Р Е Ш
Е Н И Е №…
11.07.2022г.,гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в публично заседание на двадесет и трети март през
две хиляди двадесети и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. ВРАНЕСКУ
при
секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 2040 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.232 от ЗЗД вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от С.О.срещу Б.Е. АД ЕИК *******, и при евентуалност чл.59 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 30.10.2012 година
между С.О., в качеството на наемодател и ответното дружество, в качеството на
наемател е сключен договор за наем № РД – 55-627 / 30.10.2012г. . Твърди, че на
наемателя е предоставен за временно възмездно ползване част от недвижим имот
частна общинска собственост, представляваща реална част с площ от 135.00 кв.
м., от които 98.00 кв. м. офисна част и 37.00 кв. м. общи части от нежилищно
помещение е кадастрален № 97 773 и застроена площ от 173.50 кв. м., находящо се
на партерния етаж в сградата на ул. „Большая Димитровка“, дом 8/1, на ъгъла с ул. „Кузнецкий
мост“, град Москва. Твърди, че срока на договора е петгодишен и започва да тече
от датата на подписване на приемо-предавателен протокол, но не по-късно от
31.03.2013 година. Твърди, че на 19.04.2013 г., между страните по договора е
сключено допълнително споразумение, с което е предвидено наемателят , в рамките
на срока на договора, да заплаща за своя сметка дължимите от СО годишен данък и
такса смет на наетия имот. Твърди, че имотът е предаден на наемателя на
07.08.2013 година. Твърди, че наемният договорен срок е изтекъл на 31.03.2018
година, но на основание чл. 236 ЗЗД, счита, че договорът следва да се счита за
продължен за неопределен срок.
Твърди неизпълнение на задълженията на наемателя да
заплаща наемната цена на имота за
месеците 11-ти и 12-ти от 2018 година, от 01-ви до 12-ти, включително от 2019
година и от 1-ви месец до 7-ми, включително от 2020 година. Твърди, че за
процесните задължения са издадени фактури, но плащане не е извършено. за месеци
11- ти и 12-ти от 2018 г., месеци 1-ви до 12-ти вкл. от 2019 г. и месеци 1-ви
до 7-ми вкл. от 2020 г., както следва: сума в размер на 21 330 лева,
представляваща общия размер на дължимата наемна цена за месеци 11-ти и 12- ти
от 2018 г., съгласно чл. 3 от Договор за наем РД-55-627/30.10.2012 г, изчислена
като сбор от дължимата месечна наемна цена в размер от 10 665 лева за всеки от
месеци 11-ти и 12-ти от 2018 г.; сума в размер на 127 980 лева, представляваща
общия размер на дължимата наемна цена за месеци от 1-ви до 12-ти включително от
2019 г., съгласно чл. 3 от Договор за наем РД-55-627/30.10.2012 г., изчислена
като сбор от дължимата месечна наемна цена в размер от 10 665 лева за всеки от
месеци 1-ви до 12-ти включително от 2019 г.; сума в размер на 74 665 лева,
представляваща общия размер на дължимата наемна цена за месеци от 1-ви до 7-ми
включително от 2020 г., съгласно чл. 3 от Договор за наем РД-55-627/30.10.2012
г., изчислена като сбор от дължимата месечна наемна цена в размер от 10 665
лева за всеки от месеци 1-ви до 7-ми включително от 2020 г.; Твърди, че
ответното дружество му дължи общо сумата от 223 975 лева, от която за 2018
година- 21 330 лева, за 2019 година- 127 980 лева, а за 2020 година, сума в
размер на 74 665 лева.
Твърди, също така, неизпълнение на задълженията на
ответното дружество за заплащане на годишния
данък и такса смет за наетия имот, за всяко от четирите тримесечия на 2018
и 2019 година, както и за първите две тримесечия на 2020 година.
Сочи, че към
датата на подаване на исковата молба ответното дружество дължи на СО за данъци
и такси сумата от общо 16 458.91 лева, от която 6 574.40 лева за 2018 година, 6
652.11 лева за 2019 година и 3 232.40 лева за 2020 година. По отделно сумите са
:1631.40 лева, представляващи задължения за годишен данък и такса смет на
наетия имот, за третото тримесечие на 2018 г., сумата от 1671.35 лева,
представляващи задължения за годишен данък и такса смет на наетия имот, за
четвъртото тримесечие на 2018 г., сума в общ размер от 6 652.11 лева,
представляващи задължения за годишен данък и такса смет на наетия имот, за
четирите тримесечия 2019 г., дължими от наемателя на основание чл. 9, т. 12 от
Договор за наем РД-55-627/30.10.2012 г., както следва: сумата от 1685.77 лева,
представляващи задължения за годишен данък и такса смет на наетия имот, за
първото тримесечие на 2019 г.; сумата от 1737.34 лева, представляващи
задължения за годишен данък и такса смет на наетия имот, за второто тримесечие
на 2019 г.; сумата от 1724.95 лева, представляващи задължения за годишен данък
и такса смет на наетия имот, за третото тримесечие на 2019 г., сумата от
1504.05 лева, представляващи задължения за годишен данък и такса смет на наетия
имот, за четвъртото тримесечие на 2019 г., сума в общ размер от 3232.40 лева,
представляващи задължения за годишен данък и такса смет на наетия имот, за
първите две тримесечия на 2020 г., дължими от наемателя на основание чл. 9, т.
12 от Договор за наем РД-55- 627/30.10.2012 г., както следва: сумата от 1633.39
лева, представляващи задължения за годишен данък и такса смет на наетия имот,
за първото тримесечие на 2020 г., сумата от 1599.01 лева, представляващи
задължения за годишен данък и такса смет на наетия имот, за второто тримесечие
на 2020 година.
Моли, ответникът да бъде осъден да му заплати следните
суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на
исковата молба: сума в общ размер от 223
975 лева, представляваща общия размер на дължимата месечна наемна цена на наетия имот за 2018г.,
2019г. и 2020г., съгласно чл. 3 Договор за наем РД-55-627/30.10.2012 г., както
и сумата от 16 458.91 лв. представляващи общия размер на задълженията за годишен
данък и такса смет на наетия имот за 2018г., 2019г. и 2020г..
При условията на евентуалност претендира горните суми
на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като
обезщетение за неоснователно ползване на процесния имот за процесния период,
ведно със дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира направените в производството разноски.
Ответникът „Б.Е.“ АД, редовно уведомен,
подава отговор на исковата молба, с който оспорва същата. Не оспорва договора
за наем и допълнителното споразумение към него. Оспорва срокът на договора да е
изтекъл на 31.03.2018 година. Твърди, че договорните отношения между страните
са прекратени на 07.08.2018 година. Оспорва договорът, на основание чл. 236 ЗЗД, да е бил продължен за неопределено време. Счита, че за СО не са приложими
основанията по ЗЗД, касаещи наемните срокове за сключване на договори за наем.
Счита, че в случая приложим е ЗОС. Оспорва наличието на наемни правоотношения
между страните за периода след датата 07.08.2018 година. Претендира направените
в производството разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното:
По делото е
представен договор за наем от 30.10.2012 година, сключен между С.О., в
качеството на наемодател и Б.Е. АД, в качеството на наемател, сключен по реда
на ЗЗД. От така представения договор се установява наличието на облигационната
връзка между страните с предмет на договора отдаване под на наем на процесния
недвижим имот частна общинска собственост съответно за посочения в договора
срок и цена. Към договора е представено и допълнително споразумение от 2013 година,
с което страните приемат, че наемателят следва да заплаща дължимите от
наемодателя годишен данък и такса смет за наетия имот, а предаването на имота
на наемателя е удостоверено с протокол от 07.08.2013 година. По делото са
представени издадени от С.О.фактури по договора за наем за периодите посочени в
искова молба, с получател Б.Е. АД.
Въпреки, че
с отговора на исковата молба е оспорена дължимостта на претендираните от ищеца
вземания, ответникът в хода на процеса е извършил плащане на претендираните от С.О.вземания по договора за наем, което
съдът приема като признание на исковите претенции включая
и относно продължаване и съществуване на наемното правоотношение за процесния период. Не се твърди, ответникът да е напуснал имота
и да е преустановил ползването му. Предвид на това съдът намира, че не следва
да се произнася относно действителността и прекратяване или продължаване
действието на договора за наем след изтичане на неговия срок.
По делото са
депозирани писмени молби от страните, с които изрично е удостоверено, че след
завеждане на искова молба ответникът е извършил плащане към ищеца. Видно с 12
броя платежни нареждания Б.Е. АД е погасило задълженията си към С.О.. Това
обстоятелство не се оспорва от ищеца, като същия потвърждава така извършеното
плащане. Горните обстоятелства са видни и се потвърждават от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която задълженията за наемната цена за
процесните периоди са осчетоводени и платени от длъжника. По делото е приета
също така съдебно-техническа експертиза за пазарните цени за наем на офиси и
имоти по местонахождение на процесния имот предмет на договора за наем.
От
представените по делото платежни нареждания е видно, че ответникът е заплатил
както претендираната главница, така и задълженията за лихви, държавна такса, депозит
вещо лице и адвокатски хонорар на ищеца.
С оглед
допълнително допусната задача по съдебно-счетоводната експертиза за определяне
дължимата законна лихва предвид извършеното в хода на процеса плащане е
изслушано заключение на вещото лице. Вещото лице приема, че размера на
законната лихва за всяко от вземанията от датата на подаване на исковата молба
до плащането на всяка от сумите е общ размер на 11 401.56 лева. Във връзка
със заключението на допълнителната задача към съдебно-счетоводната експертиза,
ответната страна е представила към последното открито съдебно заседание платежно
нареждане, с което е преведена по сметка на ищеца така определената сума за
лихви. Същото обстоятелство е потвърдено от С.О..
С оглед на
изложеното по претенцията с правно основание чл. 232 вр.чл.79
ЗЗД- с оглед извършеното погасяване
чрез плащане в хода на процеса, то
исковете за заплащане на наемната цена за процесните
периоди, както и исковете за заплащане на дължим данък и такса смет се явят
неоснователни, като погасени в хода на процеса и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид
приети за уважени на главните искове евентуалните такива предявени на осн.чл.59 от ЗЗД не следва да бъдат разглеждани.
На осн. чл.
78 от ГПК ответникът дължи на ищецът направените по делото разноски, но ищецът
в хода по същество изрично е заявил, че разноските по представения от него
списък са платени, поради което същите не следва да бъдат присъждани.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание 232 от ЗЗД вр.чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД предявени от С.О.,
Булстат *******, с дрес: гр. София, ул. *******, със
съдебен адрес:***, офис 12 срещу Б.Е. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, р-н Слатина, Аерогара София за заплащане на сумата от 223 975
лева, представляваща общия размер на дължимата месечна наемна цена, съгласно
чл. 3 Договор за наем РД-55-627/30.10.2012 година, като и за сума в общ размер
от 16 458.91 лева, представляващи задължения за годишен данък и такса смет на
наетия имот за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., съгласно чл. 9, т. 12 от Договор за
наем РД-55-627/30.10.2012 г. вр.Допълнително
споразумение 19.04.2013г., и законната лихва върху същите като неоснователни , като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: