№ 455
гр. Пазарджик, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20205220102967 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.109 ЗС.
Ищците Л. Н. М. с ЕГН ********** и Ц С З. с ЕГН ********** и двете
от * и З. СТ. Л. с ЕГН ********** от * твърдят, че притежава в съсобственост
по наследство от С С М, б.ж. на гр.Б, починал на **г., двуетажна жилищна
сграда с площ 80кв.м., гараж с площ 28 кв.м. и две стопански постройки с
площ 55 кв.м. и 28 кв.м., построени въз основа на отстъпено право на строеж
с договор №2520/24.06.1964г. върху държавен поземлен имот с
идентификатор 0352.502.671 по КККР на гр.Б, одобрени със заповед №РД-18-
34/20.05.2011г., за който е отреден парцел ХІІІ – 671, кв.45 по действащия
регулационен план на гр.Б, с адрес на имота: гр.Б, ул. *. Твърдят, че
ответниците Й. П. Г. с ЕГН ** и Р. В. Г. с ЕГН ********** и двамата от гр.Б,
ул. ** са собственици на съседния от изток поземлен имот с идентификатор
0352.502.670 по КККР на гр.Б, с адрес: гр.Б, у* Поддържат, че през 2020г. въз
основа на издадено разрешение за строеж ответниците са започнали
строителство на плътна ограда по границата между имотите, която на места е
с височина 2.70м., измерена от имота с по-ниска кота, и нарушава естествения
приток на светлина и свеж въздух към помещенията на приземния етаж в
1
жилището на ищците. Освен това, ответниците посадили непосредствено до
плътната ограда в техния имот 32 броя декоративни растения от вида „туя“,
чиято височина достига до 4 метра, които също пречат на осветеността в
къщата на ищците, спират притока на въздух и потискат растежа на
посадените растения в двора около къщата на ищците. Ищците твърдят още,
че ответниците са поставили в имота си тръба, която отвежда дъждовните
води в съседния имот, в който са построени сградите им и подкопава
основите на съществуващата стара ажурна ограда.
Ищците поддържат, че с тези свои неоснователни действия ответниците
им пречат да упражняват в пълен обем правото си на собственост и искат от
съда да ги осъди да ги преустановят, като премахнат частта от плътната
ограда с височина над 2.20м., да преместят на нужното разстояние от 1.20м.
поставените до оградата 32 броя растения и да заустят тръбата, така че да не
отвежда дъждовните води в техния имот. Претендират присъждане на
съдебни разноски.
Ответниците намират иска за недопустим поради липса на активна
процесуална легитимация за неговото предявяване от ищците, които не са
собственици на съседния поземления имот, а само на сградите в него.
Оспорват иска при твърдение, че оградата е законно построена, не превишава
допустимата височина, не засенчва жилищни помещения в сградата на
ищците и не спира притока на въздух към тях. Поддържат, че това се дължи
на асмите с височина 2.50м., посадени между къщата на ищците и оградата.
Твърдят, че декоративните растения са разположени шахматно на
допустимото за вида им отстояние от 1 метър и не пречат на осветеността и
проветривостта на съседния имот. Оспорват твърдението на ищците, че
поставената в имота им тръба отвежда дъждовните води в имота на ищците.
Молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Като обсъди
събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
За уважаването на иска ищците следва да установят при условията на
пълно и главно доказване обстоятелствата, въз основа на които се
легитимират като собственици на засегнатия имот, както и неоснователните
действия на ответниците, които смущават, затрудняват или им пречат да
упражняват в пълен обем правото си на собственост, вкл. в какво се изразява
2
смущаващото, затрудняващото или ограничаващото въздействие.
При установяване на горното, ответниците следва да докажат
обстоятелствата, от които произтича правото им да извършват действията,
чието преустановяване се иска.
Исковете са допустими, доколкото ищците твърдят, че са собственици
на жилищна сграда в чужд имот, респ. имат право да ползват земята при
условията на чл.64 ЗС, а действията на ответниците им пречат да упражняват
това свое правото на собственост в пълен обем. Още повече, че в хода на
делото това право е разпростряно и по отношение на дворното място в
резултата на придобивна сделка, сключена с учредителя на суперфицията.
Разгледани по същество исковете са частично основателни.
По искането за събаряне на частта от оградата, превишаваща 2.2м.
съдът намира следното:
Правото на собственост върху жилищен имот предполага помещенията
в него - стаи и кухня да имат пряк достъп до дневна светлина /в този смисъл
са и нормативите за осветеност на чл. 113 и 114 от Наредба № 7 от
22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони/. С оглед на това, когато изграждането на
сгради или огради, съотв. надстрояването на съществуващи такива без
одобрени строителни книжа, или посаждането на високи дървета в
нарушение на чл.52 ЗС води до засенчване на жилищна сграда в съседен
имот, като препречва влизането на светлина през прозорците, то е налице
неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, което препятства
упражняването на правото на собственост върху засенчваната сграда.
В първото съдебно заседание съдът на основание 153 ГПК е обявил за
безспорно обстоятелството, че ищците притежават в съсобственост
двуетажна жилищна сграда с площ 80 кв.м., построени въз основа на
отстъпено право на строеж в поземлен имот с идентификатор 0352.502.671 по
КККР на гр.Б, за който е отреден парцел ХІІІ – 671, кв.45. Същото се
установява и от представения нот. акт №144 от 19.02.2021г., том І, рег.
№1891, нот. дело №134/2021г. по регистъра на Анета Илкова – нотариус с рег.
№423 в НК. След подаването на исковата молба в съда ищците са закупили и
дворното място, в което се намира сградата, видно от представената заповед
№112/11.03.2021г. на кмета на Община Б и договор за покупко-продажба на
3
общински имот по чл.35, ал.3 ЗОС, сключен на 21.04.2021г.
От представения нот. акт №18 от 24.01.2008г., том І, рег. №561, нот.
дело №14/2008г. по регистъра на Веселина Гагова – нотариус с рег. №071 в
НК се установява, че ответниците са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 0352.502.670 по КККР на гр.Б, одобрени със заповед №РД-18-
34/20.05.2011г., с площ 579 кв.м., за който е отреден УПИ ХІІ-670 в кв.45,
както и на построената в него жилищна сграда.
Видно от представеното разрешение за строеж №14 от 01.06.2020г. и
протокол за откриване на строителна линия и ниво от 23.06.2020г. (поправен
със заповед №2 от 31.03.2021г. на кмета на Община Б), на ответниците е
разрешено построяването на плътна ограда с отделни ажурни участъци с
височина до 2.2 м. по югозападната регулационна граница с УПИ ХІІІ-671,
разположена съгласно чл.48, ал.4 ЗУТ изцяло в УПИ ХІІ-670.
От заключенията на приетите две СТЕ се установява, че към момента на
огледа плътната ограда е частично построена, като от нея са изградени 13.8
л.м. откъм лицето на имотите, при дължина на оградата по проект от 37.85
л.м. Не е изпълнена и предвидената по проект бетонова козирка. Височината
на оградата, измерена спрямо прилежащия терен към момента на огледа в
различни точки по нейната дължина е между 237см. и 176 см. откъм имота на
ищците и между 208 см. и 213 см. откъм имота на ответниците. Височината
от двете страни е различна поради денивелацията между двата съседни имота.
Имотът на ответниците като цяло е разположен по-ниско, но при уличната
регулация той става по-висок от имота на ищците. Участъкът, който
превишава проектната височина от 2.2 м. е с дължина 2.3 м. в южния край
/откъм улицата/.
В имота на ответниците са посадени 27 броя туи, които са разположени
шахматно на 0.5 м. до 1 м. от имотната граница. От тях 13 броя са на
разстояние по-малко от 1м. от границата. Същите се простират от края на
плътната ограда до гаража на ответниците в дъното на имота. В този участък
оградата е материализирана посредством метална мрежа върху бетонова
основа. Върховете на растенията са отрязани на височина 110 – 120 см.
В имота на ответниците е изпълнена бетонова алея с дебелина около 10-
15 см. по протежението на имотната граница, която започва от улицата и
свършва до северния край на жилищната сграда на ответниците. Алеята се
4
отводнява посредством шахта с размери 14/200 см. и тръба Ф110, която
отвежда водата във вътрешността на техния двор и не въздейства върху имота
на ищците.
В имота на ищците по протежение на границата с имота на ответниците
и на разстояние около 0.3 м. от нея са засадени лози. Същите се развиват
върху конструкция от метални тръби и тел. Височината на конструкцията
измерена откъм страната на ищците е между 2.4 м. и 2.6 м. Общата дължина
на конструкцията е 30 м.
От показанията на свидетелите В С Г и П С Г. се установява, че
плътната ограда на ответниците засенчва прозорците на стаите на първия
етаж в къщата на ищците /всекидневна, хол и кухня/. През лятото
засенчването се дължи и на асмите, растящи между оградата и жилищната
сграда на ищците.
От показанията на свидетеля Д Х Х. се установява, че при съставянето
на протокола за определяне на строителна линия и ниво на 23.06.2020г.
бетоновата алея в имота на ответниците не е съществувала. Двете вещи лица,
както и св.Х., който е съставил протокола за строителна линия и нивото, са
категорични, че не може да се определи какво е било нивото на терена откъм
страната на ответниците преди изграждането на бетоновата алея, т.е. към
момента на съставянето на протокола и началото на строителството на
оградата.
При тези данни спорът между страните относно височината на оградата
се свежда до това, от кое ниво на терена /кота/ следва да се направи
измерването – това при съставянето на протокола и започването на строежа,
или от нивото на бетоновата алея, която е отлята по-късно.
Съгласно чл.48, ал.5, изр. 2 ЗУТ, при денивелация на терена между
съседни урегулирани поземлени имоти височината на плътната част на
оградата се отчита спрямо котата на по-ниския прилежащ терен. Това
изискване трябва да е спазено към момента на строителството, защото
строежите трябва да отговарят на строителните правила и норми, които са
действали при тяхното изграждане. Настъпилите след приключването на
строежа промени във фактическото положение или в нормативната уредба не
могат да доведат до неговата незаконосъобразност, ако са били спазени
строителните правилата и норми по време на строителството. От това следва
5
извода, че преценката дали един строеж отговаря на строителните правила и
на одобрения проекта следва да се направи към момента на завършване на
строителството, т.е. с изпълнението на всички СМР по проект, което в някои
случаи се констатира по реда на Глава единадесета ЗУТ.
Установи се, че строителството на процесната ограда не е завършено,
тъй като същата не е построена по цялата проектна дължина и не е изпълнена
предвидената в проекта бетонова козирка. Следователно преценката за
съответствие на оградата с проекта и изискването за височина по чл.48, ал.4 и
ал.5 ЗУТ следва да се направи при отразяване на настъпилите по време на
строителството промени в нивата на съседните имоти. Възможно е, както в
настоящия случай, тези нива да бъдат променени чрез различни дейности по
благоустрояване, което налага строежът да бъде съобразен с новите нива, но
до момента на неговото завършване. След този момент промяната в нивото на
терените не може да обоснове незаконосъобразността на строежа.
От горното следва извода, че за разрешаването на спора е без значение
каква е била котата в имота на ответниците при започването на
строителството. При сегашните коти обаче, оградата се явява по-висока от
допустимото в участъка с дължина от 2.3 м. в южния край /откъм улицата/,
където измерена откъм по-ниския в този участък имот /този на ищците/
същата превишава 2.2м. и достига до 2.37м., при това, без да е напълно
завършена, тъй като липсва бетоновата козирка. Следователно при
строителството ответниците са допуснали отклонение от издаденото
разрешение за строеж и от одобрения технически проект и са превишили
нормативно допустимата височина на строежа. Затова надстроената извън
проекта и строителното разрешение част от оградата се явява незаконна.
Освен това, незаконно построената част води до засенчване на стаите на
първия етаж в къщата на ищците, което влошава условията за живот в тях и
по този начин пречи на собствениците да упражняват своето право на
собственост в пърлен обем. Затова височината на оградата следва да се
намали до допустимите от закона и от разрешението за строеж 2.2 м.,
измерени спрямо котата на по-ниския прилежащ терен към момента на
завършването на строително-монтажните работи по одобрения технически
проект.
По искането за преместване на посадените в близост до имотната
6
граница декоративни дървета /туя/ съдът намира следното:
Установи се, че 14 от тези дървета са посадени на разстояние 1 м. от
границата, а 13 от тях се намират на по-малко разстояние от нея.
Според заключението на вещото лице инж. Г., туите са висок дървесен
вид и следва да отстоян на 3 м. от границата, но в тази част съдът не
възприема експертизата. Според заключението на вещото лице инж. Б., тези
дървета могат да се посаждат на 1 м. от границата. Установява се от
заключението и на двете вещи лица, че към момента на огледа дърветата са
подрязани на височина 110 – 120 см., без да са изсъхнали. Следователно за
тях е характерно това, че растежът им може да бъде контролиран от човека
чрез подрязване и оформяне на короната както във височина, така и по
ширина. Ако височина им е близка до височината на плътната ограда, която
предстои да бъде построена по границата между имотите въз основа на
издаденото строително разрешение, те не биха могли да засенчват
помещенията в жилищната сграда на ищците. Освен това, при тази височина
техните клони не биха могли да надвиснат над плътната ограда или да
преминат през нея. Съгласно чл.94, ал.2, т.1 от Наредба №7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, е допустимо декоративни дървета с височина до 2.5 м. да
се посаждат на разстояние 1 м. от границата със съседен имот. Ето защо, за да
се преустанови недопустимото от закона смущаващо и пречещо въздействие
от което се оплакват ищците, достатъчно е ответниците да бъдат осъдени да
преместят посадените от тях 13 броя декоративни дървета на разстояние поне
1 м. от границата с имота на ищците, както и да подрязват всички 27 броя
дървета така, че те да не превишават височина от 2.5 м. Касае се до
осъдителен диспозитив за извършването на заместими действия, което е
допустимо с оглед на разясненията в Тълкувателно решение №4 от 6.11.2017
г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК. Ищците са поискали присъждане на по-
голям резултат /преместването на всички дърветата на разстояние от 1.2 м./,
което позволява на съда да уважи иска за по-малкото, а именно –
преместването на разстояние от 1 м., съчетано с подрязването на дърветата на
височина до 2.5 м., което съответства на допустимото от закона положение.
По отношение на тръбата, която отводнява бетоновата алея съдът
установи въз основа на СТЕ, че отводняването е изпълнено по начин, който не
7
влияе неблагоприятно върху имота на ищците. Ето защо в тези част искът
следва да се отхвърли.
По разноските:
Отговорността за разноски зависи от изхода на делото и се определя
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска. Съгласно
Тълкувателно решение №4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК,
цената на иска по чл.109 ЗС, ако е за осъждане на ответника да извърши
определени оценими заместими действия, е равна на паричната оценка на
разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията.
Видно от заключението на СТЕ, разходите за намаляване височината на
оградата са 542.45лв., а разходите за преместване на туите са 526 лв.
Разходите за заустването на тръбата не са изчислени, но по преценка на съда
техният размер не би превишил посочените суми. Следователно дължимата
държавната такса по чл.1 Тарифа ГПК за разглеждане на всеки от трите иска
/за събаряне на високата част от оградата, за преместване на дърветата и за
заустването на тръбата/ е в минималния размер от 50лв., т.е. общо 150лв.
Ищците са внесли държавна такса в размер на 80лв. Разликата от 70лв. следва
да се присъди в тежест на ищците на основание чл.77 ГПК, които да я
заплатят в полза на съда.
С оглед изхода на делото, ответниците следва да заплатят на ищците
такава част от направените от тях съдебни разноски, която е съразмерна с
уважената част от исковете. Видно от представените доказателства за
разноски и от списъка по чл.80 ГПК, ищците Л. Н. М. и З. СТ. Л. са заплатили
150 лв. – държавна такса /в т.ч. присъдената по чл.77 ГПК/, 1200лв. -
възнаграждение за един адвокат и 710лв. - възнаграждение на ВЛ. От общата
сума в размер на 2060лв. следва да се присъдят 2/3 или 1373.34лв. Ищцата Ц
С З. не е представила доказателства за заплатени от нея разноски и такива не
и се дължат.
Ответниците също имат право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска. Техните разноски са в размер на 650 лв. От тях следва да се
присъди 1/3 част, т.е. 216.67лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
8
По искове на Л. Н. М. с ЕГН **********, Ц С З. с ЕГН ********** и
двете от гр.Б, общ. Пазарджик, ул. * и З. СТ. Л. с ЕГН ********** от *,
ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС ответниците Й. П. Г. с ЕГН ** и Р. В. Г. с
ЕГН ********** и двамата от гр.Б, ул. **, да намалят височината на
построената от тях част от плътна ограда по югозападната регулационна
граница между техния УПИ ХІІ-670 и имота на ищците, представляващ УПИ
ХІІІ-671 в кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б, до допустимите от
закона и от разрешението за строеж 2.2 м., измерени спрямо котата на по-
ниския прилежащ терен към момента на завършването на строително-
монтажните работи по одобрения технически проект, както и да преместят
посадените в техния имот 13 броя декоративни дървета от вида туя на
разстояние поне 1 м. от границата с имота на ищците, както и да подрязват
всичките 27 броя дървета по тази граница така, че те да не превишават
височина от 2.5 м., като ОТХВЪРЛЯ иска за преместването на дърветата на
разстояние 1.2 м. от границата и иска за заустването на отводнителната тръба
под бетонната алея в имота на ищците така, че да не отвежда дъждовните
води в имота на ответниците.
ОСЪЖДА ответниците Й. П. Г. с ЕГН ** и Р. В. Г. с ЕГН ********** да
заплатят на ищците Л. Н. М. с ЕГН ********** и З. СТ. Л. с ЕГН **********
съдебни разноски в размер на 1373.34лв.
ОСЪЖДА ищците Л. Н. М. с ЕГН **********, Ц С З. с ЕГН **********
и З. СТ. Л. с ЕГН ********** да заплатят на ответниците Й. П. Г. с ЕГН ** и
Р. В. Г. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 216.67лв.
ОСЪЖДА ищците Л. Н. М. с ЕГН **********, Ц С З. с ЕГН **********
и З. СТ. Л. с ЕГН ********** да заплатят по сметка на Районен съд –
Пазарджик на основание чл.77 ГПК допълнителна държавна такса в размер на
70лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9