№ 121
гр. Варна, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500416 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена жалба от Т. К. Т. от гр. Варна
против решение № 881/07.07.22г., постановено по в.гр.д. № 772/22г. на ОС-
Варна, с което е била оставена без уважение жалбата му с вх. №
28590/30.08.21г., насочена против разпределение от 27.08.21г. по изп.д. №
20218940400434 по описа на ЧСИ и.л.к.е., рег. № 894, район на действие ОС-
Варна. В жалбата е изложено, че изпълнителното производство е било
образувано за събиране на паричните вземания на взискателите В. Н. Ф. и Е.
И. М., както и на парично вземане на държавата в размер на 30.78 лв., за
които са били начислени и съответните такси и разноски по изпълнителното
дело. Поддържа се, че жалбоподателят е предявил иск пред ВОС за
установяване, че вземанията са били погасени по давност, но делото е било
изпратено по подсъдност на ВРС, който го е прекратил поради
неотстраняване на нередовностите. Последният акт бил обжалван пред ВОС,
който е потвърдил определението на ВРС за прекратяване на делото, но не е
налице все още окончателен съдебен акт. Счита се, че ВОС недопустиМ. се е
произнесъл по непредявен иск за спиране на разпределението по
изпълнителното дело, след като искането е за прекратяване на
изпълнителното дело поради изтекла 5-годишна давност за търсене на част от
съдебните разноски по гр.д. № 4545/05г. Изложени са допълнителни
съображения и за недопустиМ.ст на съдебните производства, по които са
били издадени изпълнителните листи срещу длъжника Т.. Претендира се от
1
настоящия съд ако не постанови прекратяване на изпълнителното дело по
двете производства, да бъде спазен принципа на състезателност и делото да
се върне за ново разглеждане от въззивния съд.
В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от
насрещните страни – взискателите по изпълнителното дело В. Н. Ф. и Е. И.
М.-Ф., и двамата представлявани от адв. Ф. Д. от АК-Варна. Считат, че
жалбата е неоснователна, тъй като ВОС подробно е обсъдил всички относими
към провежданото изпълнение и извършеното разпределение обстоятелства и
е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи, че обжалваното
разпределение на събраната в изпълнителното производство сума, е
разпределена при съобразяване на разпоредбите на чл. 136 от ЗЗД и чл. 458 от
ГПК. Обжалваното постановление за разпределение е изцяло съобразено със
законоустановените предпоставки за разпределение и със задълженията на
съдебния изпълнител, обобщени в Решение № 74/23.06.21г. по гр.д. №
4150/20г. на ВКС. Неоснователни се считат оплакванията в жалбата за
погасени по давност вземания, включени в обжалваното разпределение, тъй
като преценката за съществуването на изпълняеМ.то материално право е
извън компетентността на съдебния изпълнител, респ. на съда, който се
произнася по законосъобразността на действията на съдебния изпълнител
(така съобразно Решение № 60/20.04.21г. по гр.д. № 3901/20г. на ВКС, ІІІ
г.о.). Поради това са и неотносими съображенията в жалбата за нищожност на
сделката от 07.03.1983г. и за недопустиМ.ст на съдебните производства, по
които длъжникът е бил осъден да заплати разноски на взискателите. Доводите
за несъществуването на изпълняеМ.то право подлежат на обсъждане в
производството по отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК.
Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за
настоящата инстанция в размер на 300 лв., представляваща заплатен
адвокатски хонорар.
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
при наличието на интерес от обжалването, поради което е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят Т. е длъжник по изп.д. № 20218940400434 по описа на
ЧСИ и.л.к.е., рег. № 894, район на действие ОС-Варна, което е образувано по
М.лба на В. Н. Ф. и Е. И. М.-Ф. за събиране на парични суми въз основа на
изпълнителни листи, издадени по гр.д. № 4545/05г. на ВРС, по гр.д. №
4314/17г. на ВРС и по съответните инстанционни им дела – за сумата от 1 600
лв. и за сумата от 800 лв. в полза на двамата взискатели; и за сумата от 890 лв.
и за сумите от 1 600 лв., 1600 лв. и 200 лв. в полза на взискателя В. Ф.. На
осн. чл. 458 от ГПК по право е присъединена като взискател и държавата чрез
ТД на НАП Варна за сумата от 30.78 лв. – съобразно удостоверение от
12.04.21г. (л. 15 от изп.д.).
С процесното разпределение от 27.08.21г. ЧСИ е извършил
разпределение на постъпилата в изпълнение на наложен запор върху банкови
2
сметки на длъжника сума от 1 318.11 лв. В тази връзка на осн. чл. 136, ал. 1, т.
1 от ЗЗД е разпределена общо сумата от 126.90 лв., представляваща сбора от
таксите и разноските по изпълнението, съгласно ТТР към ЗЧСИ – по т. 4 – 36,
лв., по т. 5 – 48 лв., по т. 13 – 36 лв., по т. 31, б. „к“ – 2.10 лв. и по т. 31, б. „б“
– 4.80 лв. (подробно описани по видове). На осн. чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД е
разпределена в полза на ТД на НАП сумата от 30.78 лв., а върху последната е
събрана и таксата по т. 26, б. „а“ от цитираната Тарифа в размер на 12 лв..
Остатъкът от 1 148.43 лв. е разпределен за погасяване на вземането по най-
стария изпълнителен лист – този по гр.д. № 4545/05г. на ВРС, издаден на
17.02.17г. (за сумата от 1 600 лв. в полза на двамата взискатели) – погасено до
размер на 1 033.69 лв., тъй като е начислена и такса по т. 26, б. „в“ от
Тарифата в размер на 114.74 лв. с ДДС.
Основните оплаквания на длъжника в подадената срещу
разпределението жалба от 30.08.21г. са били свързани с това, че вземането на
ТД на НАП от 30.78 лв. е погасено по давност поради изтекли 10 години, а
вземането за 1 600 лв. по гр.д. № 4545/05г. е погасено с изтичането на 5-
годишна давност. Освен това издаденият изпълнителен лист с №
1668/20.04.17г. на ВРС е с изтекла 3-годишна давност от издаването му.
Претендирало се от ВОС да спре действията по разпределението на съдебни
разноски до приключване на делото относно давностните срокове.
Поради това следва да се приеме, че длъжникът е обжалвал в
предвидения в чл. 462, ал. 2 от ГПК срок извършеното разпределение от
27.08.21г., а не отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело поради
изтекла давност. Поради това произнасянето на въззивния съд с обжалваното
понастоящем решение е допустиМ..
По същността на контрола за законосъобразност на
разпределението.
Разпределението не е изпълнителен способ. Чрез него СИ определя
кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично
изплащане на всяко едно от тях. Тази функция на разпределението налага и
режима за проверка законосъобразността на акта, с който то е извършено, при
пълен въззив /за разлика от контролно-отменителния характера на защитата
по чл. 435 и сл. от ГПК/. Именно поради тази същност на проверката на
законосъобразността, се приема, че жалбата по разпределението има
суспензивен ефект – така в Определение № 70/12.03.16г. по ч.гр.д. №
1040/16г., І г.о. на ВКС. Последното се подкрепя косвено и от последното
изменение на нормата на чл. 495 от ГПК, извършено с ДВ, бр. 86/27.10.2017г.,
предвиждаща внасянето на сумата от взискателя-купувач в определен срок от
влизането в сила на разпределението.
В съдебната практика се приема, че редът за обжалване на
разпределението е допустим и като защита срещу определените от СИ
разноски – така и от т. 2 от ТР № 3/2015г., постановено на 10.07.17г. по т.д. №
3
3/15г. на ОСГТК на ВКС, в което се посочи, че на обжалване подлежи всеки
акт на СИ, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението.
Изхождайки още веднъж от същността на разпределението, в
съдебната практика се приема, че жалбата срещу този акт М.же да се
основава саМ. на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител
относно кръга на взискателите, размерите на предявените от тях вземания
и съответстващите им привилегии. Проверката на законосъобразността на
разпределението М.же да обхване и установяването на точен размер на
определяеми в титулите вземания /начисляване на законна лихва до М.мента
на разпределението/ или актуалния размер на приетото публично задължение
на длъжника, определено въз основа на актуално издадено към М.мента на
разпределението удостоверение от ТД на НАП или съответната община. В
този смисъл пък други оплаквания по допуснати нарушения в
принудителното изпълнение (например при провеждане на способа, чрез
който са постъпили или се дължат сумите, определянето на оценката на
продадения иМ.т, начина на разгласяването на проданта), не М.гат да бъдат
предмет на проверката за законосъобразност на разпределението.
Процесуално допустиМ. е оплакването срещу законосъобразността на
разпределението, което е основано и на нарушаването на забраната за
насочване на изпълнението върху несеквестируем актив – т. 1 от ТР №
2/26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС.
По основателността на жалбата.
Както се посочи и по-горе, в обжалваното разпределение е посочено
кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им (ред на привилегиите) и каква сума се полага за
пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението е
извършено между надлежен кръг на взискателите (легитимиращи се въз
основа на съответните изпълнителни титули и удостоверение от ТД на НАП),
при точно съобразяване на отразените в същите размери на вземанията и на
съответстващите им привилегии.
Наведените от длъжника възражения за недължиМ.ст на част от
вземанията поради изтекла погасителна давност не М.гат да бъдат предмет на
проверка в рамките на обжалване на извършеното разпределение, тъй като
преценката за съществуването на изпълняеМ.то материално право е извън
компетентността на съдебния изпълнител, респ. на съда, който се произнася
по законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Тези
възражения М.гат да бъдат релевирани чрез предявен иск по реда на чл. 439
от ГПК.
Поради горното следва да се приеме, че жалбата е неоснователна.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответниците по жалбата следва
да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи
в размер на 300 лв. – заплатен адвокатски хонорар (удостеверено в
4
представения договор за правна защита и съдействие от 17.08.22г. – л. 20).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 881/07.07.2022г., постановено по в. гр. д.
№ 772/2022г. по описа на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН ********** от гр. Варна да заплати на В. Н. Ф.,
ЕГН ********** от гр. Варна и Е. И. М.-Ф. от гр. Дрезден, Германия, сумата
в размер на 300 (триста) лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5