Р Е Ш Е Н И Е
№ 701
гр. Хасково, 24.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря Гергана Тенева, като
разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 1290 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по
жалба на Д.К.Д. ***, срещу Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/18097 от
01.12.2021г. на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020г., за кампания 2017г. в частта, с
която е не е изплатена субсидия по направление „Контрол на почвената ерозия“ за
площи от 4,06 ха, заявени с код АК6, в размер на 2501.27 лева, представляваща
санкция за неспазени базови и други изисквания.
Жалбоподателката
твърди, че обжалваната част на уведомителното писмо е незаконосъобразно, немотивирано
и издадено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Актът не
отговарял на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В него не били изложени
както фактически, така и правни основания за издаване. Не било посочено въз
основа на какви обстоятелства органът приел, че не били спазени изискванията на
Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания,
утвърдена със Заповед №РД 09-143 от 23.02.2017г., издадена от Министерство на
земеделието и храните на основание чл.16 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. Никъде
не било посочено и разяснено, конкретно на кои точно изисквания не отговаряла
декларираната площ за подпомагане, като в обяснителната записка в колона 9 на
стр.3 от уведомителното писмо било записано, само че установената площ била
недопустима за подпомагане поради неспазени базови изисквания и други
изисквания, различни от размера на декларираните площи за съответното направление
съгласно раздел V от цитираната по-горе методика. По същия начин стоял и
въпросът с обяснителната записка, дадена в колона 12 на стр.3 от писмото.
Налице били бланкетни обяснения. В раздел V „Намаления при неспазване на базови
изисквания за направленията от мярка 10 „Агроекология и климат“ от методиката,
която била цитирана от административния орган за обосноваване отказа да се
отпусне финансова помощ за площи заемащи 4.06 ха, били посочени както общи,
така и специфични изисквания. В случая към уведомителното писмо, за разлика от
предходното такова за кампания 2016г., не била приложена таблица, по която да
било възможно да се придобие представа дали отказаните за заплащане парцели
отговарят или не на специфичните изисквания, описани в методиката. Жалбоподателката
твърди, че е спазила всички изисквания за тези парцели. Доказателство за
спазването им бил и регистъра (дневник) за извършените полски работи за
стопанската 2016/2017г. На процесиите парцели била извършена коситба след 15
юли 2017г., тъй като цялото землище на с.Л., където се намирали парцелите, било
в защитена зона по Натура 2000 и имало забрана за коситба до 15 юли 2017г. Следователно,
изискването на т.2.5 от методиката - да бъде приложена поне една от дейностите
подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти, било спазено.
Правило впечатление в случая и това, че в обяснителната записка на колона 12
било записано, че при констатиране на неспазване на базово или друго изискване,
същото се описвало детайлно в Таблицата с неспазени базови и други изисквания,
но такава таблица нямало. Липсвало и обяснение за това по какъв начин и защо
административният орган приел, че имало такива нарушения и несъответствия. Утвърдена
със Заповед №РД 09-143 от 23.02.2017г. на МЗХ методика, сама по себе си не
можела да служи като правно основание за направения отказ за плащане. Същата
касаела неспазване на задължителни базови изисквания, изисквания по управление,
минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита
и изисквания по управление на агроекологичните изисквания. На следващо място,
при издаване на уведомителното писмо не били спазени изискванията на чл.26,
чл.28, чл.34 и чл.35 от АПК. На жалбоподателката не била осигурена възможност
да обезпечи защитата си пред административния орган, като последният издал акта
си без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Нарушени били
основните принципи на административния процес за достъпност, публичност,
прозрачност, предвидимост и последователност. Констатираните резултати били на
база единствено на твърдения на актосъставителя за извършени административни
проверки. Такива обаче в действителност не били извършени или ако формално били
направени, резултатите от тях били абсолютно погрешни. Те не можело да установят
по категоричен начин, че оспорващата извършила нарушения или че не изпълнила
определени изисквания, налагащи отказа за финансово подпомагане. Налице били
всички изисквания на закона за отпускане на държавната субсидия. Нямало
застъпване на площи, нито недопустимост на същите поради излизане извън
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане”, нито каквато и да е
друга причина, обосноваваща отказа за отпускане на финансовата помощ в размер
на 2501.27 лева. По изложените съображения се претендира отмяна на уведомителното
писмо в оспорената му част и присъждане на разноски по делото.
Ответната страна
- заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция, гр.София, чрез процесуален представител в писмено становище и в съдебно
заседание навежда доводи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакувания
пред съда акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателката,
в случай на уважаване на оспорването.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид изложеното в жалбата и становището на ответника,
и след като анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление за
подпомагане 2017, форма за физически лица УИН 26/010617/67068 (л.66), подадено
на 13.04.2017г. с вх.№18511065 (л.33), жалбоподателката Д.К.Д., с УРН 548320, е
заявила подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2017г. - трета
година на поетия агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
ПРСР 2014-2020, направление “Контрол на почвената ерозия“, с приложение в
табличен вид за използваните парцели, два от които с № 43877-13-2-2 с площ 1.95
ха и №43877-165-3-1 с площ 2.11 ха, находящи се в землище с.Л., с код на
дейност АК6 (превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени
площи).
При подаване на
първоначалното заявление е била извършена автоматична проверка на въведените
данни.
С оспореното
Уведомително писмо изх.№02-260-6500/18097 от 01.12.2021г., за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 “Агроекология и
климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020г. за кампания
2017г., заместник-изпълнителният директор на ДФЗ уведомил Д.К.Д. за оторизирана
субсидия по мярка 10 “Агроекология и климат“ в размер на 1275.34 лева. В
Таблица 1 към УП – Оторизирани суми, е отразена площта на парцелите, заявени с
код АК6 и наложената за тази площ санкция поради неспазване на базови
изисквания и други изисквания в размер на 2501.27 лева (колона 12).
По отношение
съдържанието на колоните в таблица 1 от уведомителното писмо, в същото се
съдържат пояснения, като за колона 12 е посочено, че санкцията се налага за
неспазване на базови и други изисквания, различни от размера на площите,
съгласно чл.35 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014г., Наредба №7 от
24.02.2015г. и раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания за
направленията от мярка 10 „Агроекология и климат“ от Методика за намаляване и
отказване на годишните агроекологични плащания по мярката.
Оспореният акт е
изтеглен от СЕУ на 15.12.2021г., видно от известие за доставяне/връчване на
уведомително писмо – л.26.
По делото, за
изясняване на спора от фактическа страна, беше допусната и изготвената
съдебно-техническа експертиза. В изпълнение на поставената задача вещото лице
дава заключение, че заявените от жалбоподателката парцели за подпомагане за
кампания 2017г. са 6 бр. сред тях и тези с №№ 43877-13-2-2 и 43877-165-3-1 -
ливади за косене, с код на дейност АК6 - превръщане на обработваеми земи в
постоянно затревени площи, с обща площ 4.06 ха, в землището на с.Л.. Именно
описаните парцели били установени от административния орган като недопустими за
подпомагане, като конкретната причина за това била, че преди поемане на
ангажимента в парцелите били установени култури от групата на ПЗП (постоянно
затревени площи), което не отговаряло на дейността „превръщане на обработваеми
площи в постоянно затревени”, като площите в първата година от ангажимента
следвало да са обработваеми. В този случай площта на парцелите се считала за
неизбираема, а не за наддекларирана, съгласно раздел V „Намаления при неспазване
на базови и други изисквания за направленията от мярка 10 „Агроекология и
климат“ от Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични
плащания, съгласно чл.35 от Делегиран регламент № 640/2014г. и Наредба №7 от
24.02.2015г. Вещото лице посочва, че парцелите попадат в слоя „Площи допустими
за подпомагане“ за кампания 2017г. След извършване на необходимите кръстосани
проверки от ИСАК по заявлението на жалбоподателката, не били установени площи,
заявени от повече от един земеделски стопанин. Пояснява, че предвид приетото от
органа наличие на неспазване на базови и други изисквания за направленията от
мярката, същата се считала за неизбираема, а не за наддекларирана.
Санкционираната в случая площ била равна на заявената. Оторизирана сума по дейността
„Превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени площи (АК6)“, нямало.
Като цифрови данни площите на посочените по-горе парцели, били правилно и точно
отразени в обжалваното уведомително писмо. В конкретния случай за определяне на
недопустимостта на процесните парцели актуалността на ЦОФК и начина за
актуализиране на границите на слоя „ПДП“ за кампания 2017г., нямали значение.
Дали установеното било резултат от дешифриране на актуална ЦОФК или от
извършени специализирани теренни проверки на място, също не било от значение. Експертът
е установил, че в резултат от извършена проверка от Дирекция „Вътрешен одит“ по
отношение на дейност „превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени
площи“, било констатирано, че имало бенефициенти, декларирали парцели с култури
от групата на ПЗП преди кампанията по поемане на ангажимента. За резултатите от
извършената проверка била съставена докладна записка с вх.№ 03-0416/2578 от
29.06.2017г., в която освен констатациите от извършената проверка имало предложени
конкретни мерки. На докладната записка имало поставена положителна резолюция. За
парцели 43877-13-2-2 и 43877-165-3-1 било констатирано, че преди да бъдат
заявени по Мярка 10 „Агроекология и климат“, по направление „Контрол на
почвената ерозия“ и дейност „Превръщане на обработваеми земи в постоянно
затревени площи (АК6)“, били в слоя ПЗП, с култури от групата ПЗП (кодове:
314000, 315000, 316000).
В допълнителна
СТЕ, вещото лице посочва, че за всяка от годините в периода 2015 - 2017г.
начина на трайно ползване на процесиите имоти бил един и същ - постоянно
затревени площи. Редът
за включване и изключване на имоти и площи в слоя ПЗП бил определен в т.I от
Методика за създаване на специализиран слой ПЗП. Чрез дешифриране на извадка от
Google Earth Pro за процесиите парцели с периоди на заснемане: юли 2014г.,
април 2015г., юли 2015г. и юли 2016г., с резолюция 4800X2275, експертът
констатирал, че парцелите фактически били ливади за косене и преди заявяването
им за подпомагане по направлението. На следващо място, в периода 2015 - 2017г. парцелите
били заявени с код култура 315000 и култура „Ливади за косене“. Начина на
трайно ползване (ПЗП) отговарял на заявените код култура и култура за периода
2015 - 2017г. На последно място посочва, че в периода 2015 - 2017г. имотите
били поддържани в добро земеделско състояние, т.е. на тях били извършвани
необходимите за това косене и премахване на вредна растителност. Прави извод,
че имотите в този период отговаряли на изискванията на Наредба №2/26.03.2018г.
за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и
мерки за плащане на площ. В съдебно заседание вещото лице допълва, че ливадите
също попадат в категория ПТП.
Съгласно
показанията на допуснатия по делото свидетел – В.Г.Ц., жалбоподателката
обработва имоти в с.Л., от където е и той. В нейна полза, в тези имоти той извършвал
коситба през 2017г. Заявява, че площите, в които работил - около 40 дка, през
2015г. били орна земя, през 2016г., 2017г., 2019г. и 2020г. - пасища.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168,
ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:
Оспорването е
направено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта,
чийто права са засегнати него. Жалбата е подадена на 29.12.2021г., при дата на
съобщаване (изтегляне) на акта на 15.12.2021г., т. е. в законово установения
срок по чл.149, ал.1 от АПК. С оглед на изложеното жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, същата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и
чл. 10, т. 2 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавен фонд
"Земеделие", изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор
и на Разплащателната агенция. Организира и ръководи дейността на
Разплащателната агенция и я представлява, като разполага и с правомощието по
вземане на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и
мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната
агенция. От своя страна, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният
директор може да делегира правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от
националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. Със Заповед №
03-РД/2891/16.06.2021г. (л.23), изпълнителният директор на Държавен фонд
"Земеделие", е делегирал на заместник-изпълнителния директор – П.Д.С.,
правомощия по издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане. Съобразно това, настоящият съдебен състав намира, че оспореното
Уведомителното писмо, е издадено от материално компетентен орган, в писмена
форма, но с формално изложени мотиви (водещи до пълна липса на такива), при
което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на
материалния закон.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, т.е. в закона е въведено императивно изискване за мотивиране на
административните актове. Мотивите на административния акт представляват
единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие
позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да
защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и
при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им
възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на
административния акт.
В конкретния случай, фактическите и правни
основания за издаване на акта, съставляващи мотиви на административния орган,
се съдържат в табличен вид в самия акт. Методът, трайно използван от ДФ
"Земеделие" за мотивиране на уведомителните писма, е чрез таблично
обобщаване на резултатите. В случая мотивите към оспореното уведомително писмо
следва да се извеждат от разясненията, посочени от административния орган за
всяка колона от Таблицата на стр. 3 от същото, относно отказа за финансово
подпомагане. Като в конкретния случая следва да се акцентира върху това, че в
оспореното уведомително писмо липсва изначално отразяване на парцелите, по
отношение на които са налице твърдяните от страна на органа неспазени базови и
други изисквания.
В оспорения административен акт, като
фактическо основание за издаването му е посочено, че общата оторизирана сума за
получаване е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни
административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от Д.Д. заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична
информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание
чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителната агенция по
селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и дирекциите на националните
паркове, във връзка с чл. 54 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020г." Това
според съда обаче, не е достатъчно да мотивира акта, като дори не е цитирано
или препратено към конкретен документ, обективиращ извършена проверка по реда
на чл. 37 от ЗПЗП, а и няма данни такава да е извършвана по отношение на
спорните парцели.
Освен това, в писмото не се съдържат
конкретни фактически и правни основания, които да сочат на неспазени базови или
други изисквания, които според органа са основание за приемане на конкретните
4.06 ха като недопустими за подпомагане. В пояснителен текст относно колона 9,
на таблицата на стр. 3 от писмото, е посочено единствено, че установената площ
е недопустима за подпомагане поради неспазени базови изисквания и други
изисквания, различни от размера на декларираните площи, за съответното направление
съгласно раздел V
„Намаления при неспазване на базови изисквания за направленията по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични
плащания, съгласно чл.35 от Делегиран регламент 8ЕС/ №604/2014г. и Наредба №7
от 24.02.2015г., но никъде не е посочено и разяснено на кои точно изисквания не
отговаря декларираната от Д.Д. площ за подпомагане, още повече, че от прочита
на посочения раздел от методиката е видно, че неспазените базови изисквания,
поради които може да се извърши намалението са както общи, така и специфични.
На следващо място, съдът намира за
недопустимо едва в хода на съдебното производство вещото лице да установява
какви са причините, поради които с уведомителното писмо административния орган
е намалил исканата от бенефициента сума и е отказал нейното оторизиране. Следва
да се посочи, че в заключението си експертът се позовава на докладна записка с
вх. № 03-0416/2578 от 29.06.2017г., изготвена по констатации в доклад на
Дирекция „Вътрешен одит“, Държавен фонд "Земеделие", от която извлича
основанието за неоторизиране на спорната по делото сума от 2501.27 лв., а
именно за парцели 43877-13-2-2 и
43877-165-3-1 било констатирано, че преди да бъдат заявени по Мярка 10
„Агроекология и климат“, по направление „Контрол на почвената ерозия“ и дейност
„Превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени площи (АК6)“, са били в
слоя ПЗП и са били с култури от групата ПЗП (кодове: 314000, 315000, 316000),
като това не отговаряло на дейността „Превръщане на обработваеми площи в
постоянно затревени“, по която са били заявени, в която площите от първата
година от ангажимента следва да са обработваеми. Процесното
уведомително писмо обаче, не препраща към докладната записка, каквото е
изискването на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС., отделно от това същата не е
представена като доказателство по делото от страна на административния орган. Излагането
на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено
при издаване на административния акт, тъй като посочването им в други
документи, към които няма изрично препращане в акта или едва в съдебно
заседание, е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали
преценката на органа, което е недопустимо. С оглед изложеното, съдът не
кредитира представеното от вещото лице по допусната СТЕ заключение.
Предвид гореизложеното, настоящият състав
намира, че административният акт е немотивиран и не съответства на изискванията
на закона. Липсата на относими мотиви за издаване на оспореното уведомително
писмо не позволява да се провери правилно ли са посочени в същото като нарушени
норми от националналното и правото на ЕС или същите са посочени бланкетно. От
данните от таблиците в уведомителното писмо може да се извлече извод за
твърдение за неспазени изисквания, но нито в поясненията към съответните
колони, нито в приложените към преписката доказателства, се посочва кои точно
изисквания не са спазени от земеделския производител. Позоваването от страна на
органа на утвърдената със заповед № РД 09-143/23.02.2015 г. от министъра на
земеделието и храните Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка
10 "Агроекология и климат", само по себе си също не може да се приеме
за надлежно мотивиране на акта, доколкото в него не се съдържат никакви
фактически обстоятелства сочещи неспазени базови изисквания, като такива не се
установиха и от документите, приложените по делото.
Отделно от това, както бе посочено по-горе в
решението недопустимо е чрез назначаване на съдебно –техническа експертиза и по
„логика“ от съда да се правят изводи, кой са в действителност парцелите, по
отношение на които е констатирано неспазено базово изискване, съответно е
отказано оторизиране на дължимата сума, тъй като посочването на такива въобще
липсва в оспореното уведомително писмо. В случая органа явно е разчитал, както
бенефициента, така и съда сами да достигнат до извода кои конкретно имоти е
имал предвид при издаване на оспорения акт.
На следващо място, настоящият състав приема,
че предвидената възможност за намаление при неспазени базови изисквания и
изисквания по управление е предоставено при условията на оперативна
самостоятелност на органа, тъй като изрично е посочено, че Държавен фонд
"Земеделие" - РА може да намали размера на финансовата помощ. След
като на преценката на органа е предоставена тази възможност да намали или да не
намали размера на финансовата помощ, то изискването за мотивираност на
административният акт включва излагането на изрични мотиви, поради които
органът е постановил акт в хипотезата на една от предоставените му възможности.
В случая такива мотиви липсват (Решение № 15704 от 17.12.2020 г. постановено по
адм. дело № 7466/2020 г. на ВАС).
Възприетата форма на уведомително писмо не
сочи конкретните за всеки случай относими правни норми с посочване на
приложимите разпоредби и подвеждането им към съответните факти, за да може да
се индивидуализира и извлече недвусмислено и разбираемо волята на
административния орган и съображенията при прилагане на закона за всеки
конкретен случай. Това несъмнено затруднява жалбоподателката да разбере какви
са причините за отказа или респ. за намалението на оторизираната сума, като
така значително затруднява и съда при проверка за законосъобразността на акта.
В разясненията към колоните от таблицата за всяка колона са посочени заглавия
на подзаконови нормативни актове, регламенти, съответно правни норми от
различни нормативни актове и от делегирани регламенти, относими към различни
хипотези, като дори бланкетно не е възпроизведено съдържанието на тези норми. Посочени
са конкретно само ставките в лв. /ха за всяка схема или мярка, като е пояснено,
как се получават някои от посочените площи/когато става дума за събиране или
изваждане на такива/, но така или иначе, липсват ясни, конкретни и разбираемо
посочени фактически основания, от които да се разбира, защо е намалено
финансовото подпомагане и защо то е намалено именно в тези размери. В повечето
от изброените правни норми, от една страна се съдържат няколко различни
хипотези, а от друга, поради своя абстрактен характер, същите уреждат множество
житейски случаи, което налага при правоприлагането съответните факти от
действителността да бъдат съотнесени към конкретния законов текст, който е
приложим. Независимо от факта, че оспореното уведомително писмо в някаква
степен представлява автоматично генериран административен акт, в случая и от
данните в таблиците, поясненията към тях и от материалите по преписката, не
могат да се извлекат конкретните фактически и правни основания, които са
мотивирали акта и постановения с него краен резултат, като в подкрепа на това
следва да се посочи, че тези фактически, а и правни основания, не са
конкретизирани и впоследствие. Дотук изложеното е достатъчно да обоснове
отмяната на процесното писмо в оспорената му част.
Липсата на мотиви води до
незаконосъобразност на уведомителното писмо в обжалваната му част по смисъла на
чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, като издадено в нарушение на императивната норма
на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за неговата отмяна.
(Решение № 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2022 г.; Решение №
5443 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1766/2022 г.; Решение № 4455 от
11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2022 г. Решение № 1487 от 16.02.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 10488/2021 г. Решение № 6333 от 27.06.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 3289/2022 г., ; Решение № 4860 от 19.05.2022 г. на ВАС по адм. д. №
440/2022 г., V и др.).
Не се констатираха нарушения, водещи до
прогласяване нищожността на уведомителното писмо в оспорената му част. На
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, уведомителното писмо следва
да бъде отменено в обжалваната му част, а преписката да бъде върната за ново
произнасяне на административния орган в отменената част по заявените от
жалбоподателката суми по мярка 10 "Агроекология и климат" при
спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на спора и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката, съобразно представения по делото
списък за разноски, следва да се присъдят направените по делото разноски в общ
размер на 1380 лева, от които 10.00 лева - платена държавна такса за образуване
на съдебното производство, 770 лева - платен депозит по СТЕ и 600 лева – платено
адвокатско възнаграждение ( разписка л. 224). Следва да се посочи, че съгласно
чл. 8, ал.2, т.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е определено
в размер на 500 лева. В тази връзка от ответната страна е направено възражение
за прекомерност съдържащо се в молба-становище / лист 148 /, но съдът намира,
че не са налице основания за намаляване на претендираното адвокатско
възнаграждение от 600 лева на 500 лева, поради фактическата и правна сложност
на делото, активното участие на пълномощника на жалбоподателката в настоящия
процес и предвид минималното надвишаване на предвидения в наредбата размер.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2 и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд Хасково, трети състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/18097 от
01.12.2021г. на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020г., за кампания 2017г. в частта, с
която на Д.К.Д. не е изплатена субсидия по направление „Контрол на почвената
ерозия“ за площи от 4,06 ха, заявени с код АК6, в размер на 2501.27 лева.
ВРЪЩА
преписката на административния орган - заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по
подаденото от Д.К.Д. заявление за подпомагане за кампания 2017г. по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 -
2020г., направление „Контрол на почвената ерозия“, с код АК6, при спазване
указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Държавен
фонд "Земеделие" да заплати в полза на Д.К.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, разноски по делото в размер на 1380 лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: