Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осми април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 222/2019година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК предявен от Г.К.Г., ЕГН ********** с адрес ***
против „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е”
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 2461,72лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
16.11.2016г.- 15.11.2017г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, жк. „Владислав Варненчик” бл.406,
вх. 9, ап.34, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което
вземане е издадена фактура № **********/05.12.2018г.
В сезиралата съда искова
молба, ищцата излага твърдения, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес гр. Варна, жк. „Владислав Варненчик”
бл.406, вх. 9, ап.34. При плащане на текущите си
задължения установила наличието на процесното задължение по партидата й.
Разяснено й било в Център за обслужване на клиенти, че сумата е дължима и
начислена на основание извършена от Е.С. АД проверка на 15.11.2017г. и изготвен
констативен протокол за нея. След няколко дни получила две писма от ЕРП, с
които е била уведомена, че в обекта й на потребление е установено неточно
измерване на ел. енергията, като получила и процесната фактура. Депозирала
възражение, по което понастоящем нямала отговор. Оспорва това количество да е
било реално потребено, както и да е налице основание за плащане на неговата
цена. Твърди, че при проверката не е
присъствала нито тя, нито нейн представител, като
протоколът й е даден за подпис с обяснение, че СТИ се подменя. Посочва, че
съществува вероятност, ако и да е налице неизправност на СТИ, то тя да е
възникнала след демонтажа, респ. в момента на монтажа му. Извън това,
електроразпределителното дружество е собственик на СТИ, достъп до което
потребителят няма и съответно е негова отговорността по поддържане изправността
му, респ. контрола за това. С влезли в сила решения на ВАС по адм.д. № 3068/2016г. и адм.д. №
2719/2016г. е било отменено и решение № ОУ-06/21.07.2014г. на КЕВР, с което са
били одобрени ОУ на дружеството ответник, както и тези на
електроразпределителното дружество. Липсва правна уредба регламентираща
възможността на оператора да извърши корекция на основание чл.50 ПИКЕЕ, тъй
като с влязло в сила решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д.
№ 2385/2016г. на ВАС са били отменени ПИКЕЕ с изключение на чл. 48, 49, 50 и
чл. 51. Последните обаче са били отменени с решение № 2315/21.02.2018г. по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС. Ето защо, проверката не е била
извършена по правилата на ПИКЕЕ. Искането отправено до съда е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като неоснователен. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност
на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на
електромера, а корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения, то страните
са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 15.11.2017г. е извършена, в присъствието на
абоната и един свидетел, проверка на обекта на потребление, за което е бил
съставен констативен протокол с № 1104063. При проверката е извършено замерване
с еталонен уред и са отчетени показанията по регистри, както следва: регистър
1.8.1- 2939кВтч, 1.8.2- 7103кВтч, 1.8.3- скрит регистър- 15084кВтч. и сумарен
регистър 1.8.0- 25127кВтч. Потребената ел. енергия в
третия регистър не е била визуализирана и съответно отчетена при редовните
отчети. Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за
експертиза. Такава е била извършена и е изготвен протокол № 2302/29.11.2018г.,
в който е документирано, че при софтуерно четене е установена налице намеса в
тарифната схема на електромера. Процесното СТИ е тип
Искра МЕ 162 от две тарифи, но е констатирано наличие на преминала ел. енергия
от 15084,9кВтч по невизуализирана тарифа Т3. На 05.12.2018г. е изготвено
становище за начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по
скрития регистър е било конкретизирано по размер и период, и е издадена
фактурата остойностяваща така допълнително начисленото количество енергия.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от
процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. В тежест на ответника е
да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост
на процесната сума, а именно, че с ищеца са в договорни отношения за доставка
на електроенергия за посочените обект и период, и в качеството му доставчик на
ел. енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което не е отчетено
при редовните отчети и причини за това- наличие на софтуерна намеса, както и че
съобразно одобрените и приети общи условия и правила, фактурираното количество
ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че
проверката е извършена съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността
на електроенергията в посочените размери, изчислена при използвана правилната
методика при корекцията на сметката.
За безспорно и ненуждаещо
се от доказване, между страните е обявено обстоятелство, че са в договорни
отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект и период.
От констативен протокол №
1104063/15.11.2017г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка
на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Записани са показанията в
регистри 1.8.1- 002939, 1.8.2- 007103, 1.8.3- 015084, 1.8.4- 000000 и 1.8.0- 025127кВтч.
Отразено е, че СТИ се изпраща за експертиза в БИМ, като е извършена подмяната
му с ново при нулеви показания за дневна и нощна тарифи. Протоколът е бил
подписан от служителите извършили проверката, абоната и един свидетел.
Изготвена е метрологична
експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за което е съставен констативен
протокол № 2302/29.11.2018г.- АУ-Е-000029-68821/17.11.2017г. В него е документирано,
че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера-
наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа- 1.8.3- 015084,9кВтч.,
докато типът електромер трябва да се състои от две тарифи. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при
меренето. При направените замервания не е констатирано измерване с грешка над
допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ, като липсва и осъществен достъп до
вътрешността на СТИ.
Със становище от 05.12.2018г.
е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 15084квтч.
за периода 16.11.2016-15.11.2017г. Корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било
начислено допълнително количество ел. енергия за периода 16.11.2016-15.11.2017г.
в размер на 15084квтч за остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/05.12.2018г.
за сумата от 2461,72лева.
По делото е представена
процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество
ел. енергия е с посочено основание- служебно.
От изискания по реда на
чл. 192 ГПК протокол за монтаж на процесното СТИ е видно, че същото е монтирано
на 14.04.2016г. в обекта на ищцата при записани нулеви показания по дневна и
нощна тарифи.
От заключението на в.л.
инж. К.М. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването
му се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност, тип МЕ162, т.е
не е включено в системата за дистанционен отчет. Отчитането на ел. енергията в
обекта на ищеца е двутарифно- дневна и нощна тарифа.
Нулевата тарифа е сумарна, но тя не се визуализира на дисплея на СТИ, като
натрупването на количество ел.енергия в нея, означава, че това количество
реално е преминало през СТИ. Процесното СТИ е било
ново, с нулеви първа и втора заводско настроени тарифи, което принципно
предполага, че и другите тарифи следва да се нулеви. Липсва промяна в схемата
на свързване с електрозахранващата мрежа. Направената констатация от БИМ, че
има намеса в тарифната схема означава, че СТИ е претарифирано
по софтуерен път чрез използване на специализирана техника и парола за достъп
до второ ниво.Кога е натрупана тази ел.енергия в.лице сочи, че е невъзможно да
се установи, но предвид количеството й, по- скоро натрупването е за период от
повече от година.
Между страните не е
спорно обстоятелството, че ищцата има качество на потребител, бидейки
собственик на електрифицирания имот. Регламентацията
на договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на
основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение
ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикувани в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Ответникът е
твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е реално
доставена и потребена ел. енергия, като представлява корекция на сметката на
потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните
въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост
на сумата и в частност- реална доставка на фактурираното количество ел.
енергия, респ. потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за
приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията
са реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните
почиват на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това
основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е
реално потребено от абоната. Безспорно
СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено
на основание становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3
на СТИ, отчитащ върхова тарифа и касае минал период 16.11.2016-15.11.2017г. СТИ
е правилно отчитало консумираната ел. енергия, като не е документирано да е
налице неточно измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или
схемата на свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за
доплащане количество ел. енергия не е отчитано, което според в.л. е резултат на
препрограмиране на тарифната схема на СТИ. Последният извод обаче е базиран единствено на разчитането на
констатациите на БИМ и техническите познания на в.лице, т.е без да е изследвано
от него самото СТИ и без по делото да е налице обективна констатация в изготвения
констативен протокол или експертиза на БИМ, че действително е налице такава
намеса. Ако и да се приеме, че е налице такава намеса, то липсват доказателства
относно момента на извършването й, още по- малко такива от които да следва
извод, че тя е резултат на виновни действия на потребителя. Неясно е и за какъв
период и в кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия,
доколкото в.лице прави извод, че натрупването касае по- продължителен от година
период. Начисляването е сторено на основание отчетените показания на СТИ,
обхваща период до една година и изчисления по цена за технологични разходи /чл.
51 ПИКЕЕ/, която цена доколкото е в размер по- нисък от този на
отделните тарифи, не води реално до ощетяване на потребителя. Хипотезата, регламентирана в чл. 50
ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира
количествата ел. енергия в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата,
корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество ел. енергия и
преминалите количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по- дълъг от една година. Следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е неприложима, доколкото последната
предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните
регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е така, защото процесният електромер не е с дистанционен отчет, поради
което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена по
правилата, на практика лишава потребителя от възможността да упражни контрол
върху показанията, съобразно чл.10 ПИКЕЕ. Отделно, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ,
СТИ е собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на
основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната
система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли,
определени от собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да
поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищцата-
потребител. При липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от
установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.
В чл. 48 ПИКЕЕ са
изчерпателно регламентирани хипотезите, при които доставчикът на електроенергия
може да извърши корекция, без да се изисква изрично доказването на виновно
поведение от абоната и те са: установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирана при извършена по реда на член 47 от ПИКЕЕ проверка. Очевидно,
в настоящия случай не е налице нито една от изброените. Извън горното, следва
да се има предвид и че проверката е изначално лишена от правно основание,
защото с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016г. /обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени.
На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г. Затова и нормата на
чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена след нейната отмяна, на 15.11.2017г.
Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях
обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на проверка на СТИ
и нейното документиране.
Ако и да се касае за
реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество
ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в
предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ
вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на
доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало
правото да се получи цената.
Начисляването е сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща
период от една година и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51
ПИКЕЕ/, което влиза в колизия с твърденията за реална доставка на посоченото
количество ел. енергия.
Изложеното
обосновава извод, че ответникът не проведе доказване относно основанието, въз
основа което е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия от 15084квтч за периода 16.11.2016-15.11.2017г.
А това налага съдът да приеме, че
начислената по този начин на абоната сума от 2461,72лева не се дължи.
Предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено своевременно,
представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за
платена в ДТ в размер на 103,50лева за завеждане на делото и издаване на
съд.удостоверение и адв. възнаграждение от 550лева. Направено е възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение. Същото определено по реда на чл.7, ал.1,
т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения е в
размер на 402,32лева. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора,
провеждане на единствено по делото открито съдебно заседание, възражението за
прекомерност се явява основателно и адв. възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 410лева. Така в полза на ищеца се присъдят разноски от
общо 513,50лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ищецът Г.К.Г., ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 2461,72лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
16.11.2016г.- 15.11.2017г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, жк. „Владислав Варненчик” бл. 406,
вх. 9, ап. 34, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което
вземане е издадена фактура № **********/05.12.2018г., на основание чл. 124,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Г.К.Г., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 513,50лева,
представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: