да се отхвърли, а на въззивника да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от законния
представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 и е допустима. Отговорът е подаден в
срок от надлежно упълномощен юрисконсулт.
Страните нямат
доказателствени искания.
Мотивиран от горните
съображения и на основание чл.267 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ
ПРОЕКТО-ДОКЛАДА на въззивната жалба, отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.