РЕШЕНИЕ
№ 1179 21.09.2020 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и седми
август, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: К. Л.
прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 1613 по
описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Бургас, против
решение №747/02.07.2020г, постановено по а.н.д. №902/2020г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 19-0769-006423
от 22.01.2020г. издадено от началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна
Полиция“, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП на В.Р.В. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно и незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна поради необоснованост и
допуснати нарушения на материалния закон.
В съдебно
заседание, касаторът редовно призован, не изпраща просесуален представител.
Ответната страна се представлява от адв. А., която
оспорва касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на
въззивната инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
наказателното постановление отговорността на В. е ангажирана за това, че на 23.07.2019г.
около 11:30 часа в гр. Бургас на КПП - Летище Бургас в посока - Терминал 1,
управлявал МПС Сеат Ибиза с рег. № А 2786 КС със служебнопрекратена регистрация
на 26.06.2018г.
За
такаустановеното е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), който е предявен на и подписан от нарушителя без възражения. Такива не
са депозирани и в предвидения от закона 3-дневен срок. Въз основа на акта е
издадено процесното НП.
За да
постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при съставянето
на акта и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. АУАН е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и
чл. 43 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като
при реализирането на административно наказателната отговорност на В. не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. По същество намира, че обаче, че правилно е била ангажирана
отговорността на лицето, тъй като липсвали всякакви доказателства за
субективната страна на деянието. Прието е, че същото е допуснато при липса на
вина, поради което е ортменил НП.
Така постановеното съдебно решение е неправилно.
Настоящият
касационен състав намира съдебното решение за
принципно съобразено с материалния закон и процесуалните правила при изследване
на деянието от обективна страна. При постановяването му, съдът пълно и
всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните
доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Направените от страна на
въззивната инстанция изводи за липсата на доказателства за субективната страна
на деянието обаче са неправилни и необосновани.
За да постанови оспореното НП АНО е
извършил служебна проверка установил е, че с договор за продажба
№765/20.02.2018г. на Нотариус с нот.№324 съсобствено на В. дружество е
придобило МПС-то от В.Н.В.. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.15 ЗДвП „Служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.“
Следователно от 20.02.2018г.
последният е престанал да бъде негов собственик и е започнал да тече срокът за
регистрация на превозното средство на името на приобретателя, като същият е
изтекъл на 20.04.2018г. При
тези обстоятелства и като е разполагал с неактуалното свидетелство за
регистрация на МПС (на името на предходния собственик), същият доказано е бил
наясно, както с актуалния собственик на автомобила, от който е получил
владението, така и с обстоятелството, че последният продължава да не е регистриран,
тъй като липсва издаден талон на негово име.
В този смисъл, като е бил наясно с обстоятелството,
че управлява ненадлежно регистрирано след продажбата му МПС, същият е бил
длъжен преди да предприеме управлението му да провери дали то е дерегистрирано
служебно. Въпреки това, без да извърши надлежна проверка на това обстоятелство,
се е съгласил да го управлява, ирелевантно дали същото е дерегистрирано или не.
Отделно от горното, в качеството му
на водач, жалбоподателят е задължен преди предприемане на управление на
процесното МПС да установи наличието на всички законови предпоставки за
законосъобразното извършване на тази дейност, като наличие на валидна
гражданска отговорност, заплатена валидна винетка за движение по
републиканските пътища извън населените места, наличие на табели и изправни
светлини и т.н., вкл. обстоятелството, че МПС-то не е служебно дерегистрирано.
В конкретният случай жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да се убеди в липсата
на подобна пречка, но не го е сторил, съгласявайки се с допускането на
евентуално адм. нарушение от типа на санкционираното.
В коментираната по-горе хипотеза е
недопустимо нарушителят да черпи права от собственото си противоправно
поведение.
Горните съображения навеждат
съдебния състав на извод за липса на умисъл в действията на нарушителя, тъй
като недоказано поделото е останало обстоятелството, че към момента на
констатиране на нарушението същият е знаел за дерегистрацията, но за надлежно
доказано непредпазливо отношение към допуснатото нарушение, тъй като е бил
длъжен да се увери в това, че управлява надлежнорегистрирано МПС, преди да
предприеме управлението, но не го е сторил, съгласявайки се с последствията от
това.
При този изход на спора не са
дължими и претендираните от ответника по касация разноски в размер на 400,00
лева адвокатско възнаграждение и те не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският
административен съд XIX-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 747/02.07.2020г. г.,
постановено по а.н.д. № 902/2020г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) №
19-0769-006423 от 22.01.2020г. издадено от началник група към ОД на МВР Бургас,
сектор „Пътна Полиция“, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП на
В.Р.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.