Р Е Ш
Е Н И Е
Номер ………..........… Година 2012, 15.05 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд………………….......…граждански състав …...........………………
На двадесет и
пети октомври..................……….... Година две хиляди и единадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ..………………………….
Съдебни
заседатели: ..………………………….
Секретар
……………………….Жана Кметска......................…………………………………
Прокурор
………………………………..................................………………………….………
като разгледа
докладваното от ……...……….........Р. Калиманова..………..……….……
гражданско дело
номер …..……1536….………… по описа за ……2010..….. година.
Производството
по настоящото дело е с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД,
чл.82 във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД.
Образувано е
по повод исковите претенции на
С.
Б.Д., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град София, район „Средец”, пл. „Славейков”№7,
вх.Б, ет.2, ап.19 против Л.Д.П., Р.Г.П. и В.Л.П.,*** за осъждане на ответниците
да заплатят на ищеца солидарно сумата от 58927.50 евро, с която същите са се
обогатили неоснователно поради отпадането на основанието за нейното получаване,
ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на депозиране
на исковата молба до нейното окончателно изплащане, сумата от 2946.36 евро,
представляваща неустойка за неизпълнение на поето задължение по сключен между
ищеца и първите двама ответника предварителен договор, сумата от 21778.28 евро,
представляваща обезщетение за вреди, формирано като разлика между договорната
неустойка и пропуснатата полза във връзка с неизпълнението на задълженията на
продавачите /първите двама ответника/ по сключения договор, като последната е
получена при изчисляване на цената на квадратен метър, която ищецът е заплатил
за процесния имот, а именно 798.48 евро и цената, за която ищецът би могъл да
продаде процесния имот през 2005 година, 2006 година, 2007 година и 2008 година
преди настъпването на финансовата криза, а именно 1100 евро /82 кв.м. по 301.52
евро/ и след като от тази обща сума се приспадне уговорената договорна
неустойка в размер на 2946.36 евро, а също и направените съдебно-деловодни
разноски. При условията на евентуалност и в случай, че в настоящото
производство бъде установено, че третият ответник е задържал неоснователно
получените от него по предварителния договор суми срещу него са предявени и се
поддържат искове за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 58927.50 евро,
с която същия са е обогатил неоснователно поради получаването и без основание,
ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на
депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане, сумата от
2946.36 евро, представляваща претърпяна загуба вследствие задържането на
платените на същия от страна на ищеца суми и невъзможността последният да
претендира договорна неустойка по сключения между него и първите двама
ответника предварителен договор, сумата от 21778.28 евро, представляваща
пропусната полза вследствие на задържането на платените суми и невъзможността
ищецът да претендира разликата между договорната неустойка и пропуснатата полза
във връзка с неизпълнението на задълженията на продавачите по сключения
предварителен договор, формирана като разлика между цената на квадратен метър,
която ищецът е заплатил за процесния имот, а именно 798.48 евро и цената, за
която ищецът би могъл да продаде процесния имот през 2005 година, 2006 година,
2007 година и 2008 година преди настъпването на финансовата криза, а именно 1100
евро /82 кв.м. по 301.52 евро/ и след като от тази обща сума се приспадне
уговорената договорна неустойка в размер на 2946.36 евро. В подкрепа на
отправените искания представя и ангажира доказателства.
Ответниците Л.Д.П.
и Р.Г.П. чрез процесуалния си пълномощник са въвели в процеса на първо място
довод за недопустимост на така предявените против тях искови претенции. При
условията на евентуалност същите са оспорени от тях по основание и размер, като
е отправено искане като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени. Също сочат
доказателства в подкрепа на направените оспорвания и наведените възражения.
Ответникът В.Л.П.
чрез процесуалния си пълномощник също изтъква доводи за недопустимост на исковете,
а при условията на евентуалност ги е оспорил по основание и размер, като моли същите
като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени. Също представя
доказателства.
Бургаският
окръжен съд съобрази отправените доводи и искания, представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
В
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство,
ищцовата страна твърди, че между нея от една страна и Л.Д.П. и Р.Г.П. чрез
пълномощника им В. Л.П. от друга страна
е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по
силата на който последните са поели задължение да построят и му продадат
следния недвижим имот, а именно: апартамент №13, с площ от 82 кв.м., разположен
на подпокривен етаж, в предвидената за изграждане триетажна, с терасовиден и
подпокривен етаж, жилищна сграда върху урегулиран поземлен имот УПИ VІ-652 в
кв.57 по плана на селищно образувание „Инцараки” в землището на село Свети
Влас, община Несебър, област Бургаска. Сочи се от него, че в текста на този
договор на български език и текста на същия на английски език има съществени
разминавания.
Съгласно
чл.5.I от българския текст на договора, ищецът е изплатил до този момент сума в
размер на 58 927.50 евро, включваща платен депозит в размер на 1000 евро и
първа вноска в размер на 57927.50 евро, представляваща 90% от продажната цена
на гореописания недвижим имот. Съгласно чл.5.II от българския текст на
договора, останалите 10 % от продажната цена на гореописания недвижим имот е
следвало да бъдат платени от него след предаване на обекта с удостоверение за
ползване. Съобразно постигнатите в чл.3. от българския текст на договора
уговорки, продавачите са се задължили да прехвърлят с окончателен договор
недвижимия имот в седмичен срок от изготвянето на одобрените работни проекти,
което не може да бъде по-късно от 01.11.2005 година.
