РЕШЕНИЕ
№ 17942
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110112992 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от на от К. А. Й., ЕГН **********, с адрес, подадена чрез адв. Н., за
признаване за установено по отношение на ответника “” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление представлявано от В, че не дължи следните суми: сумата от 24665,59
лв., представляваща дължима главница по Договор за банков кредит, сумата от 3093,61 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 15.01.2012г. до 09.04.2013г. и сумата от
1779,78 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 15.02.2012г. до 08.08.2013г., за
които суми е издаден изпълнителен лист от 12.08.2013г. по ч.гр.д. №33956/2013г. по описа
на СРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени
по давност. Твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. №33956/2013г. по
описа на СРС, е образувано изп.д.№ № 3096/2017 г. по описа на описа на ЧСИ Неделчо
Митев. Излага съображения, че са изминали повече от 5г. от влизането в сила на заповедта
за изпълнение, поради което вземането е погасено по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Излага съибражения, че с действията си е прекъснал течащата погасителна давност за
вземанията си, присъдени по гр.д. №33956/2013г. по описа на СРС, като такава не е изтекла
в полза на ищеца.
Моли съда да отхвърли иска, като бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени
становища, с които поддържат направените от тях искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От представения по делото изпълнителен лист от 12.08.2019г., издаден по ч.гр.д.
1
№33956/2013г. по описа на СРС, е видно, че в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, са
присъдени вземания от ищеца, за следните суми: сумата от 24665,59 лв., представляваща
дължима главница по Договор за банков кредит, ведно със законна лихва от 09.08.2013г. до
изплащане на вземането, сумата от 3093,61 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 15.01.2012г. до 09.04.2013г., сумата от 1779,78 лв., представляваща наказателна лихва за
периода от 15.02.2012г. до 08.08.2013г., както и разноски.
Въз основа на молба от 28.08.2013г. до ЧСИ Ирина Митова и издадения по ч.гр.д.№
33956/2013 г. по описа на СРС изпълнителен лист, е образувано изп.д.№565/2013г. по описа
на ЧСИ Ирина Митова. Със запорни съобщения от 30.01.2014г. на ищеца е наложен запор
върху банковите му сметки и трудовото възнаграждение. С Постановление от 20.03.2017г.
изпълнителното производство по изп.д.№565/2013г. по описа на ЧСИ Ирина Митова е
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Въз основа на молба от 10.04.2017г. до ЧСИ Неделчо Митев, подадена от ответника и
издадения по ч.гр.д.№ 33956/2013 г. по описа на СРС изпълнителен лист, е образувано
изп.д.№3069/2017г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев. Със запорни съобщения от
24.04.2017г. на ищеца е наложен запор върху банковите му сметки и трудовото
възнаграждение. С Разпореждания от 19.01.2018г., 16.07.2018г., 19.12.2018г. и 07.08.2019г.
ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на длъжника К. Й.. С Разпореждане от
24.03.2022г. на ЧСИ наложен запор върху трудовото възнаграждение.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Със същите се цели установяване недължимостта на вземанията, предмет на започнало
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищецът се
позовава на настъпила погасителна давност.
Съдът намира предявените искове за допустими доколкото съдебната практика
приема, че когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.
439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването
или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните
прекъсвания и спирания на давността. Чрез този отрицателен установителен иск длъжникът
не цели да отрече материалната легитимация на кредитора по вземането по отрицателния
установителен иск /в този смисъл Определение № 95/22.02.2018 г., постановено по ч.гр.д.№
510/2018 г. на ВКС, ІV ГО/. В Определение № 66/12.02.2018 г., постановено по ч.гр.д.№
4770/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО пък е посочено, че е налице правен интерес от
завеждане на отрицателен установителен иск за присъдени вземания, поради изтекла
погасителна давност, тогава когато ответникът като кредитор е предприел действия по
принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме.
По основателността на исковете, съдът приема следното:
По отношение на характера на вземанията, предявени за събиране по процесното
изпълнително дело и периодът от време, с течението на който те се погасяват при
бездействие от страна на кредитора, настоящият състав намира, че се погасяват с
предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като произтичат от
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и последиците й следва да бъдат
приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. С влизане в сила на заповедта за
изпълнение - чл. 416 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън
случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Влязлата в сила
заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и спор между същите страни на същото
основание за това вземане е недопустим. Задължителната практика на ВКС е, че при всички
хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е
налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитет на
заповедта за изпълнение и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Доколкото издадената заповед
има всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на
обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила, то спрямо
същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна погасителна давност,
включително относно спорните лихви (В този см. Определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр.
д. № 2566/2013 г. по описа на ІV г. о., ВКС, Определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2108/2019 г. по описа на IV г. о. на ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.
2
по описа на IV г. о., ВКС, Определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. по
описа на II т. о., ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС,
IV г. о., Решение № 118/7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. по описа на ВКС, III г. о.,
Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др. ).
В този смисъл и с предвид нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила
на процесната заповед за изпълнение – в случая най-рано на 18.02.2014 г. (запорно
съобщение връчено на работодател на 03.02.2014г.- стр.146), е започнала да тече нова
петгодишна давност.
С ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 от 26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е
разяснено, че в тези случаи давността е започнала да тече отново от 26.06.2015 г., от когато е
обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. Следователно до 26.06.2015 г. по
правилата на ТР № 3/28.03.2023 г., давност не е текла и при положение, че са касае до
вземане, което се погасява с 5-годишна давност, то същата би изтекла на 26.06.2020 г. Видно
обаче от ангажираните от ответника доказателства, след прекратяване на изп.д.№565/2013г.
по описа на ЧСИ Ирина Митова, на 10.04.2017г. е образувано ново изп.д.№3069/2017г. по
описа на ЧСИ Неделчо Митев, по което са извършвани изпълнителни действия прекъсващи
давността, а именно: наложен запор на 24.04.2017г. (давността е прекъсната и е започнала да
тече нова 5г. давност, като същата би изтекла на 24.04.2022г.), наложен запор на
24.03.2022г. (давността е прекъсната и е започнала да тече нова 5г. давност, като същата би
изтекла на 24.04.2027г.). По отношение вида на действията на кредитора, с които се
прекъсва давността съдът следва да се съобрази с приетото в мотивите на ТР № 2/2013 г. на
ОСГТКВКС /т.10 от същото/, където е прието, че прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. По
отношение действията на съдебния изпълнител с които се прекъсва давността, се приема, че
такова е всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ/, а именно: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. ВКС приема, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
С оглед изложеното и съобразно събраните по делото писмени доказателства, по
делото се установи, че последното изпълнително действие, прекъсващо погасителната
давност, е извършено на 24.03.2022г., чрез наложен от ЧСИ запор (стр. 333). От този момент
обаче, до подаване на исковата молба – 10.03.2023г., е изтекъл период от време от по-малко
от 5 години, с което задължението на ищеца не се е погасило по давност.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са изцяло
неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му. С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, ищеца
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
сумата от 324 лв. , от които сумата от 24 лв. за заплатени такси, а сумата от 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ иска на К. А. Й., ЕГН **********, с адрес г, срещу „, със седалище и
адрес на управление , за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника
следните суми: сумата от 24665,59 лв., представляваща дължима главница по Договор за
банков кредит, сумата от 3093,61 лв., представляваща договорна лихва за периода от
15.01.2012г. до 09.04.2013г. и сумата от 1779,78 лв., представляваща наказателна лихва за
периода от 15.02.2012г. до 08.08.2013г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
12.08.2013г. по ч.гр.д. №33956/2013г. по описа на СРС, поради погасяване на сумите по
давност.
ОСЪЖДА К. А. Й., ЕГН **********, с адрес , да заплати на , със седалище и адрес
на управление сумата от 324,00 лв. (триста двадесет и четири), представляваща
направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4