№ 18569
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110119904 по описа за 2024 година
Ищецът „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., чрез
юриск. И е предявил срещу Б. А. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. С.... установителни
искове по реда на чл. 422, ал.1, във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК за следното:
Да се признае за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца, като
собственик на топлоснабден имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. С....
сума в общ размер на 1 962, 40 лв., от които: 1631, 94 лв. - главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законна лихва от 29.12.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
292,69 лв. за периода от 15.09.2020г. до 01.12.2022г.; 30, 95 лв. – главница за дялово
разпределение на топлинна енергия за времето от 01.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законна лихва от 29.12.2022г. до изплащане на вземането и 6, 82 лв. – лихва за забава върху
втората главница за времето от 31.12.2019г. до 01.12.2022г. Иска се присъждане на сторените
разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба и оспорва исковете по основание и
размер.
Исковете са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, предявени по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът „Т” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Б. А. С. за заплащане на процесните суми, във връзка с доставяната в апартамент №
9, находящ се в гр. С.... топлинна енергия и осъщественото дялово разпределение на същата.
За процесните вземания е издадена заповед № 1770/16.01.2023г. за изпълнение по чл. 410
1
ГПК по ч. гр. дело № 71081/2022 г. по описа на СРС, 3-ти състав. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК, са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия,
приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията,
като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията
така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. С. е оспорил исковете по основание и размер.
Твърди, че не е използвал топлинна енергия в посочения от ищеца обем, тъй като
топлоподаването към радиаторите му е преустановено. Оспорва общите условия на ищеца
да са публикувани в местен ежедневник и счита, че не са го обвързали с условията си.
Оспорва годността на измервателните уреди, извършеното в имота дялово разпределение на
топлинна енергия – сочи липсата на договор за това, определен и посочен размер на цената
на дяловото разпределение. Твърди, че не дължи лихва за забава, тъй като ищецът не е
публикувал такущите задължения на интернет страницата си. Прави възражение за изтекла
3-годишна погасителна давност на част от вземанията.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Д” ЕООД, не взема становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо
лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Не е спорно между страните, а и от приетия по делото Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ..... се установява, че Б. А. С. е придобил процесния имот – апартамент №
9, находящ се в гр. С..... Договорът касае обект с абонатен № ..... Установява се още, че на
14.12.1995 г. собственикът на процесния апартамент – ответникът Б. А. С., е подал молба-
декларация до ищеца за открИ.не на партида на негово име за посочения имот. Чрез
2
императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна
енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само
собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване,
респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия.
Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г.,
одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ
и Наредбата за топлоснабдяването. В качеството на титуляр на правото на собственост,
ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот в процесния период, като същият изрично е изявил и воля за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия. По делото няма твърдения, нито
данни преди или по време на процесния период май 2019 г. – април 2021 г. ответникът да се
е разпоредил с притежавания от него недвижим имот, нито да е учредил вещно право на
ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно
основание, да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния
имот и период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответникът да са е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена
система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето,
извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по
наредбата.
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са
отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества
потребена топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и
разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е
извършвано съгласно Наредба № 16- 334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334.
3
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното
по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния
период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките
за процесния период.
При кредитиране заключението на ССЕ се установява, че сумите, начислени за топлинна
енергия в размер на 1 631, 94 лв. за период от м.05.2019г. до м. 04.2021г. и за дялово
разпределение в размер на 30, 95 лв. за периода от м.11.2019г. до м. 04.2021г., всички на
обща стойност 1 662, 89 лв. – главница не са платени. От датите на изпадане на ответника в
забава до 01.12.2022г. размерът на законната лихва върху главницата за топлинна енергия и
дялово разпределение в размер на 1 662, 89 лв. е на стойност от 290, 76 лв., от която: 283, 74
лв. са начислени върху главницата за топлинна енергия, а 7, 02 лв. са начислени върху
главницата за дялово разпределение.
По възражението на ответника, че не дължи претендираните суми, тъй като до
радиаторите в апартамента му няма топлоподаване, съдът намира следното:
От приетите по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по
СТЕ, неоспорено от страните се установява, че през процесния период в процесния имот в
действителност всички радиатори са демонтирани. В банята има щранг – лира като за двата
отчетени периода има служебно начислена топлинна енергия за един брой щранг-лира на
база инсталираната й мощност. От заключението на СТЕ се установява, че в процесния имот
има монтирани два броя водомери за топла вода. За 2019/2020г. не е осигурен достъп за
отчет на водомерите и за този период има служебно начисление на база прогнозни
стойности. За период 20/21 г. водомерите са отчетени на 09.05.2021г. и отчетените стойности
са представени на вещото лице. Отчетеното количество топла вода за 2021 г. е намалено с 1,
708 куб.м. спрямо показанието на общите водомери в абонатната станция. Изчисленията са
извършени в съответствие с Наредбата за топлоснабдяването.
Съдът счита, че следва да бъде уважен искът за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение, тъй като по делото са ангажирани както писмени доказателства, така и СТЕ,
от които се установява, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 30,95 лв.
При определяне на дължимите по делото суми за главница за топлинна енергия и за
главница за дялово разпределение следва да се вземе предвид възражението за изтекла 3-
годишна погасителна давност, която с оглед датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 29.12.2022г. е изтекла за времето от м. май 2019г. до м.
12.2019г. вкл. При това положение и изчислени по реда на чл. 162 от ГПК, дължимата
главница за топлинна енергия за времето от м.01.2020г. до м.04.2021г. е в размер на 498, 61
лв., а дължимата главница за дялово разпределение на топлинна енергия за същия период от
време е 10, 32 лв.
4
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и
забава в погасяването им. По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от
2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на ответника е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо
общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2020 г. и 2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4
от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка
и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016
г. 45-дневен срок за плащане.
С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът
не твърди и не доказва да е отправил. По отношение на вземанията за услугата дялово
разпределение в ОУ на „Т“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД).
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В конкретния
случай, предвид липсата на определен падеж за изпълнение на задължението в самия
договор, ответникът би изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за
5
плащане. Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в момент,
предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което
съдът намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът,
съобразно уважената част от исковете, а именно сума в размер на 214, 86 лв. /изчислени при
минимално по размер юрисконсултско възнаграждение в исковото производство от 100 лв./.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С...., чрез юриск. И срещу Б. А. С. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С...., по реда на чл. 422, ал.1, във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, с
правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, че Б. А. С.
дължи на „Т“ ЕАД, като собственик на топлоснабден имот, представляващ апартамент №
9, находящ се в гр. С.... сума в общ размер на 508, 93 лв., от които: 498, 61 лв. - главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.01.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 29.12.2022г. до изплащане на
вземането и 10, 32 лв. - главница за дялово разпределение на топлинна енергия за времето
от 01.01.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 29.12.2022г. до изплащане на
вземането,
като исковете за главница за цена на топлинната енергия за времето от 01.05.2019г. до
31.12.2019г. в размер на 1133, 33 лв., ведно със законна лихва от 29.12.2022г. до изплащане
на вземането; за главница за цена на дялово разпределение на топлинна енергия за времето
от 01.05.2019г. до 31.12.2019г. в размер на 20, 63 лв., ведно със законна лихва от 29.12.2022г.
до изплащане на вземането; за мораторна лихва в размер на 292,69 лв. за периода от
15.09.2020г. до 01.12.2022г. върху главницата за топлинна енергия и за 6, 82 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за времето от 31.12.2019г. до 01.12.2022г.
отхвърля като неоснователни,
за които вземания е издадена заповед № 1770/16.01.2023г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. дело № 71081/2022 г. по описа на СРС, 3-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. А. С., ЕГН ********** да заплати на „Т“
ЕАД, ЕИК *********, съобразно уважената част от исковете, сумата от 214,86 лв.,
представляваща разноски в заповедното и исково производство.
Решението е постановено при участието на „Д” ЕООД като помагач на страната на ищеца.
6
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7