Решение по дело №1586/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1296
Дата: 7 ноември 2023 г.
Съдия: Деница Добрева
Дело: 20233100501586
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1296
гр. Варна, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:П. Ат. Атанасов

Деница Добрева
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100501586 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
37806/22.05.2023г., подадена ЗК „Лев Инс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Д, срещу решение
№1474/03.05.23г., постановено по гр.д.№11637/22г. на ВРС, в частта, с която ЗК„Лев
Инс“АД, ЕИК:********* е осъдено да заплати на М. М. Й., ЕГН: ********** с адрес
с.****** сумата от 11 939.37 /единадесет хиляди деветстотин тридесет и девет лева и
тридесет и седем ст./лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от липса на реализиран доход, причинени следствие настъпила на 13.11.2017г.
инвалидизация, представляваща ексцес и пряк резултат от причинени телесни
увреждания при ПТП от 19 септември 2016 г. от застрахован при ответника по
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица
№BG/22/116002042777, валидна от 29.07.2016г. до 28.07.2017г. водач при управление
на л.а. БМВ 530Д с рег.№******, за периода 13.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -29.08.2022
г. до окончателното й изплащане, на основание чл.432,ал.1 КЗ.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че намалената
работоспособност на ищеца, в резултат на настъпилото застрахователно събитие, е
попречилa на пострадалия да реализира доход в определение от съда размер. В тази
връзка сочи, че съдът е игнорирал доказателствата по делото, сочещи, че преди
1
произшествието ищецът е имал непоС.на трудова заетост и същевременно безкритично
е съобразил показанията на водените по делото свидетели относно размера на
реализираните от страната доходи. ВРС не е съобразил своевременно направените от
страната възражения за базата, върху която следва да се определят имуществените
вреди под формата на пропуснат доход. Счита, че пострадалият не би могъл да полага
труд в дейности като образование, финансова и застрахователна дейност, производство
и разпределение на електроенергия, поради което посочените сфери следва да се
изключат от дейностите, служещи за основа за определяне на пропуснат доход. В
заключение настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което
да се отхвърли предявената претенция. С жалбата въззивникът е направил искане за
допускане на ССчЕ, която да даде заключение относно средната работна заплата за
страната в периода 13.11.2017г. до 30.04.2019г., в икономическите сектори, в които
ищецът би могъл да полага труд, като се съобразят неговите образование,
квалификация и естеството на работа.
В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
въззиваемия М. М. Й., чрез адв. Ч.. Счита за доказано по делото посредством гласни
доказателства обстоятелството, че преди произшествието ищецът е получавал
възнаграждение в размер на 1000 лева. Намира, че този факт е обхваната от СПН по
предходно воденото между страните производство. Евентуално, ако не се сподели това
становище, настоява обезщетението да се определи при условията на чл. 162 от ГПК и
при съобразяване на заключението на вещото лице, дадено пред първата инстанция.
Настоява за потвърждаване на решението в осъдителната част. Отправя искане да бъде
изискано гр.д. 13442/2021 г. по описа на ВРС.
В срока по чл. 263, ал. 1 вр. ал. 2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба
вх.№ 48167/27.06.2023г. М. М. Й., чрез адв. Ч. в частта срещу решение
№1474/03.05.23г., постановено по гр.д.№11637/22г. на ВРС, в частта която, е
отхвърлен иска на ищеца/ сега насрещен въззивник срещу Лев Инс“АД,
ЕИК:********* за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 5827,72 лева /
разликата между 12172,28 лева и претендираните 18 000 лева/ за причинени
имуществени вреди от липса на реализиран доход, причинени следствие настъпила на
13.11.2017г. инвалидизация, представляваща ексцес и пряк резултат от причинени
телесни увреждания при ПТП от 19 септември 2016г. от застрахован при ответника по
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица
№BG/22/116002042777, валидна от 29.07.2016г. до 28.07.2017г. водач при управление
на л.а. БМВ 530Д с рег.№******, за периода 13.11.2017г. до 30.04.2019г.
Поддържа, че неправилно съдът е приспаднал от средния размер на работната
заплата за страната за периода 13.11.2017г. до 30.04.2019г., (сумата от 20 438,27 лева)
реализиран от ищеца доход за същия период в размер на 6 139,14 лева. Поддържа, че
доходът от 6 139,14 лева е реализиран за друг период извън процесния, а за
изследвания период страната е получила сумата от 311,42 лева.
Отговор по насрещната въззивна жалба не е постъпил.
В съдебно заседание въззивникът ЗК „Лев Инс“ се представлява от адв. В., който
поддържа въззивната жалба. Акцентира, че ищецът, като и да и е получавал доходи за
2
исковия период, същите имат спорадичен характер и не са били данъчно обложени.
Настоява за съобразяване размера на дължимото обезщетени с тези обстоятелства.
За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:
Варненският районен съд е сезиран с предявен от М. М. Й. срещу ЗАД “Лев
Инс” иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ - за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от липса на реализиран доход, причинени следствие настъпила на
13.11.2017г. инвалидизация, представляваща ексцес и пряк резултат от причинени
телесни увреждания при ПТП от 19 септември 2016г. от застрахован при ответника по
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица
№BG/22/116002042777, валидна от 29.07.2016г. до 28.07.2017г. водач при управление
на л.а. БМВ 530Д с рег.№******, за периода 13.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
29.08.2022г. до окончателното й изплащане. Ищецът е твърдял, че с влязло в сила
Решение №1283/19.06.2017г. по НОХД №2268/2017г. по описа на Варненски районен
съд е прието, че на 19.09.2016г. на пътя гр.Варна за гр.Добрич по път II-29 с л.а.
застрахован при ответника водач на л.а. БМВ 530Д с рег.№****** изгубил контрол над
управляваното МПС и навлязъл в лентата му за движение при което е причинил на
ищеца счупване на костите на левия крак; счупване на дясната бедрена кост; гръдна и
коремна травма; пневмоторакс; хемиперитонеум; контузио церебри фисура хепатис;
контузио торацис; пулнонум; множество фрактури по ребрата; счупване на лява
глезенна став. Възстановителният му период продължил около една година. След март
2017г. ищецът се опитал да възобнови извършването на трудова дейност, но това не се
случило, а здравословните му проблеми се задълбочили и получените при ПТП
увреждания довели до трайна инвалидизация с начална дата 13.11.2017г., когато с
Решение на ТЕЛК били определени 86 % т.н.р за срок от три години. Твърди, че преди
ПТП бил напълно работоспособен, работел поС.но на трудов договор, а понякога на
частно и без сключен трудов договор. Когато нямал сключен трудов или граждански
договор, работел на частно като дървосекач , събирал билки, работел като общ
работник по строежи, извършвал различни други дребни услуги в бита за частни лица и
др. В годината на настъпване на ПТП работел по трудов договор в периода от
февруари до април, а през останалото време работел на частно, основно като
дървосекач. Благодарения на полагания труд осигурявал средства за издръжката си,
като доходите му имали поС.ен характер и възлизали на не по-малко от размера на
средната работна заплата за страната. През 2016г. работил по трудов договор, като за
месец март получил възнаграждение в размер на 900 лева, а за половините февруари и
април съответно 520 лева и 400 лева. непосредствено преди ПТП работел в сферата на
дърводобива без сключен трудов договор и реализирал месечен доход от 1000 лева. В
периода от 19.09.2016г. до 13.11.2017г. бил напълно негоден да извършва всякаква
трудова дейност, особено тежката физическа работа, която вършел преди ПТП. На
08.11.2017г. след преглед било констатирано скъсяване дължината на единия крак с 2
см, водещо до неправилна походка, както и котрактура на лява глезенна става. Това
принудило ищеца да преустанови опитите си да се върне на поС.на работа. В
посочените от ТЕЛК противопоказанията било отразено извършването на „тежък
3
физически труд“ , а работата на ищеца преди ПТП била само такава. Получавал
социална пенсия в минимален размер, която не покривала загубите, които търпял от
неполучения месечен доход в периода 13.11.2017г. до 30.04.2019г. В периода месец
юни 2018г. до месец април 2019г. е получил социална пенсия в размер на 2481.76 лева
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД “Лев Инс” е депозирал отговор на
исковата молба, в който е изложено становище за неоснователност на иска. Оспорва се,
че инвалидизацията на ищеца е настъпила следствие на настъпилото на 19.09.2016г.
ПТП. Оспорва се ищецът да е работил поС.но на трудов договор, а понякога на частно
без сключен граждански или трудов договор като дървосекач, общ работник и да е
събирал билки. Оспорва се преди ПТП да е реализирал доход в размер на средната за
страната заплата, както и твърдението, че за процесния период е можел да реализира
доход в такъв размер. Твърди се, че през времето, през което е бил трудово ангажиран
е получавал възнаграждение в минимален размер. Твърди се, че в процесния период
ищецът е получавал социална пенсия, добавки и трудови доходи. Отправя се искане за
отхвърляне на иска.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата
на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо,
като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните
от съда изводи. В случая оплакванията на страните се свеждат до доводи за
необоснованост на решението, поради несъобразяване на присъдения размер на
обезщетението с данните за действително изпълняваната работа от ищеца преди
инцидента, и неотчитане на реализирания от последния доход след произшествието.
Следната фактическа обстановки е правилно установена от първата инстанция и
по нея липсва спор:
С влязло в сила на 18.10.2017г. Решение №1283/19.06.2017г., постановено по
НОХД №2268/2017г. по описа на ВРС С.В.Д., застрахованият при ответника по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е признат за виновен
за това, че на 19.09.2016г. на път II гр.Добрич[1]гр.Варна, кил.17.2 в землището на
с.Зорница, обл. Варна, при управление на пътно превозно средство – л.а. БМВ с рег.
№******, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил на М. М.
Й. телесни повреди, изразяващи се в : контузия на мозъка,; гръдна травма с контузи на
бял дроб; комбинирана травма в областта на корема; двустранно счупване на леви и
4
десни ребра; подрохантерно счупване на лява бедрена кост; счупване на диафизата на
дясна бедрена кост, двуглезенно счупване на лявата глезенна става.
С Решение №2146/30.06.2022г., постановено по гр.д. №13442/2021г. по описа на
ВРС, частично ревизирано по размер с решение №15009.02.2023г., постановено по
възз.гр.д. №2454/2022г. по описа на ВОС „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е
осъдена да заплати на Мартин М. Й. застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени доходи от труд за периода от
19.09.2016 г. до 19.09.2017 г. В решаващите си мотиви въззивната инстанция е приела
за база за определяне на обезщетението за имуществени вреди от пропуснат трудов
доход получаваното от пострадалия ищец месечно възнаграждение като дървосекач без
договор от 1000 лева
С Решение от 30.04.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света М.а“ ЕАД[1]гр.Варна за
М. М. Й. е определена 86 % трайна неработоспособност при определени
противопоказани условия на труд: тежък физически труд. С Решение от 13.04.2021г. на
ТЕЛК при МБАЛ „Света М.а“ ЕАД[1]гр.Варна за М. М. Й. е определена 50 % трайна
неработоспособност при определени противопоказани условия на труд: тежък
физически труд.
По делото са събрани като гласни доказателства показанията на свидетелите
В.Г.С. и Г.П.М., според които преди произшествието ищецът е получавал като
дървосекач съответно до, според първия свидетеля и около 1000 лева-според втория.
Съгласно заключението на СМЕ получените от ищеца заболявания не му
позволяват да изпълнява тежка физическа работа като дървосекач, дейности в
строителството и други, които изискват тежък физически труд
Съгласно заключението на проведената по делото СИЕ размерът на средната
работна заплата за страната в частния сектор за периода 13.11.2017г. до 30.04.2019г. е
20 438.27 лева. За същия период размера на минималната работна заплата за страната е
бил 9 112.37 лева. За този период на ищеца е била изплатена социална пенсия в размер
на 2 359.76 лева. В проведеното на 08.02.2023г. открито съдебно заседание вещото
лице П. И. е коригирало т. 6 от заключението, като е уточнило, че за процесния период
ищецът в получил доход от трудова дейност в размер на 311,42 лева.
От заключението на допуснатата по настоящото дело СИЕ се установява, че
размерът на средната работна заплата за страната за дейността „Работници в горското
стопанство“, с код № 9215 по НКПН за периода 13.11.2017г. до 30.04.2019г. възлиза на
17387,18 лева, а след приспадане на данъци и данък общ доход сумата би възлизала на
13 498,68 лева.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за
неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска
отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните материални
предпоставки: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
5
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като с влязло в сила Решение №2146/30.06.2022г., постановено по гр.д.
№13442/2021г. по описа на ВРС е решен предходен правен спор между същите страни
по чл. 432, ал. 1 КЗ за установяване възникването и съществуването на право на
застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от
настъпване на процесното застрахователно събитие под формата на нереализиран
трудов доход, то със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че към
момента на настъпване на телесните увреждания на ищеца ответното застрахователно
дружество е обезпечавало деликтната отговорност на делинквента, който при
управление на МПС е причинил телесни увреждания на М. М. Й.. Доколкото
обстоятелството относно вида на упражняваното от ищеца преди ПТП занятие е
представлявал правопораждащ спорното материално право факт, формираната по това
решение СПН по реда на чл. 298, ал. 2 от ГПК обхваща и въпроса относно вида
дейност, от която ищецът е пропуснал да реализира трудов доход. При тези данни
настоящият състав се явява обвързан по силата на формираната сила на пресъдено
нещо от факта, че пропуснатият от М. Й. доход е именно от дейност като дървосекач.
Тук е мястото да се отбележи, че според въззивния съд твърденията за
имуществени вреди под формата за пропуснат доход за период, следващ този, за който
в полза на ищеца вече е присъдена репарация, не могат да се квалифицират като
твърдения за ексцес. В практиката ексцесът се определя като новото съС.ие на
пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на
старите страдания, което ново съС.ие се отклонява съществено от прогнозата при
определяне на първоначалното обезщетение. При ексцес са възникнали нови
обстоятелства след преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на
решението, с което е присъдено първоначалното застрахователно обезщетение. В
настоящия случай, макар общият правопораждащ факт, имуществените вреди под
формата на пропуснат доход за следващ период, изобщо не биха могли да се обхванат
от преклудиращото действие на решението, тъй предмет на делото не е съС.ието на
ищеца, което не е могло да се установи в приключилото производство. Касае се за иск
за непредявена част от обезщетението ( в този смисъл Решение № 196 от 12.07.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о., ГК, в което се разграничени хипотезите на иск
за вреди при ексцес и вреди за определен период).
В настоящото производство обаче съдът не е обвързан относно установения в
рамките на производството по гр.д. №13442/2021г. на ВРС размер на получавания
преди произшествието доход, а оттам и относно размера на вредите.
В случая от заключението на допуснатата по делото СМЕ се установява, че за
процесния период ищецът не е могъл да изпълнява тежка физическа работа като
дървосекач, което и допълнително е видно от представеното Решение от 30.04.2018г.
на ТЕЛК при МБАЛ „Света М.а“ ЕАД гр.Варна, с което на М. М. Й. е определена 86 %
трайна неработоспособност при определени противопоказани условия на труд: тежък
физически труд.
6
Имуществените вреди, които пострадалият търпи при здравни увреждания,
които намаляват трайно неговата работоспособност се изразяват в разликата между
трудовото възнаграждение, което той би получавал без уврежданията и пенсията плюс
заплатата, които получава или може да получава с уврежданията.
В случая настоящият състав намира, че трудовото възнаграждение, което
ищецът би получавал без уврежданията е такова за неквалифицира труд в
дърводобивната област. Макар по делото да са допуснати гласни доказателства за
установяване на получаваното преди произшествието трудово възнаграждение,
показанията на двамата разпитани свидетели не са конкретни. И двамата не сочат
конкретен размер на получаваното преди инцидента възнаграждение, а само имат
впечатление за получаваната максимална сума от 1000 лева месечно, който доход
обаче не е получаван целогодишно.
Предвид тази доказателствена празнота, съдът намира, че относно възможния
размер на възнаграждението следва да се кредитира заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, назначена от въззивния съд. Съдът приема за основателни
оплакванията на въззиваемия ЗК“Лев Инс“, че пропуснатият от пострадалия трудов
доход не може да се съизмери със средния размер на работната заплата в страната.
Средният размер представлява осреднен резултат от работната заплата, получавана във
всички икономически сфери в страната. При наличие на конкретни данни обаче за
категорията труд, която М. Й. е упражнявал, съдът намира, че следва да се отчете тази
конкретика. На следващо място, както се посочи по-горе, въпросният факт (относно
вида занятие преди произшествието) се явява установен по задължителен за страните
начин с влязло в сила предходно решение.
На следващо място, доколкото няма данни пострадалият ищец да е работил по
сключен формален трудов договор, съответно да са му правени отчисления за данъци и
осигуровки, съдът приема, че пропуснатият доход за процесния период възлиза на
13 498,68 лева/ след приспадане на данъци и данък общ доход/. Този размер е и по-
адекватен и на данните за непоС.ния доход.
С въззивната жалба въззиваемият ЗК „Лев Инс“ не е поддържал доводи, че
ищецът, с оглед естеството на уврежданията си и професионалната квалификация, е
могъл да реализира доходи от някаква друга дейност, поради което и съдът не следва
да изследва този въпрос, а да се ограничава само до данните за действително
получаваните от него доходи от пенсия.
Съгласно заключението по счетоводната експертиза, изслушано пред първата
инстанция за процесния период 13.11.2017г. до 30.04.2019г. на ищеца е била
изплатена социална пенсия в размер на 2 359.76 лева,а действително реализирания
доход от трудова дейност в размер на 311,42 лева. Основателно е оплакването в
насрещната въззивния жалба относно размера на реализирания доход. При преценка на
този размер съдът обосновано е съобразил заключението по ССчЕ, но без да отчете
корекцията на експерта в съдебно заседание.
Ето защо при приспадане на получените пенсия (2 359.76 лева ) и трудов доход
(311,42 лева ) от изгубеният доход от 13 498,68 лева, е видно, че искът е основателен за
сумата от 10 827,50 лева. При тези данни обжалваното решение следва да се отмени в
7
частта, в която е присъдена сумата над 10 827,50 до приетия за доказан от първата
инстанция размер от 11 939,37 лева, като се потвърди в останалата обжалвана част.
По разноските:
С оглед изхода от спора на въззивника ЗК „Лев Инс“ се следват разноски за
въззивната инстанция съобразно отхвърления материален интерес в размер на 40,86
лева за държавна такса и за експертиза.
На насрещната страна също се следват разноски за адвокатско възнаграждение.
Страната е представил доказателства за сторен разход в размер на 2100 лева.
Доколкото няма данни каква част от възнаграждението е заплатено за депозиране на
насрещната жалба и каква за защита по депозирана от насрещната страна жалба, съдът
приема, че половината от разхода е за защита по жалбата на насрещната страна, а
другата половина е за подаване на насрещната въззивна жалба. При тези обстоятелства
възнаграждението не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Така с оглед на
изложеното на страната се следват разноски за адв. възнаграждение в размер на 952,21
лева за настоящата инстанция за осъществената защита по жалбата на насрещната
страна. Тъй като подадената насрещна жалба на практика е отхвърлена в тази част
разноски не се дължат.
Първоинстанционното решение следва да се измени и в частта за разноските
съобразно приетия за основателен от настоящата инстанция материален интерес. Така
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1263,20 лева за първата
инстанция, а на ответника 318 ,77 лева.
След да се измени решението на първата инстанция в частта, с която заплатени
от бюджета на съда разноски са възложени на ответника. Отново предвид приетия за
основателен от настоящата инстанция материален интерес, тези разноски следва да се
определят на 733,86 лева
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1474/03.05.23г., постановено по гр.д.№11637/22г. на ВРС,
в частта, с която ЗК„Лев Инс“АД, ЕИК:********* е осъдено да заплати на М. М. Й.,
ЕГН: ********** с адрес с.****** сумата на 10 827,50 лева до присъдените с
решението 11 939.37 лева ( или за сумата от 1111,87 лева), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от липса на реализиран доход,
причинени следствие настъпила на 13.11.2017г. инвалидизация в резултат от
причинени телесни увреждания при ПТП от 19 септември 2016 г. от застрахован при
ответника по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица
№BG/22/116002042777, валидна от 29.07.2016г. до 28.07.2017г. водач при управление
на л.а. БМВ 530Д с рег.№******, за периода 13.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -29.08.2022
г. до окончателното й изплащане, на основание чл.432,ал.1 КЗ, в вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Й., ЕГН: ********** с адрес с.****** срещу
8
ЗК „Лев Инс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Д иск за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди от липса на реализиран доход, причинени следствие настъпила на
13.11.2017г. инвалидизация в резултат от причинени телесни увреждания при ПТП от
19 септември 2016 г. от застрахован при ответника по застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите по полица №BG/22/116002042777, валидна от
29.07.2016г. до 28.07.2017г. водач при управление на л.а. БМВ 530Д с рег.№******, за
периода 13.11.2017г. до 30.04.2019г., за разликата над 10 827,50 лева до
присъдените 11 939.37 лева ( или за сумата от 1111,87 лева).
ПОТВЪРЖДАВА решение №1474/03.05.23г., постановено по гр.д.№11637/22г.
на ВРС в останалата обжалвана част.
ИЗМЕНЯ решение №1474/03.05.23г., постановено по гр.д.№11637/22г. на ВРС в
частта за разноските, като следва
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК: ********* 9 със
седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Д да
заплати на М. М. Й., ЕГН: ********** с адрес с.****** сумата от 1263,20 лева
представляваща разноски по делото пред първата инстанция, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. М. Й., ЕГН: ********** с адрес с.****** да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Д сумата от 318,77,
представляваща разноски по делото пред първата инстанция, на основание
чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Д да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд
сумата от 300,76 лева, представляваща изплатени от бюджета на съда депозити за
експертизи, на основание чл.78,ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА М. М. Й., ЕГН: ********** с адрес с.****** да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Д сумата от 40,86 лева,
представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция, на основание
чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК: ********* 9 със
седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Д да
заплати на М. М. Й., ЕГН: ********** с адрес с.****** сумата от 952,21 лева
представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
След връщане на делото УКАЗВА на първоинстанционния съд да извърши
преценка относно дължимата за производството държавна такса, за която на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК е останал задължен ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
9
България с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10