Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 01.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №6965
по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №569564
от 27.12.2018г., постановено по гр.дело №15051/2016г. по описа на СРС, ГО, 37
с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Д.Г.Т. дължи на „Т.С.”
ЕАД: сумата от 757,28 лева– главница, представляваща цена за потребена топлинна
енергия за периода от м.03.2013г. до м.04.2015г., от които 34,56 лева за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
28.10.2015г. до изплащане на вземането, 59,55 лева законна лихва за забава за
периода от 30.04.2013г. до 07.10.2015г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№65640/2015г на СРС, 37 състав, като искът за главницата е
отхвърлен за разликата над 757,28 лева до пълния предявен размер 826,94 лева, а
искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата над 59,55 лева до пълния
предявен размер 63,98 лева. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в размер на 746,02 лева в
исковото и заповедното производство, а ищецът е осъден да заплати на ответника
49,82 лева адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Д.Г.Т.. Жалбоподателят поддържа, че по делото липсвали убедителни
доказателства за наличието на облигационно правоотношение между страните и за
дължимостта на претендираните суми. Представените документи не били годни
доказателства в тази насока. Не било доказано реалното (действителното)
потребление на топлинна енергия. Ето
защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. С молба от 13.02.2020г.
оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски.
Третото
лице-помагач „Т.с.”ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така,
че ответникът е собственик на процесния
апартамент №69 в гр.София, ж.к.“*******, което обстоятелство се установява от
представения по делото от ищеца нотариален акт. Следователно ответникът се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006
год./.
Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена
форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Този извод се подкрепя и от
представеното по делото заявление- декларация за откриване на партида на името
на ответника.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, че делът на ответника за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия в
определено количество за исковия период. В този смисъл неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя, че не е било изчислявано реалното потребление на
топлинна енергия.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения. Доказателствената сила на счетоводните
книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ. Тя е производна, което следва от изискването,
установено в разпоредбата на чл. 182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на
документи, които доказват извършеното вписване. Редовността на счетоводните
книги, обаче, не се предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която
се позовава на тях. Евентуален пропуск на ответника да оспори редовността на
книгите, не ги прави редовни и в този смисъл ищецът не може да бъде освободен
от процесуалното си задължение да установи при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици. Ето
защо съдът не би могъл да основе
решението си само на едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от
сметка. Настоящият случай, обаче, не е такъв. По делото са събрани
доказателства – изравнителни сметки, документи за главен отчет и заключение на
вещо лице, въз основа които може да бъде извършена преценката, че извършените
от ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни.
Стойността на
доставената топлинна енергия за процесния период, както и размерът на
обезщетението за забава, са установени въз основа на неоспорените от ответника
заключения на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното
производство съдебно- техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които при
преценката им по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото
въззивният съд намира, че следва да бъдат кредитирани.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия
правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са
основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 280,
ал.3 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №569564 от 27.12.2018г.,
постановено по гр.дело №15051/2016г. по описа на СРС, ГО, 37 с-в.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач Т.с.”ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/