№ 695
гр. София, 11.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500396 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, вр.78 от ГПК.
Производството е образувано по повод частна жалба от „Проект контрол“
ООД, с която обжалва определение от 16.11.2021 г., постановено по т.д. № 547/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав, с което съдът е оставил без
уважение искането на „Проект Контрол“ ООД в молбата (титулована „въззивна жалба“) с вх.
№354633/12.10.2021 г. за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на решението от
29.07.2021 г. по т.д. №1488/2014г. на СГС, TO, VI-15 с-в в частта му относно разноските.
В частната жалба се твърди от жалбодатгеля, че съдът неправилно е възпроел
подадената въззивна жалка срещу решението, в частта за разноските, като молба по чл.248
от ГПК за изменение на постановеното решение, в тази част. Интвокирани са доводи, че по
делото не е установено, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което се
твърди, че същият не дължи разноски на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени атакуваното определение.
Ответникът по частната жалба „Кристи 12“ ЕООД оспорва същата, като
твърди, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Твърди, че съдът
правилно е приел, че ответникът е станал повод за завеждане на делото, поради което следва
да му се ангажира отговорността за разноските. Оспорва наведените твърдения свързани с
получаването на фактурите и тяхното осчетоводяване, както и за липса на ликвидност и
изискуемост, предвид уговорения падеж в споразумението от 19.05.2017 г. Моли съда да
постанови определение, с което да потвърди атакуваното, като правилно и законосъобразно.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
1
определение от 16.11.2021 г., постановено по т.д. № 547/20 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, 15 състав, съдът е оставил без уважение искането на „Проект
Контрол“ ООД в молбата (титулована „въззивна жалба“) с вх. №354633/12.10.2021 г. за
изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на решението от 29.07.2021 г. по т.д. №1488/2014г.
на СГС, TO, VI-15 с-в в частта му относно разноските.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен от „Кристи 12“ ЕООД
срещу „Проект контрол“ ЕООД осъдителен иск, с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 193 600 лв., представляваща наемна цена за периода 01.06.2018 г. –
31.01.2020 г., дължима по договор от 17.04.2013 г. и споразумение от 19.05.2017 г. Не се
спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение от 29.07.2021 г.,
постановено по т.д. № 547/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15
състав, съдът е отхвърли така предявеният осъдителен иск и е осъдил ответника да заплати
сумата от 14 944 лв., представляваща разноски в производството. Видно от мотивите на
постановеното решение, съдът е приел, че с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на производството, поради което е ангажирал неговата отговорност за разноски.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба вх. № 354 633 от 12.10.2021 г. Видно от
същата, в нея е изложил твърдения за неправилност на изводите на съда по отношение на
ликвидността и изискуемостта на претендираното вземане, за изпращане на процесните
фактури от ищеца, както и че с поведението си ответното дружество не е дало повод за
завеждане на производството. В петитума на жалбата е отправено искане, въззивния съд да
отмени решението, в частта, в която е осъден да заплати разноски в производството.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подадената частна жалба е неоснователна.
С атакуваното определение от 16.11.2021 г., постановено по т.д. № 547/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав, съдът е оставил без
уважение искането на „Проект Контрол“ ООД в молбата (титулована „въззивна жалба“) с вх.
№354633/12.10.2021 г. за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на решението от
29.07.2021 г. по т.д. №1488/2014г. на СГС, TO, VI-15 с-в в частта му относно разноските.
Релевираните в жалбата доводи са свързани с изводите на първоинстанционния
съд по отношение на характера на подадената въззивна жалба, както и с изводите по
отношение на установяването на определени релевантни факти по делото (получаване на
фактурите от ответника, съществуването на ликвидно и изискуемо задължение на
ответника), даващи основание да твърди, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, съдът
в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:
В действащия ГПК от 2008 г. Законодателят не е предвидил правило,
аналогично на чл. 70 ГПК (отм.), даващо възможност за самостоятелно обжалване на
съдебното решение само в частта за разноските. В сега действащият процесуален закон
законодателят е предвидил друга, специална процедура, тази по чл. 248 ГПК, даваща
възможност за осъществяването на контрол върху постановеното решение в частта за
2
разноските, имащо характер на определение. Макар и подадена и озаглавена "въззивна
жалба" срещу първоинстанционното решение, то същата следва да се приеме като
процесуално недопустима, тъй като има за предмет само разноските, присъдени от
първоинстанционния съд. Липсата на разпоредба, подобна на тази по чл. 70 от ГПК (отм.), в
действащия ГПК обаче сочи на това, че определението за разноски не е такова по чл. 274, ал.
1, т. 2 от ГПК. Поради това същото не подлежи на самостоятелно обжалване и страната не
може да го обжалва с въззивна жалба, ако не се обжалва самото съдебно решение по
съществото на спора. В случаите на неправилно определени разноски, когато не е подадена
въззивна жалба срещу решението по съществото на спора, защитата на страните се
осъществява по реда на чл. 248 от ГПК. Ето защо правилно администриращият съд е
направил извод, че същата жалба има характер на молба по чл. 248 ГПК (в този смисъл е
практиката на ВКС - определение 321/01.10.2013 г. по ч.гр. 4 600/13 г. на II ГО; определение
№ 144 от 22.03.13 г. по ч.гр. д. № 3/13 г. на II ГО; определение № 43 от 02.02.2015 г. по гр. д.
№ 7 056/14 г. на IV ГО и др.).
С оглед задължителните указания дадени с ТР № 6 от 15.01.2019 г.
постановено по т.д. № 6/17 г., ОСГТК на ВКС, че обжалването с частна жалба по естеството
си е пълно въззивно настоящият състав намира, че следва да разгледа основателността на
направеното оспорване на постановеното решение в частта за разноските. Текстът на чл. 78,
ал. 2 ГПК е ясен, точен, ненуждаещ се от тълкуване - разноските се възлагат на ищеца,
когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска като предпоставките са кумулативно дадени. В този смисъл е и константната практика
на Върховен касационен съд, обективирана в определение № 330 от 13.03.2012 г.,
постановено по гр. д. № 115/11 г. на ВКС, ІV г.о., постановено в производство по чл. 274,
ал. 3 ГПК. Видно от доказателствата по делото, ответникът е оспорил предявеният иск, но
течение на процеса е извършил погасяване на претендираната наемна цена, поради което
първоинстанционния съд е отхвърли иска, като погасен чрез плащане. Ето защо настоящият
състав намира, че не е налице една от предпоставките за възлагане на разноските в тежест на
ищеца.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.11.2021 г., постановено по т.д. № 547/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав, като правилно и
законосъобразно.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението
за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 от
ГПК, съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4