МОТИВИ към Присъда №29/02.02.2016г. по НОХД №21/2016г. на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение срещу Й.М.П.
ЕГН: ********** за това, че на 04.10.2015г. в гр.Плевен, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 25.00 /двадесет и пет/ лева от
владението на *** - *** от гр. Плевен, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б.”а” НК.
В хода на съдебното производство подсъдимият Й.М.П. отправи
искане за провеждане на съкратено съдебно следствие пред първата инстанция при
условията и по реда на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 НПК. След като му бяха разяснени
правата по чл.371 НПК и беше уведомен, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното самопризнание по чл.371 т.2 НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата, подсъдимият призна вината си и заяви, че признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти. Съобразявайки, че направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, Съдът, на основание чл.372 ал.4 НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа повдигнатото
обвинение и счита същото за доказано по несъмнен начин. Относно параметрите на
наказателната отговорност счита, че следва да бъде наложено наказание в минималния
предвиден в Закона размер, което да бъде съответно редуцирано на основание
чл.58а ал.1 НК и да се изтърпи при „строг” режим в Затвор.
Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението е доказано
по безспорен начин. По отношение на вида и размера на наказанията счита, че същото
следва да бъде наложено наказание в минималния предвиден в Закона размер, което
да бъде съответно редуцирано на основание чл.58а ал.1 НК и да се изтърпи при
„строг” режим в Затвор.
Подсъдимият П. признава вината си, изразява съжаление за
извършеното и пледира за налагането на по – ниско по размер наказание лишаване
от свобода.
От направеното самопризнание на подсъдимия, както и от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, които ги подкрепят, Съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Й.М.П. е роден на *** ***, адрес за призоваване гр.
Плевен, *** понастоящем в Затвора - Плевен, българин, български гражданин,
основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН: **********.
С Определение от 10.04.2014г. по ЧНД №190/2014г. по описа на
ОС - ПЛЕВЕН е извършено групиране на
наложените наказания на осъдения Й.П., както следва: на основание чл. 25 ал. 1
във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду
наложените по НОХД №1996/2013г., НОХД №2100/2013г., НОХД №2389/2013г., НОХД №2781/2013г.
- всичките на РС - ПЛЕВЕН и НОХД №51/2014г. на ОС – ПЛЕВЕН, а именно – ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален
„строг“ режим в Затвор. На основание чл.24 НК така определото общо най – тежко
наказание било увеличено с ДЕВЕТ МЕСЕЦА, като окончателния му размер се счита
ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „строг“ режим в
Затвор. Определението влязло в сила на 28.04.2014г.
Към 04.10.2015г. подсъдимият Й.П. не упражнявал трудова
дейност и изпитвал нужда от парични средства.
На същата дата, подсъдимият преминавал по УЛ.“ВАСИЛ
ЛЕВСКИ“ в ГР.ПЛЕВЕН. Влязъл в фитнес
клуб „ВИКТОРИЯ“, находящ се на същата улица, ***. В близост до входа се намирал
шкаф с фитнес аксесоари и хранителни добавки. Тъй като наблизо нямало никой,
подсъдимият решил да извърши кражба на вещи. Отворил шкафа и видял, че вътре
има монетник с налични в него парични средства - монети - в общ размер на 25.00
лева. Взел монетника с посочените парични средства и напуснал фитнес клуба, без
да бъде забелязан. След това, похарчил така откраднатите пари по собствено
усмотрение.
По – късно през деня, служител на клуба установил извършената
кражба и уведомил за това управителя - св.*** – ***, която отправила съответен сигнал
до 02 РУМВР – ПЛЕВЕН.
С протокол от 08.10.2015г. свидетелката *** - ***
доброволно предала за нуждите на предварителната проверка 1 бр. компакт – диск
/CD/, съдържащ запис от система за видеонаблюдение във в фитнес клуб „ВИКТОРИЯ“.
С постановление от 14.10.2015г. на прокурор при РП –
ПЛЕВЕН било образувано досъдебно производство №Д – 2192/2015г. по описа на
същата прокуратура.
В хода на разследването били разпитани свидетели. Била
извършена и видео – техническа експертиза, от заключението на която е видно, че
на предадения доброволно компакт диск се съдържат два броя видеофайла, записано
е цветно изображение без звук, като не са установени следи от манипулация върху
видеозаписа, а от последния са изготвени фотоснимки в приложение към
експертното заключение.
Така изложената фактическа обстановка се приема от съда за
безпротиворечива и в съответствие с направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се от събраните в хода на наказателното
производство доказателства и доказателствени средства – писмени и гласни
такива, а именно:
- обяснения
на обвиняемия П. в хода на досъдебното производство /л.10 от ДП/;
- показания
на свидетелите ***, *** /л.15 – 16 от ДП/;
- протокол
за доброволно предаване от 08.10.2015г. /л.7 от ДП/;
- експертно
заключение по видео - техническа експертиза /л.39 – 47 от ДП/;
- данни
за имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия – от ОДМВР –
ПЛЕВЕН, ТД на НАП – ПЛЕВЕН /л.15 – 18 от делото/;
- характеристична
справка /л.21 - 26 от делото/;
- справка
за съдимост /л.28 - 48 от делото/.
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира,
че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Й.М.П. ЕГН: ********** е
осъществил състав на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.”а” НК - на 04.10.2015г. в гр.Плевен, при условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи – 25.00 /двадесет и пет/ лева от владението на *** - ***
от гр. Плевен, без нейно съгласие.
Налице е деяние, изразило се в прекъсване от страна на Й.П.
на фактическата власт на законния владелец *** - *** (без нейно знание и съгласие) върху предмета на
престъплението – посочената по – горе парична сума. Наред с прекъсване на
фактическата власт на законния владелец, подсъдимият П. установил собствена трайна
фактическа власт върху предмета на престъплението, като се отдалечил успешно от
местопрестъплението и впоследствие предприел действия по последващо
разпореждане откраднатите пари – употребил ги за свои нужди.
Изпълнителното деяние, неговия механизъм и престъпният му
резултат се доказват пряко посредством самопризнанието на подсъдимия, дадено
при условията на чл.371 т.2 НПК, обясненията на П. в хода на досъдебното
производство и показанията на св.*** – ***. Косвено се доказват от
показанията на св.***, заключение по съдебна видео – техническа експертиза и
протокол за доброволно предаване от 08.10.2015г. Съдът намира, че посочените
доказателствени материали се намират в синхрон помежду си и по несъмнен начин
установяват обстоятелствата от разглежданата група.
Авторството
на деянието се установява пряко от направеното от подсъдимия самопризнание по
реда на чл.371 т.2 НПК, дадените от П. обяснения като обвиняем в досъдебното
производство и показанията на св.*** – ***, а косвено – от показанията на св.***
и заключение по съдебна видео – техническа експертиза. Посочените
доказателствени материали взаимно се потвърждават и способстват за установяване
по категоричен начин, че именно Й.М.П. е извършител на престъплението, предмет
на разглеждане по настоящото наказателно производство.
Квалифициращият признак „опасен рецидив” по смисъла на чл.
29, ал.1 б. “а” НК се доказва от осъждането на Й.П. съгласно Определение от
10.04.2014г. по ЧНД №190/2014г. по описа на ОС
- ПЛЕВЕН, по отношение на което не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимият е действал при условията
на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК – съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, както и неговите обективни признаци, предвиждал е
неговите общественоопасните последици (прекъсване на чуждата фактическа власт
върху предмета на престъплението и установяване на собствена такава) и е имал
за цел тяхното настъпване. Налице е и характерното за чл.194 ал.1 НК намерение
за своене на отнетите вещи, което ясно проличава от действията на подсъдимия по
последващо разпореждане с откраднатото. Субективната страна на деянието се
установява по убедителен начин посредством доказателствата и доказателствените
средства, коментирани по – горе, от които се доказва и неговата обективна
страна.
Въз основа на тези доводи Съдът прие, че повдигнатото
обвинение е доказано по несъмнен начин и призна Й.М.П. ЕГН: ********** за
виновен в това, че на 04.10.2015г. в гр.Плевен, при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи – 25.00 /двадесет и пет/ лева от владението
на *** - *** от гр. Плевен, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои - престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б.”а” НК.
При решаване на въпросите за индивидуализацията на
наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и
личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194
ал.1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е висока: предвидено е
наказание лишаване от свобода от две до десет години, т.е престъплението е „тежко”
по смисъла на чл.93 т.7 НК, с относително висок специален минимум, както и с
висок специален максимум. Наред с това, съобразно чл.196 ал.2 НК, Съдът има
право на преценка да наложи на дееца кумулативно и наказание „конфискация” в
размер до една втора от имуществото на дееца.
Личната обществена опасност на подсъдимия Й.П., следваща
от приобщената справка за съдимост, е висока – към датата на извършване на
деянието по настоящото дело, същият е осъждан за множество и различни по вид престъпления
от общ характер и е търпял наказание „лишаване от свобода”, като съдимостта
датира от 2009г. Характеристичните данни, приобщени по делото потвърждават
извода за висока степен на лична обществена опасност на дееца – същият не се
ползва с добро име по местоживеене, поддържа връзки с лица от активния
криминален контингент, налице са данни за злоупотреба с алкохол, а срещу него
са заведени общо 64 броя ЗМ. Изводът е, че действително Й.М.П. се отличава с висока
лична обществена опасност и устойчиви дефекти в правосъзнанието.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, Съдът взе
предвид:
-
ниската стойност на предмета на престъплението
- (под размера на МРЗ в страната към датата на деянието – 380
лева);
-
младата възраст на дееца – 22 навършени години към момента
на извършване на деянието;
-
направеното самопризнание и дадените обяснения в хода на досъдебното
производство, подпомогнали разкриването на обективната истина и сочещи на
известна самокритичност към извършеното.
Направеното
от подсъдимия самопризнание в съдебното следствие не следва да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство - в съответствие
със задължителните указания, дадени с т.7 от Тълкувателно Решение № 1 от
06.04.2009 г. по н. д. № 1/2008 г. на Върховен касационен съд, Наказателна
колегия.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство Съдът прецени осъжданията
на П. извън това, определящо наличието на квилифициращия признак „опасен
рецидив“ – за деяния по пунктове 1 – 14 включително от справката за съдимост.
При така приетите и обсъдени обществена опасност на
деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът
намира, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което
по правило предполага налагане на наказание в размер, ориентиран към законовия
минимум. Наред с това, предвид ниската стойност на предмета на престъплението и
предвид високия специален минимум на санкцията на чл.196 ал.1 т.1 НК Съдът
намира, че налагане на наказание над законовия минимум, не би било справедливо.
От друга страна, не са налице и основания за определяне на наказанието при
условията на чл.55 НК, тъй като не са налице нито изключително, нито –
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, още повече, че високата
лична обществена опасност на дееца говори красноречиво сама за себе си. Предвид
събраните данни за имущественото състояние и трудова заетост на подсъдимия (не
работи, няма регистрирано движимо или недвижимо имущество), а и предвид
стойността на предмета на престъплението, не са налице основания и предпоставки
за налагане на наказание „конфискация“. В съответствие с тези съображения и на
основание чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” НК във вр.чл.54 НК Съдът наложи на подсъдимия П. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 24
/ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
На основание чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК Съдът
намали така определеното наказание в размер на 24 /ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с 1/3, като окончателния размер да се счита 16
/ШЕСТНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като отчете съдимостта на дееца, на основание чл. 60, ал.
1, във вр. с чл. 61, т. 2 ЗИНЗС Съдът определи първоначален „строг” режим на
изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на наказанието в
размер на 16 /ШЕСТНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Така определеното и наложено наказание Съдът приема за
съответстващо на целите на индивидуалната и генералната превенция, както и за
достатъчно по своя вид и размер, щото да способства за поправянето и
превъзпитанието на дееца. Наред с това, изпълнени се явяват и принципните
изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо, както и да е съответно на
извършеното престъпление.
В съответствие с изхода на наказателното производство, на
основание чл. 189 ал.3 НПК подсъдимият Й.М.П. ЕГН: ********** беше осъден да
заплати направените по делото разноски, както следва: 59,04 лева /петдесет и
девет лева и четири стотинки/ - по сметка на ОДМВР – ПЛЕВЕН.
По така изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ХІІ Н.С.: