РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Бургас, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело №
20252100500010 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 368/23.10.2024г.,
постановено от Районен съд –Несебър по гр. д. № 20242150100538. С това
решение, съдът осъжда Д. М. М., гражданин на Република Ирландия, роден на
**********г. с адрес в ***** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв.
„Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3 следните парични вземания: 326,54
лева, представляващи стойността на използвани и неплатени ВиК услуги за
периода от 12.09.2020г. до 24.08.2024г. за абонатен № 703171 за обект на
потребление, находящ се в *****, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 21.05.2024г. до окончателното
изплащане на задължението; 56,03 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 326,54 лева за периода от 28.10.2021г. до
20.05.2024г. на основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД. С решението, съдът осъжда
Д. М. М. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД съдебно-
деловодни разноски в размер на 450 лева, от които 100 лева – държавна такса;
300 лева – възнаграждение за особен представител и 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Подадена е въззивна жалба от Д. М. М. чрез назначения особен
представител адвокат Д. Щерев против решение № 368/23.10.2024г.,
постановено от Районен съд – Несебър. Жалбоподателят въвежда оплакване,
1
че решението на районния съд е неправилно и необосновано. Според
жалбоподателя, решението е основано на три документа: нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, който недопустимо е приет по делото,
тъй като не е описан в приложението на исковата молба; справка от имотния
регистър в Агенция по вписванията, която също е недопустима, тъй като
фактът на собствеността е установен с нотариалния акт и заявление за
откриване на партида, за което решаващият съд приема, че „има косвено
отношение“. Жалбоподателят иска от въззивната инстанция да отмени
решението на районния съд и да постанови друго, с което да отхвърли иска на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.
Особеният представител на жалбоподателя изразява недоволство от
определеното му възнаграждение и твърди, че същото не може да по-ниско от
400 лева.
Въззивната страна не се представлява в съдебно заседание. Особеният
представител на въззивника депозира писмено становище за отмяна на
първоинстанционното решение, представя списък на разноските и прави
искане за тяхното присъждане и депозира писмена защита.
Ответната страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД представя
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание.
След като се запозна с твърденията на страните и със събраните по
делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено
следното:
ФАКТИ:
Д. М. М. притежава право на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент А-5 с идентификатор № 61056.501.489.1.8 по
КККР на гр. Несебър с площ от 50,82 кв.м., находящ се в УПИ ІІІ - 570 в кв.38
по плана на с. Равда, община Несебър, област Бургаска, ул. „Несебър“ №74,
ет.1, ап.5 (нотариален акт № 103, том ХХХVІ, рег.№ 22429, дело №
6870/18.12.2008г. на нотариус с рег.№ 208 в РНК).
На 23.03.2015г. Д. Х. подава заявление до „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД – гр. Бургас за проучване и открива на партида. В
резултата на проучването, че в имота на молителя е монтиран и пломбиран
водомер съгласно изискванията на Наредба № 4/14.09.2004г.
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД издава фактури за използваните
от водоснабдения имот количества вода и пречиствателни услуги, както
следва: фактура № **********/27.09.2021г. на стойност 77,14 лева, която
обхваща отчетните периоди от 12.09.2020г. до 30.12.2020г. и от 01.01.2021г. до
01.09.2021г.; фактура № **********/24.06.2022г. на стойност 22,09 лева за
отчетния период от 02.09.2021г. до 01.06.2022г.; фактура №
**********/26.09.2022г. на стойност 79,27 лева за отчетните периоди от
02.06.2022г. до 31.07.2022г. и от 01.08.2022г. до 01.09.2022г.; фактура №
**********/25.07.2023г. на стойност 68,29 лева, която обхваща отчетните
периоди от 02.09.2022г. до 31.12.2022г. и от 01.01.2023г. до 03.07.2023г.;
2
фактура № **********/25.09.2023г. на стойност 79,75 лева, която обхваща
отчетния период от 04.07.2023г. до 24.08.2023г. По делото не се твърди и не се
установява фактурите да са получени от собственика на водоснабдения имот.
На 21.05.2024г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД предявява иск
против Д. М. М. за заплащане на фактурираните суми в общ размер на 326,54
лева, ведно с лихва за забава в размер на 56,03 лева, начиная от 28.10.2021г. до
датата на подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че е доставил, отвел и
пречистил количествата фактурирана вода, отчел е показанията от водомера
дистанционно и има право да получи цената на предоставените услуги.
Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на иска и въвежда възражение за погасяване по давност на
вземането. Ответникът оспорва подписите, положени под заявлението за
проучване и открива на партида и твърди, че последното не проявява правно
действие.
В хода на първоинстанционното производство са представени протоколи
за липса или отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице
до водомера от 19.01.2021г., 01.04.2021г., 02.08.2021г., 04.01.2022г.,
02.12.2023г., 13.06.2023г., справки за изчисляване на обезщетението за забава
и справка – извлечение от показанията на водомер с абонатен № 703171,
отчетени с мобилно устройство. С протоколно определение е оставено без
уважение искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза
и искането на ответната страна за откриване на производство по реда на
чл.193 от ГПК касателно оспорения документ.
Въз основа на събраните писмени доказателства, съдът приема, че
ответникът има качеството на потребител за процесния имот, за който е
открита партида с абонатен № 703171 и през процесните периоди. Съдът
кредитира като достоверни показанията на измервателното устройство,
обективирани в справка – извлечение и приема, че водоснабдителното
дружество е доставило отчетените количества вода. Съдът обсъжда
възражението на ответната страна за погасяване на вземането поради изтичане
на предвидената в закона кратка давност и заключава, че същото е
неоснователно. Гози извод съдът обосновава с довода, че началният момент,
от който трябва да се изчисли давността, е тридесет дни след изтичането на
първия отчетен период, но от този момент до предявяването на исковата
молба, не са изтекли три години.
Въз основа на изложените факти, настоящата съдебна инстанция
достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
3
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена
форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е по допустим иск, в пределите
на сезирането и при спазено диспозитивно начало.
Решение № 368/23.10.2024г. е правилно. Този извод се налага по
следните съображения:
Предмет на установяване в конкретния случай е дължимостта на сумите,
за които са издадени спорните 5 броя фактури. Доказателствената тежест да
установи фактите, които пораждат вземането, се носи от ищеца. Той трябва да
установи обстоятелството, че ответникът е собственик или ползвател на
водоснабдения имот в периода от 12.09.2020г. до 24.08.2023г. и че начислените
количества вода са използвани от него. В конкретния случай това доказване е
проведено успешно.
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г., потребители на ВиК услуги
са 1) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдяване имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2)
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна
собственост; 3) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. В конкретния случай е безспорно установено, че въззивната
страна – ответник е собственик на водоснабдения имот – факт, който се
установява от представения по делото нотариален акт № 103, том ХХХVІ, рег.
№ 22429, дело № 6870/18.12.2008г. на нотариус с рег.№ 208 в РНК. От
представеното по делото заявление с дата 23.03.2015г. е видно, че за имота на
ответника е открита партида с абонатен № 703171. Не оставя съмнение и
обстоятелството, че през процесните периоди дружеството – ищец е
доставило на ответника отчетените количества вода, в който смисъл е
съдържанието на представената по делото справка - извлечение. При това
положение, изводът на районния съд, че Д. Х. дължи на водоснабдителното
дружество претендираната сума, е правилен и обоснован. Правилно е и
заключението на съда, че Х. дължи и мораторна лихва за забава върху сумата
от 326,54 лева в размер на 56,03 лева.
Възражението на въззивната страна, че нотариалният акт не е описан в
исковата молба е неоснователно. Доказателството, което установява първата
от кумулативно предвидените предпоставки, е представено по делото
своевременно, поради което фактът, че не е описано в исковата молба, е без
правно значение. Справката от службата по вписвания, която въззивникът
оспорва, възпроизвежда фактите от нотариалния акт и изключването й от
доказателствата по делото, не може да има за последица различна фактическа
установеност. Неоснователно е и възражението за допуснато процесуално
нарушение от районния съд поради отказа да му открие производство по
оспорване на истинността на заявлението от 23.03.2015г. Съдът е мотивирал
4
отказа си и изводът му за доказателственото значение на фактите,
удостоверени в този документ, е правилен и обоснован.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна
и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебните разноски от
двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр.
чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира че
следва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените от нея разходи
за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на 600 лева, от които
400 лева – възнаграждение да особен представител и 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен
състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 368/23.10.2024г., постановено от Районен
съд – Несебър по гр. д. № 20242150100538.
ОСЪЖДА Д. М. М., гражданин на Република Ирландия, роден на
**********г. с адрес в ***** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв.
„Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3 съдебни разноски в размер на 600
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5