Р Е Ш Е Н И Е № 260038
10.03.2021г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговска колегия,в открито заседание проведено на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:ИВАНКА ИЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията т.дело №200 по описа на съда за 2020г.и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ обективно съединен с иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от К.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С С П и К Д. К - изпълнителни директори,в която се твърди, че на, на път, км. (в посока от с. К към с. В) настъпило ПТП между МПС марка „“, модел „“, с peг. №, управлявано от С И Г и МПС марка „”, модел „”, per. №, управлявано от Д А Г. Посочен е механизмът на ПТП-то: водачът на МПС марка „“, модел „“, с per. № - С И Г, движейки се по път (двулентов двупосочен път), с посока на движение от с. К към с. В, в района на км. м. предприема изпреварване, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в движещото се в срещуположна посока МПС марка „”, модел „”, per. № , управлявано от Д.А.Г..
Вследствие на удара е пострадал ищецът К.П., който е пътувал в МПС марка „”, модел „”, per. № .
Във връзка с настъпилото ПТП е посочено, че ищецът е получил следните травматични увреждания: болка, оток и деформация в ляво бедро, костни крепитации, нарушена ос и функция на крайника. Била му поставена диагноза „счупване на долния край на бедрената кост, закрито“. Сочи се, че в деня на приемането си в болничното заведение ищецът бил опериран, при което му била извършена следната оперативна интервенция :„открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур“ (кръвна операция за наместване на счупената бедрена кост на левия крак и фиксиране на счупените кости с метална остеосинтеза). Твърди се, че след изписване на ищеца от болничното заведение, същият продължил лечението си в домашни условия, като не можел да използва левия си крак, който бил обездвижен с гипсова имобилизация. Това създавало редица трудности в ежедневието му.Налагало се близките му да му помагат за елементарни битови дейности.
Излагат се съображения, че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховка „Гражданска отговорност”-полица № ,валидна от 01.09.2015г.до 31.08.2016г. (прекратена на 16.12.2015), сключена със „ЗД Бул Инс” АД.
Ищецът посочва,че във връзка с претърпените болки и страдания завел иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от гореописаното ПТП. Въз основа на това било образувано гр.д.№3843/2017г.по описа на СГС,1-3 състав, решението по което е обжалвано и е образувано в. гр. д. № 2394/2018 г. по описа на САС, 4 състав.По въззивното дело е постановено Решение № 25/03.01.2019 г. по описа на САС, по силата на което ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.Решението не е обжалвано и е влязло в сила.Твърди се,че в горепосоченото решение съдът е приел, че присъжда репарация за причинените на ищеца болки и страдания от счупването на долния край на бедрената кост и последвалата я операция - открито наместване на счупената бедрена кост на левия крак и фиксирането й с метална остеосинтеза. Също приема, че пострадалият се придвижва без помощни средства, фрактурата е напълно зараснала,че единствените трайни последици за ищеца от причинената при ПТП травма са белезите по крака му от операциите.
Ищецът сочи,че след постановяването на горепосоченото решение, на .бил приет в УМБАЛ „Еврохоспитал“ ООД,където престоял до .В болничното заведение лекарите установили,че при ищеца е налице псевдартроза и гонартроза на костите на ляв долен крайник, наблюдавали се признаци на болезнени и невъзможни движения в областта на левия крак. Поради тази причина се твърди, че се наложила оперативна интервенция - костна трансплантация (взет е фрагмент от илиачна кост и е присаден на бедрена кост) под спинална анестезия.След интервенцията ищецът бил изписан с препоръки за провеждане на курс по физиотерапия и лечебна физкултура.Посочено е, че независимо от интервенцията пострадалият не е възстановен и все още не може да ходи нормално, накуцва и ползва помощни средства–патерици,търпи болки и не е ясно дали ще настъпи пълно възстановяване на функцията на увредения крайник,не е работоспособен, като всичко това влияело негативно на психиката му.Обзет е от песимистични мисли, отчаян и изнервен е.Страда от безсъние и безпричинна напрегнатост.
Във връзка с горното твърди, че след постановеното решение на САС от 03.01.2019г.ищецът е претърпял болки и страдания. Сочи, че тези обстоятелства не са били взети предвид в мотивите на постановения и влязъл в сила съдебен акт. Поради това счита, че на ищеца се дължи допълнително обезщетение, което да репарира търпените от пострадалия неимуществени вреди, които не са обезщетени от САС. Посочена е съдебна практика.
Излагат се съображения,че на 24.02.2020г.от името на ищеца е депозирана молба с вх.№ ОК- 111271/24.02.2020 г. по описа на „ЗД Бул Инс“ АД, с която е претендирано изплащане на обезщетение за допълнително претърпените от него неимуществени вреди,пряко свързани с получените травматични увреждания при процесното ПТП. В ответното дружеството е заведена щета с № **********.С Писмо с изх.№ НЩ-1554/10.03.2020г.„ЗД Бул Инс“ АД е отказало изплащане на обезщетение по щетата за неимуществени вреди поради липсата на достатъчно доказателства за установяване на претенцията по основание.
Съда е сезиран с искане да постанови решение,с което да осъди ответника „ЗД Бул Инс“ АД да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,пряко свързани с получените увреждания при ПТП, настъпило на в размер на 1 000 лева ,като иска е предявен като частичен иск от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), ведно със законната лихва за забава, считано от 10.03.2020 г. до окончателно изплащане на дължимата сума.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, ответникът ЗД „Бул Инс”АД оспорва предявената искова претенция, като неоснователна, в условията на евентуалност се иска от съда да съобрази действително претърпените и доказани болки и страдания от ищеца, както и да съобрази принципа на справедливостта при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Ответникът оспорва твърдението,че претендираните от ищеца неимуществени вреди са в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с процесното ПТП.Твърди,че такава липсва,както и че не е налице ексцес,т.е.влошаване на здравословното състояние на ищеца,което да е в причинно - следствена връзка с процесното ПТП от Позовава се на постановеното от САС решение,с което ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди.
Сочи,че оспорва предявените искове за неимуществени вреди и по размер.Твърди, че претендираната с исковата молба сума в размер на 1 000 лева, като частичен от 30 000 лева е завишена, не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта,заложен в чл. 52 от ЗЗД и поради тази причина моли съда, ако прецени, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен, да присъди обезщетение не повече от 5 000 лева . Оспорва и акцесорния иск за лихва.
Исковата молба е депозирана поред Пазарджишкия районен съд,който е образувал гр.д.№834/2020г.С определение от 05.11.2020г.производството по делото пред районния съд е прекратено и делото изпратено по подсъдност на ПОС ,тъй като по искане на ищеца съдът при условията на чл.214 ал.1 от ГПК е допуснал увеличение в размера на предявения иск от 1000,00лв.на 30000,00лв.
Съдът,като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,за да се произнесе прие от фактическа страна следното:
С протоколно определение от 08.09.2020г.по гр.д.№834 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2020г.на основание чл.153 от ГПК по аналогия на противното е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване , че на, около, на път. (в посока от с. К към с. В) е настъпило ПТП между МПС марка „“, модел „“, с per. № , управлявано от С.И.Г.и МПС марка „”, модел „”, per. №, управлявано от Д.А.Г.; че поведението на С.И.Г.е противоправно и виновно; че към датата на инцидента МПС марка „“, модел „“, per. № е разполагало с валидна полица ГО № ; че пострадалият К.П. е завел дело за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - гр. д. № 3843/2017 г. по описа на СГС, 1-3 състав, решението по което е обжалвано и е образувано в. гр. д. № 2394/2018 г. по описа на САС, 4 състав, решението по което е влязло в сила.
С оглед на горното,за изясняване на делото от фактическа страна и установяване на обстоятелството дали влошаването на здравословното състояние на ищеца наложило хоспитализация и оперативна интервенция през м.август 2019г.в УМБАЛ „Еврохоспитал“ ООД ,е в пряка причинно следствена връзка с горе описаното ПТП,по делото в производството пред РС е допусната СМЕ.
От заключението на експерта ,прието от съда като доказателство по делото като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните по делото,се установява,че след постановяване на съдебното Решение на САС по в.гр.д.№2394/2018на 03.01.2019г.,с което е определено обезщетение за неимуществени вреди вследствие претърпения от ищеца инцидент,се е наложила нова оперативна интервенция ,извършена в периода от 19.08.2019г.до 25.08.2019г.по време на престоя му в УМБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ“ гр.Пловдив.
Ищецът е постъпил за лечение с окончателна диагноза:М84.16 -незарастнала фрактура (псевдартроза) и с оплаквания от болка и невъзможни движения в същата област .Констатирано е наличие на стар постоперативен цикатрикс по латералната повърхност на лява бедрена област,ограничена флексия и екстензия в лявата колянна става и данни за псевдартроза на лявата бедрена кост .Рентгеновото изследване установява незарастнала фрактура на дисталната част на бедрената кост при поставена метална остеосинтеза на същата.Извършена е операция на 21.08.2019г. - костна пластика с поставяне на костен шпан.
При прегледа на К.Д.П. ,извършен от експерта на 04.08.2020г.в ДКЦ 1 „Здраве" гр.Пазарджик,се установява,че ищеца се оплаква се от болки в областта на фрактурата,ходи труднос помоща на 1 патерица, накуцва наляво.Телесното му тегло експерта определя на около 110 кг.,а преди 5 години същото било 130 кг.Установено е наличие на хипотрофия на бедрената мускулатура с 5 см.спрямо дясната и се три оперативни цикатрикса по латералната повърхност на лявото бедро 4 , 5 и 19 см.Установено е скъсяване на левия долен крайник с 2 см.Интензивна палпаторна болка в областта на фрактурата.На представената рентгенова снимка от м.февруари 2020г. се вижда псевдартроза на бедрената кост, остеосинтезирана със заключен бедрен пирон с много добра периостална реакция.Колянната става е с вътреставен излив.Няма контрактури на колянната и тазобедрената стави.Направена е актуална контролна снимка на лявото бедро и лявата колянна става на 04.08.2020г,на която се вижда фрактура на лява бедрена кост,остеосинтезирана със заключен бедрен пирон и бурна периостална реакция,ебунирани костни фрактурни повърхности и липса на костно срастване.
В заключение вещото лице хронологично проследява и описва лечението на ищеца ,който непосредствено след ПТП бил приет за лечение в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ Пазарджик с диагноза:Закрито разместено счупване на долния край на бедрената кост в ляво.Опериран по спешност,като му е извършено открито наместване с вътрешна фиксация на бедрото.Лечението в ОТО е проведено от 29.10.2015г.до 05.11.2015г.
След 45 дни,на 08.12.2015г.,по повод „разпадане" на металната остеосинтеза е опериран повторно. Извършено е отново открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на бедрото с нова метална остеосинтеза.
75 дни ( 2.5 мес.) след втората операция , на 22.02.2016г., за трети път е приет в МБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ"гр. Пловдив в отделението по ортопедия и травматология и е опериран поради несрастване на фрактурата (псевдартроза) като е извършена е пластична операция на костта и подмяна но металната остеосинтеза.
На 17.05.2016г.е приет в МБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ" гр.Пловдив в отделението по ортопедия и травматология с диагноза:първична гонартроза и е опериран.Диагнозата и проведеното лечение ясно показват, че това заболяване няма връзка със процесното ПТП.
На 09.01.2018 г. (след още 1г. и 10 мес.) постъпва за пореден път в МБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ" гр. Пловдив в отделението по ортопедия и травматология, след като от известно време забелязал оток в оперирания крайник и започнал да усеща отново болка при ходене . Отново е опериран по повод несрастване на фрактурата като е извършена пластична операция на костта и подмяна но металната остеосинтеза.
След 03.01.2019г. и към момента на приема в болницата на 19.08.2019г. ищецът продължавал да се оплаква от болка и невъзможни движения в лявото бедро и коляно. При прегледа са установили ограничена флексия и екстензия в лявата КС и данни - клинични и рентгенови за псевдартроза на лявата бедрена кост след метална остеосинтеза.
Постъпва отново на лечение на 19.08.2019 г. МБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ" гр. Пловдив в отделението по ортопедия и травматология и за пореден път е опериран по повод несрастване на фрактурата като е извършено пластична операция на костта с поставяне на костен присадък от тазовата кост и подмяна но металната остеосинтеза.
При всички хоспитализациии е проведено и медикаментозно лечение по схема,състоящо се от антибиотици,обезболяващи препарати, нискомолекулярни хепарини и водносолеви разтвори.За домашно лечение е било изписвано антибиотик и ниско-молекулярен хепарин (медикамент забавящ кръвосъсирването).
Всички оперативни рани , след всички извършени операции, са зараствали първично без усложнения.
По отношение на причинната връзка между описаните увреждания в Епикриза от 2019г.,издадена от МБАЛ„ ЕврохоспиталЮОД гр.Пловдив- псевдартроза и гонартроза на костите на ляв долен крайник,и процесното ПТП,експерта заключава,че гонартрозата е първична и проведеното лечение, при хоспитализацията на 17.05.2016г. в МБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ" гр. Пловдив в отделението по ортопедия и травматология, ясно показват , че това заболяване няма връзка с процесното ПТП.
Причините за появата на лъжливата става (несрастване) на бедрената кост,5 години след процесния инцидент и поредицата от несполучливи оперативни интервенции са комплексни,според експерта.Трудно е да се даде точно и обективно заключение дали и ищецът не е допринасял с действията си за това.Пострадалият все още не е напълно възстановен болките продължават , макар и слаби до умерени, но постоянни и денонощни.Същите се позитивират при промяна на времето , но са бързо преходни.Налага се П. да бъде опериран отново, при което да се избегнат всички пропуски и недостатъци при предните оперативни интервенции и накрая - операция за отстраняване на имплантите. След зарастване на фрактурата ще се нуждае от продължителна рехабилитация и от ортопедична обувка за компенсиране на дължината на крайника.
В съдебно заседание пред РС Пазарджик експерта пояснява,че псевдартрозата това е така наречената на български език лъжлива става. Тя се получава тогава, когато не се получи срастване на счупването в определените срокове и се получава нетипично движение по средата на бедрото.
Гонартрозата е дегинаративно заболяване на дадена става, която се дължи на износването на хрущялните повърхности на ставата. Този процес може да бъде първичен, може да бъде и вторичен. Вторичен е, когато има друга причина освен възрастта. То е заболяване на дадена става, била голяма става, била малка става и е заболяване, което се манифистира с болка при движенията и ограничение на нормалните движения, техният обем и с появата на воден излив в ставата. Гонартрозата няма нищо общо с инцидента, защото няма счупване на самата става.
В конкретния случай, псевдартрозата е в причинна връзка със счупването, което е получено при ответника вследствие на ПТП.
Без каквато и да било връзка с травмата ищеца е претърпял артроскопска колянна опердация. Гонартрозата е износване на хрущяла и като се влезне в коляното и се оглежда ставната повърхност и има едни генеративни промени и при интервенцията тези полета се изчистват, след което възстановяването е бавно и дълго време се задържа свободен излив в коляното и движенията стават болезнени, което принуждава пациента да ходи с патерици.
Би трябвало да има излекуване на псевдартрозата на пострадалия и досега той е трябвало да бъде излекуван.Експерта заявява,че в практика си не е имал подобен случай, при който пациент да е опериран и да се лекува с такова заболяване толкова време. Възможно е лечение и ако се оперира още, ще се скъси с два сантиметра минимум и ще му бъде необходимо след това да носи ортопедична обувка, която да коригира дължината в крайниците, за да не куца и да не се получава болка в кръста, но ще има още скъсяване със следваща операция. Като се отвори двата края на фрактурата се скъсяват с по един сантиметър, да се опресни костта. При другите манипулации се взима кост от таза и точно да се прецизира метала, който ще се вложи и да се фиксира по всички възможни начини, както е по протокол. Има в единия край четири дупки и в другия край четири дупки и трябва да има винт да поддържа пироните.
Ако се извърши всичко, както трябва и пациента спазва режима не трябва да има мърдане във фрактурата, никакви микродвижения, за да може да сраства и да се направи пластика.Експерта за в заключение заявява,че има неправилен избор на имплантите и неспазване на съответния лечебен режим.
След извършване на последваща оперативна интервенция ще има трайно скъсяване на крайника с четири сантиметра , тъй като първоначално бил скъсен с два сантиметра и ще бъде скъсен най-малко с още два сантиметра. Скъсяването не може да бъде излекувано при пациента, защото е много възрастен и не може да се удължи бедрото. Без ортопедична обувка, пациента ще куца.
Като свидетел на ищеца е разпитан А Г-негов дългогодишен приятел.Същия установява,че ищеца изпитвал много болки след като пострадал при ПТП през 2015г.и че се наложило да претърпи множество операции,включително и една през м.август 2020г.След нея ищецът не се подобрил-пак ходи с патерици и има болки,не може да кляка и трудно се движи.Единият му крак е по-къс от другия.Преди инцидента нямал никакви оплаквания,бил здрав и едър мъж с тегло от 130 кг.Психически се чувства зле,тъй като не е полезен и не може да върши никаква работа.До сега е работил,а сега не може.Опитал да започне работа като пазач,но не го взели.
С оглед на установената фактическа обстановка,от правна страна съдът приема,че предявения иск е основателен.
Налице е увреждане на ищеца вследствие на ПТП,за което с влязло в законна сила решение му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000,00лв.платими от ответника по делото на основание чл.226 от КЗ /отм./Със съдебното решение е формирана сила на присъдено нещо по въпроса за увреждането,причинната връзка с ПТП-то от 28.10.2015г.,основанията за отговорността на ответника,вида ,характера и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди до 03.12.2018г.,когато е проведено последното съдебно заседание по в.гр.д.№2394 по описа на САС за 2018г.
Основанието на предявения иск е настъпило влошаване на здравословното състояние-ексцес,на ищеца след постановеното решение,с което му е присъдено обезщетение,вследствие на същото ПТП.Съдът приема,че основанието на иска е доказано по безспорен начин.Установи се ,че през м.август 2019г.ищецът е претърпял поредна оперативна интервенция заради несрастване на фрактурата като е извършено пластична операция на костта с поставяне на костен присадък от тазовата кост и подмяна на металната остеосинтеза.
При хоспитализацията е проведено медикаментозно лечение по схема, състоящо се от антибиотици,обезболяващи препарати, нискомолекулярни хепарини и водносолеви разтвори. За домашно лечение е изписван антибиотик и ниско-молекулярен хепарин ).Преди операцията и след нея,включително и към момента ищецът търпи постоянни болки ,има затруднение при ходене,движи се помощни средства,което се установява от депозираните по делото свидетелски показания и от заключението на вещото лице на база извършения преглед на 04.08.2020г.От показанията на свидетеля се установява,че ищеца изпитва сериозен психически дискомфорт от състоянието си поради чувството за безполезност.Вещото лице установява,че извършеното при прегледа на 04.08.2020г.рентгеново изследване установява,че фрактурата не е зараснала ,което означава,че предстои нова операция свързана с болки и необходимост от възстановителен период,която ще доведе до допълнително скъсяване на дължината на левия долен крайник с още 2 см.Това от своя страна ще наложи ищеца да носи висока ортопедична обувка с цел избягване на увреждане на гръбначния стълб.Експерта е категоричен,че така описаното състояние на ищеца и прогнозите за лечение и възстановяване са в пряка причинна връзка с травмата при процесното ПТП.Досежно Гонартрозата като ставна дегенеративно заболяване,експерта отрича същата да има връзка с ПТП-то.
Съдът не цени заключението на вещото лице д-р Д П в частта,в която същия при отговора на въпрос 3 заявява,че е трудно да се даде точно и обективно заключение дали и ищеца не е допринесъл за състоянието си към момента – пет години след травмата,изразяващо се в поява на т.нар.лъжлива става,или несрастване на костните фрагменти.Освен,че не представлява по същество отговор на този въпрос,експерта формулира изявлението си твърде общо,като дори не сочи с какво поведението на ищеца би могло да е довело до последващо влошаване на състоянието му и какви биха могли да бъдат причините за това ,за които ищецът е допринесъл.
При това положение съдът счита,че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди след присъждане на първоначалното обезщетение и предвид неблагоприятната прогноза за лечението и възстановяването му,в размер на 20000,00лв.,а за разликата до 30000,00лв.иска като неоснователен ще следва да бъде отхвърлен.Съдът съобразява възрастта на ищеца,който е на 65 години и ако би бил здрав,би могъл да работи и да води пълноценен начин на живот,доколкото не се установи да е страдал и да страда от други заболявания,влошаващи качеството му на живот.Съобразява това,че освен физическа болка,която ищеца е търпял,търпи и ще продължава да търпи неясно още колко дълго време,всичко това се отразява зле на психическото му състояние.За да отхвърли частично иска от друга страна съдът преценява,че част от болките и страданията ,които ищеца търпи се дължат на проблеми в лявата колянна става-гонартроза,които обаче вещото лице установява,че нямат връзка с травмата ,а са в резултат на възрастови дегенеративни промени.
Неоснователно е възражението на ответната страна ,формулирано в отговора на исковата молба,че на ищеца не следва да бъде присъдено обезщетение за ексцес,тъй като в мотивите на съдебното решение постановено от САС по в.гр.д.№2394 по описа на съда за 2018г.,е прието,че фрактурата е напълно зараснала и съдът е отчел ,че при нормална продължителност на възстановителния период при ищеца от 1 година се дължи на неудачен имплант поставен при първата операция,както и че болките ,които ищеца е търпял при втората и третата операции не са в причинна връзка с ПТП,а с неправилно извършено лечение на ищеца в МБАЛ гр.Пазарджик.Тези възражения са преклудирани,тъй като същите касаят друг времеви период и са взети предвид от съда определил обезщетението за предходен период.
Във настоящето производство застрахователят по прекия иск, може да направи възражение по чл.51, ал. 2 ЗЗД само по отношение на отговорността на ищеца за настъпване на ексцеса, ако пострадалият е допринесъл за настъпване на новите последици от увреждането, т.е. ако е допринесъл за влошаване на здравословното си състояние.Такива твърдения не са формулирани в отговора на исковата молба,нито в хода на производството по делото се събраха доказателства в тази насока.
Предвид основателността на главния иск ,основателен се явява акцесорния по своя характер иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата ,считано от датата на предявяване на иска ,по пощата с клеймо на пощенската станция на подаване :18.03.2020г.,до окончателното изплащане на сумата.
Двете страни претендират присъждане на деловодни разноски като ответникът е направил искане за намаление на адвокатското възнаграждение изплатено от ищеца в случай на прекомерност на основание чл.78 ал.5 от ГПК.
Ищецът е сторил разноски в размер на 3189,00лв.,от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1720,00лв.с ДДС.Минималния размер на адвокатското възнаграждение ,определен на основание чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,е 1430,00лв.без ДДС,а с ДДС съответно 1716,00лв.Така уговореното и изплатено възнаграждение не е прекомерно и не са налага намаляване на същото.
При това положение и с оглед изхода на делото ищеца има право на разноски в размер на 2126,00лв.
Ответникът е сторил деловодни разноски ,които претендира съгласно представен списък по чл.80 от ГПК ,в размер на 360,00лв.-изплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.Съобразно изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ,следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 120,00лв.
Водим от горното Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С С П и К Д. К - изпълнителни директори, да заплати в полза на ищеца К.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.226 от КЗ / отм./ сумата от 20000,00лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие настъпил ексцес-влошаване на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в посттравматична псевдоартроза на долен ляв крайник,претърпяна поредна оперативна интервенция с костна пластика през м.август 2020г.и фрактура на същия крайник към настоящия момент ,скъсяване на крайника , затруднение и болки при ходене,както и емоционално и психическо разстройство, пряко свързани с получените от ищеца травматични увреждания при ПТП ,настъпило на, на път,. (в посока от с. К към с.В),ведно със законната лихва върху главното парично задължение от 20 000 лева, считано от 18.03.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над 20000,00лв.до предявения размер от 30000,00лв.,или за сумата от 10000,00лв.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс” АД да заплати в полза на ищеца К.Д.П. деловодни разноски в размер на 2126,00лв.
ОСЪЖДА К.Д.П. ***” АД деловодни разноски в размер на 120,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок,считано от връчването му на страните с въззивна жалба.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: