РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 23.11.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Д.М. като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА Адм.д № 297 / 2015 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед за задържане на лице рег. № 213/28.10.2014 г., издадена от полицейски орган - Командир на отделение при ОДМВР РУП – Ловеч, е задържан за срок от 24 часа М.Д.И., ЕГН: **********,***, в помещение за временно задържане в РУП МВР – Ловеч, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Недоволен от заповедта е останал М.Д.И., ЕГН: **********,***, който в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подал настоящата жалба с твърдения за нарушение на материалния закон и липса на мотиви на заповедта. В заключение са моли съда да отмени оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а се представлява от адв. Д. Г. от ЛАК, който поддържа жалбата, без да сочи допълнителни аргументи, като се претендират и разноски по делото.
С решение № 96 от 10.11.2014 г. по адм.д. № 261/2014 г. на Административен съд - Ловеч оспорената Заповед рег. № 213/28.10.2014 г., издадена от полицейски орган - Командир на отделение при ОДМВР РУП – Ловеч, е била отменена, като са присъдени и разноски в полза на оспорващия.
С решение № 14113 от 22.12.2015 г. по адм.д. № 15831/2014 г.
по описа на ВАС, е отменено решение №
96 от 10.11.2014 г. по адм.д. № 261/2014 г. на Административен съд – Ловеч и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
След връщане на делото настоящият състав на ЛАС, като е съобразил, че пред Върховен административен съд по адм.д. № 15831/2014 г. по описа на ВАС са били конституирани два касатора -Командир на отделение при ОДМВР РУ – Ловеч и ОДМВР – Ловеч, видно и от протокол от с.з. на 18.11.2015 г. по адм.д. № 15831/2014 г. по описа на ВАС и като е съобразил мотивите за отмяна на първоначалното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд, е конституирал два ответника - Командир на отделение при ОДМВР РУП – Ловеч, като издателят на заповедта не се явява и представлява и не ангажира становище и ОДМВР – Ловеч, която се представлява от юрк. Р., който в съдебно заседание ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед, като моли съда за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Заповедта е изадена от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и служебна бележка на л. 20 и л. 22 от адм.д. № 261/2014 г. на Административен съд – Ловеч. Към момента на издаване на заповедта служителят Н.П.Н. е заемал длъжността Командир на отделение в група „ООР” при ОДМВР РУП – Ловеч. Към момента на висящността на делото пред ВАС служителят Н.П.Н. е напуснал системата на МВР, което се установява от Заповед № 295з-313/11.03.2015 г. /на л. 9 от настоящото дело/. Горното обстоятелство е ирелевантно относно проверката за законосъобразност на оспорената в настоящото производство заповед, но съдът го отбелязва във връзка с указанията на ВАС в решение № 14113 от 22.12.2015 г. по адм.д. № 15831/2014 г. по описа на ВАС и обстоятелството, че по делото се изясни, че напусналият системата на МВР издател на оспорената заповед не пребивава в страната.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК и формата, указана в специалния закон съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Действително заповедта /на л. 8 от адм.д. № 261/2014 г. на Административен съд – Ловеч/ е издадена върху бланка от отменения ЗМВР, като текстът на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /отм./ е зачертан и върху него е изписана приложимата норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Това обстоятелство, както и обстоятелството, че на задържаното лице съгласно изписаната с цифри правна квалификация на бланка на заповед за задържане по отменения ЗМВР са разяснени правата по чл. 63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 от ЗМВР /отм./, което също е зачертано, като са изписани приложимите разпоредби на чл. 74 и чл. 72 от ЗМВР, не се отразява на формата на акта, като явно не става въпрос за техническа грешка, а за използване на стари бланки по отменения ЗМВР, които надлежно са поправени ръкописно.
Съдът приема, че заповедта
отговаря на всички изисквания за форма съгласно специалния закон - чл.
74, ал. 2 от ЗМВР чл. 59, ал. 2 от АПК -съдържа
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, фактически
и правни основания за задържане /посочено правно основание – чл. чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР и фактическо основание - чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК/, данни, индивидуализиращи задържаното лице,
дата и час на задържане, ограниченията на правата на задържания по чл. 73 от ЗМВР, както и са разяснени правата по чл. 74, т. 6 от ЗМВР.
Посочени са фактически и правни основания за
издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не
следва да бъдат нито по-подробни, нито да се различават, като се съдържа и
разпоредителна част на заповедта. Следва да се отбележи, че мотивите на
заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка,
поради което напълно достатъчно е посоченото в заповедта – фактическо основание
– изписване на текста на чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК, съгласно която
норма - Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени -
смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а". Съдът
намира, че както съгласно практиката на ВАС по действащия текст на чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, така и съгласно практиката на съдилищата по отменения - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /отм./ -
достатъчно за законосъобразност на заповедта е посочването на правното основание,
като не е необходимо да има посочване на конкретни фактически обстоятелства
като основание за задържане - такива може да се съдържат в преписката и в друг
акт като: докладни записки и справки на полицейските органи. В случая към
административната преписка са приложени протокол за обиск на лице и докладна
записка /на л. 12 и л. 13 от адм.д. № 261/2014 г. на Административен съд – Ловеч/. Съдът е приел копие на
досъдебно производство № 620/2014 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, съдържащо и
протоколи за оглед на местопроизшествие от 27.10.2014 г. и от 28.10.2014 г.,
протокол за оглед на труп от 28.10.2014 г., албум за посетено местопроизшествие
от ПТП, албум за оглед на МПС, албум за оглед на труп, протоколи за претърсване
и изземване в неотложни случаи от 28.10.2014 г., разпореждане на съда от
28.10.2014 г. за одобряване на протоколи за претърсване и изземване в неотложни
случаи по ЧНД № 369/2014 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, докладни записки,
протоколи за разпит на свидетели от 28.10.2014 г. и др. Всички тези писмени
доказателства, макар и да не касаят пряко оспорената в настоящото производство Заповед
за задържане на лице рег. № 213/28.10.2014 г., свидетелстват за интензивни
действия на разследващите органи, които съвпадат с датата и часа на задържането
по процесната заповед за ПАМ.
Ето защо съдът приема, че липсва нарушение
относно реквизитите за форма на ИАА и на това основание искането за отмяна е
неоснователно.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената първоначално административна, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото е спазена процедурата по разясняване и осигуряване на права на задържания съгласно чл. 74, ал. 3 и ал. 6 от ЗМВР.
Въпреки че в жалбата липсват конкретно изложени твърдения за противоречие на заповедта с материалноправните разпоредби, съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че заповедта съответства на материалния закон.
В заповедта е посочено правно основание - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 169 от АПК съдът следва да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е предоставена възможност на полицейския орган да задържи лице, за което имам данни за извършено престъпление, което обуславя извод за оперативна самостоятелност на издателя на заповедта. Ето защо по силата на закона - чл. 72, ал. 1 от ЗМВР – е предоставена възможност на административния орган при наличие на някоя от изброените хипотези по своя преценка да задържи лице – в случая при данни за извършено престъпление.
Задържането на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка от вида на превантивните, която има за
цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи
да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване
на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага
наличието на „данни”, от които да може да се направи предположение, че
конкретно лице е извършило престъпление. Допълнително понятието „данни” по см.
на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се различава
от „достатъчно данни” по см. на чл. 207 от НПК. При налагането на ПАМ
„задържане за 24 часа” по ЗМВР са необходими само „данни” за извършено
престъпление от задържаното лице или съпричастие от негова страна. В случая
такива данни е имало към момента на задържането на 28.10.2014 г. в 03,15 ч.
За да бъде
законосъобразна наложената принудителна административна мярка, към
административната преписка трябва да има данни, от които да може да се направи
предположение, че е възможно лицето да е извършило престъпление. От приложените
към административната преписка писмени доказателства /протокол за обиск на лице
и докладна записка /на л. 12 и л. 13 от адм.д. № 261/2014 г. на Административен съд – Ловеч/, както и от копието на
досъдебно производство № 620/2014 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, съдържащо и
протоколи за оглед на местопроизшествие от 27.10.2014 г. и от 28.10.2014 г.,
протокол за оглед на труп от 28.10.2014 г., албум за посетено местопроизшествие
от ПТП, албум за оглед на МПС, албум за оглед на труп, протоколи за претърсване
и изземване в неотложни случаи от 28.10.2014 г., разпореждане на съда от
28.10.2014 г. за одобряване на протоколи за претърсване и изземване в неотложни
случаи по ЧНД № 369/2014 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, докладни записки,
протоколи за разпит на свидетел от 28.10.2014 г. и др., се установява, че към
момента на издаване на оспорената заповед от 28.10.2014 г. е имало „данни” по
смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в“ от НК.
За да се постанови
задържане от полицейски орган, не е необходимо да са събрани безспорни
доказателства, установяващи, че лицето, спрямо което се налага ПАМ, е извършило
престъпление. Наличието на данни, обосноваващи предположението за извършено
конкретно престъпление, са достатъчно основание за издаване на заповед по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Тази
принудителна административна мярка се предприема именно с цел започване на
разследване на вероятен извършител на престъпление, поради което не е
необходимо тези „данни” да са пълни, нито категорично да уличават лицето в
извършването на престъпление. Въпросът дали конкретно лице е извършител на
конкретно престъпление и неговата конкретна правна квалификация подлежат на
изследване в рамките на наказателно производство, поради което и
административният съд не следва да се произнася по този въпрос.
Допълнителен
аргумент във връзка с „данните” за извършено престъпление по смисъла на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР е и
обстоятелството, че дори за мерките за неотклонение по НПК, вкл. и най-тежката
„задържане под стража” не се изисква пълно доказване на престъплението,
участието и вината на извършителя. При това положение след като за по-голямото
ограничение, а именно постоянна марка за неотклонение „задържане под стража”,
взета от съда, не се изисква пълно доказване на престъплението, на още
по-голямо основание такова доказване не се изисква за полицейското задържане до
24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Видно от всички събрани по делото доказателства, установява се фактическия състав на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, предвид датата и часа на задържането и данните, че по гумите на управлявания от задържаното лице автомобил са открити следи от ПТП, паради което наложената ПАМ е законосъобразна и съдът приема, че издателят на ПАМ е упражнил законосъобразно предоставената му по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР оперативна самостоятелност.
Съдът служебно
констатира, че заповедта съответства и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, във вр. с чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като ПАМ е наложена с цел да се възпрепятства свободното придвижване
на жалбоподателя за срок до 24 часа, за когото имало „данни” към момента на
задържането за съпричастност към престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК.
Съдът намира, че при издаването на заповедта не е нарушен принципът на
съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК, т.к. налагането на ПАМ с оспорената
заповед е оправдано - оглед датата и часа на задържането, както и събраните
първоначално доказателства за съпричастност на задържания към ПТП, от което по
непредпазливост е причинени смърт, задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невинност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Заповед за задържане на лице рег. № 213/28.10.2014 г., издадена от полицейски орган - Командир на отделение при ОДМВР РУП – Ловеч, е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да бъде осъден оспорващия да заплати на ОДМВР – Ловеч своевременно заявените разноски за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 300 лв.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.Д.И., ЕГН: **********,***, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 213/28.10.2014 г., издадена от полицейски орган - Командир на отделение при ОДМВР РУП – Ловеч, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателя М.Д.И., ЕГН: **********,***, да заплатят на ответника Областна дирекция на МВР – Ловеч сумата от 300 /триста/ лв. разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: