№ 8354
гр. София, 29.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет
и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно
гражданско дело № 20221100508111 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 577, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 32а от Правилника за
вписванията (ПВ).
Образувано е по жалба с вх. № 18-00-81/26.07.2022 г. по описа на Службата по
вписванията – гр.София, подадена от адв. В. И. П. от САК, в качеството на
пълномощник на И. Н. Н., Й. Л. Ц., В. И. Б., Е. К. М., З. К. С., А. С. С. и Р. Г. К. срещу
определение № 1125/20.07.2022 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд,
с което е отказано вписването на протокол за съдебна спогодба за делба от 01.06.2022г.
по гр. дело № 27227/2015г. на СРС, ГО, 113 състав.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е порочно, тъй като е
неправилно, процесуално незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят
поддържа, че исканите данъчни оценки не могат да бъдат издадени. Излага, че за да
бъдат открити три отделни партиди за поделения имот, с идентификатор
40436.5396.818, се изисква вписване на постигнатата съдебна спогодба, тъй като
невписана такава, не може да се противопостави на данъчните органи. На следващо
място поддържа, че съделителите не си дължат парични суми за уравнение в дяловете,
а дяловете в постигната спогодба потвърждават дяловете по съдебното решение от
първата фаза на съдебната делба по гр. дело № 27227/2015г. на СРС. Твърди, че
предвид липсата на прехвърляне на собственост с постигнатата спогодба, не се изисква
данъчна декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК. Последно поддържа, че непредставянето
на скица № 1 към допълнителната съдебно-техническа експертиза по гр.дело №
27227/2015г. на СРС, ГО, 113-ти състав, не е съществен пропуск, тъй като същата,
макар и база за определяне на дяловете, е потвърдена от СГКК, чрез издадената скица-
проект и удостоверение за приемане на скицата-проект - последната е издадена от
лицензиран геодезист, с правоспособност по чл.16 от ЗКИР, без която не би била
вписана постигната спогодба.
Въз основа на изложеното жалбоподателят иска отмяна на определението за
отказ за вписване и вместо него, да бъде постановено определение, с което да бъде
задължен органа по вписванията да впише постигната спогодба от 01.06.2022г. по
1
гр.дело № 27227/2015г. на СРС, ГО, 113-ти състав, в цялост или по отношение на
имотите по Дял Първи и Дял Втори от постигната спогодба.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, което е упълномощен представител
на страни в нотариалното производство (заявители за вписване на документ), в рамките
на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по
вписванията по чл.577, ал.1 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка
на СГС. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е редовна и допустима,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Производството по описа на Служба по вписванията – гр.София е с входящ №
53985/20.07.2022 г., като е образувано по подадено от адв. В. И. П., в качеството на
пълномощник на съделителите И. Н. Н., Й. Л. Ц., В. И. Б., Е. К. М., З. К. С., А. С. С. и
Р. Г. К., заявление за вписване на съдебна спогодба за делба от 01.06.2022 г. по гр.дело
№ 27227/2015г. на СРС, ГО, 113-ти състав. Към заявлението са приложени 9 бр.
заверени от съда преписи на съдебната спогодба за делба, съпроводително писмо от
СРС, фотокопия на проект за изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор
40436.5396.818, страда с идентификатор 40436.5396.818.1 и на удостоверение за
приемане на проект за изменение на КККР, на първа страница от вписаната искова
молба по гр.дело № 27227/2015г. на СРС, ГО, 113-ти състав, заверени преписи на
пълномощни и документ за платена държавна такса в размер на 138.76 лева.
С обжалваното определение № 1125/20.07.2022 г. съдията по вписванията при
Софийския районен съд е постановил отказ, като е приел, че със заявлението е
поискано вписване на протокол-спогодба за делба от 01.06.2022 г. по гр. д. №
27227/2015 г. на СРС, ГО, 113-ти състав, но актът не е представен като официално
заверено извлечение от същия, съгласно чл. 8. ал. 3 от ПВ, което да съдържа само
дяловете по отношение на които да бъде извършено вписването, предвид
представителната власт на пълномощника само по отношение на собствениците на дял
Първи и дял Втори и актът не е представен в неговата цялост заедно със скица 1 към
допълнителната съдебно техническа експертиза на в.л. по гр. д. № 27227/2015 г. на
СРС, ГО, 113-ти състав, както и не е спазено изискването за представяне на декларации
по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от което да е видно, че прехвърлителят/съделителите нямат
задължения за имота.
При тази фактическа установеност, настоящият съдебен състав на Софийски
градски съд, при проверка законосъобразността на обжалваното действие във връзка с
оплакванията и исканията на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните
правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Вписването е едностранно охранително производство, чиято цел е
оповестяването на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други
актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно
права върху вещи. Законодателят регламентира вписването като вид нотариално
удостоверяване. Съгласно разпоредбата на чл.569, т.5 от ГПК нотариални са
производствата, по реда на които се извършват вписвания, отбелязвания и тяхното
заличаване в случаите, предвидени в закон. В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на
ЗС „Вписвания“, изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване
се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи. Съответно кои искови
молби трябва да бъдат вписани или отбелязани са изброени в чл. 11 и чл. 12 от ПВ,
2
които норми са императивни и се отнасят до вписванията на искови молби и решенията
по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове.
В случая не е поискано отбелязване на спогодбата по съдебната делба по
вписаната искова молба по чл. 14 от ПВ, а видно от подаденото заявление (стр. 19 от
делото), е поискано вписване, което е допустимо съгласно чл. 4, б. ж), вр. с б. г) от ПВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, б. ж), вр. с б. г) от ПВ, подлежат на вписване
спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване – спогодба за
съдебна делба на недвижими имоти.
Охранителното производство по вписване е формално и едностранно, като
основанията за отказ да бъде извършено вписване са изрично изброени в разпоредбата
на чл. 32а от ПВ. Отказ за вписване е допустим, когато представеният акт изначално не
отговаря на изискванията на закона и когато същият не подлежи на вписване.
С т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело №
7/2012 г., ОСГТК са дадени задължителните разяснения относно проверката, която
съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ. Тази проверка е
ограничена относно това дали: 1) представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона, т.е. дали актът подлежи на вписване; 2) съставен ли е
съобразно изискванията за форма и 3) има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се
проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично
предвидено в закона – вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен
смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство, в чиито
рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Поради изложеното съдията
по вписванията няма правомощия да проверява материалната законосъобразност на
представения за вписване акт.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение на съдията по
вписванията е издадено от компетентно лице в кръга на службата му, с изискуемото от
закона съдържание и същото е валидно. Разгледано по същество е правилно.
Настоящият състав приема, че когато се иска вписване само по отношение на
два реални дяла от спогодбата за съдебна делба, то е необходимо да се представи
препис – извлечение от протокола, съдържащ само тези два дяла, по отношение на
които се иска да бъде извършено вписването. Този извод следва от разпоредбата на чл.
8, ал. 3 от ПВ, която норма допуска вписване и на официално заверени извлечения,
които трябва да съдържат съществените условия на акта, който се вписва. След като е
представена в цялост спогодбата за съдебна делба, а заявителят не е поискал вписване
само за част от имотите, съдията по вписванията не разполага с правомощието да
впише само част от акта за част от имотите (напр. само за Дял Първи и Дял Втори), а да
не впише останалата част от акта за другата част от разделения имот, за който адв. П.
няма представителна власт. Това би било недопустимо. За вписване на част от акта,
следва да бъде представен препис – извлечение от протокола, касаещ извадка от
пълния му текст, по отношение само на имотите, чието вписване се претендира,
какъвто не е представен в случая. Т.е. обжалваният отказ е законосъобразен, тъй като
заявителят в разглежданото формално и едностранно производство не е представил
акт с предвиденото в ПВ съдържание.
От заявителя е поискано вписване на съдебната спогодба за делба, която има
вещно прехвърлително действие досежно имота, предмет на делбата, съгласно
задължителното указание дадено в т. 8, б. б) от Постановление № 7/28.11.1973 г. на
Пленума на ВС. Разпореждането на съделителите с правата, които притежават в общия
имот при трансформацията му от съсобственост в реален дял, се обхваща от понятието
„прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти” по смисъла на чл. 264, ал. 1 от
3
ДОПК и всеки от съделителите е длъжен при вписването на договора (спогодбата) да
представи декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, което не е сторено в случая. По
същите съображения съгласно чл. 264, ал. 1, изр. последно от ДОПК в случая е
необходимо да се представят и данъчни оценки на недвижимите имоти, за да се
удостовери наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имотите,
които са собственост на заявителите (в този смисъл е и Определение № 48/22.01.2015 г.
по ч.гр.д. № 6675/2014 г. по описа на ВКС, Г.К., ІІІ Г.О.), относно договора за
доброволна делба, което е приложимо и в случая предвид характера на съдебната
спогодба.
По изложените съображения съдебният състав счита, че постановеният от
съдията по вписванията отказ е правилен и законосъобразен, а подадената от жалба
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен брачен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 18-00-81/26.07.2022 г. по
описа на Службата по вписванията – гр.София, подадена от адв. В. И. П. от
САК, в качеството на пълномощник на И. Н. Н., Й. Л. Ц., В. И. Б., Е. К. М., З.
К. С., А. С. С. и Р. Г. К. срещу определение № 1125/20.07.2022 г. на съдия по
вписванията при Софийския районен съд, с което е постановен отказ за
вписване на представен със заявление с вх. № 53985/20.07.2022 г. по описа на
Служба по вписванията – гр. София протокол за съдебна спогодба за делба от
01.06.2022г. по гр. дело № 27227/2015г. на Софийския районен съд, ГО, 113
състав.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2
от ГПК в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4