О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
гр. С. , 15.04. 2020г.
Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение,
ТРЕТИ въззивен състав в закрито заседание
на 15.04.2019г. , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева, ВЧНД
№ 117 /
Производството е по чл.243, ал. 7, вр. ал.4 и
5 НПК.
СОС , в качеството му на инстанция по въззивен контрол на актовете на прокуратурата
по чл.243 НПК е сезиран с жалба против определение под № 23 от 13. 02. 2020г. на РС- С. по ЧНД № 47/2020г., с което е потвърдено
постановление на РП- С. от 27.01.2020г.
по пр.пр. № 338/2018г. на РП- С., по силата на което е прекратено наказателното
производство образувано и водено против неизвестен извършител, за това ,че на
3.11.2016г. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, и използвайки
заблуждението и неопитността на А. П. А. и С. Е. А. / страдащи от „деменция”/,
уговорил същите да сключат договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в н.а. № 15, т. ІІІ, рег.№ 3301, н.д. № 371 от 2016г. по описа на Г.
Ч.- Нотариус при РС – С., по силата на който А. прехвърлили на Д. А. В. правото
на собственост върху УПИ-І-103, кв. 10, по рег. План на с. П., общ. Б. с площ
от 1478кв.м. и с това /на А./ им е
причинена имотна вреда, изразяваща се в разликата между платената и
действителната пазарна стойност – чл.209,ал.1 НК.
Жалбоподателят възразява против декларативно заявеното, от решаващия съд, че постановлението на РП е законосъобразно и правилно.
Застъпва становище, че самото
определение е съставено в грубо нарушение на процесуалния закон, при цялостна
липса на мотиви, при отказ за изследване, проверка и оценка на
доказателствата, тотална липса на фактически изводи, касаещи релевантните
факти, което е създало неяснота и невъзможност за проверка на крайния извод на
съда за законосъобразност на съставеното постановление за прекратяване. Счита,
че е налице непълнота на доказателства, необоснованост, нарушаване на
процесуалните правила за изграждане на фактически изводи и формиране на
вътрешно убеждение при преценката на доказателствата, както и неправилно
приложение на материалния закон.
Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в
жалбата и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното определение на РС – С., на базата на приложимите законови разпоредби ,
намира за установено следното:
При цялостната
проверка на Определението на РС –С., настоящата инстанция констатира съществено- в особено драстична степен,
нарушение на процесуалните правила и принципи в наказателния процес по чл. 13,
14, 107, ал.3 и 5 и чл.34 НПК- относно изискването за мотивираност на съдебните
актове. Вместо убедителни съображения, основани на оценка и анализ на
доказателствата, фактически и правни изводи РС С. се е задоволил с едно единствено
изречение да декларира, че
постановлението на РП С., по силата на което е прекратено наказателното
производство, водено срещу неизвестен извършител по чл.209,ал.1 НК е
законосъобразно и правилно. Липсва дори яснота относно основанието и причината
за прекратяване, дали съдът е приел, че
се касае за недоказаност на обвинението или за липса на престъпление.
Функцията на
контрол, като първа инстанция на актовете по чл.243 НПК на прокуратурата, с
които слага край на наказателното производство е била напълно изоставена в
случая.
В тази връзка следва да се обърне внимание на
предходната инстанция относно необходимостта от ясна и точно
изразена воля при постановяване на актовете, които подлежат на контрол, а така
също и на изискването на процесуалния закон, произтичащо от цитираните по-горе
разпоредби, за мотивиране на актовете на съда, а особено онези, с които се
слага край на наказателното производство.
Настоящата инстанция счита, че характера и спецификата
на настоящото производство като контролно по отношение на актовете на
прокуратурата не предпоставя по никакъв начин неговото неглижиране и
подценяване, нито пък дава възможност за изоставяне на задължението на съда да
анализира и прецени доказателствата и да изгради и аргументира в съответствие с
тях собствени фактически изводи – и правни в пълно съответствие с
фактическите.Суверинитетът на прокуратурата като обвинителна власт не изключва
правомощията на съда за ревизия и контрол на актовете и щом тази процедура е
разписана в закона.
По силата на КРБ и закона прокурорът, като господар на
досъдебната фаза е притежава суверенна власт по отношение на обвинителната
функция да определя правната
квалификация и лицето, към което да насочи отговорността.Щом обаче е проведено
разследване и образувано досъдебно производство, тази функция не се осъществява
произволно, а след задължителна преценка на годността, надеждността и
достатъчността на доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода
на разследването. С още по-голяма сила това важи за актовете на РС, с които
същият осъществява контрол върху правилността на актове на Прокуратурата, с които се слага край на наказателното
производство, т.к. функцията по правораздаване пък е иманентна на съдилищата и
съдът е единствения суверен при осъществяването и. В тази връзка
интелектуалната и доказателствено-правна дейност на Прокуратурата по съставяне
и мотивиране на Постановление по чл.243 НПК и на контролиращата го първа
инстанция - РС следва да съответства на същите критерии, заложени от законодателя
за качество на мотиви към актовете на съда-присъди и решения.Волята на
решаващия орган следва да бъде изразена убедително и ясно и да изхожда от
всестранен анализ на съвкупността от доказателства, оценката им и преценката за
достоверност при взаимното им съпоставяне, като се прилагат правилата на
формалната логика.Доказателствата, следва да се възприемат и тълкуват според
действителното им съдържание и смисъл и да не им се придава смисъл, какъвто
нямат, да се отчитат равните права на страните – извършител и пострадал от
престъплението в съответствие с чл.11 НПК.
В настоящия случай липсата на мотиви е толкова
съществена, че се е изразила в цялостен отказ от правосъдие по делото.
Настоящата инстанция следва да изтъкне на вниманието
на състава на РС-С., постановил формално определение по чл.243 НПК, че празнотата
при аргументирането на волята на същия е
толкова съществена, че лишава въззивния съд от възможност за узнаване и
проверка на волята на първия съд, поради това
същинска въззивна проверка по доказателствата, фактите и правните
изводи, в съответствие с чл.314,ал.1 НПК не би могла да бъде осъществена, а от
друга страна- настоящата инстанция е
призвана по закон да осъществи въззивен контрол по правилността на актовете на
РС и няма задължение, нито компетентност да замести първия съд в правомощията и
задълженията му по чл.243,ал.5 и 6 НПК, защото се нарушава изискването за
инстанционност- основен принцип в наказателното правораздаване, производството
се лишава от една контролираща инстанция .
Изложеното по- горе обуславя отмяна на атакуваното
определение, поради липса на мотиви.
Следва да бъде върнато делото на РС- С., със
задължителни указания за собствена преценка на доказателствата в съответствие с
правилата за изграждане на вътрешно убеждение и формалната логика, всяко от
събраните доказателства следва да се анализира и изследва в дълбочина по отделно- в зависимост от действителния му
смисъл, като не му се придава значение, каквото няма, да се проследи връзката
му с другите доказателства и със съвкупността, при това съпоставяне да се
изложат убедителни съображения, относно процесуалната годност, надеждонстта и
истинността на доказателството, както и относно пълнотата и дълбочината на
разследването и достатъчността на доказателствените средства и доказателства в
съответствие със значимите за обвинението релевантни факти.
На тази фактическа основа да се изгради изводът за
доказаност или не- доказаност на престъпление по чл.209 НК, за липса или
наличие на инкриминирано по НК деяние.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.243,
ал.7,вр. ал.5 т.3, НПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯВА
Определение под № 23 от 13. 02. 2020г.
на РС- С. по ЧНД № 47/2020г., с което е
потвърдено постановление на РП- С. от 27.01.2020г.
по пр.пр. № 338/2019г. на РП- С., ДП- сл.д. № 61 /2018г. на ОСл О при СОП, по силата на което е прекратено наказателното
производство и ВРЪЩА делото на РС- С. за изпълнение на задължителните
указания .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.