РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 10.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря С.А., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6079 по описа за 2014 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени осъдителни искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД от Т.К.П.,
К.К.П. и Н.К.П. срещу Н.В.Ж. за осъждането на ответницата да заплати на първия ищец
сумата от 19 533,20 щатски долара (равностойността на 30 052,44 лв.), ведно
с мораторната лихва за периода от 19.11.2013 г. до 29.04.2014 г. в размер на
722,10 лв., а на всеки от останалите двама ищци – сума от по 9276,60 щатски
долара (равностойността на 15 026,22 лв.), ведно с мораторната лихва за същия
период в размер на по 361,05 лв., както и законна лихва върху всяко от главните
вземания, считано от датата на исковата молба (30.04.2014 г.) до окончателното
погасяване на задължението, която главница от общо 39 106,39 щ.д. е
изтеглена и получена от ответницата без основание в периода 12.10.2010 г. - 18.11.2013 г., от банковата сметка на
наследодателя на ищците С.Т.Е.в „Р.Б.(Б.)“ ЕАД.
Предявени са и насрещни обективно кумулативно съединени
осъдителни искове от Н.В.Ж. за солидарното осъждане на Т.К.П., К.К.П. и Н.К.П.,
в качеството им на наследници на С.Т.Е.за задължения на починалия наследодател
към нея в общ размер на 42 928 лв., както следва:
- иск по чл. 79, ал. 1, вр. 228, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 19 500 евро, представляваща неизплатен наем за 39 месеца (по 500 евро
месечно), за периода 01.08.2010 - 17.11.2013 г. по договор за наем за недвижим
имот, находящ се в гр. *********.
- иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2500 лв.,
представляваща неизплатени месечни заплати, всяка от по 500 лв., за периода
01.06.2013 г. - 01.11.2013 г., по договор за гледане на С.Т.Е..
- иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 200 лв., представляваща
възнаграждение за пет дни (по 40 лв. на ден), дължима за оказана от страна на Н.В.Ж.
помощ като придружител на С.Т.Е., при престоя му в болница „Т.“, болница „С.“ и
в УМБАЛ „С. А.“.
- искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 2000 лв., представляващи разноски по погребението на С.Т.Е., както и
сумата от 90 лв., представляваща извършени разходи по изваждане на
Удостоверение за раждане и свързаните с това разноски за пътуване от гр. *******,
и обратно.
- иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 3112 лв.,
дължима за периода от 18.11.2013 г. (датата на приемане на
наследството от наследниците) до предявяването на насрещния иск - 05.08.2014 г.,
начислена върху горепосочените вземания в общ размер на 42 928 лв., както и законна
лихва върху същата главница, считано от датата на исковата молба по насрещния
иск (06.08.2014 г.) до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са
наследници на С.Т.Е., починал на 17.11.2013 г., при наследствени квоти за Т.К.П.
– ½ ид.ч., и за К.К.П. и Н.К.П. – по ¼ ид.ч. за всеки от тях. Поддържат,
че след смъртта на техния наследодател са установили, че ответницата, която се
е грижела като болногледач за С.Е., е изтеглила като негов пълномощник в деня,
следващ смъртта му - на 18.11.2013 г., сума
в размер на 22 000 щатски долара. Твърдят, че са осъществили контакт с Н.В.Ж. и
са ѝ отправили устна покана за връщане на сумата, но тя
не е заявила категорично становище и е отлагала отговор на поканата, като до
завеждане на иска сумата не е върната от нея. Ето защо считат, че е налице
правен интерес от предявяването на настоящите искове и претендират от
ответницата връщане на сумата от общо 22 000 щ.д., като получена от нея без
основание, както и лихви за забава. В хода на настоящото производство, на
основание чл. 214 ГПК, ищците са увеличи претенцията си с общо 17 106,39 щ.д.,
с твърдения, че след като ответницата е била упълномощена на 12.10.2010 г. от С.Е.
да се разпорежда със средствата му по банковата му сметка в „Р.Б.(Б.)“ ЕАД,
ищцата е теглила суми до посочения размер, като не ги е разходвала в полза на
наследника им и по този начин се е обогатила без основание.
Ответницата Н.В.Ж. оспорва изцяло исковете по
основание, като сочи, че процесната сума е получена в качеството й на наследник по завещание на починалия С.Е., който е изразил в завещанието изрична воля тя да организира погребението му и в подготовката на
същото да не се допускат неговите наследници. Твърди и, че сумата ѝ се дължи за
разходи по погребението, за неизплатени наеми в продължение на няколко години,
както и неизплатени месечни заплати като болногледач и болногледач-придружител
в болници на починалия С. Е., като общият размер на вземанията ѝ възлизал на 42 928 лв.. За тази
сума Н.В.Ж. предявява насрещен иск срещу наследниците по закон на починалия и
първоначални ищци - Т.К.П., К.К.П. и Н.К.П..
В исковата молба по насрещния иск е изложено, че Н. Ж.
е предоставила под наем на покойния С.Т.Е.собственото ѝ жилище,
находящо се на адрес: гр. София, Столична община, район „*************.
Поддържа, че договорът за наем е сключен в устна форма, считано от 01.07.2009
г, за срок от 1 година, с право за подновяване, при месечен наем от 500 евро,
като е останал неплатен наем за 39 месеца или общо 19 500 евро.
Поддържа, че през последните 12 години преди смъртта
на С.Т.Е., е полагала за него грижи по договор за гледане, по който и е дължал
заплатите за периода 01.06.2013г. - 01.11.2013 г. или общо 2500 лв. Излага, че
следва да получи и неизплатено възнаграждение, в размер на общо 200 лв., по 40 лв.
за пет смени, дължими и като придружител при 24-часов престой в болници - 2
пъти по 2 дни в болница Токуда, 2 пъти по 2 дни в болница София Мед и 1 път за
1 ден в болница Св. Анна (бивша ИСУЛ).
Претендира и възстановяването на разноските по
погребението на С.Е., които е сторила, в размер на 2000 лв., както и такива във
връзка със снабдяване с удостоверение за раждане и пътните разноски за пътуване
до общ. **********, общо в размер на 90 лв.
В обстоятелствената част на исковата молба по
насрещния иск е изложено, че средствата на С.Т.Е.се съхранявали извън Б., като
между Н. Ж. и него съществувала договорка, че тя ще си получава парите
периодично - веднъж годишно. Ищцата поддържа, че през последните няколко
години, особено след смъртта на съпругата му, което допълнително разклатило
неговото здраве, плащанията станали нередовни и от един момент нататък,
прекъснали плащанията на наема, а заплатата ѝ се изплащала нередовно. Поради
това сочи, че през октомври 2010 г. С.Е. я упълномощил за разпореждане със
средства от неговата банкова сметка, *** евентуална смърт. Твърди, че са се договорили
след неговата смърт, останалите пари да послужат за разходите по неговото
погребение, което било видно от приложеното Нотариално завещание, както и за
покриване на задълженията му към нея.
В отговора на насрещния иск Т.К.П., К.К.П. и Н.К.П.
развиват доводи за неоснователност на иска. Оспорват фактическото твърдение за
наличието на договор за наем или уговорка в този смисъл между наследодателя им Н.Ж..
Поддържат, че С.Е. е подпомагал финансово ищцата по насрещния иск с парични
суми за закупуване на апартамента, за който се твърди, че му е отдаван под наем,
както и че през 2009 г. е получила от техния наследодател 50 000 щ.д.,
предназначени за довършителни работи и обзавеждане на същото жилище. Релевират
и правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за претендирани
суми за наем преди месец август 2011 г.
Оспорва представеното от ищцата по насрещния иск нотариално
завещание акт №2, том I, рег. № 4945, дело №4 от
03.06.2010 г., по описа на нотариус А.Ш.като унищожаемо поради осъществена
психическа принуда. В тази връзка сочат, че след смъртта на съпругата му
техният наследодател е изпадал в депресивни състояния, мнителност и се е опитал
да се самоубие на 08.05.2008 г., като същевременно Н.Ж. съзнателно е създала
пречки в общуването между ответниците и С. Е., възползвайки се от напредналата
му възраст и внушавайки му страх от бившата Държавна сигурност чрез лицето Н.И.П.,
поставяйки го в зависимост от нейните медицински грижи.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното фактическа и правна страна:
По
първоначално предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от Т.К.П., К.К.П. и Н.К.П. срещу Н.В.Ж. за връщане на сумата от общо 39
106,39 щ.д., в доказателствена тежест на ищците е да установят даването,
респ. получаването на сумата, а в тежест на ответницата е да докаже възникване
и съществуване на правно основание, обосноваващо задържането на процесните
парични средства.
От
приложеното по делото удостоверение за наследници №1507/22.11.2013 г. се
установява, че към датата на смъртта му - 17.11.2013 г. С.Т.Е.е оставил за свои
наследници по закон ищеца Т.К.П. - син на неговата сестра В.Т.П., починала на
13.10.1995 г. и ищците К.К.П. и Н.К.П. – синове на К.К.П., починал на
16.11.1993 г., явяващ се също син Верка Трифоно***а П.. Предвид така изложеното,
първият ищец притежава ½ ид. ч. от наследството на С.Т.Е., а вторият и
третият ищец - по ¼ ид.ч.
Няма
спор между страните по делото, а същото се установява и от приложените по
делото писмени доказателства (платежни нареждания и банково пълномощно) и двете
съдебно-счетоводни експертизи, че на 18.11.2017 г., легитимирайки се като пълномощник на вече починалия С.Т.Е., Н.В.Ж. е
изтеглила от неговата банкова сметка в „Р.Б.(Б.)“ ЕАД сумата от 22 000
щ.д. Съгласно посоченото в двете съдебно-счетоводни експертизи и предвид поясненията
на вещото лице, дадени в о.с.з. от 18.12.2017 г., общо изтеглената сума в брой
от ответницата от банковата сметка на С. Е. е в размер на 39 106,39 щ.д.
По
делото е представено нотариално завещание акт
№2, том I, рег. № 4945, дело №4 от 03.06.2010 г., по описа на нотариус А.Ш., рег.
№500 при НК, според което С.Т.Е.е завещал всичките си движими вещи – мебели,
картини, дрехи и други, които ще останат след смъртта му, на Н.В.Ж.. Видно от
съдържанието на същото завещателят е възложил на ответницата всички права и
задължения, отнасящи се до неговото погребение, като е изразена изрична воля
никой друг (роднина, приятел и прочие) да нямат вмешателство относно действията
по погребението му. Съгласно текста на завещанието С.Е. е заявил, че същото
отразява действителната му воля и върху него не е оказвана никаква принуда или натиск. Приложено е и удостоверение
№29/18.11.2013 г., на нотариус А.Ш., рег. №500 при НК, с което нотариусът е
удостоверил, че Н.В.Ж. е наследник по завещание на С.Т.Е.по силата на горепосоченото завещание.
По
аргумент от чл. 16, ал. 2 ЗН представеното по делото нотариално завещание,
доколкото се отнася до разпореждане с определено имущество (само движими вещи)
придава на Н.В.Ж. качеството заветник. Възраженията на ищците и наследници по
закон на С.Е. за унищожаемост на нотариалното завещание поради оказана
психическа принуда и поставянето му в зависимост, поради което завещателят не е
могъл да изрази своята воля свободно, съдът намира за неоснователни. Според
заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза у С.Т.Е.е
бил налице депресивен епизод и опит за самоубийство с медикаменти през май 2008
г., като липсват данни за развитието на заболяването във времето след изписването
му от болницата, както и не са налице промени в интелектуално – паметовата
сфера, деменция или данни за психотично заболяване психоза по смисъла на
закона. В съдебно заседание вещото лице допълва, че през депресивния период,
който трае около 4-6 месеца, лицето страда от повишена внушаемост, като е
изказал становище, че преклонната възраст на С. Е., който е починал на 94 г., предполага повишена зависимост от
грижата на околните във връзка със спада на жизнения му тонус, неувереност,
несигурност и повишена доверчивост. От така представеното заключение съдът не
намира, че при условията на пълно и главно доказване ищците са установили
своето възражение за унищожаемост на завещанието. Към момента на извършването
му 03.06.2010 г. категорично не се установява наличие на депресивно състояние у
завещателя, или емоционално състояние, водещо до смущения в интелектуалните му
способности, още повече, че свидетелката В.Д.сочи, че след опита му за
самоубийство, са разговаряли по „Скайп“ и същият е бил видимо щастлив. Липсват
и данни наследодателят да е бил поставен в зависимост от грижите на ищцата или
завещанието да дадено след оказана принуда. Действително, житейски логично е
здравословното състояние на С. Е. на една значителна възраст да налагала
полагането на грижи за него, но дори и да се приеме, че у лицето е съществувала
известна несигурност и повишена доверчивост към ответницата, то не се
установява категорично същите да са породени от умишлено поведение на Н.Ж., с
което да е отделила починалия от неговите роднини, каквито доводи са развити от
ищците. В тази връзка следва да се отбележи, че свидетелските показания сочат
за наличието на близките отношения между починалия и ответницата предвид факта,
че същата по обяснения на ищеца Т.П. (л. 72) от 2001 г. е полагала грижи като
болногледачка за наследодателя му, а не е спорно и че грижите са продължили до
неговата смърт. Освен това се установя, че са празнували заедно различни лични
и национални празници, както и че Н. Ж. го е придружавала неколкократно до САЩ
(в този смисъл показанията на свидетелите Р.Й., П.Д.и свидетелката Г.), от
които обстоятелства е изводимо и повишеното доверие, с което се е ползвала
ответницата.
Предвид
изложеното, и с оглед съдържанието на процесното завещание, с което се
завещават „всички движими вещи – мебели, картини дрехи и други“, съдът намира,
че ответницата е придобила качеството на заветник по отношение на цялото
движимо имущество на починалия С.Е., включително и на всичките му парични
средства, респективно е налице годно правно основание, въз основа на което да
задържи сумата от общо 39 106,39 щ.д., поради което, предявеният иск по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД е изцяло неоснователен.
По
отношение на предявените от Н.В.Ж. насрещни обективно кумулативно съединени
осъдителни искове за солидарното осъждане на Т.К.П., К.К.П. и Н.К.П., в
качеството им на наследници на С.Т.Е., съдът намира следното:
В
исковата молба по насрещния иск Н. Ж. поддържа, че между нея и починалия С.Е. е
имало сключен договор за наем в устна форма, със срок от една година, считано
от 01.07.2009 г, с право за подновяване, при месечен наем от 500 евро, като е
останал неплатен наемът за 39 месеца или общо 19 500 евро. Доколкото договорът
за наем е неформален и консенсуален, ако е сключен в устна форма, същият е
действителен, но допустимостта на доказване неговото съществуване със
свидетелски показания следва да се съобразява с установените ограничения, визирани
в чл. 164 ГПК. В случая, твърдението на ищцата, че договорът е сключен за една
година, с опция да се подновява, при наемна цена от 500 евро, сочи, че
стойността му е над 5000 лв. (сбора от платежите за целия срок на договора за
наем е в размер на 6000 евро). Ето защо и при изричното противопоставяне от
страна на ответниците по насрещния иск (видно от изразеното в отговора им
становище), по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 3, е недопустимо установяване
съществуването на договора за наем със свидетелски показания, поради което и съдът
не намира за необходимо да ги обсъжда. Безспорно установеният по делото факт,
че С.Е. е живял в процесния апартамент, собственост на Н. Ж., не може да доведе
до еднозначен извод за наличие на съществуващо между тях наемно правоотношение
и доколкото установяването на последното обстоятелство е възложено в
доказателствена тежест на ищцата, а доказателства (освен свидетелски такива) в
тази насока липсват, то и претенцията се явява недоказана.
Неоснователни
остават и твърденията на ищцата за наличие на неизплатени възнаграждения, всяко
едно по 40 лв., за времето през което е придружавала С.Е. при престоя му в
болница „Токуда“, болница „С.“ и в УМБАЛ „Света Анна“. Дори да се приемат за
достоверни показанията на свидетеля П.Д., че Н.Ж. е придружавала С.Е. в тези
болници, не се установява категорично между тях да е било постигнато изрично съгласие
оказаната помощ да бъде с възмезден характер.
За
преценката относно наличието на възникнали облигационни задължения към ищцата,
които са останали непогасени след смъртта наследодателя на ответниците, следва
да се съобразят и твърденията в исковата молба по насрещния иск, че между
ищцата и С. Е. е съществувала договорка след смъртта му, останалите му парични
средства да послужат за разходите по неговото погребение и за покриване на
задълженията му към нея. Така изложеното от самата Н. Ж. кореспондира и с
показанията на свидетеля П.Д., която сочи, че починалият е споделил пред нея,
че предпочита да не плаща на Н. Ж. наема за всяка година, както и че ще и
остави достатъчно средства за наеми и заплата. В този смисъл волята, изразена в
нотариалното завещание от 03.06.2010 г., Н.Ж. да предприеме всички действия по
погребението, следва да се тълкува като тежест на завещанието, изпълнението на
която не води до възникването на задължение за наследниците и ответници по
насрещния иск за възстановяване на направените разноски за погребението. Извод
за липсата на непогасени облигационни задължения между ищцата и починалия е и
фактът, че до момента на смъртта му (17.11.2013 г.), съгласно приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза Н. Ж. като пълномощник е изтеглила сумата
от 17 106,39 щ.д., за която не се установява да е разходвана за лични
нужди на пълномощника.
В
допълнение, от представеното по делото и неоспорено от ищцата по насрещния иск
удостоверение от банка „Уелс Фарго“ (л. 200) се
установява, че наличната сума от 46 348,70 щ.д. по разплащателната сметка,
притежавана от С.Е., в случай на неговата смърт се изплаща на Н.Ж., което също
сочи, че твърдените задължения на наследодателя на ответниците, дори и да са
били възникнали, са погасени и Н. Ж. няма основание да претендира същите от
наследниците по закон.
Предвид
гореизложеното съдът намира за неоснователни, както първоначално предявените
искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, така и насрещните искове, поради
което без уважение следва да бъдат оставени и претенциите по акцесорните искове
за мораторни лихви.
С
оглед неоснователността на предявените от всяка от страните искове, следва да
им бъдат присъдени единствено разноски, извършени във връзка с процесуалното
представителство по предявените срещу тях искове. При това положение, доколкото
в договора за правна помощ от 18.09.2016 г. (л. 278) не е направено
разграничение каква част от платените 1600 лв. са по първоначалния и каква част
по насрещния искове, то и съдът намира, че на Н.Ж. следва да бъде присъдена
сумата от 800 лв., за оказаната правна защита по предявените срещу нея осъдителни
искове.
На ответниците по насрещния иск Т.К.П., К.К.П. и Н.К.П.,
следва да бъде присъдена сумата от 1817,84 лв. по договор за правна помощ от
12.2017 г. (л. 419), която е в минимален размер, съгласно чл. 7, ал. 4 от НМРАВ
и предвид общата цена на насрещните искове, както и своевременно релевираното
възражение от адвоката на Н. Ж. за прекомерност на размера на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД от Т.К.П. с ЕГН **********, К.К.П. с
ЕГН ********** и Н.К.П. с ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес ***, пл. „*********,
офис №5, чрез адв. В. Б. и адв. Р. К., срещу Н.В.Ж. с ЕГН **********, с адрес ***
и със съдебен адрес ***3, чрез адв. В. Ш., за осъждането на ответницата да
заплати на Т.К.П. сумата от 19 533,20 щатски долара (равностойността на 30
052,44 лв.), ведно с мораторната лихва за периода от 19.11.2013 г. до 29.04.2014
г. в размер на 722,10 лв., а на всеки от ищците К.К.П. и Н.К.П. – сума от по
9276,60 щатски долара (равностойността на 15 026,22 лв.), ведно с мораторната
лихва за същия период в размер на по 361,05 лв., както и законна лихва върху
всяко от главните вземания, считано от датата на исковата молба (30.04.2014 г.)
до окончателното погасяване на задължението, която пратендирана главница от
общо 39 106,39 щ.д. е изтеглена и получена от ответницата без основание, в
периода 12.10.2010 г. - 18.11.2013 г., от
банковата сметка на наследодателя на ищците С.Т.Е.в „Р.Б.(Б.)“ ЕАД.
ОСЪЖДА Т.К.П. с ЕГН **********, К.К.П. с ЕГН ********** и Н.К.П. с
ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес ***, пл. „*********, чрез адв. В. Б.и
адв. Р. К., да заплатат на Н.В.Ж. с ЕГН **********, с адрес *** и със съдебен
адрес ***3, чрез адв. В. Ш., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв. по предявените срещу нея в настоящото производство осъдителни искове.
ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни обективно кумулативно съединени
осъдителни искове от Н.В.Ж. с ЕГН **********, с адрес *** и със съдебен адрес ***3,
чрез адв. В. Ш., за солидарното
осъждане на Т.К.П. с ЕГН **********, К.К.П. с ЕГН ********** и Н.К.П. с ЕГН **********,
и тримата със съдебен адрес ***, пл. „********, чрез адв. В. Б.и адв. Р. К., в
качеството им на наследници на С.Т.Е., за задължения на починалия им
наследодател към нея в общ размер на 42 928 лв., както следва:
-
иск по чл. 79, ал. 1, вр. 228, ал. 1 ЗЗД за сумата от 19 500 евро,
представляваща неизплатен наем за 39 месеца (по 500 евро месечно), за периода
от 01.08.2010 - до 17.11.2013 г., дължима по договор за наем на недвижим имот,
находящ се в гр. София, СО, р-н „********.
-
иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2500 лв., представляваща неизплатени
месечни заплати, всяка от по 500 лв., за периода 01.06.2013 г. - 01.11.2013 г.,
дължима по договор за гледане на С.Т.Е..
-
иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 200 лв., представляваща възнаграждение
за пет дни (по 40 лв. на ден), дължима за оказана помощ от страна на Н.В.Ж.
като придружител на С.Т.Е., при престоя му в болница „Токуда“, болница „С.“ и в
УМБАЛ „Света Анна“.
-
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000 лв.,
представляващи разноски по погребението на С.Т.Е., както и сумата от 90 лв.,
представляваща извършени разходи по изваждане на Удостоверение за раждане и
свързаните с това разноски за пътуване от гр. София до общ. Ружинци, обл. Видин
и обратно.
- иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 3112 лв.,
дължима за периода от 18.11.2013 г. (датата на приемане на
наследството от наследниците) до предявяването на насрещния иск - 05.08.2014
г., начислена върху горепосочените вземания в общ размер на 42 928 лв., както и
законна лихва върху същата главница, считано от датата на исковата молба по
насрещния иск (06.08.2014 г.) до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Н.В.Ж. с ЕГН **********, с адрес *** и със съдебен адрес ***3,
чрез адв. В. Ш., да заплати на Т.К.П. с
ЕГН **********, К.К.П. с ЕГН ********** и Н.К.П. с ЕГН ********** и тримата със
съдебен адрес ***, пл. „********, чрез адв. В. Б.и адв. Р. К., на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1817,84 лв. по предявените срещу тях в
настоящото производство насрещни осъдителни искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: