№ 261
гр. Варна, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000117 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба вх. № 18347/16.07.2024г., уточнена с молба вх. № 28752/13.11.2024г., на
„ЖЕЛЕВ“ ООД- гр. Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя
Кирил Ж. Желев, чрез адв. М. Б. от АК- гр. Бургас, и въззивна жалба вх. №
19808/02.08.2024г. на ДП „ФОНД „ЗАТВОРНО ДЕЛО“- гр. София, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Н Д.а, чрез адв. Н. Д.
от АК- София, срещу част от решение № 289/24.06.2024г., постановено по т. д.
№ 439/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени
предявени от ДП „Фонд затворно дело“ осъдителни искове срещу „Желев“
ООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
1). сумата 323 892 лв., представляваща обезщетение за ползването на
имот № 10135.3515.1776 за периода от 01.10.2018г. до 31.12.2020г., на осн. чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, поради извършено съдебно прихващане с вземане на „Желев“
ООД от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ за сумата от 1 106
531лв., представляваща стойността на изградените от „Желев“ ООД, ЕИК
********* в ПИ 10135.3515.1776 сгради;
1
2). сумата 136 457.16 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) за периода от
02.08.2020г. до 02.08.2023г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователен;
3). сумата 314 928 лв., представляваща обезщетение за ползването на
имот № 10135.3513.1779 за периода от 29.09.2018г. до 31.12.2020г., на осн. чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, поради извършено съдебно прихващане с вземането на
„Желев“ ООД от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ за сумата от
575 935 лв., представляваща стойността на изградените от „Желев“ ООД в ПИ
10135.3513.1779 сгради, и
4). сумата 44 278.88 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) за периода от
02.08.2020г. до 02.08.2023г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователен,
както и законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване
исковата молба до окончателното плащане.
В жалбата се твърди неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. На първо място, излагат се съображения
за недоказаност факта на ползването на процесните поземлени имоти от
ответника и от там, липса на парични задължения, които да са възникнали на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че страните са ползвали съвместно
постройките на правно основание, като договорите са прекратени с
едностранно изявление на една от тях, без да са уредени облигационните
отношения помежду им. Според въззивника, събраните данни по делото сочат
за ползване на сгради, което е различно от ползването на терена.
С определение № 196/10.04.2025г. е прекратено частично
производството по въззивната жалба на „ЖЕЛЕВ“ ООД-гр. Варна касателно
искането за отмяна на първоинстанционното решение „за целия размер на
присъдена сума от 136 457.16 лв.“, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху обезщетението за ползването на
имот № 10135.3515.1776 за периода от 02.08.2020г. до 02.08.2023г.“ и „за
целия размер на присъдена сума от сумата 44 278.88 лв.“, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
обезщетението за ползването на имот № 10135.3515.1779 за периода от
02.08.2020г. до 02.08.2023г.“, като недопустимо поради липса на правен
интерес. Определението е влязло в законна сила.
2
След направените уточнения от жалбоподателя - ответник с молба вх. №
28752/13.11.2024г., по отношение предмета на обжалване, и частичното
прекратяване на производството, въззивната инстанция приема, че е надлежно
сезирана с жалба на „ЖЕЛЕВ“ ООД-гр. Варна срещу първоинстанционното
решение в частта, с която предявените искове от ДП „ФОНД „ЗАТВОРНО
ДЕЛО“- гр. София срещу жалбоподателя са отхвърлени поради погасяването
им чрез съдебно прихващане, а именно: главни осъдителни искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца: 1./ сумата 257 652 лв.,
съставляваща разликата над 66 240 лв. до предявените 323 892 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за ползването на имот №
10135.3515.1776 за периода от 01.10.2018г. до 31.12.2020г., на осн. чл. 59, ал. 1
от ЗЗД, поради извършено съдебно прихващане с парично вземане на „Желев“
ООД от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ за сумата от
1 106 531лв., представляваща стойността на изградените от „Желев“ ООД,
ЕИК *********, в ПИ 10135.3515.1776 сгради и 2./ сумата 300 208лв.,
съставляваща разликата над 14 720 лв. до предявените 314928лв.,
представляваща обезщетение за ползването на имот № 10135.3513.1779 за
периода от 29.09.2018г. до 31.12.2020г., на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, поради
извършено съдебно прихващане с вземане на „Желев“ ООД от Държавно
предприятие „Фонд затворно дело“ за сумата от 575 935 лв., представляваща
стойността на изградените от „Желев“ ООД в ПИ 10135.3513.1779 сгради.
Съществуването на вземанията над посочените размери се оспорва с
твърдения, че не е доказано ответникът да е ползвал целите терени на имоти с
№ 10135.3515.1776 и № 10135.3513.1779.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор и допълнително
становище от насрещната страна, в който се излагат подробни доводи за
нейната неоснователност. Искането към въззивния съд е за потвърждаване на
решението в съответните части като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски.
Въззивникът ДП „ФОНД „ЗАТВОРНО ДЕЛО“- гр. София обжалва
решението в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователни предявените от държавното предприятие акцесорни
осъдителни искове срещу „Желев“ ООД, за присъждане на следните суми:
1). сумата 136 457.16 лв., представляваща обезщетение за забавено
3
плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) върху обезщетението
за ползването на имот № 10135.3515.1776 за периода от 02.08.2020 г. до
02.08.2023 г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и
2). сумата 44 278.88 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) върху обезщетението
за ползването на имот № 10135.3515.1779 за периода от 02.08.2020г. до
02.08.2023г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и
3). законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Сочи се неправилност и необоснованост на решението в тази част, с
подробно изложени съображения за това. Твърди се, че с изтичане сроковете
на договорите за съвместна дейност ответното дружество знае, че ползува
имотите без основание и се обогатява за сметка на държавата. Според
въззивника- ищец в първоинстанционното производство, покана за плащане на
обезщетение не била необходима за изпадането на ответника в забава,
доколкото от наличната по делото кореспонденция, предоставена от
ответника, волеобразуващите му органи са били наясно, че ползват имотите
без основание след датата 29.09.2018г., респ. след 01.10.2018г. Фактът на
изтичането на календарните срокове на договорите е поставило дружеството в
забава, тъй като са липсвали предприети от него действия както по предаване
на имотите, така (алтернативно) за заплащане на обезщетение. Това
бездействие, според въззивника, което подлежи на санкциониране с
обезщетение за ползването на имотите без основание, обосновава
основателността на исковите претенции за мораторни лихви и води до извод
за неправилност на извода на съда за тяхната неоснователност. Искането е за
отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на акцесорни искове.
Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от другата страна,
с който се иска въззивната жалба на ДП „Фонд „Затворно дело“- гр. София да
бъде оставена без уважение като изцяло неоснователна, с подробно изложени
съображения за това.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани
лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
4
обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на
страните, и се преценяват като допустими. Ответникът по спора има правен
интерес предявените срещу него осъдителни искове, в частта, с която е
сезирана въззивната инстанция, да бъдат отхвърлени като неоснователни
поради недоказаност на възникването на част от паричните вземания на
ищеца, претендирани за присъждане като обезщетения за ползване без
основание на държавни имоти с искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не като погасени
чрез прихващане с насрещни вземания на ответника към ищеца за заплащане
на направени подобрения в имотите.
В проведеното открито съдебно заседание жалбите и отговорите се
поддържат.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД,
предявени от ДП „Фонд „Затворно дело“- гр. София срещу „Пристанище
Варна“ ЕАД.
Ищецът твърди, че е правоприемник на правата и задълженията по
всички сключени договори, свързани с осъществяването на стопанската
дейност на местата за лишаване от свобода; през 1998 г. между Затвора- гр.
Варна и ответника „Желев“ ООД са били сключени два договора за съвместна
дейност, всеки от тях за срок от 20 години, (Договор за съвместна дейност №
1811 от 29.09.1998г. и Договор за съвместна дейност № 1823/01.10.1998 г.),
които са прекратени с изтичането на сроковете, считано от датите 29.09.1998г.
и 01.10.1998г. По искане на Министъра на правосъдието, в качеството му на
принципал на ДП „Фонд затворно дело“, Областният управител на област
Варна е издал Заповед № РД-22-7706-2 от 05.01.2022 г., на основание чл. 80,
ал. 1 и ал. 2, чл. 81 и чл. 85 ЗДС за изземване от „Желев" ООД на държавни
имоти ПИ № 10135.3515.1776 и ПИ № 10135.3513.1779, ведно с построените в
тях сгради, ползвани от дружеството- адресат на заповедта, без правно
основание. С констативни протоколи от 09.02.2022г., подписани от
представителите на ответното дружество и назначена от ищеца комисия, в
присъствието на нотариус, бил извършен опис на иззетото имущество,
находящо се в поземлените имоти и сградите. Твърди се също, че ищцовото
предприятие е било лишено от ползването на поземлени имоти и сгради за
5
периода преди изземването им- от 29.09.2018г. до 09.02. 2022 г. за поземлен
имот № 10135.3513.1779 и от 01.10.2018 г. до 09.02.2022 г. за поземлен имот
№ 10135.3513.1776, за които периоди ответното дружество е ползвало имотите
без правно основание, лишавайки собственика им от възможността да
реализира правата си върху тях, както и да получава доходи от същите.
Предявените за присъждане обезщетенията за лишаването на Държавата от
ползването на имотите за сметка на обогатяването на ответника се
претендират въз основа размерите на средните пазарни наеми за процесния
район и период.
Ответникът „Желев“ ООД признава следните факти, които са приети с
определение на окръжния съд за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните: между Затвора- Варна и ответното дружество са сключени
два договора за съвместна дейност: договор № 1811 от 29.09.1998 г. и договор
№ 1823 от 01.10.1998 г.; поземлените имоти, ведно с построените сгради, са
частна държавна собственост съгласно Актове за частна държавна
собственост с № 3324/23.02.2001г., № 3326/23.02.2001 г., № 10234/01.03.2022
г. и № 10235/01.03.2022 г.; описаните в АДС сгради в процесните поземлени
имоти са изградени от ответника; Областният управител на Област Варна е
издал Заповед № РД-22-7706-2 от 05.01.2022г. за изземване от „Желев" ООД
на процесните имоти на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2, чл. 81 и чл. 85 ЗДС; на
09.02.2022 г. процесните имоти са предадени от ответника на ищеца. Заявява
се становище за недопустимост на исковете поради липса на процесуална
легитимация на ищеца. В евентуалност, исковете се оспорват по основание по
съображения, че „договорите за съвместна дейност са продължили своето
действие с мълчаливото съгласие на двете страни, като нито Държавата, нито
ищецът са се противопоставили на това ответникът да продължи ползването
на сградите и прилежащите терени“. Според ответника, договорите за
съвместна дейност не биха могли да се прекратят с изтичането на сроковете
или с едностранно предизвестие, без да са уредени отношенията между
страните, предвидени в договорите за съвместна дейност. При следваща
евентуалност, ответникът предявява процесуално възражение за прихващане
на предявените за присъждане обезщетения със стойността на извършените от
него подобрения в имота.
Атакуваното решение на Варненски окръжен съд е валидно по
критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по
6
тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е
допустимо в обжалваните части- налице са всички предвидени от закона
предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск. Исковете са правилно квалифицирани като
такива с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД, съобразно обстоятелствата,
посочени в исковата молба и отправеното до съда искане. Ищецът ДП „Фонд
затворно дело” е публично предприятие по чл. 62, ал. 3 ТЗ, от кръга на
посочените в ЗДС и ППЗДС субекти, на което е предоставено по предвидения
ред и от овластения държавен орган правото на управление върху процесните
имоти, което се явява процесуален субституент на държавата и е
легитимирано да предявява и отговаря по искове за собственост и други
вещни права и по облигационни искове за обезщетение за лишаване от право
на ползване върху вещи, чийто собственик е държавата, в това число и по
отношение на нововъзникнали обекти, придобити по приращение (чл. 92 ЗС).
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
В тази връзка, настоящият състав констатира, че след уточненията,
направени с молба ответник с молба вх. № 28752/13.11.2024г., по отношение
предмета на обжалване, и частичното прекратяване на производството,
очертаният от жалбите и отговорите спор в тази инстанция изключва
произнасяне на въззивния съд по правопораждащия състав на предявените
искове по чл. 59 ЗЗД и наличието на основание по отношение на паричните
вземания по възражението за прихващане. С оглед предмета на надлежното
сезиране на въззивната инстанция от двете страни по спора,
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с
която са отхвърлени главните искови претенции с правно основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД поради извършено съдебно прихващане с парични вземания на „Желев“
ООД от ДП „Фонд затворно дело“ за сумата до 14 720 лв. за имот №
7
10135.3515.1779, както и за сумата до 66 240 лв. за имот № 10135.3515.1776,
поради извършено съдебно прихващане с парични вземания, съставляващи
обезщетения за ползването без основание на имоти № 10135.3515.1776 и №
10135.3515.1779 съответно за периода от 29.09.2018г. до 31.12.2020г. и за
периода от 01.10.2018г. до 31.12.2020г., на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба, на основание чл. 86 ЗЗД.
В резултат на влизане на първоинстанционното решение в сила в
посочените части, в отношенията между страните е установено със сила на
пресъдено нещо наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на предявените искове по чл. 59 ЗЗД, в това число ползване
на държавни имоти без основание, през процесните периоди. Спорът,
повдигнат с жалбата на ответника, е по отношение размерите на дължимите
обезщетения по чл. 59 ЗЗД съобразно терените и сградите- държавна
собственост, ползвани реално от него през процесните периоди, като се
заявява, че искове за обезщетяване по отношение ползването на сградите не са
предявени, респ. претенцията е само за терените, а те не са ползвани в цялост,
тъй като са застроени.
Преди всичко следва да се посочи, че в първата част на основната
жалба на „Желев“ ООД са релевирани неверните твърдения, че главните
искови претенции по кондикционните искове са за присъждане на
обезщетения за ползване на терените от държавните имоти, но е и за сградите
в тях. В исковата молба ясно и непротиворечиво се твърди, че се претендира
присъждане на обезщетения за лишаването на ищцовото предприятие от
ползването на подробно инвидуализирани поземлени имоти и сгради за
исковите периоди- от 29 септември 2018 г. до 09 февруари 2022 г. за поземлен
имот № 10135.3513.1779 и от 01 октомври 2018г. до 09 февруари 2022г. за
поземлен имот № 10135.3513.1776, за които периоди ответното дружество е
владяло и ползвало имотите без правно основание, лишавайки собственика им
от възможността да реализира правата си върху тях, както и да получава
доходи от същите. В тази връзка, лишени от основание са съображенията в
жалбата на ответника по спора, че обезщетенията по чл. 59 ЗЗД следва да се
определят по размер само въз основа на квадратурата на незаетите от сгради
площи от държавните поземлени имоти.
8
Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка, относима към предмета на въззивното обжалване, е
резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на
производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.
Установено е по безспорен начин от заключението на повторната съдебно-
техническа и оценителна експертиза, че ПИ 10135.3513.1779 е идентичен с
парцел 4581 по КП от 1979 г., описан в Договора за съвместна дейност №
1811/29.09.1998 г., като част от парцел 4581 по КП от 1979 г. и с описания в
АЧДС 3326/23.02.2001 г. като имот с пл. № 450 по пл. на 26-ти м.р., за който е
отреден УПИ І-450 „паркова зона за обществено обслужване, магазин,
газостанция и бензиностанция“, по плана на 26 м.р. на гр. Варна, с
административен адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 168. ПИ
10135.3513.1776 е идентичен с имот пл. № 789 по пл. на 26-ти м.р., описан в
Договора за съвместна дейност № 1813/01.10.1998 г., и в АЧДС №
3324/23.02.2001 г. като имот с пл. № 789 по пл. на 16. м.р., за който е отреден
УПИ І-789 „за общ. обслужващи обекти“, кв. 4, 16 м.р., с административен
адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 181Б. Също съгласно заключението,
средният пазарен размер на наема за земята за поземлен имот ПИ
10135.3513.1779 и изградените в този имот сгради за периода от 29.09.2018 г.
до 31.12.2020 г., изчислен по метода на пазарните аналози, е 314 928 лева, а
средният пазарен размер на наема за земята за поземлен имот ПИ
10135.3515.1776 и изградените в този имот сгради за периода от 01.10.2018 г.
до 31.12.2020 г., изчислен по метода на пазарните аналози, е 323 892 лева.
По повод оплакванията на жалбоподателя, че обезщетенията са
определени по размер въз основа на по- големи площи от тези, които са му
били предоставени по процесните договори за съвместна дейност съдът
намира следното:
Преди всичко, следва да се посочи, че главните осъдителни искове не
са за присъждане на обезщетение за неизпълнение на вторично задължение на
ответника по прекратени с изтичане на сроковете договори за съвместна
дейност, а за обезщетения за реално ползвани държавни имоти без основание
по субсидиарни искове по чл. 59 ЗЗД, приложими с оглед липсата на друг
фактически състав от кръга на предвидените в чл. 55, ал. 1 ЗЗД и на друг път за
правна защита.
9
Със Заповед № РД-22-7706-2 от 05.01.2022 г. на Областния управител
на Област Варна, постановена на осн. чл. 80, ал. 1 и ал. 2, чл. 81 и чл. 85 ЗДС, е
наредено изземване от „Желев“ ООД на държавни имоти, представляващи:
ПИ 10135.3515.1776 с площ 17 070 кв.м, описан в АЧДС № 3324/23.02.2001г.,
ведно с построените в имота сгради с идентификатори: 10135.3515.1776.1 -
сграда за транспорта, със застроена площ 1329 кв.м, брой етажи 1;
10135.3515.1776.2 - административна, делова сграда със застроена площ 118
кв.м, брой етажи 2; 10135.3515.1776.3 - сграда за търговия, със застроена площ
101 кв.м, брой етажи 1; 10135.3515.1776.4- друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда със застроена площ 60 кв.м, брой етажи 1;
10135.3515.1776.5- сграда за енергопроизводство - трафопост, със застроена
площ 9 кв.м, брой етажи 1; 10135.3515.1776.6 - складова база, склад със
застроена площ 38 кв.м, брой етажи 1; 10135.3515.1776.7 - складова база,
склад със застроена площ 124 кв.м, брой етажи 1; ПИ 10135.3515.1779 с площ
13 528 кв.м, описан в АЧДС № 3326/23.02.2001г., ведно с построените в имота
сгради с идентификатори: 10135.3515.1779.1- сграда за търговия, със
застроена площ 147 кв.м, брой етажи 1; 10135.3515.1779.3 - сграда на
транспорта със застроена площ 27 кв. м, брой етажи 1; 10135.3515.1779.4 -
сграда за търговия, със застроена площ 56 кв.м, брой етажи 1;
10135.3515.1779.5 - сграда за битови услуги със застроена площ 138 кв.м, брой
етажи 1; 10135.3515.1779.6 - складова база, склад със застроена площ 39 кв.м,
брой етажи 1; 10135.3515.1779.7- складова база, склад със застроена площ 130
кв.м, брой етажи 1.
Заповедта за изземване, съдържаща фактически и правни основания,
(като приоритетни при преценката за законосъобразност са фактическите
основания), е била предмет на оспорване пред административния съд. В хода
на съдебното производство, проведено по адм. дело № 31/2022г. по описа на
Варненски административен съд, ХХV- ти състав, жалбоподателят е имал
процесуална възможност за доказване твърденията в жалбата и опровергаване
фактическите основания за издаване на заповедта, при съблюдаване на
нормата на чл. 171, ал. 3 АПК, но жалбата срещу заповедта е отхвърлена като
неоснователна. Оспорването по отношение конкретно на фактическите
основания, съставляващи реално държане и ползване на държавни имоти,
които са индивидуализирани от административния орган със съществено по-
голяма площ от предоставената за ползване за целите на съвместната дейност
10
от Варненския затвор съобразно договорите от 1998г., не се установява да е
направено. Съставените констативни протоколи за описи на иззето
имущество, в изпълнение на влязлата в сила заповед за изземване, които са
подписани от представител на ответното дружество, също се ползват с
доказателствена сила за коментираните релевантни факти.
В това съдебно производство, защитата на ответника, с оглед
съдържанието на отговора на исковата молба, се концентрира върху това, че
държавните имоти, за които е била издадена от Областния управител на
област Варна и изпълнена заповед за изземването им, са държани и ползвани
от дружеството с основание, произтичащо от договорите за съвместна
дейност, сключени с Варненски затвор през 1998г., независимо от изтичането
на сроковете. Един от обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните факти е, че предаването на имотите, включително
построените в срока на действие на договорите за съвместна дейност сгради,
намиращи се в държане на ищеца, е извършено на 09.02.2022г. и е надлежно
документирано в нарочно съставени за целта и подписани от страните
протоколи.
В хода на процеса пред първата инстанция не са релевирани
конкретни твърдения за ползвани по- малък обем площи от иззетите по силата
на влезлия в сила административен акт, и възражения срещу площите, въз
основа на които вещите лица са изготвили заключение за средна пазарна цена
на дължимия наем. Същевременно, видно от таблиците, обективирани в
обстоятелствената част на повторната съдебно- техническа и оценителна
експертиза, средната наемна цена не е определено въз основа на цялата
квадратура на ПИ 10135.3515.1776 с площ 17 070 кв.м и на ПИ
10135.3515.1779 с площ 13 528 кв.м., а въз основа на застроена площ на сгради
и площ на прилежащи терени, които са държани и ползване от ответника през
процесните периоди. Въз основа на заключението ищецът е направи искане за
изменение размера на исковете за главници, на основание чл. 214, ал.1 от ГПК,
а именно: намален е размерът на главния иск, предявен в първоначален размер
на сумата 433 944лв., претендирана като обезщетение за ползване на имот с
кадастрален номер, завършващ на 1776, който да се счита предявен за сумата
323 892 лв., а искът за главница в първоначално предявен размер за сумата
193 671лв., претендирана като обезщетение за ползване на имот с кадастрален
11
номер, завършващ на 1779, да се счита предявен за сумата 314 928 лв., което
изменение е допуснато от съда в открито съдебно заседание на 31.05.2024 г.
След като ищецът е съобразил размерите на главните искови
претенции със заключението на повторната съдебно- техническа и оценителна
експертиза и е направил искане за изменението им след изслушване и
приемане на заключението, не могат да се приемат за основателни
съображенията на ответника, че обезщетенията трябва да се редуцират поради
недоказано ползване на „целите имоти“- ПИ 10135.3515.1776 с площ 17 070
кв.м и на ПИ 10135.3515.1779 с площ 13 528 кв.м.
По тези съображения, съставът на въззивния съд намира, че главните
осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД са доказани по размери за
сумите след изменението им, по отношение на които с обжалваното решение е
прието, че са основателни и е уважено процесуалното възражения за
прихващането им с парични задължения на ищеца към ответника.
По жалбата на ДП „Фонд „Затворно дело“- гр. София, с която е
повдигнат спор относно момента на изпадане в забава на ответника за
заплащането на паричните задължения по кондикционните искове, съставът на
въззивния съд съобрази следното:
Въззивникът твърди, че преустановяване действието на двата договора
за съвместна дейност сключени съответно на 29.09.1998г. и 01.10.1998г.,
настъпило с изтичането на уговорения срок от 20 години, влече за последица
забава за изпълнение на задължението за връщане на имотите или за
заплащане на обезщетение за ползването им без основание, тъй като
ответникът знае за изтичането на срока.
Твърденията в отговора, които се поддържат и във въззивната жалба, че
волеобразуващите органи на ответника „Желев“ ООД са били наясно, че
ползват имотите без основание след датата 29.09.2018г., респ. след
01.10.2018г., според настоящия съдебен състав не са от кръга на фактите,
предвидени от закона като релевантни при разрешаване на спора относно
момента на изпадане на ответника в забава за плащане. Отделно от това,
следва да се посочи, че ответникът и към момента счита, че е ползвал имотите
на годно правно основание след изтичане на сроковете по договорите, тъй
като не получил плащане на стойността на подобренията, придобити по
приращение от държавата. Въз основа на това разбиране относно уреждането
12
на отношенията по договорите за съвместна дейност „Желев“ ООД е
предприело през 2022г. обжалване пред Административен съд- Варна на
издадената от Областния управител на област Варна Заповед № РД-22-7706-
2/05.01.2022 г. за изземване на двата поземлени имоти, заедно със сградите в
тях, на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2, чл. 81 и чл. 85 ЗДС (производството е
приключило с влязъл в сила съдебен акт на административния съд, с който
жалбата е отхвърлена).
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В хипотезите на неоснователното обогатяване, като
източник за възникване на паричното задължение, моментът на изпълнението
му не е определен, поради което длъжникът изпада в забава от датата на
поканата от страна на кредитора –чл. 84, ал. 2 ГПК и от този момент се дължат
лихви. Т. е. за успешната реализация на претенциите по чл. 86 ЗЗД за
присъждане на мораторни лихви за период преди завеждане на исковете
молба е било необходимо връчване на покана. По правилото на приложимия
текст– чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забавата и дължи обезщетение в
размер на законната лихва от момента, в който поканата е получена, а по
аргумент от чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД когато кредиторът е указал в поканата
по чл. 84, ал. 2 ЗЗД допълнителен срок на длъжника за доброволно
изпълнение, забавата настъпва с изтичане на този срок.
Не е спорно, че на ответника „Желев“ ООД не е отправена покана за
плащане преди завеждането на исковата молба, следователно обезщетение за
забавено плащане в размер на законна лихва върху паричните вземания, които
длъжникът не е поканен да изпълни извънсъдебно, не се дължи преди деня, в
който исковете са предявени. Законна лихва от датата на подаване на исковата
молба не се дължи предвид уваженото възражение за прихващане.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора решението на ВОС следва да се потвърди в обжалваните
части.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, предвид направеното искане, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК,
въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на държавното
предприятие сумата 10 767лв., представляваща част от заплатено от
13
насрещната страна адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ за
въззивна инстанция съразмерно с материалните интереси по двете въззивни
жалби. Страните не си дължи репариране на разноски за заплатени държавни
такси за въззивно обжалване поради неоснователност на подадените от тях
жалби.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, III - ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 289/24.06.2024г., постановено по т. д. №
439/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в обжалваните части.
ОСЪЖДА „Желев“ ООД- гр. Варна, ЕИК *********, да заплати на
Държавно предприятие „Фонд затворно дело“- гр. София, ЕИК 12900907,
сумата 10 767 лв. (десет хиляди седемстотин шестдесет и седем лева),
представляваща част от направени съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14