В
чл.6 от българския текст на договора е залегнало, че при неизпълнение на
задължението за прехвърляне с окончателен договор в срока по т.3, т.е не
по-късно от 01.11.2005 година за повече от два месеца, продавачите дължат на
купувача неустойка в размер на 5%, както и връщане на платената първа вноска; в
този случай, освен това, договорът се счита прекратен.
Визирания
в чл.3 от българския текст на договора срок, а именно 01.11.2005 година, е
изтекъл, като към настоящия момент недвижимият имот не е прехвърлен на ищеца от
продавачите, нито му е изпратено уведомление относно дата и час за нотариално
прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот.
Ищецът
е направил краткосрочна инвестиция, като е сключил договора за покупка на
процесния имот. Имота, предмет на договора, не е бил закупен с цел лично
ползване, а единствено с цел препродажба в кратки срокове и печалба от
разликата в цената. Ищецът е разчитал на бърза възвръщаемост на инвестицията
си. През 2005 година, 2006 година, 2007 година и 2008 година цените на
недвижимите имоти са отбелязали голям ръст, като цената на квадратен метър за
имоти, подобни на процесния имот, в напълно завършен вид, е достигнала около
1100 евро. Поради неизпълнението на задълженията на продавачите по договора
ищецът е претърпял сериозни вреди и в частност пропуснати ползи, изразяващи се
в невъзможност да продаде имота в най-изгоден за това момент и съответно да
получи печалба от инвестицията си. Тъй като уговорената неустойка по сключения
договор е изключително ниска и не би могла да покрие нанесените вреди, ищецът претендира
от ответниците заплащането както на договорната неустойка, така и на
пропуснатата полза. Последната е изчислена на базата на разликата между цената
на квадратен метър, която ищецът е заплатил за процесния имот, а именно 798.48
евро и цената, за която би могъл да продаде процесния имот в напълно завършен
вид през 2005 година, 2006 година, 2007 година и 2008 година, преди
настъпването на финансовата криза, а именно 1100 евро. Пълният размер на
пропуснатата полза е 24724.64 евро, изчислен както следва: 82 кв.м. /площта на
процесния имот/ по 301.52 евро /разликата в цената за квадратен метър за
посочените години/. След приспадане от стойността на последната на уговорената
договорна неустойка в размер на 2946.36 евро, размера на вредата, изразяваща се
в пропусна полза се равнява на сумата от 21778.28 евро.
В
резултат на извършена справка в имотния регистър по партидата на Л.Д.П. и Р.Г.П.
ищецът е установил, че същите са се разпоредили на 13.07.2007 година с
нотариален акт с № от входящ регистър 65, № от дв. вх. регистър 6245, акт том
25, акт номер 154 от 2007 година с процесния имот, като са прехвърлили правото
на собственост по отношение на него на друго лице. Така извършеното
разпоредително действие от тяхна страна е в разрез както с грижата на добрия
стопанин и разпоредбите на чл.63 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, така и с уговореното в
подписания между страните предварителен договор. То е извършено с явна цел да
увреди правните интереси на ищеца.
С
оглед на гореизброените обстоятелства, а именно изтичането на посочения в чл.3
от договора срок, неизпълнение на задължението на продавачите за прехвърляне с
окончателен договор в срока по т.3 от българския текст на договора, на
основание чл.6 от българския текст на договора ищецът е уведомил първите двама
ответника, че счита договора за прекратен, във връзка с което платената от него
сума следва да му бъде върната. В тази връзка същият им е изпратил покана, но
независимо от нейното получаване от тяхна страна до настоящия момент те не са
му върнали дължимите суми.
Ответникът
В.Л.П. в депозирания от него писмен отговор е изложил доводи във връзка с
направеното от него оспорване на исковете. Изтъква се от него, че приложените
суифти от банката не са преведени на български език и от тях не става ясно
какво е записано в тях, кой е наредител и кой е получател и какво е основанието
на превода. Не би могла да се разбере и датата на превода и дали въобще е такъв
е бил извършен. Освен това, предварителния договор, на който ищецът основава
правата си е без дата, поради което и не би могло да се установи кога е сключен;
същият не носи подпис на страните на всяка страница, на гърба на страницата
няма текст и не е ясно точно под какъв текст е положен подписа на страните по
него. Това не позволява да се установи текста на договора, тъй като е напълно
възможно страниците му да бъдат променени. Освен това счита същия за нищожен,
тъй като предмета му не е индивидуализиран в достатъчна степен.
Оспорва
твърденията, че изобщо е договарял с ищеца, когото не познава, относно имота,
посочен в договора. С ищеца не са договоряли и неговите родители - първите
двама ответника. Навежда наред с това и твърдението, че не дължи търсените от
него суми, тъй като видно от приложеното към исковата молба споразумение,
същите са платени на „Пропъртис интернешънал лимитид” за резервация на имот в
„Месембрия апартмънтс”, подписано от М.С.. В представените суифти не е
посочено, че превода е извършен от името на ищеца; същият е извършен от трето
лице и не е ясна причината за извършването на това действие.
Сочи
се от него, че не са налице предпоставките на закона за ангажиране на
солидарната отговорност на тримата посочени от ищеца ответника. Това е така,
тъй като съобразно чл.121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи,
солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена,
от което именно се налага извода, че в конкретния случай не е налице
солидарност.
При
условията на евентуалност моли, ако съдът счете предявения и поддържан от ищеца
иск за заплащане на неустойка за доказан, да отхвърли същия като погасен по
давност, освен че според него е недопустимо да се претендира за едно и също
неизпълнение две неустойки.
Ответниците
Р.П. и Л.П. във връзка с направеното от тях оспорване също са изложили почти
идентични с тези на ответника В.П. аргументи, които са в следния смисъл, а
именно:
-
приложените суифти от банката не са преведени на български език и от тях не
става ясно какво е записано - кой е наредител и кой е получател, а освен това
по тяхна сметка не е била превеждана никаква сума;
-
представения предварителен договор е без дата и не става ясно кога е сключван,
не носи подпис на страните на всяка страница, на гърба на страницата няма текст
и не е ясно точно под какъв текст е положен подписа на страните по него, което
не позволява да се установи по несъмнен начин възприетия от страните по него
текст, тъй като е напълно възможно страниците му да бъдат променени;
-
не дължат връщане на претендираната сума, тъй като никога не са договаряли с
ищеца, нито са получавали суми по този предварителен договор, нито той им е
превеждал по банковата сметка претендираната сума, от което следва, че не са
получили нещо без основание, поради което и да следва да го върнат, а от
последното извеждат извода, че не е налице обогатяване от тяхна страна;
-
няма приложено пълномощно, от което да се види, че договора е сключен от
надлежно упълномощен представител от тяхна страна;
-
липсва солидарност между ответниците, тъй като липсват предпоставките на чл.121
от ЗЗД;
-
иска за сумата от 2946.36 евро, представляваща неустойка считат погасен по
давност и молят като такъв същия да бъде отхвърлен;
-
считат за недопустимо да се претендира за едно и също неизпълнение две неустойки;
-
от поканата, изпратена чрез куриера „Тип - топ” не става ясно на коя дата и коя
година е била изпратена същата, за да се прецени дали е налице валидно
отправено предизвестие за разваляне на договора, като допълнително се сочи, че
дори ищецът в исковата молба не е посочил кога точно е предприел това действие,
независимо от обстоятелството, че такава не е получена надлежно от тях.
Ответниците
изтъкват и още един довод против основателността на иска за заплащане на
обезщетение за вреди. Същият се свежда до това, че той е основан на
предположения, а не на конкретни факти, което обстоятелство не позволява да се
установи категоричен и несъмнен начин размера му. Освен това, ищецът твърди, че
след направена справка е установил, че процесния имот е продаден още на
13.07.2007 година, при отчитане и на обстоятелството, че съгласно чл.З от
предварителния договор, окончателния такъв е следвало да бъде сключен не
по-късно от 01.11.2005 година. При това положение е учудващ факта защо чак след
пет години ищецът претендира да му бъдат заплатени пропуснати ползи, които
фактически се явяват резултат на собственото му бездействие. От него не са
представени каквито и са доказателства, от които би могло да се заключи, че към
датата, когато е следвало да бъде сключен окончателния договор, той е уведомил
пълномощника на продавача за готовността да заплати остатъка от продажната
цена, както и че иска да бъде финализирана сделката или пък същата да бъде
развалена. Изтъква се все в тази насока, че имотния регистър е публичен и достъпен
за всички, поради което и за да може да претендира вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи ищецът е следвало след извършеното с имота още през 2007
година разпореждане да предприеме необходимите действия за защита на интересите
и правата си.
Всички
ответници са въвели довода за неоснователност на исковете поради погасяването
им по давност.
При
съобразяване на така изразените от страните чрез пълномощниците им фактически
твърдения, направени оспорвания и възприети защитни тези, съдът намира, че от
доказателствения материал се установява по несъмнен начин на първо място
сключването на предварителен договор между ищеца от една страна и ответниците Л.П.
и Р.П. от друга страна чрез пълномощника им третия ответник В.П., по силата на
който първите двама ответника са се задължили да продадат на ищеца апартамент
№13 с площ от 82 кв.м., разположен на подпокривен етаж в предвидената за
изграждане триетажна с терасовиден и подпокривен етаж жилещна сграда върху УПИ
VІ-652 в кв.57 по плана на вилно селище „Инцараки” в землището на с.Свети Влас,
община Несебър, област Бургаска срещу заплащане от страна на последния на
сумата от 65474 евро. Съдът намира, че процесния предварителен договор е
действителен и валиден, като в тази връзка счита въведените от всички ответници
възражения неоснователни по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин
на първо място, че процесния предварителен договор е подписан от страна на
ответниците чрез пълномощник и в частност третия ответник по делото, техен син.
В тази насока съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по допуснатата
и извършена съдебно-графологична експертиза, което в рамките на своята
неоспорена компетентност и във връзка с поставените му задачи е посочило в
представеното по делото и неоспорено от страните заключение, че подписите върху
договора са положени именно от лицето В.Л.П.. За последното лице е представено
пълномощно /лист №228 от кориците на делото/, с което Л. и Р. П. са го
упълномощили да продаде на когото намери за добре, при цена и условия каквито
уговори, да получи продажната цена на следния недвижим имот, притежаван от тях
в условията на СИО и представляващ дворно място, находящо се в местността
„Инцараки”, землище на с.Свети Влас, област Бургаска, представляващо парцел
VІ-652 в кв.57 по плана на местността, урегулиран от 430 кв.м. при съответно
посочени граници, както и всички апартаменти в предвиждащата се за изграждане жилищна
сграда, състояща се от партерен етаж, два жилищни етажа, терасовиден и
мансарден етажи, с разгърната застроена площ от 905 кв.м., съгласно одобрените
архитектурни проекти, както и да ги представлява, подписва и ангажира
навсякъде, където е необходимо във връзка с упражняването на дадените му с
пълномощното права, включително и да договаря сам със себе си. Пълномощното е
безсрочно, съобразно изричния запис в него и е с нотариална заверка на
подписите на упълномощителите, направена от нотариус с район на действие
Несебърския районен съд на 18.08.2005 година. Същото не е оспорено от
ответниците по делото, както и не са наведени твърдения за каквито и да са
негови пороци.
Не
могат да бъдат споделени и останалите твърдения, въведени в процеса от ответниците
във връзка с действителността на процесния предварителен договор. При преценка
предмета на даден договор следва да се изхожда от обективираните изявления на
страните и от правилата на чл.20 от ЗЗД. Когато в договора е уговорено
прехвърляне на собственост върху индивидуализиран имот, като изрично е
посочено, че конкретните размери и граници на същия ще бъдат индивидуализирани
в окончателния договор съобразно одобрените архитектурни проекти и който
окончателен договор ще съдържа клауза за срока на предаването му в напълно
завършен вид, като последния е подробно и изчерпателно описан в чл.9 от същия, то
очевидно волята на страните е ясно и недвусмислено изразена и тя не е насочена
към прехвърляне на собствеността върху вече напълно възникнал самостоятелен обект
на вещни права. Този извод следва от употребените в текста на самия договор
изрази и формулировки, включително на правата и задълженията на страните, които
в тази част имат своя ясно установена характеристика - те предполагат и бъдещи
действия спрямо момента, за който се говори и качество, което ще е резултат от
някакво действие, извършено върху определен обект. В този смисъл съдът намира,
че предмет на договаряне е бъдеща вещ при наличието на изричните данни в тази
насока в предварителния договор, че волята на съконтрахентите е да се прехвърли
собствеността върху вещ, която е в процес на изграждане и ще се изгради напълно
след сключването му.
Не
би могло да бъде споделено и твърдението, че липсата на дата на сключване на
договора в текста на последния също го опорочава. Очевидно е в случая, при
съобразяване на изложеното по-горе, че между страните по делото са били водени
разговори, които са намерили външно изражение чрез съставянето на нарочен
писмен документ, върху който те са положили подписи. При това положение,
безспорно следва да намерят приложение разпоредбите на ЗЗД в част ІІ-ра
Източници на задълженията и по-специално сключване на договорите. В
съответствие със същите, ако в случай на изисквана от закона писмена форма
страната, на която е представен предварително подписан от другата страна
проектодоговор, положи на свой ред подписа си върху него, то договорът се явява
сключен в този момент. Обективират се съвпадащите насрещни волеизявления на
страните и съгласието им по неговите клаузи в предвидената за конкретния
договор писмена форма, като е без значение в каква форма са се развили
преддоговорните отношения, размяната на предложения и приемането им. Законът не
изисква писмена форма за тях. Страната, положила последна своя подпис, не
извършва правно действие, което да се нуждае от насрещно приемане или от
нарочно съобщаване, за да се счита договора в сила. След като е налице постигнато
в съответната форма съгласие чрез полагане на подпис върху договора, то и
съответно правната обвързаност между страните вече е произтекла. Същата, при
отчитане на всички извършени последователни и във времето действия, следва да
се приеме настъпила в конкретния случай на 20.09.2005 година, когато сумата от 57927.50
евро е изпратена по сметка на пълномощника Л. Писклюлев /лист №122 от кориците
на делото/. От всичко така казано се налага извода, че конкретния процесен
писмен договор е валиден, действителен и обвързва сключилите го страни, като
към настоящия момент е прекратен в съответствие с чл.6. При съобразяване на
поетите с него права и задължения, извършените от двете страни действия по него
и по отношение на неговия предмет - плащане на почти цялата продажна цена от
страна на ищеца и съответно извършване на разпоредително действие с имота чрез
продажбата му на трето за спора лице от страна на ответниците, следва да се
заключи, че именно ищецът е изправна страна по него.
Следва да се заключи също така, че първите двама ответника са неизправната
страна, допуснали са виновно неизпълнение на задължението си да прехвърлят
правото на собственост върху ищеца по отношение на процесния имот, като са се
разпоредили с него, поради което и следва да понесат последиците, които законът
свързва с това неизпълнение.
Тези
последици се свеждат на първо място до задължението на същите да върнат на
ищеца получената от тях сума по предварителния договор в размер на 57927.50
евро. За същата са представени по делото многобройни и убедителни
доказателства, че е била преведена по банков път от ищеца на пълномощника им,
като това е направо именно на сметката, посочена в предварителния договор. Това
обстоятелство, съпоставено с предоставените от първите двама ответника на
пълномощника им права и по получаване на продажната цена при осъществяване на
продажби с техни недвижими имоти, налага извода, че ищецът е изпълнил точно и в
съответствие с разпоредбата на чл.75 ал.1 от ЗЗД задължението си. Това, обаче
не би могло да се отнесе за сумата от 1000 евро, платена от ищеца на 21.07.2005
година на „Пропъртис интернешънал лимитед” и по-специално получена от М.С.. На
първо място липсват представени каквито и да са доказателства, от които да може
да се заключи дори и с малка степен на вероятност, че е налице връзка между
ответниците и това дружество, респективно това физическо лице в насоката,
сочена от ищеца и в частност, че са били свързани с продажбата на процесното
жилище. На второ място в договора изрично е записано, че плащането на сумите по
него могат да бъдат извършвани по банков път по посочената сметка или по
банкова сметка, *** брой в касата на продавача. В случая плащането не е
направено нито по процесната банкова сметка, ***, нито има доказателства
последният допълнително да е посочил друга сметка и това да е сметката именно на
това търговско дружество. По тези доводи и съображения съдът намира първата
предявена и поддържана претенция основателна до посочения по-горе размер от
57927.50 евро. Тъй като както този, така и останалите два иска се поддържат от
ищеца при условията на солидарност спрямо тримата ответника, следва на първо
място да се посочи, че не са налице предпоставките на закона за ангажиране на
солидарната им отговорност. Това е така, тъй като за да е налице солидарност
между двама или повече длъжници, това трябва да е определено от закона, или да
е уговорено. В случая уговорена солидарност между ответниците няма, а няма и
законово правило, от което да следва и да може да бъде ангажирана тяхната
солидарна отговорност по отношение на ищеца. След като липсва солидарна
отговорност, то съдът трябва да разгледа и се произнесе по разделната тяхна
такава. В конкретния случай съдът счита, че следва да бъде ангажирана само тази
на ответниците Р.П. и Л.П., тъй като те именно са страната по процесния
предварителен договор. Това, че са действали чрез пълномощник не налага друг,
по-различен извод, тъй като по принцип е възможно, допустимо и поради
законодателно регламентирана възможността едно действие да бъде извършено лично
или чрез пълномощник, който действа от името и за сметка на упълномощителя. Все
във връзка с всичко казано по-горе, трябва да се посочи, че без значение за
основателността на исковете е дали пълномощникът В.П. е предал получените от
него парични суми на своите упълномощители, тъй като тази отчетна сделка е
свързана единствено и само с техните вътрешни отношения. По горните доводи и
съображения ответниците Р. и Л. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 57927.50 евро, до който размер съдът намира предявения иск
основателен, а в останалата част за разликата от 1000 евро същият следва да
бъде отхвърлен; спрямо ответника В. П. иска следва да бъде изцяло отхвърлен.
Съдът
намира направеното от ответниците възражение за погасяване на иска по давност
за неоснователно. Това е така, тъй като вземанията, произтичащи от фактическите
състави на неоснователно обогатяване, каквото е и процесното, се погасяват с
изтичането на петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД. При третия фактически
състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, основанието е налице
към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска
обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в
който отпада основанието, което в случая е датата 01.01.2006 година. Съдът
приема за дата на прекратяване на договорната връзка между страните посочената
от него по-горе такава, изхождайки от тяхната обща воля, намерила изражение в
текста на чл.6 от процесния договор. Съобразно същата, ако след уговорената
крайна дата по чл.3 - 01.11.2005 година продавачите не изпълнят задължението си
да прехвърлят правото на собственост по отношение на имота на ищеца, те дължат
връщане на платената от него вноска и съответно са се съгласили да считат
договора прекратен, т.е. от този момент той прекратява своето действие.
Исковата молба е депозирана в съда на 10.09.2010 година, от което именно се
налага извода, че установения от законодателя в приложимата правна норма
петгодишен давностен срок не е изтекъл.
По
отношение на останалите два предявени и поддържани иска, съдът съобрази
следното:
Преди
всичко е необходимо да се изтъкнат няколко обстоятелства, които са от съществено
значение. На първо място не е необходимо и в тази част на изложението отново да
бъдат излагани мотиви защо не може да бъде ангажирана солидарната отговорност на
всички ответници, а трябва да бъде изследван въпроса налице ли са предпоставките
на закона за ангажиране тяхната разделна отговорност. На второ място следва да
се посочи, че факта на прекратяването на процесния договор в посочения от съда
по-горе момент не лишава ищеца от правото да търси обезщетение за вреди. На
трето място не съществува пречка същият да претендира както неустойка, така и
вреди от неизпълнението. Съдът намира, че не могат да бъдат споделени
направените в тази насока възражения от страна на ответниците, тъй като по този
начин се стига до кумулиране на две гражданскоправни санкции за едно и също
неизпълнение. Законът позволява, ако вредите от неизпълнението са по-големи от
уговорената с договора между страните неустойка за разликата до техния пълен
размер да се търси и претендира обезщетение в съответствие с общите правила на
ЗЗД в тази насока. В случая ищцовата страна твърди, че уговорената в договора
неустойка е много малка и поради това не би могла да репарира в пълен размер
понесените от нея вреди, поради което и за пълната им обезвреда претендира
обезщетение за вреди и по-специално за пропуснати ползи. Следва да се отбележи,
че размера на второто е формиран, след като от пълния размер е приспадната
заявената неустойка, т.е. със същата то е намалено и в този смисъл отчетено.
По
отношение на иска за неустойка в размер на сумата от 2946.36 евро, съдът
съобрази следното:
Неустойката
по своята правна същност представлява една предварителна оценка на вредите,
направена от самите страни. Тя не изразява реално претърпени вреди и може да
бъде по-малка или по-голяма от тях, гарантира изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. В същото време с уговарянето й страните предварително решават, че при
осуетяване на целта, към която е насочена, ще произлязат вреди за кредитора и
той ще има право да получи неустойката, без да доказва, че са настъпили и какъв
е техният размер. В конкретния случай, в процесното писмено съглашение и
по-специално чл.6 от същото, страните са уговорили, че при неизпълнение на
задължението за прехвърляне с окончателен договор в срока по чл.3 за повече от
два месеца, както и /или несъгласие за вписване в същия договореностите по
чл.4, продавачите дължат на купувача неустойка в размер на 5%, както и връщане
на платената първа вноска. В настоящото производство не е спорно, че
продавачите не са изпълнили задължението си да прехвърлят на купувача процесния
недвижим имот дори и след изтичането на два месеца след установения краен срок;
напротив - от представените доказателства се установява по несъмнен начин, че
на 12.07.2007 година имота е бил прехвърлен в изискуемата от закона форма, а
именно нотариален акт на трето за делото лице. От това следва, че са налице
визираните в уговореното валидно неустоечно съглашение предпоставки, поради
което и за ищеца е възникнало правото да търси неустойка, уговорена в чл.6 в
претендирания от него размер. Съдът намира за неоснователно направеното от
ответниците възражение за погасяване на вземането на ищеца за неустойка за
погасено по давност. Това е така, тъй като съобразно разпоредбата на чл.114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай, при съобразяване на
характера на уговорената неустойка и най-вече последиците, които страните са
свързали с нея, вземането е станало изискуемо на 11.09.2010 година - деня,
следващ получаването на изпратената от ищеца до ответниците покана /лист №16 и
лист №135 от кориците на делото/, от който именно момент започва да тече
тригодишния давностен срок по чл.111 б.”б” от ЗЗД /така и в определение №150 от
15.12.2008 година на ВКС на РБ по търг. дело №678/2008 година, II т. о./. Тази
претенция също следва да бъде уважена само против ответниците Р.П. и Л.П., а
спрямо В. Писклюлев отхвърлена. Отговорността е на ответниците Р.П. и Л. П.,
тъй като само и единствено те са страна по процесния договор и всички
последици, които законът свързва с неговото неизпълнение следва да бъдат
понесени от тях.
По
отношение на третата претенция за заплащане на сумата от 21778.28 евро, съдът
намира следното:
Както
бе посочено по-горе, безспорно е от фактическа страна, че поради неизпълнение
на продавачите да продадат процесния имот купувачът не е получил в собственост същия.
Това обстоятелство, обаче не сочи на претърпяна от него вреда и по-специално
пропусната полза, изразяваща се в невъзможност да продаде имота в най-изгоден
за това момент и съответно да получи печалба от инвестицията си. Преди всичко
следва да се посочи, че за фактите, с които е обоснована тази претенция липсват
ангажирани от ищцовата страна каквито и да са доказателства - липсват такива за
твърдението, че закупуването на процесния имот представлява за ищеца
краткосрочна инвестиция, както и че единствената негова цел е била
препродаването му в кратки срокове с цел печалба от разликата в цена. Наред с
това следва да се съобрази и това, че за да е налице пропусната полза, трябва
вредата да е резултат на неизпълнението на задълженията на ответниците,
получаването на очакваното имущество да е сигурно и предвидимо при пораждане на
задължението, претендираните вреди да не се дължат на действието на странични
фактори и явления, да е налице причинна връзка между неизпълнението на
ответниците и възможността ищецът да увеличи имуществото си. В този смисъл е
постоянната съдебна практика - решение от 03.05.2007 година по търг.дело
№858/2006 година по описа на ВКС на РБ, решение№61 от 25.04.1995 година по
гражд.дело №810/1994 година на ВС, решение №62 от 01.06.1965 година по
гражд.дело №36/1965 година на ОСГК на ВС, решение №179 от 28.05.2004 година по
гражд.дело №1466/2003 година по описа на ВКС на РБ. Всичко това безспорно не е
установено в настоящото производство, поради което и предявения иск за
заплащане на обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи по смисъла
на чл.82 от ЗЗД е неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен
спрямо всички ответници.
С
оглед на всичко казано дотук следва да бъде уважен частично до размер от
57927.50 евро първия иск, а за разликата отхвърлен, както и втория иск за
сумата от 2946.36 евро за неустойка против ответниците Р.П. и Л. П. Третия иск
за сумата от 21778.28 евро следва да бъде отхвърлен против всички ответници.
Следва да бъдат отхвърлени също така всички предявени от ищеца искове против
посочените от него трима ответника за солидарното им осъждане да му заплатят
търсените от него в настоящото производство суми. Тъй като по изложените от
съда доводи липсва солидарност на задължението, съдът е разгледал всички
предявени искове против всички посочени ответници с оглед установяване
разделната им отговорност. Това означава, че по изложените от съда по-горе мотиви
всички искове на ищеца против В.Л. следва да бъдат отхвърлени с нарочен
диспозитив.
С
оглед изхода по първите предявени и поддържани претенции и вида на предприетото
от ищеца съединяване, а именно при условията на евентуалност, то е необходимо
първата претенция в нейната отхвърлителна част за сумата от 1000 евро и третата
претенция да бъдат разгледани против третия ответник на вторите посочени само
спрямо него основания.
Съдът
намира същите неоснователни. Същите са обосновани единствено с това, че сумите
по предварителния договор са били платени на това лице, а то ги е задържало
неправомерно. Това обстоятелство обуславя, според ищеца, неговото право да иска
връщането им от същия като получени от него без основание, съответно да
претендира обезщетение за вреди като загуби и пропуснати ползи. Както бе посочено по-горе, предаването на
сумите от пълномощника на продавачите по сделката е въпрос на техни вътрешни
отношения и касае поради това единствено и само тях. Дори и тези суми да не са
били предадени на двамата продавачи, то това не би могло по какъвто и начин да
обоснове отговорност на пълномощника - третия ответник пред ищеца като страна
по сключената сделка, нито пък да го лиши от правото да търси уговорената с
него договорна неустойка и вреди над същата като пропуснати ползи; това може да
даде повод за ангажиране на отговорността му, но по претенция на упълномощителите.
По тези доводи и съображения и заявените при условията на евентуалност искове
против третия ответник В.Л.П. като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
На ищцовата страна в съответствие с
направеното от нея искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде
присъдена и сумата от 5423.51 лева, представляваща направени от нея
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковите претенции и в
която се включва дължимата и внесена държавна такса върху размера на всички предявени
искове, определеното от съда възнаграждение на вещите лица по допуснатите и
извършени съдебно-техническа и графологична експертизи, внесените държавни такси
за издаване на съдебни удостоверения, направените разходи за изпращане на книжа
по делото, за снабдяване с обезпечителна заповед, нейното вписване, справки в
Агенция по кадастър, снабдяване с копия на книжа, разкриване на банкова тайна,
такси за извършване на необходими за защитата нотариални действия, държавна
такса по обжалване на определението на съда и образуването на частно гражданско
производство пред въззивната инстанция. Възнаграждение на ангажирания по делото
един адвокат не следва да бъде присъждано. Това е така, тъй като по делото е представено единствено и само
текстуално пълномощно, в което не е упоменат размер на възнаграждението, т.е.
липсват данни такова да е изобщо уговорено, а още по-малко са представени
доказателства, от които да е видно, че същото е реално изплатено. На последно
място във връзка със същото и само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че в случая не са налице предпоставките на чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата. Не следва да бъдат присъждани и посочените в списъка на
разноските по чл.80 от ГПК суми за преводи и за куриерски услуги в посочения
размер, тъй като доказателства за стойността на извършени преводи във връзка и
по повод на делото липсват представени; всички квитанции за платени куриерски
услуги в размер общо на 16.04 лева, т.е. такива, за които са представени
доказателства са включени от съда в общия размер на направените разноски и в
този смисъл същите са отчетени при определяне на техния общ размер. Наред с
това, в голяма част от поръчките, придружаващи пратките не е посочена конкретна
цена /например листи №№268, 269/, а изрично е отбелязано по договор. Последният
очевидно е сключен от пълномощника на ищеца не само и единствено във връзка с
настоящия процес; наред с това липсват доказателства за параметрите на същия и
извършените по него плащания, касаещи настоящия процес. Тъй като приложимата
норма на ГПК изисква, за да бъдат възложени в тежест на другата страна,
разноските да са реално направени, то именно по тези доводи съдът е счел
искането основателно само до горния размер, а за разликата до общо заявения
такъв от 17303.98 лева същото следва да бъде отхвърлено.
С оглед разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК и изхода на делото спрямо него, на ответника В.П. следва да бъде присъдена
сумата от 150 лева, представляваща направени разноски, в която се включва
единствено реално платеното възнаграждение на ангажирания по делото един
адвокат. На ответниците Р. и Л. П. във връзка с направеното и от тяхна страна
искане и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъде присъдена сумата от 81.69
лева, представляваща направени от тях съдебно-деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете и в която се включва реално платеното
възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат.
Мотивиран
от горното и на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД, чл.82 във връзка с чл.79 от ЗЗД и
чл.92 ал.1 от ЗЗД, Бургаския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Л.Д.П. и Р.Г.П.,*** да заплатят на С. Б.Д.,
гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град София, район „Средец”, пл.”Славейков”№7,
вх.Б, ет.2, ап.19 сумата от 57927.50 /петдесет и седем хиляди деветстотин двадесет
и седем евро и петдесет евроцента/ евро, с която същите са се обогатили
неоснователно поради отпадането на основанието за нейното получаване, ведно със
законната лихва върху присъдения размер главница от датата на депозиране на
исковата молба - 10.09.2010 година до нейното окончателно изплащане, като за
разликата над уважения размер до претендирания такъв от 58927.50 /петдесет и
осем хиляди деветстотин двадесет и седем евро и петдесет евроцента/ евро, ведно
със законната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Л.Д.П. и Р.Г.П.,*** да заплатят на С. Б.Д.,
гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град София, район „Средец”, пл.”Славейков”№7,
вх.Б, ет.2, ап.19 сумата от 2946.36 /две хиляди деветстотин четиридесет и шест евро
и тридесет и шест евроцента/ евро, представляваща неустойка за неизпълнение на
поето задължение по сключен между ищеца и тези двама ответника предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №13 с
площ от 82 кв.м., разположен на подпокривен етаж в предвидената за изграждане
триетажна с терасовиден и подпокривен етаж жилищна сграда върху УПИ VІ-652 в
кв.57 по плана на вилно селище „Инцараки” в землището на с.Свети Влас, община
Несебър, област Бургаска.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на С. Б.Д., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град София, район
„Средец”, пл.”Славейков”№7, вх.Б, ет.2, ап.19 против Л.Д.П. и Р.Г.П.,*** за
осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 21778.28 /двадесет и една
хиляди седемстотин седемдесет и осем евро и двадесет евроцента/ евро,
представляваща обезщетение за вреди, формирано като разлика между договорната
неустойка и пропуснатата полза във връзка с неизпълнението на задълженията на
продавачите /тези двама ответника/ по сключения договор, като последната е
получена при изчисляване на цената на квадратен метър, която ищецът е заплатил
за процесния имот, а именно 798.48 евро и цената, за която ищецът би могъл да
продаде процесния имот през 2005 година, 2006 година, 2007 година и 2008 година
преди настъпването на финансовата криза, а именно 1100 евро /82 кв.м. по 301.52
евро/ и след като от тази обща сума се приспадне уговорената договорна
неустойка в размер на 2946.36 евро.
ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции на С. Б.Д.,
гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град София, район „Средец”, пл.”Славейков”
№7, вх.Б, ет.2, ап.19 против Л.Д.П., Р.Г.П. и В.Л.П.,*** за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 58927.50 /петдесет и осем
хиляди деветстотин двадесет и седем евро и петдесет евроцента/ евро, с която
същите са се обогатили неоснователно поради отпадането на основанието за
нейното получаване, ведно със законната лихва върху претендирания размер
главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно
изплащане, сумата от 2946.36 /две хиляди деветстотин четиридесет и шест евро и
тридесет и шест евроцента/ евро, представляваща неустойка за неизпълнение на
поето задължение по сключен между ищеца и първите двама ответника предварителен
договор, сумата от 21778.28 /двадесет и една хиляди седемстотин седемдесет и
осем евро и двадесет евроцента/ евро, представляваща обезщетение за вреди,
формирано като разлика между договорната неустойка и пропуснатата полза във
връзка с неизпълнението на задълженията на продавачите /първите двама
ответника/ по сключения договор, като последната е получена при изчисляване на
цената на квадратен метър, която ищецът е заплатил за процесния имот, а именно
798.48 евро и цената, за която ищецът би могъл да продаде процесния имот през
2005 година, 2006 година, 2007 година и 2008 година преди настъпването на
финансовата криза, а именно 1100 евро /82 кв.м. по 301.52 евро/ и след като от
тази обща сума се приспадне уговорената договорна неустойка в размер на 2946.36
евро.
ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции на С. Б.Д.,
гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град София, район „Средец”, пл.”Славейков”
№7, вх.Б, ет.2, ап.19 против В.Л.П. *** за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 58927.50 /петдесет и осем хиляди деветстотин двадесет и седем евро и
петдесет евроцента/ евро, с която същия се е обогатил неоснователно поради отпадането
на основанието за нейното получаване, ведно със законната лихва върху
претендирания размер главница от датата на депозиране на исковата молба до
нейното окончателно изплащане, сумата от 2946.36 /две хиляди деветстотин
четиридесет и шест евро и тридесет и шест евроцента/ евро, представляваща
неустойка за неизпълнение на поето задължение по сключен между ищеца и първите
двама ответника предварителен договор, сумата от 21778.28 /двадесет и една
хиляди седемстотин седемдесет и осем евро и двадесет евроцента/ евро,
представляваща обезщетение за вреди, формирано като разлика между договорната
неустойка и пропуснатата полза във връзка с неизпълнението на задълженията на
продавачите /първите двама ответника/ по сключения договор, като последната е
получена при изчисляване на цената на квадратен метър, която ищецът е заплатил
за процесния имот, а именно 798.48 евро и цената, за която ищецът би могъл да
продаде процесния имот през 2005 година, 2006 година, 2007 година и 2008 година
преди настъпването на финансовата криза, а именно 1100 евро /82 кв.м. по 301.52
евро/ и след като от тази обща сума се приспадне уговорената договорна
неустойка в размер на 2946.36 евро.
ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции на С. Б.Д.,
гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град София, район „Средец”, пл.”Славейков”
№7, вх.Б, ет.2, ап.19 против В.Л.П. *** за осъждане на ответника да му заплати сумата
1000 /хиляда евро/ евро, с която същия се е обогатил неоснователно поради
получаването и без основание, ведно със законната лихва върху претендирания
размер главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното
окончателно изплащане, както и сумата от 21778.28 /двадесет и една хиляди
седемстотин седемдесет и осем евро и двадесет и осем евроцента/ евро,
представляваща пропусната полза вследствие на задържането на платените суми и
невъзможността ищецът да претендира разликата между договорната неустойка и
пропуснатата полза във връзка с неизпълнението на задълженията на продавачите
по сключения предварителен договор, формирана като разлика между цената на
квадратен метър, която ищецът е заплатил за процесния имот, а именно 798.48 евро
и цената, за която ищецът би могъл да продаде процесния имот през 2005 година,
2006 година, 2007 година и 2008 година преди настъпването на финансовата криза,
а именно 1100 евро /82 кв.м. по 301.52 евро/ и след като от тази обща сума се
приспадне уговорената договорна неустойка в размер на 2946.36 евро.
ОСЪЖДА Л.Д.П. и Р.Г.П.,*** да заплатят на С. Б.Д.,
гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град София, район „Средец”, пл.”Славейков”№7,
вх.Б, ет.2, ап.19 сумата от 5423.51 /пет хиляди четиристотин двадесет и три лева
и петдесет и една стотинки/ лв., представляваща направени от него
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковите претенции,
като за разликата до общо претендирания
размер разноски от 17303.98 /седемнадесет хиляди триста и три лева и деветдесет и
осем стотинки/ лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. Б.Д., гражданин на Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия чрез процесуалния му пълномощник със съдебен
адрес град София, район „Средец”, пл.”Славейков”№7, вх.Б, ет.2, ап.19 да
заплати на Л.Д.П. и Р.Г.П.,*** сумата от 81.69 /осемдесет и един лева и
шестдесет и девет стотинки/ лв., представляваща направени от тях
съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С. Б.Д., гражданин на Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия чрез процесуалния му пълномощник със съдебен
адрес град София, район „Средец”, пл.”Славейков”№7, вх.Б, ет.2, ап.19 да
заплати на В.Л.П. *** сумата от 150 /сто и петдесет лева/ лв., представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Настоящото
решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: