Р Е Ш Е Н И Е
№………./………………...2020 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 200 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ/.
Образувано е по предявени от «БАНКА ДСК» ЕАД,
ЕИК ********* против П.С.С., ЕГН: ********* искове с правно основание чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.2 ГПК за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца въз основа
на договор за ипотечен кредит от 07.11.2007 год. следните суми: сумата от
54 536.78 евро – главница, възнаградителна лихва – 3 683.95 евро,
начислена за периода 09.08.2017-17.07.2018 год., лихвена надбавка за забава в
общ размер на 74.07 евро, от които 43.77 евро за периода от 10.08.2017-15.07.2018
год. по т.20.1 от Общите условия към допълнително споразумение и 30.30 евро за
периода 16.07.2018-17.07.2018 год. по т.20.2. от Общите условия към
допълнително споразумение и сума в общ размер на 1743.04 евро, от които 949.92
евро – такса управление, дължима на основание т.12 от договора за кредит, 60 евро такса
изискуемост, 447.75 евро – застраховка на обезпечение, на основание т.27 от
Общите условия към договора за кредит и 285.37 евро – такса за подновяване
срока на действие на ипотеката ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 18.07.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 5499/20.07.2018 год. и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11055/2018
год. на ВРС – 35-ти състав, а в евентуалност - иск с правно основание чл.430 ТЗ
и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати горните суми.
Твърди се, че на 07.11.2007 год. между
страните е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката е
предоставила на ответницата, в качеството на кредитополучател, ипотечен кредит
в размер на 80 000 евро за срок от 240 месеца, считано от датата на
усвояването му и падежна дата на главница и лихва 9-то число на месеца. Сочи
също така, че за предоставеният кредит кредитополучателят се е задължил да
заплаща на банката лихва, формирана от базов лихвен процент и надбавка, като
към датата на сключване на договора БЛП е 4.19 %, а стандартната надбавка 2.46
% или общо лихвен процент 6,65 %.
Излага, че до месец юли 2017 година, кредитът се е обслужвал редовно,
като вноската за месец август е платено частично и след тази дата плащанията по
кредита са изцяло преустановени. Поради горното и допуснатата забава за
плащания на погасителни те вноски повече от 3 месеца, кредиторът е изпратил до
длъжника покана –уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
като след връчване на уведомлението на 30.05.2018 год. кредитът е превърнат в
счетоводно предсрочно изискуем. Твърди също така, че на 18.07.2018 год. Банката
е подала заявление по чл.417 ГПК за сумите от 54 536.78 евро – главница,
възнаградителна лихва – 3 683.95 евро, начислена за периода
09.08.2017-17.07.2018 год., лихвена надбавка за забава в общ размер на 74.07
евро, от които 43.77 евро за периода от 10.08.2017-15.07.2018 год. по т.20.1 от
Общите условия към допълнително споразумение и 30.30 евро за периода
16.07.2018-17.07.2018 год. по т.20.2. от Общите условия към допълнително
споразумение и сума в общ размер на 1743.04 евро, от които 949.92 евро – такса
управление, дължима на основание т.12 от
договора за кредит, 60 евро такса изискуемост, 447.75 евро – застраховка
на обезпечение, на основание т.27 от Общите условия към договора за кредит и
285.37 евро – такса за подновяване срока на действие на ипотеката ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 18.07.2018 год., като е издадена Заповед
за незабавно изпълнение № 5499/20.07.2018 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
11055/2018 год. на ВРС – 35-ти състав,
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед горното,
предявяват иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение, а в евентуалност – за осъждане на ответницата да заплати
исковите суми, като се позовават на настъпила с връчване на исковата молба
предсрочна изискуемост.
В
срока по чл.131 ГПК,
ответницата П.С.С., чрез назначен особен представител, депозира писмен отговор,
с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.
Възраженията срещу основателността на иска на първо място се основават на
твърдението, че представеното в хода на заповедното производство извлечение от
сметка не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане от ответника, както и не
съдържа минимално изискуемите реквизити по ЗС, поради което и издадената
заповед за незабавно изпълнение е порочна. На следващо място, искът се оспорва
с твърдението, че крайният падеж на кредита е 09.11.2027 год., която дата не е
настъпила към датата на подаване на заявлението, поради което не е налице
ликвидно и изискуемо вземане, а липсва надлежно връчено уведомление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като изявлението за това е
направено и от лице без представителна власт. Уведомлението за предсрочна
изискуемост се оспорва и поради липса на предоставен срок за погасяване и
посочен размер на задължението, както и поради това, че не е стигнала до
адресата си. Претендира се и неяснота относно претенциите за неплатена редовна
лихва, неплатена санкционна лихва и заемни такси и разноски доколкото не е
посочено правното основание за тяхната дължимост. В обобщение, като се излагат
пороци в представеното пред заповедния съд извлечение от сметка и липсата на
надлежно връчено уведомление за предсрочна изискуемост се твърди
незаконосъобразно издаване на заповедта за незабавно изпълнение, респективно
липса на основание за предявяване на настоящия иск. Релевира се възражение и за
изтекла погасителна давност – обща
петгодишна и евентуално тригодишна, по отношение на главницата,
договорни лихви и договорни такси.
В о.с.з., ищецът,
с писмена молба, поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
В о.с.з.,
ответникът, чрез особения си представител, оспорва иска и моли за отхвърлянето
му.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 260269/29.07.2020 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните правни и фактически изводи:
Предявеният
иск черпи правно си основание в чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК.
Естеството
му възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно
доказване, да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение
между страните по делото, с характера на договор за жилищен
и ипотечен кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по
договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа
на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и
размера на претендираното вземане по отделни пера.
Заявителят „БАНКА
ДСК“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.
2 ГПК с вх.№ 48624/18.07.2018 год., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 11055/2018
год. по описа на ВРС. С разпореждане № 28537/20.07.2018 год. заповедният съд е
уважил заявлението и издал заповед за незабавно изпълнение № 5499/20.07.2018
год., с която е осъдил длъжника П.С.С. да заплати на кредитора главница по
договор за ипотечен кредит от 07.11.2007 год. в размер на 54 536.78 евро,
договорна възнаградителна лихва в размер на 3683,95 евро, начислена за периода от 09.08.2017 год. до 17.07.2018 год.
включително; сумата от 74.07. евро, представляваща обезщетение за забава, от
които сумата от 43.777 евро по т.20.1. от общите условия към договора за кредит
за периода от 10.08.2017 год. до 15.07.2018 год.и сумата от 30.30 евро по
т.20.2 от общите условия към договора за кредит за периода от 16.07.2018 год.
до 17.07.2018 год., както и сумата от 1743.04 евро, представляващи дължими
такси и разноски, както и както и
законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2018 год. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК) до окончателното й изплащане, ведно с разноските в заповедното производство.
Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.
Видно от данните
по делото, заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, в който
смисъл е и констатацията на заповедния съд от 13.11.2018 год. По заповедното
дело липсват данни заповедният съд да е процедирал по реда на чл.415, ал.2 ГПК,
въпреки приложимостта на разпоредбата на чл.415, ал.2 вр.ал.1 ГПК /изм. – ДВ,бр.86/2017 год./ към
датата на произнасянето на съда. Липсата на стабилитет на издадената заповед за
изпълнение обаче, предвид законодателното изменение на нормата, обуславя и
правният интерес от предявения иск.
Установява се от
представените по делото писмени доказателства, че между „БАНКА ДСК“ ЕАД и П.С.С. е сключен
Договор за ипотечен кредит на 07.11.2007 год., обезпечен с ипотека на два апартамента,
находящ се в гр. Варна. С процесния договор банката е отпуснала на
кредитополучателя сумата от 80 000 евро за срок от 240 месеца с падеж 9-то
число на месеца. В чл. 7.1. от Договора е уговорена възнаградителна лихва по
кредита в размер на сбора на БЛП за този вид кредит, определян периодично от
кредитора, и стандартна надбавка, като към момента на сключване на договора БЛП
е бил в размер на 4.19 % и надбавката 2.46 % или лихвеният процент по кредита е
бил общо 6.65 %, като при изпълнението на допълнително разписаните от
кредитополучателя условията на програма „ДСК Уют“ той е имал право на
преференциална лихвена надбавка. В чл. 13 от Договора е уговорено заплащането
на такси, съгласно Тарифа на банката. В чл. 20.1 от Общите условия е уговорено,
че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в Договора, частта от вноската представляваща главница, се олихвява
с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 %. В чл. 20.2 от ОУ
е уговорена възможността за предсрочна изискуемост на кредита при забава над 90
дни, при което кредитът се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 %.
Ищецът обосновава
претенцията си за дължимост на сумите /главница и лихви, такси/ на настъпила,
на основание раздел VII от Договора и чл. 20.2 от Общите условия, предсрочна
изискуемост. Съдът приема, че от външна страна е налице валидна облигационна
връзка между страните по делото, като относно факта на сключването на договора
и изпълнението на задължението на ищеца по предоставяне на сумата, не е налице
спор между страните. Усвояването и́ от кредитополучателя се установява и
от назначената по делото ССЕ. От експертизата се установява и наличието на
предвидения в чл. 20.2 от ОУ правопораждащ факт, проявлението на който дава
право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда
по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В чл. 20.2 от Общите условия е уговорена автоматична
предсрочна изискуемост при неизпълнение на задължение по договора, без да е
необходимо да бъде уведомен длъжника. Предвид наложилата се съдебна практика /Напр.
Решение № 58 от 15.04.2009 год. по т.д. № 584/2008 год. на II т. о., Решение №
92 от 16.06.2009 год. по т.д. № 467/2008 год. на II т.о., Определение № 25 от
11.01.2011 год. по ч.гр.д. № 847/2010 год. на ВКС и др., след което обобщени в
ТР № 4/2013 год./, правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем е нейно право, като то не поражда последици автоматично с факта на
неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато банката реши да се възползва
от него и да го упражни, за което действие се съди от отправено волеизявление
до длъжника, било чрез изпращане на уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост или инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен
осъдителен иск за вземането. Предвид
разрешението в горецитираното тълкувателно решение обаче, когато банката реши
да се възползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, предвиден
в заповедното производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Банката е изпратила
на кредитополучателя уведомление рег. № 01-20-02212/27.03.2018 год., с което
обявява предсрочната изискуемост на кредита, поради забава в плащанията,
изпратена за връчване чрез ЧСИ Людмил Станев. Видно от представения по делото
КП от 30.05.2018 год. на ЧСИ, предприети са действия по връчване на поканата –
уведомление на постоянния и настоящ адрес на кредитополучателя в гр.Варна,
ул.Страхил Войвода № 7, ет.4, като адресът е посетен на 05.04.2018 год.,
23.04.2018 год. и 07.05.2018 год., а на 05.04.2018 и 07.05.2018 год. е залепено
уведомление, непотърсено от лицето. При гореизложеното, съдът приема връчването
на уведомлението за редовно, при приложение на фикцията на чл.47, ал.5 ГПК /в
този смисъл са и определение № 47 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 719/2010
г., II т. о., ТК и определение № 141 от 2.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №
496/2009 г., I т. о., ТК/, с което са изпълнени изискванията на т.18 от ТР
№3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид посоченото
по-горе, предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Последното
извършено частично плащане по кредита е от 30.11.2017 год., поради което съдът
приема, че към 16.07.2018 год., когато
кредитът е бил прехвърлен като предсрочно изискуем, ответникът вече е
бил в просрочие. Банката кредитор е
обективирала изявлението си за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредитополучателя в рег. № 01-20-02212/27.03.2018 год., връчено на по реда на
чл.47, ал.5 ГПК чрез ЧСИ.
Съдът с доклада е обявил на страните,
че следи служебно за неравноправни клаузи, като е указал на ищеца да представи
доказателства за индивидуално договаряне, като по този начин е предоставил
възможност на страните, при условията на състезателност, да вземат становище по
уговорките. Към датата на сключване на процесния Договор за жилищен ипотечен
кредит /07.11.2007 год./ е действал Закона за потребителския кредит /отм./,
който е неприложим /чл. 3, ал. 3, т. 5 и ал. 5, т. 1/ при този тип кредити (със
значителен размер и обезпечени с ипотека). Приложим е обаче Закона за защита на
потребителите /в сила от 10.06.2006 год../, по който длъжникът има качеството
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР и се ползва от потребителската
закрила и при сключени договори за кредит. Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава
уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия.
Съгласно константната практика на ВКС,
съдът служебно следи за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договор. Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и
13 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките
на стоката или услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора; предоставя изключително право на
търговеца да тълкува клаузите на договора. В чл. 144 ЗЗП са предвидени
изключения, при които клаузите не се считат за неравноправни, а именно:
доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или
на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите
услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да
уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и
другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора; Разпоредбите
на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките с ценни
книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги.
В конкретния случай, видно от чл. 9.1
и чл. 25.3. от Общите условия се установява, че размерът на дължимата от
кредитополучателя годишна възнаградителна (договорна) лихва е първоначално
фиксирана, но може да бъде променяна едностранно от банката при изменението на
редица фактори. Предвид посочените по-горе изисквания в ЗЗП, съдът приема, че е
допустима уговорка в договора за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване
на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни
условия: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата,
трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2/ тези
обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на
кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на
кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в
договора или ОУ, т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4/ при
настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само
за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя", съгласно чл. 143 от ЗЗП. Дали
това е така или не обаче е ирелевантно в настоящия случай, тъй като макар и
уговорени евентуално във вреда на потребителя, клаузите не са допринесли за
настъпването на значително неравновесие в договора за кредит и кредиторът не се
е възползвал от тях.
Съгласно клаузата на
т.25.3 от ОУ, двустранно подписани от страните, кредиторът има право
едностранно да промени базовия лихвен процент, при наличие на няколко посочени
изрично условия, сред които по т.а изменение от поне 1 % за месец на
стойносттите LЕONIA, EUROBOR, LIBOR
и по т.в при изменение от поне 50 % за месец на индекса на потребителските цени
за България /CPI/. Установява се също така от проведената ССЕ, че
първоначално договорената между страните договорна лихва в общ размер от 6.65
%, формирана от БЛП в размер на 4.19 % и надбавката 2.46 %, е била променена
въз основана на Решение № 46.1 от Протокол № 46 на Комитета за управление на
активите и пасивите на Банка ДСК от 16.10.2008 год. като считано от 21.10.2008
год. БЛП е бил променен от 4.19 % на 4.69 %, при което лихвеният процент по
договора, ведно със стандартната надбавка, е станал 7.15 %. Посочено е също така, че Банка ДСК има
методика за изчисляване на БЛП, приложима към предоставяните кредити,
публикувана на страницата на банката през 2010 год. и която не е променяна до
сега. Същевременно, индексите, довели до промяна на БЛП в конкретния случай,
освен предварително оповестени и разписани от кредитора,са такива, които са
извън контрола на банката и се дължат на обективни фактори. При обявени
предварително и включени, като част от съдържанието на договора, обективните
критерии /пазарни индекси/ и методика, при които размера на лихвения процент
може да се променя, съдът приема, че е налице добросъвестност при договарянето
и е налице изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП приложимо.
От експертизата се установява, че към
момента на отнасяне на задължението като предсрочно изискуемо и към подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение 18.07.2020 год.
задълженията на длъжника към банката са били в размер на: 54 536.78 евро
главница; 3 683,95 евро възнаградителна лихва; 43.77 евро санкционираща лихва
по т.20.1 от ОУ и 30.30 евро – санкционираща лихва по т.20.2 от ОУ.
С оглед установяване на съществуването на претендираните вземания, на
разглеждане подлежи възражението на ответника за погасяването им по давност. В
тази връзка предвид естеството на задълженията, първият въпрос, който следва да
получи отговор, е относно квалифицирането на правата на кредитора и приложимия,
според тази квалификация закон, уреждащ давността. Настоящият състав възприема
разбирането, че вноските за погасяване на задължение по договор за кредит, на
са такива с периодичен характер. Според задължително тълкуване на чл.111, б.”в”
от ЗЗД, съдържащо се в ТР №3/2011г. на ВКС, ОСГТК, за да се изсрочват с кратка
3 годишна давност, задълженията с падежи, настъпващи през предварително
определени интервали, следва да имат относителна самостоятелност и повтарящ се
характер, като общността им възниква от един правопораждащ факт. В случая,
кредиторът е предоставил на длъжника еднократно и изцяло главницата за
ползването ѝ до изтичане на краен срок 07.11.2027г., съответно връщането на тези парични средства на погасителни вноски,
не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
предварително съгласие на кредитора да приема изпълнение на части, като
облекчение на лихвената тежест за длъжника. В този смисъл налице е разлика с
правоотношенията, разгледани в мотивите на горецитираният тълкувателен акт,
които се характеризират с продължителност на изпълнението и на двете престации
/предоставяне на определена услуга от доставчик, срещу периодично начисляване
цена за отделни периоди на ползване/. Положението на доставчик, който
продължава да предоставя услуга, без да търси защита в рамките на по-краткия
давностен срок /с което конклудентно индицира, че е загубил интерес от
забавените пълни плащания за съответното месечно потребление/, не е идентично с
положение на кредитор, който вече еднократно е предоставил главница в цялост и
изчаква крайния срок, без да притеснява длъжника, неизпълняващ уговорен в
негова полза план на предварителни частични плащания. Ето защо, разсрочването
на части от усвоения кредит на отделни погасителни вноски, не превръща
главницата в периодично платима и за нея остава приложим общият петгодишен
давностен срок по чл.110 от ЗЗД. В този
смисъл е и формираната съдебна практика обективирана в Решение №28 от
05.04.2012г. на ВКС по гр.д.№523/2011г., III г.о. и Решение №38/26.03.2019г. по
т. д.№1157/2018г, II т.о. От друга страна обаче, в тези решения като начален
момент на отчитане на давността се приема крайния срок за ползване на кредита
/последен падеж по погасителен план/, който извод съставът на въззвиният съд,
преценява за несъвместим със задължителна тълкувателна дейност на ВКС. В т.2 от
ТР №3/2017г. на ВКС, ОСГТК, погасителният план с анюитети се възприема като
определящ за срочния характер на договора, съответно и за падежите, фиксирани
ежемесечно в полза на длъжника, но само за онези части от главницата и
възнаграждението за ползването ѝ, които формират конкретно уговорената
погасителна вноска. Не може да се поддържа, че погасителният план ползва само
длъжника като съгласие на кредитора да приема изпълнение на части преди крайния
падеж, тъй като разпределението на главницата на части влияе и върху крайната
цена, начислявана като лихва върху още непадежирал, респективно редовно ползван
остатък от главницата. Затова междинните срокове по плана, макар и да не водят
до типична периодичност, имат икономическо значение на падежи за съответно
изискуемите части и за двете страни, като интерес да получи вноската навреме
има и кредитора. Крайната дата за
ползване на кредита се отнася само за последната част от главницата, затова и
за всяка по-рано изискуема вноска длъжникът изпада в забава, макар и не за
цялата главница, а само за съответно изискуемата част. В този смисъл е
задължителното тълкуване в т.1 от ТР №8/2017г. на ВКС, ОСГТК. Значението на
падежа на всяка вноска не може да бъде игнорирано и с оглед разпоредбата на
чл.60, ал.2 от ЗКИ, според която, банката може да се снабди с изпълнителен лист
за всяка една неплатена вноска по договор за б. кредит, което означава, че
вземането на банката за всяка неплатена вноска, е изискуемо на падежа. Като
съобразява действието на погасителния план, съдът не може да възприеме довода
за игнориране на изискуемостта на вноските и отчитане като единствен само последния
падеж за цялата главница. Съответна на разрешенията дадени с въпросните
тълкувателни актове, е съдебната практика, която отчита начало на давностни
срокове по всеки един от падежите, а имено възприетото в Решение
№90/31.03.2014г. на ВКС по гр.д.№6629/2013г., IV г.о. и Решение
№161/08.02.2016г. на ВКС по т.д.№1153/2014г., II т.о., и срокове преклудиращи
защита на кредитора, обективирана в Решение №83 от 26.05.2017г. по
т.д.№50394/2016г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №44 от 05.06.2017г. по
гр.д.№60073/2016г. на ВКС, ІІІ г.о.
В заключение,
съдът намира, че приложимият закон налага общата петгодишна
давност да бъде отчетена за всяка от падежиралите анюитетни вноски по
погасителният план. В резултат от което претенцията на кредитора, е погасена по
давност за периода, предшестващ с пет години подаването на заявлението – 18.07.2018
год., а именно преди 18.07.2013
г.
Видно е обаче от заключението на ССчЕ, че с последната вноска от 30.11.2017
год. е извършено погашение на месечната вноска за главница с падеж 09.07.2017
окончателно и частично месечна вноска с падеж 09.08.2017 год. и за лихва – месечна вноска в падеж
09.08.2017 год. окончателно и частично месечна вноска с падеж 09.09.2017 год.,
поради което и възражението за погасяване по давност се преценява като
неоснователно.
Съдът намира за
дължими и сумата за лихвена
надбавка за забава в общ размер на 74.07 евро, от които 43.77 евро за периода
от 10.08.2017-15.07.2018 год. по т.20.1 от Общите условия към допълнително
споразумение и 30.30 евро за периода 16.07.2018-17.07.2018 год. по т.20.2. от
Общите условия към допълнително споразумение, както и сумите от 949.92 евро –
такса управление, дължима на основание т.12 от
договора за кредит и сумата от 447.75 евро – застраховка на обезпечение,
на основание т.27 от Общите условия към договора за кредит.
Дължима е и
сумата от 285.37 евро – такса за подновяване срока на действие на ипотеката,
плащането на която е установено от представеното по делото извлечение
от сметка, писмени доказателства и заключението по допълнителната ССЕ.
Не са дължими 60 евро такса изискуемост,
тъй като същите не представляват вземания по неизпълнения договор за кредит, а
разноски по събирането му.
В заключение, установителният иск
следва да се уважи за сумите от
54 536.78 евро – главница, възнаградителна лихва – 3 683.95 евро,
начислена за периода 09.08.2017-17.07.2018 год., лихвена надбавка за забава в
общ размер на 74.07 евро, от които 43.77 евро за периода от 10.08.2017-15.07.2018
год. по т.20.1 от Общите условия към допълнително споразумение и 30.30 евро за
периода 16.07.2018-17.07.2018 год. по т.20.2. от Общите условия към
допълнително споразумение и сума в общ размер на 1683.04 евро, от които 949.92
евро – такса управление, дължима на основание т.12 от договора за кредит, 447.75 евро – застраховка
на обезпечение, на основание т.27 от Общите условия към договора за кредит и
285.37 евро – такса за подновяване срока на действие на ипотеката ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 18.07.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 5499/20.07.2018 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
11055/2018 год. на ВРС – 35-ти състав и
се отхвърли за сумата от 60 евро такса изискуемост.
При сбъдване на вътрешното процесуално
условие, съдът дължи произнасяне по предявения в евентуалност осъдителен иск по
отношение на сумата от 60 евро – такса изискуемост, но по вече изложените
съображения този иск се преценява като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сторените в производството разноски. Съобразно
даденото разрешение в т. 12 от ТР № 3/2014 год., ОСГТК на ВКС, съдът следва да
се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в
заповедното производство.
Така, при общ размер на сторени в
исковото производство разноски от 7277.16 лева /държавна такса, възнаграждение
за особен представител, депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение/ и при заповедното производство в размер
на 2 398.48 лева, съразмерно на уважената част от иска, в полза на ищеца
следва да се присъди сума в размер на 7270 лева за исковото производство и сума
в размер на 2 396 лева за заповедното производство. Особеният представител
на ответника е релевирал възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение, претендирано в размер на 300 лева, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, съдът преценява за неоснователно.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответникът П.С.С., ЕГН: *********, с адрес *** ДЪЛЖИ на ищеца „БАНКА
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Оборище“, ул. „Московска“ № 19, въз
основа на договор за ипотечен кредит от 07.11.2007 год. следните суми: сумата
от 54 536.78 евро – главница, възнаградителна лихва – 3 683.95 евро,
начислена за периода 09.08.2017-17.07.2018 год., лихвена надбавка за забава в
общ размер на 74.07 евро, от които 43.77 евро за периода от
10.08.2017-15.07.2018 год. по т.20.1 от Общите условия към допълнително
споразумение и 30.30 евро за периода 16.07.2018-17.07.2018 год. по т.20.2. от
Общите условия към допълнително споразумение и сума в общ размер на 1683.04
евро, от които 949.92 евро – такса управление, дължима на основание т.12 от договора за кредит, 447.75 евро – застраховка
на обезпечение, на основание т.27 от Общите условия към договора за кредит и
285.37 евро – такса за подновяване срока на действие на ипотеката ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 18.07.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 5499/20.07.2018 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
11055/2018 год. на ВРС – 35-ти състав
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.422 ГПК за приемане на установено дължимостта на сумата от 60 евро
– такса изискуемост, претендирана
въз основа на договор за ипотечен кредит от 07.11.2007 год., както и предявеният в евентуалност иск
за осъждане на П.С.С., ЕГН: *********, с адрес *** да заплати сумата от 60 евро –
такса изискуемост, като неоснователни.
ОСЪЖДА
П.С.С., ЕГН: *********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“,
ул. „Московска“ № 19, сумата от 7270
лева, представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
П.С.С., ЕГН: *********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Московска“ № 19,
сумата от 2 396 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 11055/2018 год. на ВРС – 35-ти състав.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: