РЕШЕНИЕ
№ 1492
гр. Бургас, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120108151 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД
против И. Н. М., за осъждане на ответника да заплати следните суми: 8533.43
лв. – неплатена главница по сключен между страните договор за издаване на
кредитна карта № ****** год., 1327.59 лв. – договорна лихва за периода от
01.07.2019 год. до 09.03.2021 год., 622.35 лв. - мораторна лихва за периода от
01.07.2019 год. до 12.03.2020 год., 184.74 лв. - такси за периода от 10.06.2019
год. до 11.09.2019 год., 335.88 лв. - застрахователни премии за периода от
28.05.2019 год. до 27.09.2019 год., 132 лв. - разходи за уведомяване, както и
законната лихва върху главницата, начиная от 29.09.2021 год. до
окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****/2021 год. на
БРС е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист.
Исковете са предявени по реда на чл.415, ал.1, т.3 вр. с
чл.422 от ГПК, а правното им основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1
и ал.2 от ТЗ, чл.82 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по
чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява. Процесуалният представител на същото поддържа предявените
искове с нарочна молба, моли за уважаването им и за присъждане на
деловодните разноски. Ангажира доказателства.
Особеният представител на ответника оспорва исковете по
съображения, изложени в писмения отговор.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установени следните факти, относими към
правилното решаване на спора:
На 09.08.2018 год. между Юробанк България” АД и М. е
сключен договор за издаване на кредитна карта Visa Classic с № ********, по
силата на който посоченото дружество, в качеството на кредитодател, е
1
отпуснало на ответника - кредитополучател кредит, усвоим по кредитна карта
с лимит от 5500 лв., срещу задължението на последния да го погасява, ведно с
договорената лихва от 18.9 % годишно и такси за извършени плащания, на
месечни погасителни вноски от минимум 15 лв. до датата, определена в
съответното месечно извлечение.
Според чл.9.1, чл.9.2, чл.9.6, чл.10.3, чл.10.7 от договора,
трансакции, месечни вноски, лихви, такси и други разходи, стават част от
дълга и се олихвяват.
Тяхното събиране е уговорено с чл.20.1, чрез директен
дебит от страна на банката, в т.ч. чрез задължаване на сметката по кредитната
карта на ответника.
На същата дата е съставен и приемо-предавателен протокол,
подписан от страните, с който картата е предадена на ответника.
Съгласно извлечение за трансакциите, извършени с
кредитната карта, представено от ищцовата страна, начиная от отпускане на
кредитния лимит, ответникът М. е извършил плащания и тегления в брой, в
общ размер на 12760.27 лв., вкл. такси за теглене, а е погасил 5351.05 лв.
По делото е налична нотариална покана от кредитодателя до
кредитополучателя, за погасяване на задълженията по договора. Нотариусът е
приел, че поканата е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 25.11.2020 год.
Изслушано е заключението на експерта по назначената
счетоводна експертиза, който в съдебно заседание е уточнил, че кредитният
лимит е увеличен на 8600 лв. и е ползван изцяло, а върху неразрешения
овърдрафт е начислявано обезщетение, различно от лихвата. Остойностени са
вземанията по договора за кредит, като са взети предвид директното
дебитиране на лихви, застраховки, обезщетения и такси. Според експерта,
банката е капитализирала договорната лихва, прибавяйки я към дължимата
главница (лихвите и обезщетенията стават част от главния дълг).
По ч.гр.д. № ******/ 2021 год. на БРС, образувано по
заявление на ищцовото дружество, е постановено разпореждане, с което
искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист е отхвърлено, поради ненадележно обявена предсрочната
изискуемост на длъжника-настоящ ответник.
При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският
районен съд намира исковете за частично основателни.
Очевидно „Юробанк България” АД е обявило предсрочната
изкуемост на кредита едва с депозиране на исковата молба и връчването й на
особения представител на ответника. А това е било необходимо, за да се
обоснове дължимостта на целия ползван кредитен лимит, наместо дължимите
към този момент минимални погасителни вноски. Следователно, ответникът
дължи на кредитодателя сумата от 7409.22 лв. (разлика между разплащания и
такси за теглене в брой на стойност 12760.27 лв. и погашения в размер на
5351.05 лв.), която е ползвал реално от кредитния лимит и до който размер
искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ - за главницата,
следва да се уважи.
Останалата част от задължението по кредитния лимит до
размера от 8533.43 лв. е формирано от удържани (директно дебитирани) от
кредитодателя такси, начислени възнаградителни лихви, обезщетения и
застраховки, в т.ч. лихви върху последните, съдебни такси и адвокатски
възнаграждения. Но при така извършвания директен дебит от страна на
банката, дългът недопустимо се е мултиплицирал - начислените договорни
лихви, такси, обезщетения за забава и пр., се удържат от кредитния лимит,
върху чийто увеличен по този начин размер (с вече начислена за изтеклия
период договорна лихва), се начислява договорна лихва за следващия период.
Това е скрита форма на преструктуриране на кредита, почиващо на нищожна
клауза, водещо в крайна сметка до анатоцизъм - чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с ал.4
2
и чл.10, ал.3 от ЗЗД (така Р-66-2019-II т.о).
Неоснователен е и следва да се отхвърли и искът за
договорна лихва, защото макар клаузата, с която е уговорена дължимостта й
да е валидна, претендираната тук сума е в резултат на нищожната клауза,
позволяваща капитализирането / олихвяването на лихвата.
Изцяло неоснователна е претенцията за дължими такси и
застрахователни премии, т.к. липсват доказателства за формирането им в
претендираните размери.
По същите съображения е неоснователна и исковата
претенция по чл.82 от ЗЗД - за разходи за уведомяване.
Частично основателен е искът за мораторна лихва по чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Той е доказан в своето основание, но с оглед частичната
основателност на иска за главница, няма достатъчно данни за неговия
основателен размер, поради което съдът, на основание чл.162 от ГПК, го
определя на 526.87 лв.
Дължима, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, е законната лихва
върху основателната част на главницата, начиная от депозиране на исковата
молба на 23.11.2021 год. до окончателното й изплащане. Този извод се налага
от логическото и граматическо тълкуване на разпоредбите на чл.415, ал.3 и
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с обстоятелството, че заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е било отхвърлено.
Казаното налага да се постанови решение в горния смисъл,
като на ищцовата страна, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и според основателната
част на исковете, се присъдят разноски за настоящото производство,
възлизащи на 745.03 лв., в т.ч. държавна такса и възнаграждение за вещо лице
и особен представител, с изключение на адвокатския хонорар, поради липсата
на договор, респ. други доказателства, установяващи уговарянето на такъв в
претендирания размер, съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв. и ТР 6/2013 год., ВКС.
Разноски по ч.гр.д. № *****/2021 год. на ищцовата страна не
се следват, поради неоснователността на заявлението, като заплатената там
държавна такса е взета предвид при присъждане на разноските в горния
размер.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. Н. М. от гр.Б*, ул. „*******, ЕГН – **********, на
основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, да заплати на „Юробанк България”АД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: гр.С*, район ****, представлявана от П* Д* и М* В*, следните
суми: 7409.22 лв. – неплатена главница по сключен между страните договор
за издаване на кредитна карта № ***/ *** год., 526.87 лв. - мораторна лихва
за периода от 01.07.2019 год. до 12.03.2020 год., както и законната лихва
върху главницата, начиная от 23.11.2021 год. до окончателното плащане, за
които вземания по ч.гр.д. № ****/ 2021 год. на БРС е отказано издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница - за горницата над уважения, до пълния
предявен размер от 8533.43 лв.; иска за мораторна лихва - за горницата над
уважения, до пълния предявен размер от 622.35 лв.; иска за законна лихва
върху неоснователния размер на главницата, а също и за периода от
29.09.2021 год. до 22.11.2021 год., както и изцяло исковете за договорна лихва
от 1327.59 лв., за такси от 184.74 лв., за застрахователни премии от 335.88 лв.
и разходи за уведомяване от 132 лв.
ОСЪЖДА И. Н. М. да заплати на „Юробанк България”АД
3
деловодни разноски в размер на 745.03 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
4