Мотиви
по НОХД № 858/2005 г. по описа на КОС
Кюстендилска окръжна прокуратура е
повдигнала и предявила обвинение срещу подс. Г.А.Х., затова че на 09.04.2005
г., около 03.10 ч., в гр.Д., на ул.”О.П.” № 13 умишлено е умъртвил сестра си Р.А.
Х. с ЕГН ********** от с.гр., като я е прехвърлил през перваза на
прозореца на жилищния им апартамент №46,
находящ се на осмия етаж в жилищен блок на същата улица-престъпление по чл.115 НК.
По време на съдебните пР.я прокурорът
е поддържал обвинението, както е предявено, като е излагал съображения за доказаността му от
събраните по делото доказателства, поради което е молил за признаване на
подсъдимия за виновен и налагане на наказание, което да се определи при превес
на отегчаващите обстоятелства.
Адв.Е.В., като защитник на
подсъдимия е пледирал за оправдателна
присъда, поради недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин.
Подсъдимият не е дал обяснения, не
се е признал за виновен по обвинението, изразил е съжаление за смъртта на
сестра си.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, ведно с доводите на
страните, прие за установено следното:
По фактическата обстановка:
Подсъдимият Г.А.Х. е роден на 16.04.79 г. в гр.Д., българин е, български
гражданин, неженен, неосъждан, с ЕГН **********. След завършване
на основното си образование (очевидно през 1994 г.) напуснал училище и
започнал да работи при св.К., като последните пет години преди м.04.2005 г. предимно
в цветарския му магазин, находящ се в ГУМ, в гр.Д.. У св.К. оставил прекрасни впечатления
като човек и грижовен брат към сестра си Р.А. Х.- родена на *** г. Живеел в гр.Д., на ул.”О.П.” № 13 в панелен
блок, във вх.”Б”, на последния етаж-№8, в
апартамент №46, собственост на родителите му- свидетелите
А. Х. и Й.И., заедно с тях и сестра му.
През 1996 г.
родителите му напуснали апартамента и заживели на вилата им, където отглеждали
животни, тъй като били безработни. В апартамента останали подсъдимият и сестра
му, а майка им идвала през седмицата да ги види, както и да им сготви и изчисти, което те не правели. Баща
им рядко общувал с тях, най-вече с
подсъдимия, който винаги му помагал при възможност.
Подсъдимият
бил
известен като тих, скромен, любезен, трудолюбив, понякога избухлив и агресивен, но най-вече по
отношение на сестра си Р., към която иначе бил грижовен и контролирал непрекъснато,
но командвал и биел, когато не одобрявал поведението й и начина й
на живот. Словесните и физически спорове
между двамата били известни на съседите им, тъй като едни от тях били очевидци
на същите, а други-научили. Подсъдимият се ползвал с благоразположението на съседите и
родителите си, тъй като бил внимателен и учтив с тях, работлив и заинтересован
от сестра си Р. Х.. Поведението на
последната не се одобрявало от съседите, тъй като се държала враждебно към тях, не отговаряла на поздравите им, не била
общителна, не домакинствала, почти не работела, въпреки, че не учела, тъй като
била прекъснала обучението си в полувисшия учителски институт в гр.Д., често
водела различни мъже в апартамента и се говорело, че проституирала.
През
1999 г.,
за времето от 10.02.99 г. до 05.03.99 г., според писмо-отговор от д-р И. И. (на
л.235 ДП), а според св.И. за 2-3 седмици,
Р. Х. била лекувана в Психиатрично отделение при МБАЛ ЕООД-гр.Д. с ИЗ
№40/1055, с диагноза 295 „Депресивен период” след травма на главата. През
същата година тя споделила св. И., че иска да поработи в чужбина и да се върне. Тогава неизвестно на св.И. момче,
от гр.Благоевград, извело дъщеря й Р. от страната, независимо, че нямала задграничен паспорт. След като
продължително време не й се обадила св.И. силно се притеснила за нея и обявила
в полицията, че тя е изчезнала. Три
месеца след това Р. се върнала в гр.Д.,
но изглеждала физически и психически зле-била видимо отслабнала и много изплашена. Тогава св.И. споделила със
св. Н. (нейна сестра), че Р. и няколко
други момичета били отвлечени от гр.Благоевград
и откарани в Гърция, за да проституират. След завръщането й от Гърция,
на два пъти през 2003 г., Р. Х. се оплаквала на св.И., че й е омръзнал живота, като единия път
тръгнала да скача от терасата на хола и едва била възпряна от нея и гостуващият
им по това време А. А., а другият път-била видяна от св.Е.Н. и
др., и изведена от него от течащата през гр.Д. река („Джерман”), в района й под
„А. мост”, в която била навлязла до
кръста през пролетта, в студено време, гледала неадекватно, с блуждаещ поглед и
цялата треперела, без да отговаря, защо е сторила това.
До 2004 г. Р.
я издържали родителите й и брат й. През 2004 г. подтикната от дългогодишнвата
й приятелката св. С.М. започнала работа в заведение „Крос” в гр.Д.. В
него се запознала със свидетеля И., с
прякор „Рейгън” и приятелката му-св.В.. През м. 02-03 на 2005 г. започнала да излиза с тях двамата и се
отдалечила от приятелката си –св. С.М., според която Р. Х.
била с променливо поведение-ту в., ту тъжна и затворена в себе си, мълчалива,
необщителна, понякога неспазваща обещанията си и уговорките, непредсказуема и странна. С работата в
заведението Р. се справяла и се държало като весело момиче.
Според св.В.-последната й приятелка,
непосредствено преди смъртта й, Р. била весело момиче, с настроение, без
депресивни състояния, с желание за живот, употребяваща алкохол в заведения.
Двете с Р. доста се сближили и
единствено на нея тя споделила, че брат й я бие лошо и провисва от
прозореца с главата надолу.
Според приетата по делото от съда, като
обективна и компетентно изготвена от в.л.д-р П. съдебно-психиатрична експертиза,
освидетелстваната Р. Х. е била с нормален интелект, съответен на
възрастта и социалния й опит, без данни за вродена или придобита интелектуална
инсуфициентност. Събраните данни по делото, в т.ч. и от медицинската
документация по делото са наложили извод у в.л. за липса на психично заболяване
у същата. Депресивният период през 1999 г., според в.л. е най-вероятно лек по
протичане и единствен, доколкото няма данни за проследяване на заболяването
след датата на хоспитализацията и за
катамнезно лечение. Алкохолните
злоупотреби на освидетелстваната са били
в рамките на битово-ексцесивното пиене с прояви на импулсивност и
невъздържаност, с последващо диссоциално поведение. Въз основа на събраните
материали в.л. е дало заключение, че в периода около инцидента
освидетелстваната е била в адекватно и апсихотично психично състояние, а
концентрацията на алкохол в кръвта й и поведението й според свидетелските
показания говорят за обикновено алкохолно опиване-лека към средна степен.
Подсъдимият
не одобрил приятелството на сестра си Р. със свидетелите И.
и В., което също станало повод за сериозен надзор и агресивно поведение към
нея. Новите приятели на Р. не одобрила и майка й, която тя уверила, че те са
грижовни и внимателни към нея.
На 08.04.2005г.
пострадалата Р. Х., св.В. и св.И. били през по-голяма част от деня заедно.
Вечерта, около 22.30 ч.-22.50 ч. тримата отишли в бар-дискотека „Оазис” в
с.Бистрица.
Същият ден подс.Х. бил на работа до 21.00 ч. и
около 24.00 часа, когато приятелят му св.Л.Й.
приключил работа, отишли в кафе „Крос” в Д.. Около 00.30 ч. св.Д.В.
се обадила на подсъдимия и му съобщила,
че с Р. и св.И. *** и му предложила да се присъедини към компанията им. Подс. Х.
се съгласил и с автомобила на св.Й. отишли в дискотеката. Подс.Х. седнал в
компанията на сестра си, а св.Л.Й. останал в колата си. Св.В. и Р. Х. танцували
на дансинга и се забавлявали. В един момент, около 01.15-01.20 ч., между Р. Х.
и непознато момче възникнал скандал. Подсъдимият видял това, изтеглил сестра си от бара към
колата на св.Й. и крещейки й започнал да я бие. Р. се свлякла на земята. Всичко
това се случило пред безучастните погледи на мл. РИ на с.Бистрица – гл.с-т Г.П.
и гл. с-т Н.М., на които Г.Х. казал, че е сестра му, която е пияна и той ще се
справи с нея. После насила я качил в автомобила
на св.Й. и тримата тръгнали към гр. Д.. Оставили
я пред блока и след като тя влязла във входа му
потеглили към кафе „Червило”.
Заради поведението
на подсъдимия свидетелите И. и В. се притеснили за Р.,
поради което св.В. звъннала на мобилния й телефон. Тя й се
обадила, плачела, казала й, че е в дома си и че я е страх от брат й. Св.В. я
уведомила, че идват да я вземат и с джипа на св.И. тръгнали към блока й, а Р.
излязла пред входа му, за да ги чака. Малко
след 01.30 часа на 09.04.2005 г. св.И. и св.В. пристигнали с джипа и Р. се
качила в него. Отново се върнали в дискотеката в с.Бистрица. След около 10 минути си тръгнали и
решили да отидат на дискотека в гр.Д.. Тримата се качили в джипа и отпътували за
гр.Д.. В него спрели за цигари пред денонощния
магазин, находящ се на ул.”Св.Иван Рилски”.
Малко след 02.00 часа на 09.04.2005 г. подсъдимият се
прибрал и установил, че Р. не си е в къщи. Повикал св. Й. и той пристигнал с автомобила си, за да тръгнат да я търсят. От него подсъдимият научил, че джипът на св.И.
е пред денонощния магазин на ЕТ „Ж. В.”***, поради което тръгнали към същия. Когато
пристигнали до магазина св.В. и Р. били в джипа, а св.И. се
качвал. Виждайки брат си Р. помолила св.В. да заключи вратите и да
потегля. Преди да направи това подсъдимият отворил вратата на джипа, издърпал Р. за косата навън и я качил в лекия автомобил на
св.Й.. Св.И. му казал да спре, но подсъдимият го посъветвал
да не се меси. Веднага след това св.Й.
потеглил с автомобила си към блока на Р. и подсъдимия. Св.В. и
св.И. с джипа, управляван от първата, последвали
автомобила на св.Й., но тъй като същият имал преднина, когато пристигнали пред
блока, нито лекият автомобил на св.Й., нито подсъдимият и Р. били там. Двамата вече се
били прибрали в апартамента им и всеки си бил
влязъл в стаята, която обитавал към този
момент. В апартамента нямало ел.ток, поради което нямало осветление. Св.В. спряла джипа на
улицата пред блока на Р., отворили прозореца му и по съвет на св.И. изключила двигателя. Отново телефонирала на Р.,
която от плач едва говорела. Казала й, че сега ще дойде, но се забавила, поради
което св.В. отново й позвънила, тъй
като се притеснявала да не би нещо да стане. Обадил се подсъдимият и казал, че
ще се разправя с тях. В този момент Р.
излязла от апартамента и се качила в асансьора. Подсъдимият чул отварянето на входната врата, скочил
от леглото си и излязъл в коридора на блока. Асансьорът току що тръгнал
и тъй като бил убеден, че в него е сестра му започнал да тича по
стълбите надолу, за да й попречи да излезе и
отново да отиде със свидетелите И. и В..
Шумът от спускането на асансьора чули и св.В. и св.И., които чакали Р. да
излезе, както и св.Т.А.-Л., живуща на 7-я етаж. Лампата в салона на блока била
включена и свидетелите В. и И. наблюдавали от джипа тичането на подсъдимия по стълбите, по време
на движението на асансьора. Св.В. много се изплашила, тъй като решила, че
подсъдимият тича, за да се разправя с тях, поради което привела джипа в
движение по улицата и го отдалечила от
блока по посока към Транспортна болница. Подсъдимият пък успял да стигне на
първия етаж преди асансьора, качил се в него при Р. и отново го насочил нагоре към 8-я етаж. Въпреки нощния час-02.55
часа, в който почти всички съседи спели, подсъдимият започнал да я ругае на висок тон
и да я удря, а тя –да пищи. Р. не искала да се прибира, но подсъдимият я
наблъскал насила в апартамента им и заключил вратата. В апартамента подсъдимият
крещейки и
казал, че няма да й позволи да е проститутка и
че никаде няма да ходи с тези. Тя влязла в детската стая (според св.Н.А., в която спяла , а според подс.-в
хола, който бил нейната стая), а подсъдимият ходел из апартамента, ругаел,
обиждал я, наричайки я „курва”, тряскал врати. Внезапно я хванал и завел в спалнята (наричана от подс.детска), в
която той спял. Отворил дясното малко крило на двукрилния прозорец и го опрял в
намиращата се в близост до него секция (заснета на
фотокопие №
17 от Албум № 61/20.04.2005 г. към Протокола от 09.04.2005 г. за оглед на
местопроизшествие). Започнал
да я блъска към прозореца. Тя не искала
да отива към него, тъй като не желаела отново да я провесва от прозореца, както
др.път. Не можела, обаче, да преодолее телесното му и физическо превъзходство (предвид
собственото й тегло от 55 кг.
и неговото от 75 кг.), поради
което бутана от подсъдимия приближавала
към отвоР.я прозорец. За да спре това опряла дланта на дясната си ръка в
стъклото на отвореното крило. Въпреки това подсъдимият продължил да я тика към
прозореца и да я придвижва напред, при което дланта и пръстите й се плъзгали по
външната страна на стъклото на прозоречното крило, като оставили следа от влаченето им, от
единия до другия край на стъклото, отстояща на 30 см. височина от черчевата.
Така бутана от подсъдимия се озовала до отвоР.я прозорец, с лице
към него. Започнала
да го моли да я пусне. Вместо това той започнал да изтласква тялото й навън през прозореца, намиращ се откъм ул.”О.П.”,
отстоящ на 22.26 м. от земята. Когато по-голямата част от тялото
й било навън внезапно подсъдимият я изпуснал и тя започнала да пада към земята.
При падането й надолу ударила главата си, в дясната й половина, и гърба си, в дясната му половина, във външната
щора (заснета
на фотокопие 1 от Албум №61/20.04.2005 г., на л-12г от ДП) на прозореца на детската стая на апартамента на св.Н.А., от което се чуло изтропване
по щората. Докато падала пострадалата Р. издала продължителен висок писък, който
спрял при удрянето й в тротоарните
плочки, покриващи площта пред блока, в близост до вход „Б”. В резултат на
падането й на плочките се чул шум като от
падане на предмет. Веднага след това св.И. изтичал по посока на шума,
който бил чул през отвоР.я прозорец на джипа, спрян от св.В. след поредното му
връщане пред блока на отсрещния тротоар на улица „О.П.”, срещу входа му (на 18.79 м. от входа на блока,
според Ситуационна схема І на л.510 от съд.п-во, представляваща част от приетата от съда съдебно-техническа
експертиза, изг. от в.л. инж.С.К.).
След като изкачил четирите бетонни стълби от ул.О.П.” към блока св.И. видял
безжизненото тяло на пострадалата Р. в локва кръв и веднага се върнал при св.В.,
която го чакала в джипа и я уведомил за случилото се с нея. Тялото на
последната било обърнато по корем, разположено странично, с
лице към плочките (заснето
на фотокопия 1 до 4 от Албум № 58/20.04.2005 г. към Протокол от 09.04.2005 г.
за оглед на местопроизшествие).
Огромна локва от кръв имало около главата й, отстояща от крайния южен ръб на
входа на блока й на 3.30 м. по дължина и на 1.40 м. по широчина. Била
облечена с яке и по бельо-дамски бекини, тип прашки, краката й били боси, само
с корапи, разположени от крайния южен ръб на вход „Б” на блока на 2.30 м. по дължина и широчина
на 2.70 м.
до пръстите на левия крак и 2.80
м. до пръстите на десния крак. Лявата ръка била
успоредно на тялото, свита леко, с обърната длан в лицевата й част. Дясната
ръка била свита в лакътя на прав ъгъл, а дланта й била свита като юмрук. Краката били
успоредно разположени, почти изцяло в затревената градинка до тротоара, като
левият крак бил леко свит в коляното. Останалата част от тялото се намирала на
тротоарната алея, разпростираща се около и до входа на блока й.
Подсъдимият пък,
миг след падането на Р. на земята, изкрещял
много силно, според св.Н.А. „изревал като животно”, след което тя го чула да
казва, че не е искал така да стане, а е
искал само да я спре, да не ходи никъде. После позвънил на входната врата на
апартамента на съседката си св.Е.К.. На въпроса на съпругът й, кой е,
подсъдимият отговорил: „Гошко е. Отвори
спешно.” Когато св.К. отворила вратата видяла, че подсъдимият плаче. Казал им :”Сестра
ми се хвърли през прозореца.” После извадил от джоба мобилния си апарат, обадил
се в полицията в 03.11 часа и казал:
„Сестра ми се хвърли през прозореца, като посочил и адреса”. Продължавал да
плаче и да се вайка, казвайки:„Леле, леле, какво стана. Сестра ми заради тия
боклуци се хвърли, като споменавал нещо за Гърция”.
На място пристигнали полицаи и линейка. Била
констатирана смъртта на Р. Х. и след огледа на местопрестъплението трупът й бил
закаран за аутопсия в МБАЛ „Св.Н.Василиев” –гр.Кюстендил. Апартаментът на
семейството на подсъдимия бил запечатат до 10.30 часа същия ден, когато
започнал огледа му. По време на него била открита и иззета дактилоскопна следа по
външната част на стъклото на отвереното крило на прозореца, намиращ се в спалнята.
Въпросната следа била обект на експертно изследване от в.л. К., който в приетата
от съда, като обективна и компетентно изготвена, дактилоскопна експертиза е дал
заключение, че дактилоскопната следа е оставена от дясна длан на ръката на Р.А.
Х.. Разпитан в с.з. на 25.05.2010 г. в.л. К. (неправилно в протокола фамилното му име е
записано Каракашки) е
посочил, че дактилоскопната следа е динамична, тъй като е оставена по време на
движение или на ръката, или на прозореца, върху който е открита и че следата е
оставена в посока откъм дръжката на крилото, в отворено положение, към пантите
на същото.
По време на огледа
на стая, с площ от около 18 кв.м., ползвана за хол, по средата на същата,
хвърлени на пода, били намеР. ЧЕРЕН ПАНТАЛОН, тип -7/8, с шарен колан
(разкопчан) с ластик-черен на цвят, с тъмнорозова подплата, виждаща се в двата края на крачолите от долу и 1 ЧИФТ
ДАМСКИ БОТУШИ, с които пострадалата Р. била на 08/09.04.2005 г. на дискотека в
с.Бистрица (заснети на Ф.К. 4 от
Албум №61 към Протокол за оглед на апартамента, обитаван от подсъдимия и сестра
му Р.).
С протокол от 10.04.2005 г. за доброволно предаване панталонът,
тип 7/8 и ботушите били предадени доброволно от св.В.
в ОСлС-ТО-Д.. За предадените вещи В. посочила, че с тях Р. е била вечерта на 08
срещу 09.04.2005 г., когато били заедно на дискотека в с.Бистрица и че те са
й дадени от майката на Р. Х. (срвн. Протокол за
доброволно предаване на л.56 от ДП)
За изясняване на
причината за смъртта на пострадалата Р. Х. по делото е изслушана назначената на
досъд.п-во съдебномедицинска експертиза на труп, изпълнена от в.л. д-р В.И.Н.-Началник
на Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Д-р Н.Василиев”-гр.Кюстендил. След
оглед, аутопсия и изследвания на трупа в.л. е дало закючение, че смъртта на Р. Х.
се дължи на тежки травматични
увреждания на жизнено важни органи
(разкъсвания и контузии на главен мозък и сърце и др.), които са несъвместими с
живота. Този извод в.л. е направило след
констатиране на множествена травма по трупа, изразила се в:
многофрагментни счупвания на черепа и таза, счупвания на всички леви ребра,
лява лопатка, дясна раменна и лява лакетна кости, изкълчване на лява китка; разкъсвания
и контузии на главен мозък, сърце, бял дроб, черен дроб, ляв бъбрек и слезка;
субарахноидален кръвоизлив; кръвоизливи в гръдна и коремна кухина; кръвоизливи
във връзковия апарат на вътрешните органи; кръвонасядания в меките тъкани около
счупванията на костите; разкъсно-контузни
рани по главата и лява хълбочна област; кръвонасядания и охлузвания на
широка площ в лява челнотеменна слепоочна област на главата и предностранична част на тялото; по-малки, на по-ограничена площ, кръвонасядания и охлузвания по глава, тяло, крайници.
Тъмна течна кръв. Според в.л. установените по трупа травматични увреждания са причинени приживе, по механизма на удари с
или върху твърди тъпи предмети (тъпоръбести предмети с различна форма и
големина, за повечето от тях и с голяма
сила).
В.л. е посочило, че
по-тежките увреждания (счупвания и изкълчвания на кости, разкъсвания и контузии
на вътрешни органи), кръвонасяданията и
охлузванията на широка площ в лява половина на главата и тялото, както и кръвонасяданията по крайниците
добре отговарят да са получени по време
и начин, за които се съобщава, а именно- падане на пострадалата от 8-ми
етаж на блок върху плочки -от директните удари в терена и общото сътресение на
тялото в момента на удара.
В.л. е уточнило,
че част от установените по-леки
увреждания, като кръвонасядания и охлузвания в дясна половина на главата и
кръвонасядания в дясна половина на гърба биха
могли да се получат по време на падането,при удар в други стърчащи от сградата
предмети, напр.простори, антени и др.
или при нанесен побой на пострадалата кратко време преди падането и смъртта й, чрез удари с ритници, юмруци,
удари с предмети или блъскане в околни предмети и др., но не и при пряко
свободно падане на пострадалата. Някои от по-леките увреждания, в лявата
половина на тялото могат да се получат също при нанесен побой.
Причинените
увреждания на пострадалата в резултат на падането, според вещото лице,
най-вероятно не са й давали възможност да извършва самостоятелни активни
действия, като придвижване, преместване или др. Смъртта е настъпила бързо.
В кръвта на
пострадалата в.л. д-р Н. установило наличие на 1.35 промила на хиляда етилов алкохол, което е пояснил, че причинява
състояние на лека степен на алкохолно опиване, характеризиращо се с емоционална неустойчивост, забавени реакции, отслабване
на вниманието и съобразителността и др.. В.л. е посочило, че съдържащото се в
кръвта на пострадалата количество алкохол няма пряко отношение за настъпване на смъртта й, както и че при обичайни условия то
не води до безпомощно състояние на
индивида.
Съдебномедицинската
експертиза на труп не е оспорена от страните и е приета от съда, като обективна и компетентно изготвена. Дрехите (бикини, потник, черно дамско яке и
сутиен), с които била облечена пострадалата Р. Х. при падането й до блока били свалени
от същата по време на аутопсията и заедно с взетата от трупа кръв в пластмасово
шише за изследване били иззети по делото като веществени доказателства.
Видно от
назначената на досъд.п-во и приета от съда по реда на чл.282, ал.3 НПК
съдебномедицинска експертиза № 83/26.05.2005 г. на веществени доказателства (кръв и черно дамско
яке), изг. от Г.С.С.-инспектор биолог, експерт в НИКК-МВР, кръвно груповата
принадлежност на Р. Х. е АВ /0/, а по черното яке е доказана кръв от същата
група, поради което същата може да произхожда от пострадалата.
Установената по бикините,
потника и сутиена кръв
също може да произхожда от пострадалата Р.
Х., според назначената на досъд.п-во и приета от съда по реда на чл.282, ал.3 НПК съдебномедицинска експертиза № 74/2005 г. на веществени доказателства,
изготвена на 26.05.2005 г. от Г.С.С.-инспектор биолог, експерт в НИКК-МВР, тъй
като кръвта е от кръвна група АВ/о/, каквато е кръвногруповата принадлежност на
пострадалата.
Чрез назначената на досъд.п-во и приета от съда по реда на чл.282, ал.3 НПК
трасологична експертиза, изготвена от в.л. П.П. *** е установено, че върху
изследваното черно дамско яке (носено от пострадалата в нощта на падането й от
осмия етаж) е налице разпаряне по десния
страничен шеф в областта на дясната мишница (заснето на Ф.К.2, на л-173 от ДП),
получено според в.л. под действието на две противоположни сили-приложена сила
на опън и съпротивителна сила с противоположна посока.
Причината за падане на пострадалата Р. Х. от апартамент № 46, на 8-мия етаж
във вх. «Б», находящ се на ул. «О.П.» №13 в гр.Д. е изяснявана по делото и
посредством три биомеханични експертизи, както
следва:
първата, изготвена на 22.06.2005 г. (приложена на л.207-221
от ДП) от вещите лица проф.д.т.н. Ю. Е.Т.-ръководител на секция
«Биомеханика на движенията и телеманиполатори» при Института по механика и
биомеханика на БАН, н.с. ІІІ ст. М.Л. К.
и н.с. ІІІ ст.С.М.М. от същия институт
втората-изготвена на 09.02.2011 г. (приложена на л-478-481, том ІІ-ри от НОХД № 858/05 г. по описа на КОС) от в.л. д-р
И. П. В.-асистент в Лаборатория по Биомеханика и технически средства за
рехабилитация, доц.д-р Г. В. Б. в
секция «Мехатронни системи» и доц.д-р К. Кръстев Д.-Динамика и оптимизация
на управлявани механични системи при Институт по механика при БАН,
назначена
по време на съдебното следствие, поради смъртта на в.л. проф. Т. и
несъгласието на защитата на подсъдимия за приемане на биомеханичната експертиза
от досъд.п-во по реда на чл.282, ал.3 НПК и
третата- изготвена на 16.05.2012 г., имаща характер на «арбитражна», (приложена на л-617-623, том
ІІІ-ти от НОХД № 858/05 г. по описа на КОС) от доц.инж. З.П.А.-д-р, р-л на секция « Биомеханичен анализ на движенията» и гл.ас.Б.Л.Т., д-р-катедра «Анатомия и
Биомеханика» при НСА «В.Левски»-София
Горепосочените три биомеханични експертизи са приети от настоящия състав на
КОС, по ред, както следва: втората - с
протоколно определение от 03.05.11 г. (л-492,
том ІІ-ри от НОХД № 858), първата –с протоколно определение от 01.03.2012 г.,
като поддържана от в. л. М. и в. л. К. (л.574, том ІІ-ри от
НОХД № 858) и третата - с протоколно определение от 18.09.2012 г. (л.625, том ІІІ-ти от НОХД № 858).
Трите биомеханични експертизи са дали отговор на един и същи въпрос, а
именно-Съответства ли крайното
положение на тялото на Р. Х. да е
резултат на нейни самостоятелни действия
или има участие на външна
сила (лице или лица)?
Според първата биомех.експертиза пострадалата
Р. е била прехвърлена през перваза на прозореца с участие на външни сили
(лице), най-вероятно след
оказване на съпротива.
Според втората биомех.експертиза
крайното положение на тялото на Р. Х. с
еднаква вероятност съответства, както на падане в резултат на нейни самостоятелни
действия, така и на падане в резултат на участие на външна сила (лице или
лица). Следователно не може
да се изключи вероятността за прилагането на такава.
Според третата арбитражна биомеханична експертиза крайното положение на тялото на Р. Х. с висока степен на вероятност съответства да е резултат на участие на
външни сили (лице или лица)
Изводът си вещите
лица от К. и М., участвали в изготвянето на назначената на досъд.п-во биомеханичната експертиза (първата по делото) са направили
като са изследвали движение на човешко тяло в три вида среди: в среда без
съпротивление; в съпротивителна среда и в система от свързани тела.
Вещите лица са
посочили, че движението (падането) на ОМЦ на тялото във въздушна среда без съпротивление (равнината на падането,
представляваща неподвижна координатна
система ОХУ) се извършва по
плоска крива (парабола), под действието само на гравитационната сила (теглото
на тялото), като траекторията се описва от фиг.1 от заключението, показана на
л-212 от ДП). В този случай, въз основа на известните по делото данни за
височината, от която е паднало тялото на земята (изчислена от вещите лица на около 24-25 м., като разстояние от
земята до долния перваз на прозорец на апартамент от 8-ми етаж на блок) и разстоянието на което е паднало тялото от
стената на блока, в.л. са варирали началните параметри на движението-вектор на
началната скорост и ъгъл на вектора на
началната скорост с хоризонталната ос Х, стойностите на които са оценени въз
основа на теоретични и експериментални биомеханични знания, за да дадат отговор
относно вероятността на трите основни възможни варианти на причината за падане
на тялото:
нещастен случай
(няма участие на външни сили),
самоубийство (няма
участие на външна сила) и
съмнение за
убийство (има участие на външна сила).
В.л. са направили
съответни пресмятания и са намерили, че
ОМЦ на Р. Х. след падането е разположен в интервала 2.00-2.30 м. от стената на блока. Като са изчислили,
че в конкретния случай, при самоубийство, ОМЦ на тялото би трябвало да се
разположи на значително разстояние от жилищния блок-3.97-4.98 м и че при падане, поради намеса на външни
сили, ОМЦ на тялото
трябва да се разположи на
разстояние 1.99 м-2.26 м.
от жилищния блок, са отхвърлили хипотезата за самоубийство. И доколкото
разположението на ОМЦ на тялото при падане поради намеса на външни сили
съответства на установения по делото интервал 2.00-2.30 м. са приели, че
хипотезата за падане, вследствие намеса на външни сили (лице) не среща
противоречие.
Предвид на горните си констатации в.л. са
стигнали до извода, че пострадалата Р. е
била прехвърлена през перваза на прозореца с участие на външни сили (лице),
най-вероятно след оказване на съпротива,
която е била възможна, въпреки съдържанието на алкохол в кръвта й. Пояснили са,
че след изтласкване през прозореца тялото започва свободно падане с начални параметри,
установени от продължителни изследвания:
vо (вектор на началната
скорост) в интервала 0.9 m/s и 1
m/s; aо (ъгъл на вектора на началната скорост с хоризонталната ос Х) в интервала 3-5 градуса и при височина 24-25 m.
Посочили са, че началният ъгъл на
падане е малък (aо = 3 до 5 градуса), което е характерно за насилствено изтласкване през парапети, первази, както и че тялото
достига земята след около 2.22 секунди,
с кР. скорост 78-79 км/час. Началният удар е върху лявата странична и леко-предно лявата
част на главата и тялото, както и върху двата горни крайника. Вещите лица са
посочили, че общият масов център (ОМЦ) на
тялото на пострадалата, установен според материалите по делото на 2.00-2.30 м от стената на
жилищния блок, много добре съответства на разстоянието 1.99 м-2.26 м. от жилищния блок,
което е пресметнато в случая на втората хипотеза-участие на външни сили (убийство).
Установената по делото кР. поза (показана на фиг.2 от заключението), според
вещите лица, е напълно възможна, тъй като преминаването на тялото през парапета
преди началото на падането, води до допълнителни естествени ротации на тялото във въздуха, които довеждат до
установената кР. поза. В.л. са посочили и, че
няма противоречие между съдебно-медицинската експертиза и най-вероятния механизъм на падане,
съгласно условията на описаната втора хипотеза –участие на външни сили
(убийство)
Разпитана в с.з.
в.л. К. е заявила, че са направили много експертизи (лично тя-около 10-15), а и
според данните от литературата са
установили вероятните начални ъгли на падане при намеса на външна сила и при
свободно падане. При свободно падане на тялото в.л. е посочило, че началният
ъгъл е между 10 и 30 градуса, а при намеса на външни сили – между 3 и 5
градуса, като този извод се базира на проведени експерименти и на данни от
теорията. Пояснила е и, че този извод се потвърждава и от изчисления, направени
със създадената за това компютърна програма, с която се правят вариации, като
се задава началната скорост на падане, началния ъгъл на падане, височината на
мястото, откъдето е паднало тялото и компютърната програма сама изчислява
разстоянието на общия масов център от ориентира, в случая от сградата и така се
намира мястото, където е паднало тялото. Вещото лице е посочило, че когато
човек стоящ на прозорец е засилен от друго лице със сила, ъгъла на падане е
по-малък, защото той се насочва надолу, а при свободно падане без намеса на
външна сила ъгъла е по-голям. Уточнила е, че началния ъгъл на падане при
самостоятелни действия е по-голям от началния ъгъл на падане с участие на
външна сила само когато самостоятелното падане е свързано с изтласкване на тялото.
Посочила е, че и при височина на сградата от която е паднало тялото, 22.22 метра няма да има
много съществена промяна в разположението на общия масов център на тялото от
дадения в експертизата, според която за височина на падане е прието 25 метра, като и при
падане от 22,22 метра,
отговорът им ще остане същия, а именно, че по- вероятният механизъм за падане
на тялото, е външна намеса.
Изводът си относно причината за падане на тялото на Х. вещите лица д-р В.,
доц.д-р Б. и доц. д-р Д. са направили като също са се ръководели от физичните
закони описващи движението на падащо тяло в неподвижна координатна система,
което се извършва по крива (парабола) под действието на гравитационната сила. Изчислили
са, че началната скорост в момента на падане съответства на нормален
ход на човек, която обикновено е около 1 m/s (3.6км/ч) и доколкото такава скорост би могла да се постигне при самостоятелно
движение, включително при евентуално подхлъзване и падане през перваза на
прозореца, са приели, че хипотезата за падане, вследствие самостоятелно
действие не среща противоречие, в който случай тялото е напълно възможно да
заеме установената по делото кР. поза. Алтернативно са посочили, че и
хипотезата за падане, вследствие намеса на външна сила, не среща противоречие и
не може да бъде категорично изключена, тъй като падането може да бъде в
резултат на приложена външна сила в интервала около 5-5.5 kgf.
В с.з. на
03.05.2011 г. вещите лица са допълнили към заключението си, че изчислената начална скорост на падане (хоризонтална компонента) може да се развие,
както при самостоятелно падане, така и при намеса на външна сила, изразила се в
леко подбутване, при които хипотези падането ще е едно и също. Заявили са,
че при хоризонтална компонента 3-4 пъти по-голяма от изчислената, с голяма
вероятност е налице външна намеса за падането, както и че при разстояние на
тялото от стената на 6 м.
, с голяма вероятност, почти със сигурност биха приели, че се касае за
насилствено падане. Или при отстояние на тялото на по-малко от 6 метра от стената на
сградата, отговорът ще е винаги като дадения в заключението-може падането да е
от самостоятелни действия, както и от участие на външни сили.
Вещите лица са
пояснили и че крайният им извод относно причината за падането няма да се промени при височина на падане с 1-2 метра нагоре или надолу от приетите 25
м., тъй като не би довело до промяна в началната
компонента с три пъти повече.
Изводът си относно
причината за падане на пострадалата Р. Х. вещите лица доц.д-р А. и гл.ас.,д-р Т. са направили също въз основа
на данните по делото за маса и ръст на тялото на падналата, височината от която
е паднало тялото, крайното положение на ОМЦ,
приложимите физични закони, формули и действащи сили по отношение
движението на тяло, хвърлено под ъгъл близо до земната повърхност.
Хипотезата за
падане в резултат на самостоятелни действия вещите лица са отхвърлили, след
като са разгледали и изследвали множество варианти за прехвърляне на тяло по
този начин, сред които: покатерване
върху перваза на отворен прозорец, навеждане несъобразно навън, залитане или
спъване при ходене и преместване чрез отскок.
Падане в резултат
на покатерване върху перваза на отворен прозорец от пострадалата е отхвърлено, поради
липса на дактилоскопни следи върху касата на прозореца.
Падане в резултат
на несъобразено изнасяне напред на ОМЦ на тялото (повдигане на пръсти) и загуба
на равновесие е отхвърлено, тъй като при
тази хипотеза ОМЦ би се намирал на разстояние не-повече от 0.53 м фронтално спрямо отвоР.я
прозорец, което е в значително несъответствие с
крайното разположение на тялото, установено по делото.
Падане в резултат
на самостоятелни действия при движение към отвоР.я прозорец, свързани със залитане,
подхлъзване или спъване също е отхвърлено от в.л., тъй като възможност за
прекатурване през отвоР.я прозорец съществува само при загуба на равновесие в
непосредствена близост до отвоР.я
прозорец, в който случай ОМЦ на тялото
би се намирал на разстояние не по-малко от 1.18 м фронтално спрямо отвоР.я
прозорец, което се различава съществено от мястото на което е намерено тялото
след падането му.
Падане на тялото в
резултат на самостоятелното му преминаване над перваза на прозореца с последващ отскок също е отхвърлено, тъй
като получените резултати за разстоянието на което следва да падне тялото на
земята (границите от 3.85 м.
до 6.02 м)
съществено се различават от разстоянието, на което е намерено същото.
Вещите лица са
приели, че хипотезата за падане на тялото на пострадалата в резултат на
намесата на външни сили (лице или лица)
не среща противоречие. Този извод са направили след изчисления, в резултат на
които са установили, че разстоянието на ОМЦ на тялото при
падане поради намеса на външни сили
се намира в границите на установения по делото интервал.
В заключение са
обобщили, че ОМЦ на тялото на Р. Х.
е определен на разстояние 2.00-2.30 м-фронтално, от стената на жилищния
блок, на разстояние 4.40-4.60
м от близкия край
на жилищния блок и начална височина 22.26-22.80 м. При тези данни
дължината на преместване на ОМЦ на
тялото в хоризонтална посока, при
свободно падане, е в интервала 2.90—3.10 м. и сключва хоризонтален ъгъл в интервала 40-50 градуса спрямо вертикала, спуснат от средата на отвореното крило на прозореца
(показано на фиг.1 от заключението). Тялото достига земята след около 2.25 сек. с кР. скорост 70-76 км/ч.
Предвид на
установените резултати от направените от в.л. изчисления са направили и извода
си, че крайното положение на тялото на Р. Х.
с висока степен на вероятност съответства да е резултат на участие на външни сили (лице-лица), поради което хипотезата за падане, вследствие
самостоятелни действия е отхвърлена.
Според вещите лица
от третата, т.нар.„арбитражна” биомеханична експертиза, различният извод на вещите лица от втората
биомеханична експертиза се дължи на липсата на
данните от съдебно-техническата експертиза и различната интерпретация на
наличните данни, конкретно на неправилното разбиране, че при подхлъзване и падане през прозореца , началната скорост
ще съответства на тази на ходене. Според вещите лица от третата
биомех.експертиза, вещите лица от втората не са отчели, че съгласно
кинематиката на движението, тялото не може да прелети над перваза и стената под
него, което ще редуцира началната скорост
на евентуално последващо свободно падане.
Съдът приема за
компетентна и обективно изготвена арбитражната биомеханична експертиза на доц.д-р
А. и гл.ас.д-р Т.. След направеното уточнение в с.з. на вещите лица от първата
биомеханична експертиза, че и при падане на тялото от 22.22 м крайният им извод
за причината на падане на тялото не би се променил, съдът приема, че тези две
експертизи не си противоречат и са категорични, че по-вероятната причина за
падане на тялото е намеса на външни
сили. Двете
експертизи, според настоящия състав на съда, са ясни, обосновани и не будят
съмнение във верността на крайните си изводи относно причината за падането на
пострадалата Х. от прозорец на апартамент на 8-ми етаж. Поради това изцяло приема за правилен извода
за падане на същата в резултат на намеса на външни сили и не кредитира, като
противоречаща им, втората биомехначина експертиза, изг.от вещите лица доц.Б.,
доц.Д. и ас.В.. Така приема съда и предвид становището на вещите лица от
арбитражната биомеханична експертиза за неправилна интерпретация на данните по
делото от в.л. от втората биомех.експертиза, което е обусловило и различния
отговор на въпроса за причината за падане на пострадалата от 8-я етаж, както и
предвид недостатъчната обоснованост на извода на вещите лица от втората
експертиза, което буди съмнение относно верността му.
Подсъдимият, с
оглед на извършеното престъпление е бил обект на психиатрично изследване, изводите от което са посочени в приетата по
делото съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от
в.л. д-р П.. Според заключителната част на същата подсъдимият е психично здрав,
липсват данни за понесено от него в миналото психично заболяване, интелектът му
е в границите на нормата за възрастта. В.л. е констатирало наличие на данни за
личностово разстройство – смесен тип при подсъдимия. Към периода на инцидента в.л.
е посочило, че не е налице основание за обсъждане на някакъв тип качествено
разстройство на съзнанието на подсъдимия и базисните му психични годности,
поради което е могъл правилно да възприеме фактите и обстоятелствата, имащи
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Според в.л., извършеното
престъпление, в случай, че автор на същото е подсъдимия, не е било мотивирано
от психотични или от сексуално-болестни или аномални мотиви. Подсъдимият е със
запазени годности за участие във фазите на наказателния процес и за даване на
достоверни показания при желание.
Изложените фактически
обстоятелства се установяват, както следва:
-
от
гласните доказателствени средства, каквито са
показанията на свидетеля И. (дадени пред настоящия съдебен състав лист 310,
том І от НОХД № 858/2005 г. и лист 652, том 3 от съд.п-во, както и приобщените
му показания от досъд. п-во чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1
от НПК, дадени пред съдия на 09.04.2005 г.,приложени на лист 84 от досъд. п-во), свидетелката В. (дадени на досъд. п-во пред
съдия на 09.04.2005 г., на лист 85 от досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл. на чл. 281, ал.
1, т. 4 от НПК), свидетелката
Н.А. (дадени
пред настоящия съдебен състав на лист 313, том І, л-651, том ІІІ-ти от съ.п-во и на досъд. п-во, на лист 91, приобщени чрез
прочитането им на основание чл.281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК), свидетеля К. (дадени пред настоящия
съдебен състав на лист 313 от съд.п-во),
свидетелката М. (бивша колежка на Р. Х., дадени
пред настоящия състав на лист 314 от том І и на досъдебното производство,
прочетени на основание чл. 281, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК), свидетелката Н. (леля на подсъдимия и Р. Х.,
като сестра на майка им, записани на лист 315, том І от съд. п-во и от досъд.п-во на
лист 95, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 2, пр.2
от НПК), свидетелката М. (бивша приятелка на
подсъдимия, записани на лист 430г, том ІІ от съд. п-во и от досъд. п-во
записани на лист 96, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, във връзка с ал. 1,
т. 2, пр. 2 от НПК),
свидетеля Б. (лист
315 том І от съд. п-во),
свидетелката А. (бивша
колежка на Р. Х., записани на лист 315г, том І от съд.п-во), свидетелката Н. (бивша колежка на Р. Х.,
записани та лист 315г, том І),
свидетеля А.Х. (лист
358г, том ІІ от съд.п-во),
свидетелката С. (съседка
от 7-я етаж на подсъдимия, записани на лист 316, том І от съд.п-во, прочетените
й показания от досъд. п-во на осн. 281, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК), свидетелката И. (майка на подсъдимия и Р. Х.,
записани на лист 319г, том І и лист 360, том ІІ от съд. п-во, както и дадените
на досъд. п-во на лист 106, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, във връзка с
ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК),
свидетеля Е.Н. (лист
317, том І от съд. п-во),
свидетеля П. и свидетеля М., свидетелката Е.К. (съседка от 8-я етаж, записанаи на лист
318, том І от съд.п-во) свидетелката
Л.-А. (лист
319, том І, съд.п-во) свидетелката Л.П. (лист 319, том І от съд.
п-во, лист 114 от досъд. п-во, прочетени на осн. чл. 281, ал. 5 във връзка с
ал. 1, т. 4 от НПК), свидетелката
В.П. (лист
319, том І от съд. п-во),
свидетелката М. (лист
379, том ІІ от съд. п-во, лист 117 от досъд. п-во, прочетени на основание чл.
281, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 5 от НПК), свидетеля У. (лист 317, т. І от съд. п-во и лист 653, том ІІІ
от съд.п-во и лист 117 от досъд п-во, прочетени на осн. чл. 281, ал. 4, във
връзка с ал. 1, т. 1 от НПК);
обяснения на подсъдимия, дадени на досъдебното производство (на лист 44-45, прочетени
на основание чл. 279, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 4 от НПК).
-
от
писмените веществени доказателства – ПРОТОКОЛ от 09.04.2005 г. за оглед на
местопроизшествие-площадка пред жилищен блок, намираща се в близост до вх.”Б” на
блока, в гр. Д., ул. „О.П.” № 13 (лист 3 до 4 от досъд.п-во) и АЛБУМ към него № 58 от 20.04.2005 г. (находящ се на лист от 3
до 7 от досъд. п-во);
ПРОТОКОЛ от 09.04.2005 г. за оглед на местопроизшествие – апартамент № 46,
находящ се в жилищен блок в гр. Д., ул. „О.П.” № 13, вх. Б, ет. 8 (лист 8 до 11 от
досъд.п-во) и АЛБУМ към него
№ 61 ( находящ
се на лист от 11 до 17 от досъд. п-во);
ПРОТОКОЛ за освидетелстване на лице – на подсъдимия (на лист 24 от досъд.п-во); ПРОТОКОЛ за доброволно предаване от
10.04.2005 г. (на
лист 56 от досъд. п-во);
ПРОТОКОЛ за доброволно предаване от 15.04.2005 г. (на лист 60 от досъд. п-во); ЕКСПЕРТИЗА № 149 от 12.04.2005 г. за
установяване на етилов алкохол (лист 135 от досъд. п-во); ПРОТОКОЛ за медицинска експертиза за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество (на лист 136-137 от досъд. п-во);
писмени
доказателства: РАЗПЕЧАТКА от мобилен телефон; УДОСТОВЕР.Е за наследници на Р. Х.,
свидетелство за съдимост, както и
СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА на труп (лист 121 до 124
от досъд.п-во) и АЛБУМ
№ 62 към нея; ФИЗИКО-ХИМИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, обективирана в протокол №
190/26.04.2005 г. (на
лист 131 от досъд. п-во);
ТОКСИКОХИМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, обективирана в протокол № 106/26.04.2005 г. (на лист 132 от досъд.
п-во); ДАКТИЛОСКОПНА
ЕКСПЕРТИЗА, обективирана в протокол № 28/27.05.2005 г. (на лист 140-142 от досъд.
п-во); СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА
ЕКСПЕРТИЗА на веществени доказателства № 74 от 26.05.2005 г. (на лист 146-150 от
досъд.п-во);
СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА на веществени доказателства № 83 от 26.05.2005 г.
(на лист
153-155 от досъд.п-во);
МОРФОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА обективирана в протокол № 41/ 26.04.2005 г. (на лист 161-164 от досъд.
п-во); ТРАСОЛОГИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА, обективирана в протокол № 126/ 03.06.2005 г. (на лист 171-177 от досъд.
п-во); СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА относно подсъдимия (на лист 180-186 от досъд. п-во); СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА относно Р. Х., изготвена от
д-р П. (лист
188-194 от досъд. п-во);
БИОМЕХАНИЧНА ЕКСПЕРТИЗА (лист
207-221 от досъд. п-во), изг.
от н.с. ІІІ ст. М.Л. К. и н.с. ІІІ ст.С.М.М., Арбитражна БИОМЕХАНИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА (приложена на л-617-623, том ІІІ-ти от НОХД № 858/05 г. по
описа на КОС), изг. от доц.д-р,инж. З.П.А. и гл.ас. д-р Б.Л.Т.
Съвкупността от горепосочените
доказателства и доказателствени средства, според настоящия състав на КОС, по
несъмнен и категоричен начин установяват извършеното престъпление, за което е
обвинен подсъдимият.
Авторството на подсъдимия в престъплението
се установява по делото от показанията на свидетелката В., св. И., св. Н.А.,
св. С., св. Ел. К., св. Л.-А., св. Л. П., св. У., отчасти от обясненията на
подсъдимия и от кредитираните по делото биомеханични експертизи.
Съдът дава
вяра на показанията на свидетелката В. и
на св.И., според които са наблюдавали
тичането на подсъдимия по слизащия асансьор и качването на асансьора отново
нагоре; са чули писъци (викове) на Р.
и говор на подсъдимия на висок
тон откъм апартамента им след качването
на асансьора нагоре, като възприели случващото се между двамата като караница, без разбиране на казаното; са чули
Р. да казва на подсъдимия да я пусне (което св.В. е заявила пред предишния
съдебен състав-л.199, том І-ви от
съд.п-во), след като св.И. чул да се отваря прозореца; са чули продължителен
писък и шум от падане на предмет от високо; са установили и др.факти и
обстоятелства, изложени във фактическите обстоятелства относно възникналите
отношения между Р. и подсъдимия вечерта, конкретно за нанасян й от същия побой
в нощта преди смъртта на Р., както и
преди това).
Съдът приема за
достоверни и показанията на св. Н.А. (живущата на 7-я етаж, в
апартамента под този на сем.Х., която
чула писъците на Р. Х. в асансьора на 09.04.2005 г., преди 03.00 часа, открехнала входната врата на апартамента си и разбрала, че тя не иска да се прибира,
но подсъдимият насила я въвел в апартамента им и заключил вратата, след което я
обиждал, наричайки я „курва”, ругаел, вървейки из апартамента, казал й, че няма
да й позволи да е проститутка и да отиде при тези, ..чула го след кратко
затишие да изревава като животно и да казва, че не е искал да става така, а
само да я спре, да не отива с тези),
св. С. (живуща на 7-я етаж, установила, че на 09.04.2005 г., в 03.00 часа, се
събудила от силен плач, в който разпознала гласа на Г.-подсъдимия, който плачел
и говорел: „Леле, леле, какво стана. Сестра ми заради тия боклуци се хвърли,
като споменавал нещо за Гърция),
св. Ел. К., св. Л.-А. (съседка
от 7-я етаж, установила, че чула продължителен женски писък и рев -плач), св. В.П. (съседка от 8-я етаж,
която се събудила в 03.00 часа от вик, станала и видяла, че Г. плаче, който
казал на нея и св.К., че сестра му се е хвърлила през прозореца), св. У. (съсед от 6-я етаж, установил, че в 02.55 ч жена
му се събудила от шум по стълбището, не е излизал, тъй като обикновено такива
неща правят Р. и Г.), както и
отчасти от обясненията на подсъдимия,
дадени на досъд.п-во (според
които на 09.04.2005 г. след като намерил сестра
си пред денонощния магазин, в компанията на
приятелката й и Рейгън, я хванал и тя се качила в автомобила на Л.,
който ги оставил пред блока им; че двамата със сестра му се качили горе, тя си влязла в нейната стая-хола, а
той-в детската (по делото е установено, че тази стая е спалня); че след около
10 минути чул, че Рейгън свирка с джипа,
след което външната им вратата се отворила, поради което веднага станал от
леглото, в което си бил легнал; видял, че асансьора тръгва надолу, затичал се
след него и го настигнал на първия етаж, след което се качили заедно със сестра
му с асансьора „горе”), т.к.
са логични, последователни, взаимно се допълват относно скарването и конфликтът
между подсъдимия и пострадалата негова сестра непосредствено преди падането й от апартамента
им на осмия етаж. Тези гласни доказателствени средства са косвени относно
главния факт по делото от предмета на доказване, но същите, ведно с
кредитираните биомеханични експертизи, според настоящия състав на КОС водят до единствения възможен
извод, а именно, че подсъдимият е изтласкал тялото на сестра си през прозореца
на апартамента им и го е изпуснал.
Съдът не дава вяра на показанията на св. И.
в частта им, в която е заявил по време на разпита си пред съдия, че чул
пострадалата Р. Х. да се моли на брат й (подсъдимия) да не я хвърля през
прозореца и че видял същия да я държи за
краката от високо, т.к. са неубедителни и в тази част показанията на свидетеля не са
поддържани от самия него по време на последния му разпит в съдебно заседание от
01.11.2012 г. по време, на който е уточнил, че чул Р. да вика на брат си да я
пусне, но не и да му се е молила да не я
хвърля през прозореца; че не е виждал Р.
да бъде държана от подсъдимия за краката от високо, като е допълнил, че би
предприел някакви мерки, ако това го би възприел, и е пояснил, че е чувал от
приятелката си Д., преди един месец, че подсъдимият държал Р. за краката с
главата надолу от прозореца, което самата Р. споделила с Д.. Неподдържаните
показания от свидетеля касаят изключително съществени и значими факти за авторството на подсъдимия в престъплението,
но и запомнящи се предвид настъпилия престъпен резултат. Прави впечатление, че
такива св.В. не е депозиралата по делото, а е нелогично св.И. да не ги бе
споделил с нея, ако действително ги бе възприел. Предвид и на изложените съображения съдът счита, че не следва да кредитира тези показания на св.И..
Съдът не кредитира показанията на св.У.,
според които не било вярно записаното в протокола за разпита му от досъд.п-во,
че скандалите в блока, обикновено ги
правят Р. и Г., което е посочил, че си го бил дописал следователя. Съдът
приема, че тези му показания са заявени от него, тъй като се потвърждават и от
други доказателства по делото и намира за нелогично обяснението му пред настоящия състав на КОС,
че тези му показания били дописани (в смисъл неказани от него) от
следователя.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия от досъд.п-во, според които, след като се качили в апартамента им си
легнал и след около 10 минути чул, че се
отваря неговия прозорец, събудил се, отишъл в стаята на сестра му и видял, че я
няма, тъй като се опровергават от горепосочените гласни доказателствени
средства и кредитираните биомехани експертизи.
Нелогично и невъзможно е според
съда мигновеното дълбоко заспиване на подсъдимия непосредствено след скандала със сестра му, в който е взел активно
участие, наричайки я на висок тон с тежка обидна дума, каквато е „курва”, чута на по-долния етаж, казвайки й, че няма
да й позволи да е проститутка, като непрекъснато е обикалял
по апартамента ругаейки. Поведението на подсъдимия по време на този
скандал сочи на негово гневно състояние, от което до силния му вик и плач, който е след падането на
сестра му, е установено по делото, че са изминали не-повече от 5 минути. Ако действително се е събудил от отварянето
на прозореца, което следва да е направила сестра му, според разбирането на
обясненията на подсъдимия от съда, тъй като не се твърди, че др.освен тях
двамата е имало в апартамента, а подсъдимият не се признава завиновен, то
същият е имал възможност да реагира и да предотврати хвърлянето й през
прозореца, което според него сама
направила. Ако тези обяснения на подсъдимия кореспондираха с действителните
събития би следвало същият да е чул шума от удар на тялото на сестра му по
щората на съседския прозорец, намиращ се под отвоР.я единствен прозорец в
стаята му, през който е паднала Р. Х., както и продължителния й писък по време
на падането й до удара на тялото в земята, което не съобщава. Не са последователни
и логични, поради което съдът не възприема като достоверни обясненията на подсъдимия, според които, след като се събудил от отварянето на
прозореца, отишъл в стаята на сестра си,
видял, че я няма се обадил в полицията. Съпоставяйки тези обясненията на
подсъдимия, дадени като обвиняем, и показанията на св. Н.А., като съседка,
възприела най-много факти и обстоятелства от случилото се в коридора преди апартамента
на сем.Х. и вътре в него в нощта на
09.04.2005 г., както и имайки предвид изцяло положителното й отношение към
подсъдимия и липсата на основание за
преиначаване на възприетите от нея събития, съдът приема, че тези обяснения на подсъдимият и премълчаването на част от собствените му
действия по отношение на неговата сестра, целят изключване на съпричастността
му към престъплението. Подсъдимият не
разказва за причината, поради която Р. Х.
е пищяла в асансьора, не е искала да се прибира и насилственото й въвеждане в
апартамента от него, отправената й обида и казаното й от него, че няма да й
позволи да е проститутка и да отиде с тези (очевидно се има предвид св.И. и св.В.,
които са я чакали пред блока и с които е бил против тя да излиза), а сочи
единствено, че всеки от двамата си влязъл в стаята, т.е. депозира обяснения,
според които е имал нормално поведение. Предвид правото на подсъдимия да дава
каквито прецени обяснения или да не дава,
поради което те могат да са както
доказателствено средство, така и негова защитна теза и доколкото обсъжданите му обяснения противоречат на
показанията на св.Н.А., св.В., св.И., св. У. и кредитираните биомеханични експертизи,
съдът приема, че те са негова защитна теза, целяща оневиняването му и не им
дава вяра.
Съдът не кредитира и обясненията на
подсъдимия, според които не се били карали със сестра му Р., не са имали
конфликти, въпреки че откакто се
сприятелила със св.И. и св.В. отношенията им се променили в недобра насока.
Тези му обяснения се опровергават не само от показанията на св.В., установила,
че Р. й се оплакала, че брат й я бие и провесва от прозореца, но и от
показанията на св.И., св.А., св.У., св.С. (очевидец на нанасян побой на Р. от
подсъдимия, тъй като според казаното й от него я бил заварил с двама възрастни
мъже в апартамента).
Видът и характерът на причинените с
деянието увреждания на пострадалата Р. Х. са установени по делото по
категоричен и несъмнен начин от съдебно-медицинската експертиза на труп,
изготвена от д-р Н..
Характеристичните данни за подсъдимия,
представляващи други обстоятелства имащи значение за отговорността му по
смисъла на чл. 102, т. 3 от НПК са установени по делото от гласните
доказателствени средства – показанията на родителите му св. Х. и И., св. К.,
св. Н.А., св. С., св. Н., св. М., св. И. и съдебно-психиатричната експертиза, изготвена
от д-р П., относно подсъдимия.
По правната квалификация:
Действайки по описания по-горе начин,
както от обективна, така и от субективна страна, подсъдимият е осъществил
състава на престъплението по чл.115 НК.
Групов обект на престъпленията по глава ІІ
от НК от Особената част на НК, в която са включени и престъпленията убийство и
телесни повреди, са обществените отношения, свързани с личните права и законни
свободи на гражданите на РБ, а конкретен обект са обществените отношения,
свързани с физическата цялост-живота и здравето на гражданите. В конкретния
казус обект на престъплението са обществените отншения, свързани със защитата
неприкосновеността на човешкия живот,
регламентирани в гл.ІІ, раздел І от Особената част на НК на РБ.
Предмет на престъплението е живия човек-в
случая пострадалата Р. Х..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие и се изразява в умъртвяване. Последното представлява въздействие върху
организма на пострадалата, което е от естество да предизвика неговата
биологична смърт. В случая въздействието върху пострадалата е физическо, като
подсъдимият я е избутал през прозореца в резултат на което същата е полетяла от
осмия етаж, паднала е на земята и е понесла травматични увреждания,
несъвместими с живота й, поради което е настъпил летален изход.
Престъплението е резултатно и е довършено
с умъртвяването на пострадалата, което е налице с настъпване на биологичната й
смъртта. Налице е и причинна връзка между умъртвителното деяние и
умъртвяването, като смъртта е настъпила мигновено. Смъртта се дължи на тежки травматични
увреждания на жизнено важни органи
(разкъсвания и контузии на главен мозък и сърце и др.) Посочените увреждания са във пряка причинна връзка с пускането от
осмия етаж на пострадалата от подсъдимия.
От субективна страна подсъдимият Х. е действал с евентуален умисъл по см.на
чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици,
които не е пряко целял и искал, но е допускал и се е съгласил с евентуалното им
настъпване. Съдът приема, че
престъплението не е извършено с
пряк умисъл, предвид данните за отношението на подсъдимите към сестра си (в
т.ч. както полаганите от него за нея грижи, така и доказателствата по делото за
предходно провесване на Р. Х. от
прозореца с възпитателна цел) и поведението му, конкретно състоянието, в което
се е намирал и изреченото от него
непосредствено след падането на Р. Х. от прозореца, че не е искал да става
така……Тези факти дават основание на съда да приеме, че подсъдимият не е желаел смъртта
на пострадалата, но е допускал настъпването на този резултат.
Подсъдимият е субект на престъплението. Той е
наказателноотговорен по см.на чл.31, ал.1 НК, тъй като според
съдебнопсихиатричната експертиза към датата на деянието не е имал качествено
разстройство на съзнанието и базисните му психични годности, поради което е
могъл правилно да възприеме фактите и обстоятелствата. Предвид на този извод на
в.л. от СПЕ съдът приема, че подсъдимият е бил вменяем, тъй като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.115, ал.1 НК.
По
определяне вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на
наказанието съдът взе предвид посочените в чл.54, ал.1 НК, обстоятелства, а
именно: степента на обществената опасност на деянието и дееца, причините за
извършване на престъплението и всички останали отегчаващи и смекчаващи вината и
наказателната отговорност обстоятелства.
Касае се за индивидуализиране на наказание
за тежко по см.на чл.93, т.7 НК престъпление, за което по закон е предвидено
наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години.
Степента на обществена опасност на
деянието е завишена, предвид вида на засегнатите
обществени отношения, условията на
време, място и обстановка на извършване на престъплението.
Степента на
обществена опасност на дееца е относително завишена. Този извод съдът прави
отчитайки чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни за него, описващи го като трудолюбив, грижовен към
семейството си, спокоен, скромен младеж, ползващ се с добро име в обществото и
негативните характеристични данни, разкриващи се от вида на извършеното
престъпление, предхождащото го поведение към неговата сестра, изразило се в
физическо и психическо насилие заради негативното й поведение и име в
обществото, с което не е бил съгласен и е искал да промени. Съдът отчете и липсата на критичност към
стореното, както и че то е изключение в
живота му.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прецени формата на вина-евентуален умисъл и изминалия дълъг период от време от
извършване на деянието до реализиране на наказателната му отговорност за него и
то с невлязъл в сила съдебен акт.
Отчитайки
горепосочените обстоятелства и подбудите за извършване на престъплението съдът
определи наказанието при усл.на чл.54 НК, при превес на смекчаващите над
отегчаващите вината и наказателната
отговорност обстоятелства, като наложи на подсъдимия наказание в размер на 10 (десет) ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
Предвид вида и
размера на наказанието съдът постанови съгл.чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 ЗИНЗС наказанието да се изтърпи
в затвор при първоначален режим „строг”.
Приложима
по отношение на подсъдимия и е разпоредбата на чл. чл.59, ал.1 НК, поради което
с присъдата си съдът приспадна при
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода” времето, през
което е бил задържан под стража по настоящото дело, считано от 09.04.2005 г. до
13.07.2005 г.
Наложеното наказание съдът счита за
справедливо и съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца. Съдът приема, че такова по вид и
размер наказание ще съдейства за
постигане целите на специалната и генералната превенции, визирани в чл.36 НК и
ще въздейства на подсъдимия поправително-възпитателно и
предупредително-възпиращо, като в бъдеще няма да е субект на престъпление, а по
отношение на останалите членове на обществото наказанието ще има
предупредително-възпиращ ефект.
В съгласие с чл.189, ал.3 НПК, тъй като
подсъдимият е признат за виновен съдът го осъди да заплати в полза на държавата
стоР.те по делото разноски в размер на сумата от 4 104.32 лв., от които: по сметка на КОС -2 829 лв. (от
които 726 лв.-за възнаграждения, пътни и дневни разноски за вещи лица, разпитани
от предишния съдебен състав и 2 103 лв.-разноски за вещи лица пред
настоящия състав-за защита на заключения, пътни, дневни, както и 720 лв. за
изготвяне на биомеханичната експертиза
от вещите лица доц.Б., доц.Д. и ас.В., 220 лв. за техническа експертиза, изг.
от в.л. инж.К. и 400 лв. (по 200 лв. за всяко вещо лице) за изготвяне на
арбитражна биомеханична експертиза от в.л. доц.А. и гл.ас.Т.) и по сметка на ОСлС-Кюстендил,
ТО-Д.-1 275.32 лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: