Р Е Ш Е Н И
Е № 119
гр.Габрово,
06.10.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............
в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря ..ЕЛКА СТАНЧЕВА.. и в
присъствието на прокурора НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. д. № 235 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по Искова молба от „********* гр. Габрово ЕИК********, представлявано от управител
чрез адв. Д. Н. от ГАК
срещу Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” към Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, София ул. Гурко №5.
Претендира се обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на
300 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на Исковата молба до
пълното изплащане на задължението, и присъждане на деловодните разноски по
настоящото производство. Вредата, чието репариране ищеца „********* претендира,
представлявала разходи за адвокатски услуги по Договор за правна защита и
съдействие- по ДПЗС от 17.05.2017г. за представителство по АНД №713/2017г. по
описа на Районен съд Габрово.
Ответникът
по исковата молба– Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” към
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, София,
чрез процесуалния си представител в представено по делото Отговор на Искова
молба заявява че същата е неоснователна и недоказана.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение, че така предявения иск следва
да бъде уважен, тъй като бил основателен и доказан. Налице били предпоставките
за присъждане на обезщетение за твърдяните имуществени вреди.
Административен
съд Габрово, след като прецени допустимостта на Исковата молба и изложените в
нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното:
Така
предявения Иск от „********* гр. Габрово е процесуално допустим, подаден от надлежна страна, а
разгледан по същество следва да бъде уважен по следните съображения:
По
жалба от „********** гр. Габрово
ЕИК*******,
представлявано от управител в Районен съд Габрово е образувано АНД №713/2017г.,
в което е оспорено НП 27- 0000071/27.04.2017г. на Началник ОО КД- ДАИ Габрово,
с което на „******* гр. Габрово
ЕИК*******,
представлявано от управител за нарушение на чл. 10, §5, б „а“, пр. 1 от регламент
561/06 на осн. чл. 104, ал. 7 от ЗАПр е наложено административно
наказание- глоба в размер на 5000
лева.
С
Решение №334/15.06.2017г. постановено по НАХД№713/2017г. на ГРС е отменено
Наказателно постановление НП 27- 0000071/27.04.2017г. на Началник ОО КД- ДАИ
Габрово, като съдебният акт е добил законна сила. „******** Габрово е
защитаван и представляван по делото от адвокат, приложен е посочения по-горе
договор да правна защита и съдействие, по същия е платен хонорар в размер 300
лева.
Съгласно Тълкувателно постановление
по т. 1 по ТД 2/20014 на Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската
колегия на ВКС, видът на акта, според критериите в АПК /т.е. индивидуален, общ
или нормативен/ не е определящ за това дали вредите от наказателните
постановления да се търсят по реда на ЗОДОВ. ЗОДОВ е приложим за вреди от
отменени наказателни постановления, тъй като нормата на чл. 1 от закона изобщо
не поставя изисквания какъв да е отмененият акт, стига той да е
незаконосъобразен, да е акт на държавен или общински орган и да е резултат от
административна дейност. Дейността по издаване на наказателни постановления е
административна и това е достатъчно вредите от нея, да се търсят по реда на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Налице
са всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки сочещи основателност на предявения
иск.
С
посоченият по- горе съдебен акт на ГРС е отменено цитираното оспорено
наказателно постановление на Началник ОО КД- ДАИ Габрово, което представлява
действие на администрацията. За да реализира защитата си срещу посочените
незаконосъобразни действия ищецът е направил разходи, в случая за правна защита
и съдействие. Налице е причинна връзка между незаконосъобразното действие на
администрацията и понесените вреди. Вярно е, че в случая адвокатската защита не
е задължителна, но не може да се очаква от всеки правен субект да познава
правните норми дотолкова, че да има способността да защитава сам интересите си
в съда. Правната защита е законоустановена възможност правоспособни лица с
юридическо образование и познания да предоставят правна защита и съдействие,
като срещу това те получават възнаграждение от представлявания. Вярно е също,
че процесуалния закон, по който е проведено успешното оспорване на
наказателните постановления не предвижда възстановяване на направените разноски
след отмяна на наказателното постановление. Тази законова празнота обаче не
следва да се интерпретира като законова забрана да бъдат присъдени направените
деловодни разноски. Приложимия към производствата по НАХД пред районните
съдилища закон – НПК, със своя чл. 12 прокламира “равенство на страните в
съдебното производство”. Съгласно чл. 189, ал. 3 от същия кодекс, “когато подсъдимият бъде
признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
гражданския ищец”. В подобни случаи осъденият поема всички разноски – както
сторените от държавата в лицето на досъдебните органи и съда, така и от
участващите в процеса граждански ищци и частни обвинители. Точно за да бъде
спазен принципа на чл. 12 от НПК за равенство на страните, точно за да бъде
спазено усещането за справедливост, което е върховен дълг на
правораздавателните органи, оправданият подсъдим или лицето срещу което е било
издадено отмененото впоследствие НП, следва да бъде обезщетен за всички разходи
които е понесъл във връзка с производството. В подкрепа на този извод са
другите два процесуални закона – ГПК и АПК. Направените деловодни разноски от
страната спечелила делото се присъждат в нейна полза още със съдебния акт,
приключващ производството. Присъждането на тези разноски има обезщетителна
функция– да бъде възстановено статуквото в патримониума, на спечелилата делото
страна, към момента преди неговото провеждане. Заради това, че е била принудена
да се защитава от незаконосъобразно поведение и в тази връзка е похарчила известни
средства, те следва да й бъдат възстановени. При присъждането на деловодните
разноски по тези два кодекса, никой никога не поставя въпроса, че адвокатската
защита не е задължителна.
С
оглед изложените по- горе мотиви, настоящият съдебен състав намира претенцията
на присъждане на обезщетение за претърпените вреди от „********* Габрово за
основателна и доказана както по основание, така и по размер, предвид на което
следва да бъде уважена.
Основателна
се явява в този смисъл, предвид изхода на делото пред настоящата съдебна
инстанция, е и претенцията за присъждане на деловодните разноски по настоящото
производство в размер 325 лева, /300 лева адвокатски хонорар и 25 лева ДТ/.
Съдът намира искането на „******** Габрово за
присъждане на законна лихва от датата на завеждане на Исковата молба за
основателна по следните съображения. Обезщетението, което се присъжда в
настоящато производство е за причинени вреди от незаконосъобразен акт на
администрацията. В случая присъдената лихва върху обезщетението е
компенсаторна, а не мораторна, като същата следва да бъде присъдена от датата
на настъпване на събитието- в случая датата на влизане в сила на решението, с
което е отменено обжалваното НП. До този момент законосъобразността и
правилността на санкционния акт не е била преценена с влязъл в сила съдебен
акт, предвид осъществения съдебен контрол на същия. Процесуалният представител
на Дружеството по делото сочи един по- късен момент- датата на предявяване на
Исковата молба за начална дата от която следва да се присъди дължимата лихва
върху обезщетението. Няма пречка да се приеме именно тази дата за начална, от
която да се присъди дължимата лихва, тъй като тя е значително по- късна от
датата на установяване незаконосъобразността на обжалвания административен акт.
Така определената лихва следва да бъде присъдена до момента на изплащане на
обезщетението, тъй като с изпълнението на това задължение отпада и задължението за начисляване на лихва върху
уважената претенция.
Водим
от горното, на основание чл.1 от ЗСДВ и чл. 203 и сл. от АПК, настоящия състав
на Административен съд Габрово
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
“Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, София ул. Гурко № 5 да заплати на „******** гр. Габрово
ЕИК*******,
представлявано от управител сумата 300 /триста/ лева обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, върху присъдената сума, считано
от датата на подаване на Исковата молба до ГАС - 07.08.2017г. до пълното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
“Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, София ул. Гурко № 5 да заплати на „******** гр. Габрово
ЕИК********, представлявано
от управител сумата 325 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща деловодни
разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14- дневен от съобщаването му.
Препис от настоящото да се изпрати
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: