Присъда по дело №30159/2010 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 232
Дата: 6 октомври 2010 г. (в сила от 22 октомври 2010 г.)
Съдия: Наташа Николова
Дело: 20101630230159
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 май 2010 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

гр. М., 06.10.2010 год.

 

                                      В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

        

РАЙОНЕН СЪД - М., четвърти наказателен състав в открито заседание на 06.10.2010 год. в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.

          

 при секретаря¼¼¼..Е.С.¼¼. и в присъствието на прокурора Ц. С., като разгледа докладваното от съдията Н. НОХД № 30159 по описа за 2010 год, след тайно съвещание, съдът

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Ж.М.: роден на xxx xxx жител и живущ xxx, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx за ВИНОВЕН в това, че на 07.11.2009 год., около 20.00 часа в гр. М., обл. М., отнел от владението на И.В. xxx движими вещи – кафе-машина марка „Филипс” за двадесет кафета употребявана, годна, на стойност 80.00 лева и въдичарски прът с дължина 200 см., сглобяем, с макара и струна от неустановени марки на стойност 24.00 лева, или движими вещи на стойност 104.00 лв., без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 194, ал. 3 от НК във вр. с чл. 55, ал. 2, б „в” от НК във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, ГО ОСЪЖДА на ГЛОБА в полза на държавата в размер на сумата от 200 лева.

ОСЪЖДА подсъдимия Р.Ж.М., със снета по - горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС сумата в размер на ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА разноски, по водене на делото, както и сумата от ПЕТ ЛЕВА държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в петнадесет дневен срок от днес пред Окръжен съд - М..

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:

 Подсъдимият Р.Ж.М. - роден на xxx xxx жител и живущ xxx, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че на 07.11.2009 год., около 20.00 часа в гр. М., обл. М., отнел от владението на И.В. xxx движими вещи – кафе-машина марка „Филипс” за двадесет кафета употребявана, годна, на стойност 80.00 лева и въдичарски прът с дължина 200 см., сглобяем, с макара и струна от неустановени марки на стойност 24.00 лева, или движими вещи на стойност 104.00 лв., без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.    xxxx  4, ал. 3 от НК.

 Представителят на обвинението поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, счита същото за безспорно установено по делото от събраните доказателства и моли съда да признае подсъдимия за виновен, като на основание чл. 373, ал. 2 от НПК предлага на съда да определи на подсъдимия М. наказание „Пробация” измежду алтернативно предвидените в чл.    xxxx  4, ал. 3 от НК, при условията на чл. 58а, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК, това наказание „Пробация” бъде заменено с наказание „Глоба” в размер около средния посочен в чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”в” от НК.

 Подсъдимият по делото прави самопризнание, като изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - М., като е изразил становище, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съзнава извършеното и съжалява. Назначеният от съда служебен защитник на подсъдимия предлага на съда да постанови присъда с която признае подсъдимия за виновен, като определи наказанието предвидено по ал. 3 на чл.    xxxx  4 от НК, но с приложение на предложение трето „глоба”, където размера на глобата е от 100 до 300 лева. С оглед на събраните по делото доказателства счита, че едно наказание “глоба” би изиграло своята роля и би изпълнило целите на наказанието.

 Представените и приети от съда по делото доказателства са писмени и гласни.

   Съдът след като ги обсъди в тяхната връзка и съобрази становищата на страните, приема за установено следното:

 Подсъдимият М. xxx и живее в същия град на адрес ул. “Р.” №    xxxx  .Криминално проявен е и редовно употребявал алкохол.

 Св. И.В. xxx.К. и неговата съпруга работели в Германия. При предишна работа в чужбина бил донесъл от Холандия кафе - машина марка “ФИЛИПС”, светлокафява на цвят, употребявана, за двадесет кафета. Кафе - машината държали на остъклената тераса на къщата си. Дъщерята на св. К. - свидетелката В. И. В. живеела, когато родителите и отсъствали при дядо си - св. Л. Д. М. от гр. М., на ул. “А.” №   xxxx  .Св. В. познавала подсъд. Р.Ж.М., тъй като същият бил идвал в дома на баща и му предлагал за продажба вещи, за които предполагали, че са отнети противозаконно.

 На 07.11.2009год., вечерта около    xxxx  .00 часа св. В. отишла на гости при своя приятелка, която живеела на адрес ул. ”О.” № 50 - срещу техния дом. Около 20.00 часа там дошли подсъд. Р.Ж.М. и В. В. А. /познат и като В. М./ с ЕГН xxxxxxxxxx xxx. Видяла, че те носели в ръце въдици и попитали дали бащата на приятелката на св. В. се намирал в къщата. Не посочили причината за търсенето на бащата, но двете момичета предположили, че го търсели за да му предложат за продажба въдиците. Приятелката на св. В. им казала, че баща и не бил в къщата и те си тръгнали.

 Св. В. се прибрала в къщи - на ул. ”О.” №  xxxx  , гр. М. около 22.30 часа и видяла, че входната порта била отворена. Затворила вратата и я заключила, като била сигурна, че при излизане от къщата била затворила портата. Входната врата на къщата също била отворена. За да се влезе в къщата се минавало през остъклена тераса и оттам - в стаите. Като влязла видяла, че баща и спял в една от стаите и тя си легнала, без да го събуди и да му каже за вратите.

 Същата вечер около 22.00 часа подсъд. Р.Ж.М. и В. А. посетили дома на св. Р. Т. К. от гр. М., живущ xxx и му предложили да закупи сгъваема въдица за сумата от 1.00 лв. Св. К. отказал, тъй като знаел, че двамата - подсъд. М. и В. А. се занимавал с кражби и никой от квартала не купувал вещи от тях.

 Същата вечер св. Р. Й. Б., живуща xxx си била у дома. При нея дошъл подсъд. Р.Ж.М., който бил роднина на съпруга и, и донесъл кафе - машина марка “ФИЛИПС”- светло кафява с черна ръкохватка и захранващ кабел. Обяснил на св. Б., че бил работил на някакъв човек и той за свършената работа му дал кафе -машината. Предложил същата за продажба на св. Б. за сумата от 5 лева. Тя харесала машина и я закупила за сумата от 5.00 лева.

На 08.11.2009год. сутринта И.К.В. установил, че от остъклената тераса на дома му липсвали кафе - машина марка “ФИЛИПС” за двадесет кафета, светлокафява и с черна ръкохватка, както и сгъваема въдица с размер 200 см. с макара и струна на нея. Попитал св. В. дали е виждала машината и тогава тя го уведомила за обстоятелството, че когато се прибрала вечерта портата и вратата на къщата били отворени. В. тръгнал в квартала да си купи кафе и пред дома на В. А. намерил капаче, което било подобно това на неговата кафе - машина “Филипс”. На 24.11.2009 год. полицейски служители отишли при св. Б. и тя им предала доброволно кафе - машината, като обяснила, че я закупила от подсъд. М..

На 26.11.2009 год. полицейските служители предали на И.В.К. срещу разписка кафе - машината, като К. разпознал същата като тази, която била отнета от дома му на 07.11.2009 год.

От заключението на вещото лице по изготвената и приета, като доказателство по делото оценъчна експертиза е установено, че стойността на отнетите движими вещи е съответно - за кафе-машината ФИЛИПС - 80.00 лв. и за въдицата - 24.00 лв., или движими вещи на стойност общо 104.00 лв.

 Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия. Производството по делото е разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема самопризнанието на подсъдимия, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - М.. Самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което съдът с определение в съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП – М., на основание разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Същото напълно съответства на показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство по делото, които се подкрепят от събраните по досъдеб. производство № 1363/2009 год. по описа на РУ на МВР – М. писмени доказателства.

         С горното подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.    xxxx  4, ал. 3 от НК: на 07.11.2009 год., около 20.00 часа в гр. М., обл. М., отнел от владението на И.В. xxx движими вещи – кафе-машина марка „Филипс” за двадесет кафета употребявана, годна, на стойност 80.00 лева и въдичарски прът с дължина 200 см., сглобяем, с макара и струна от неустановени марки на стойност 24.00 лева, или движими вещи на стойност 104.00 лв., без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай.

 От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на вредоносните последици и е целял настъпването им.

 Причини за извършване на деянията са - ниско правно съзнание и култура, незачитане на правото на собственост.

 При определяне на наказанието съдът взе предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимото лице, смекчаващите отговорността обстоятелства, съзнаването на вината и съжаление за извършеното, съдействие за разкриване на обективната истина, както и отегчаващите отговорността обстоятелства – минали осъждания на подсъдимото лице.

 Съдът призна подсъдимия за виновен за извършеното деяние, представляващо престъпление по чл.    xxxx  4, ал. 3 от НК, но приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "в" от НК във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, с оглед реда на разглеждане на делото – на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, и без да са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, прилагайки законът който е най – благоприятен за дееца. Съгласно разпоредбата на чл. 58а НК, в редакцията действала към момента на извършване на деянието когато в производството по чл. 372, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55 от НК. Предвид горното съдът на основание чл.    xxxx  4, ал. 3 от НК, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "в" от НК във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК замени предвиденото наказание „пробация”/предвидено алтернативно с наказанието „лишаване от свобода”/, с „ГЛОБА” в полза на държавата в размер на 200 лв.

         Така определеното наказание съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите на специалната и генералната превенция. Целите на наказанието, както по отношение на подсъдимия, като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.

 При този изход на делото съдът осъди подсъдимия М. да заплати по сметка на ВСС сумата в размер на 50.00 лв. разноски направени по делото, както и сумата в размер на 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 При така изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

          

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: