Определение по дело №584/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 24
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Илина Гачева
Дело: 20214100600584
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24
гр. Велико Търново, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Евгений Пачиков

Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно наказателно
дело № 20214100600584 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243 ал.7 и ал.8 НПК.
Настоящата съдебна инстанция е сезирана с въззивен частен протест,
подаден от РП - Велико Търново, както и с въззивна частна жалба, подадена
от обвиняемия КР. АНГ. М. с ЕГН **********, чрез упълномощения му
защитник адв. В.В. - АК - Р.
Предмет на подадените въззивен частен протест и въззивна частна жалба, е
Определение № 661/22.11.2021г. по ч.н.д. № 1466/2021г. по описа на РС -
Велико Търново, XV състав, с което съдът е отменил Постановление от
13.10.2021г. на прокурор при РП - В Т, с което постановление на основание
чл. 243, ал.1, т.2 НПК, е прекратено образуваното за престъпление по чл. 210,
ал.1, т.3, пр.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 НК, и водено срещу КР. АНГ. М. с ЕГН
**********, наказателно производство /ДП № ЗМ- 42/2016 г. по описа на
ОДМВР - гр. ВТ/.
С подадения пред настоящата съдебна инстанция, въззивен частен протест
се отправя искане за отмяна като неправилно и незаконосъобразно
Определение № 661/22.11.2021г. по ч.н.д. № 1466/2021г. по описа на РС - В Т,
XV състав, поради наличието на вътрешни противоречия в постановения
съдебен акт. Представителят на държавното обвинение твърди, че от една
страна съдът е приел, че описаните в постановлението фактически
обстоятелства се подкрепят от събрания доказателствен материал, а от друга е
извел по същество правния извод за необосноваността на същия. По същество
в така подадения въззивен частен протест се възпроизвеждат аргументи,
свързани със съставомерността от обективна и субективна страна на
деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност подсъдимия, а
именно престъпление по чл. 210, ал.1, т.3, пр.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 НК.
1
Изложени са и допълнителни съображения в идентичен смисъл на посочените
в предходното изречение, свръзани с дадените от първоинстанционния съд,
указания относно необходимостта от осъществяването на допълнителни
действия по разследването, с които да се установят факти и обстоятелства,
свързани с осъществената от обвиняемия дейност, като се извърши наново
преценка за съставомерността на деянието по чл. 210, ал.1, т.3, пр.2 и т.5 вр.
чл.209, ал.1 НК, както и с оглед резултата от провеждането на
допълнителните действия по разследването, евентуално да се изследват
признаците на престъплението по чл.209, ал.2 НК.
С подадената въззивна частна жалба се отправя искане за отмяна като
неправилно и незаконосъобразно Определение № 661/22.11.2021г. по ч.н.д. №
1466/2021г. по описа на РС - В Т, XV състав. Излагат се подробни правни
съображения, касаещи отново съставомерността на деянието от обективна и
субективна страна на деянието, за което е повдигнато обвинение, които
съображения са придружени от подробен доказателствен анализ, в т.ч. и
засягащи гражданскоправни аспекти на отношенията между обвиняемия,
пострадалото юридическо лице и трети за настоящото производство, правни
субекти.
По така изложените твърдения, настоящият съдебен състав намира за
установено следното:
Подадените частен протест и частна жалба са срещу акт /определение/,
попадащ в приложното поле на чл. 341 и сл. НПК, тъй като на основание
чл.243, ал.7 вр. чл. 341, ал.2 НПК, законодателят изрично е предвидил, че
постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното
производство на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК, подлежи на
обжалване/протестиране. Същите са подадени в законоустановения срок за
обжалване/протестиране по чл.243, ал.7 вр. чл. 342, ал.1 НПК, от съответния
родово и местнокомпетентен държавен орган по отношение на частния
протест и от пълномощник на лице, на когото е изрично признато правото на
въззивна жалба, респ. правото на въззивна частна жалба /чл.318, ал.6 вр.
чл.345, ал.3 НПК/ по отношение на частната жалба, поради което и двата
сезиращи настоящата съдебна инстанция - актове, се явяват процесуално
допустими. Не са налице и други абсолютни и/ или относителни отрицателни
процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на подадените частен
протест/частна жалба. Последните отговарят и на изискванията за редовност
по съдържание и приложения, установени с нормата на чл.320 НПК.
На основание чл. 345, ал.1 НПК, настоящият съдебен състав счита, че не е
налице необходимост процесната жалба да бъде разгледана в открито съдебно
заседание, с призоваване на страните, поради което с настоящото определение
ще следва да се произнесе в закрито заседание, по същество.
На първо място, така приетата за установена в акта на първоинстанционния
съд, фактическа обстановка кореспондира със събраните до настоящия
момент доказателства. В постановения съдебен акт, предмет на настоящото
производство, първоинстанционният съд в пълнота е посочил всички правно
значими факти, поради което настоящата съдебна инстанция не намира за
2
необходимо да възпроизвежда отново същите фактически положения. На
следващо място, не следва да бъдат споделени като основателни
съображенията, изложени от представителя на държавното обвинение, а
именно, че първоинстанционният съдебен акт страда от вътрешни
противоречия. Действително съдът е приел, че установената в
постановлението за прекратяване, фактическа обстановка, съответства на
наличната към момента доказателствена съвкупност, като при това от правна
страна е извел по същество правилното съображение, последователно и
трайно утвърдено в съдебната практика, че единствено в правомощията на
прокурора, в качеството му на ръководно - решаващ орган в този етап от
развитието на наказателното производство, е да прецени дали са налице
достатъчно доказателства за виновността на конкретно лице в извършването
на конкретно престъпление и на това основание да повдигне и поддържа
обвинение спрямо същото, но за да изведе правилни и законосъобразни
фактически и правни изводи, на които да основе своята преценка, е
необходимо изясняването в пълнота на всички относими към конкретното
лице и конкретното деяние, факти и обстоятелства. В тази насока са и
дадените от първоинстанционния съд, указания по приложението на
процесуалния и материалния закон, т.к. първоинстанционният съд е приел, че
за изясняването на всички относими факти и обстоятелства, досежно вината
на конкретното лице в извършването на конкретното деяние, за което му е
било повдигнато обвинение, е необходимо провеждането на допълнителни
действия по разследването. За настоящата инстанция се формира единствено
възможното убеждение за правилност на изводите на първоинстанционния
съд, като следва да бъдат положени допълнителни процесуални усилия за
доизясняване на осъществената от обвиняемото лице, деятелност, както в
проекцията на евентуалното наличие на съставомерност по чл. 210, ал.1, т.3,
пр.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 НК, така и по чл. 210, ал.1, т.3, пр.2 и т.5 вр. чл.209,
ал.2 НК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че основните правни
аргументи, на които се е позовал представителят на държавното обвинение в
постановлението за прекратяване на наказателното производство, са свързани
изцяло със съставомерността от обективна и субективна страна на деянието,
за което е повдигнато обвинение, а именно за престъпление по чл. 210, ал.1,
т.3, пр.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 НК, като е изложил подробни съображения за
липса на ключови признаци от обективна страна - причинно следствена
връзка между изпълнителното деяние и настъпилия противоправен резултат,
както и досежно липса на съставомерен признак от субективна страна, а
именно наличието на пряк умисъл като форма на вината у дееца. Тези
конкретни правни изводи, правилно и законосъобразно би следвало да се
подведат под основанието по чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, а не по
чл.243, ал.1, т.2 НПК /по арг. за по-силното основание “per argumentum a
fotriori” от чл.9, ал.2 НК/, което обстоятелство обуславя отмяната на
постановеното прекратително постановление на формално основание.
Предвид горното и на основание чл. 345 НПК, съдът

3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение №
661/22.11.2021г. по ч.н.д. № 1466/2021г. по описа на РС - В Т, XV състав, с
което съдът е отменил Постановление от 13.10.2021г. на прокурор при РП -
Велико Търново, с което постановление на основание чл. 243, ал.1, т.2 НПК, е
прекратено образуваното за престъпление по чл. 210, ал.1, т.3, пр.2 и т.5 вр.
чл.209, ал.1 НК, и водено срещу КР. АНГ. М. с ЕГН **********, наказателно
производство /ДП № ЗМ- 42/2016 г. по описа на ОДМВР - гр. Велико
Търново/.
Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4