О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Бургас, № 2515 /31.12.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в закрито заседание на
двадесет и трети декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа адм.д.№ 2194 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба на К.Г.Г., с настоящ адрес ***, подадена чрез адвокат С.М.,
със съдебен адрес ***, ап.5, против отказ на секретаря на Община Бургас да
извърши корекция в актовете за гражданско състояние на непълнолетните деца Г.Г.
и К. Г., обективиран в писмо № 08-00-1051/1/24.09.2020г.
Жалбоподателят
твърди, че той и И.Г. са разведени по силата на заповед от съда в окръг
Брауърд, Флорида, САЩ, от 18.01.2019г., като към момента на подаване на жалбата
има висящо съдебно производство в САЩ относно режима за личен контакт между
жалбоподателя и синовете му. Със заповеди от 17.01., 05.03. и 18.04.2019г. на
същия съд са определени привременни мерки, които следва да са в сила до
постановяване на съдебното решение. Твърди, че заповедта от 17.01.2019г. на
американския съд, въз основа на която е направено отразяването в актовете за
гражданско състояние, не е призната от компетентния български съд като
окончателен съдебен акт, влязъл в сила, тъй като не отговаря на изискванията на
чл.117 от КМЧП. Затова счита, че неправилно Община Бургас е отразила в актовите
книги по имената на двете деца, че са с „пълно попечителство на майката“.
Жалбоподателят твърди, че няма съдебен акт, който да предоставя на майката
пълно попечителство, нито такъв, който да го лишава от родителски права. Затова
иска съдът да отмени отказа на секретаря на Община Бургас да извърши корекция в
актовите книги за гражданско състояние на децата Г.и К. Г. и да даде указания
на административния орган да заличи забележката, нанесена по партидите на
децата с текст „пълно попечителство на майката“ като неотговаряща на
обективната истина и вписана без правно основание.
Според обжалвания
отказ след извършена от Община Бургас служебна справка се установило, че в
графа „Особени бележки“ по отношение на непълнолетните Г.Г. и К. Г. е отразено
„пълно попечителство на майката“. В писмото на органа е разяснено на
жалбоподателя, че никъде в регистрите на населението не фигурират данни, че той
е бил лишен от родителски права по отношение на двете си непълнолетни деца.
Освен това е разяснено, че при развод родителските права и задължения не се
прекратяват, а лишаването от родителски права по българското право е крайна
мярка за защита интересите на детето, изразяваща се в цялостно отнемане на
родителските права със съдебно решение, като изрично е посочено, че в Община
Бургас не е представен документ, от които да се установява наличието на такова
лишаване на жалбоподателя от родителски права. Посочено е, че пред органа е
представено влязло в сила решение № 5982/09.08.2019г. на Софийски градски съд
по гр.дело № 4657/2019г., с което на основание чл.3 от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международно отвличане на деца е било разпоредено
връщането на децата Г.Г. и К. Г. в САЩ и предаването им на майката И.К.Г.. В
писмото е отбелязано, че по преписката е представено и решение №
74/13.04.2020г., постановено по гр.дело № 453/2020г. на Върховен касационен
съд, с което е била оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател за
отмяна на посоченото влязло в сила решение на Софийски градски съд. Отбелязано
е още, че на основание чл.75, ал.1 от ЗГР това обстоятелство е било вписано в
графа „Бележки“ в Регистъра на данните по отношение непълнолетните деца.
Административният
орган се е позовал и на мотивите на определение № 12311/21.05.2019г. по гр.дело
№ 6402/2019г. на Софийски градски съд, потвърдено с определение №
2281/05.07.2019г., постановено по ч.гр.дело № 2949/2019г. на Апелативен съд
София, според които заповед от 18.04.2019г. на посочения по-горе американски
съд има характер на конститутивно съдебно решение, което подлежи на признаване
при условията на чл.118, ал.1 от КМЧП. В заключение секретарят на Община Бургас
е посочил, че при спор относно признаването на чуждестранното решение, може да
се предяви установителен иск пред Софийски градски съд на основание чл.118,
ал.2 от КМЧП.
Съдът, след като се
запозна с приложените по делото доказателства и като обсъди направените от
страните възражения, счита, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена
без разглеждане по следните съображения:
Обжалваното писмо не
представлява административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. С него не се
създават права и задължения за жалбоподателя и за други лица, нито
непосредствено се засягат такива права, свободи или законни интереси, а правото
на жалба възниква и може да бъде упражнено само при наличието на определени
предпоставки, които обуславят процесуалната допустимост на съдебното
производство, една от които е жалбата да е насочена срещу административен акт.
С жалбата се атакува отразено от общината вписване по партидите на двете деца
на жалбоподателя „пълно попечителство на майката“, каквото се съдържа в
представен пред общината съдебен акт, постановен от Районен съд в окръг
Брауърд, Флорида, САЩ. Това понятие „пълно попечителство“ като словосъчетание
не е познато в българското право и не означава, че само майката може да
упражнява родителски права спрямо двете деца. По-важното обаче е, че спорът,
който е повдигнат от жалбоподателя, може да се реши само по реда на чл.118,
ал.2 от КМЧП чрез предявяване на иск пред Софийски градски съд, след като с
възраженията в жалбата се твърди, че първо няма съдебен акт, който да разрешава
въпроса с попечителството на децата, и второ, пълно попечителство на майката не
означава лишаване на бащата от родителски права, въпреки че в оспореното писмо
този факт изрично е обсъден и от изложените мотиви става ясно, че органът също
не счита, че бащата е лишен от родителски права.
По своята правна
същност признаването на съдебен акт на чуждестранен съд представлява
декларативно по характер волеизявление на съответния административен орган,
насочено към зачитане на правните последици на този съдебен акт. Действието на
административния орган извършено на основание чл.118, ал.1 от КМЧП (Признаването
на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява.)
няма конститутивен характер, тъй като не представлява правопораждащ,
правопроменящ, правопогасяващ и правопрекратяващ юридически факт по отношение
на твърдените претенции относно родителските права. По своето декларативно
съдържание актът на административния орган (вписване
в графа „Особени бележки“ на АГС по отношение на непълнолетните Г.Г. и К. Г.
„пълно попечителство на майката“) представлява единствено
изявление за зачитане на правните последици на чуждестранния съдебен акт.
По изложените
съображения жалбата на К.Г.Г. следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като
не е насочена срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол по
реда на АПК, а производството по делото – да бъде прекратено.
Въз основа на тези
мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на К.Г.Г., с настоящ адрес ***, подадена чрез адвокат С.М.,
със съдебен адрес ***, ап.5, против отказ на секретаря на Община Бургас да
извърши корекция в актовете за гражданско състояние на непълнолетните деца Г.Г.
и К. Г., обективиран в писмо № 08-00-1051/1/24.09.2020г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. №2194/2020г. по описа на Административен съд Бургас.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 – дневен срок
от съобщаването.
Съдия: