Определение по дело №117/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 105
Дата: 15 април 2020 г. (в сила от 15 април 2020 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20201800600117
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е 

 

гр. С. , 15.04. 2020г.

 

          Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение, ТРЕТИ въззивен състав в закрито заседание  на 15.04.2019г. , в  състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :ПЛАМЕН ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ:1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева,    ВЧНД № 117 / 020 г по описа на Окръжен съд С. , за да се произнесе  съобрази следното :

 

          Производството е по чл.243, ал. 7, вр. ал.4 и 5 НПК.

         СОС , в качеството му на инстанция по   въззивен контрол на актовете на прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против  определение  под № 23 от 13. 02. 2020г. на  РС- С. по ЧНД № 47/2020г., с което е потвърдено постановление  на РП- С. от 27.01.2020г. по пр.пр. № 338/2018г. на РП- С.,   по силата на което е прекратено наказателното производство образувано и водено против неизвестен извършител, за това ,че на 3.11.2016г. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, и използвайки заблуждението и неопитността на А. П. А. и С. Е. А. / страдащи от „деменция”/, уговорил същите да сключат договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 15, т. ІІІ, рег.№ 3301, н.д. № 371 от 2016г. по описа на Г. Ч.- Нотариус при РС – С., по силата на който А. прехвърлили на Д. А. В. правото на собственост върху УПИ-І-103, кв. 10, по рег. План на с. П., общ. Б. с площ от 1478кв.м. и с това  /на А./ им е причинена имотна вреда, изразяваща се в разликата между платената и действителната пазарна стойност – чл.209,ал.1 НК.

         Жалбоподателят възразява против  декларативно заявеното, от решаващия съд,  че постановлението на РП е законосъобразно и правилно. Застъпва становище, че  самото определение е съставено в грубо нарушение на процесуалния закон, при цялостна липса на мотиви, при отказ за  изследване, проверка и оценка на доказателствата, тотална липса на фактически изводи, касаещи релевантните факти, което е създало неяснота и невъзможност за проверка на крайния извод на съда за законосъобразност на съставеното постановление за прекратяване. Счита, че е налице непълнота на доказателства, необоснованост, нарушаване на процесуалните правила за изграждане на фактически изводи и формиране на вътрешно убеждение при преценката на доказателствата, както и неправилно приложение на материалния закон.

 

Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното определение  на РС – С.,  на базата на приложимите законови разпоредби , намира за установено следното:

При  цялостната проверка на  Определението на РС –С.,  настоящата инстанция констатира  съществено- в особено драстична степен, нарушение на процесуалните правила и принципи в наказателния процес по чл. 13, 14, 107, ал.3 и 5 и чл.34 НПК- относно изискването за мотивираност на съдебните актове. Вместо убедителни съображения, основани на оценка и анализ на доказателствата, фактически и правни изводи РС С. се е задоволил с едно единствено изречение да  декларира, че постановлението на РП С., по силата на което е прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител по чл.209,ал.1 НК е законосъобразно и правилно. Липсва дори яснота относно основанието и причината за прекратяване, дали  съдът е приел, че се касае за недоказаност на обвинението или за липса на престъпление.

Функцията  на контрол, като първа инстанция на актовете по чл.243 НПК на прокуратурата, с които слага край на наказателното производство е била напълно изоставена в случая.

В тази връзка следва да се обърне внимание на предходната  инстанция  относно необходимостта от ясна и точно изразена воля при постановяване на актовете, които подлежат на контрол, а така също и на изискването на процесуалния закон, произтичащо от цитираните по-горе разпоредби, за мотивиране на актовете на съда, а особено онези, с които се слага край на наказателното производство.

Настоящата инстанция счита, че характера и спецификата на настоящото производство като контролно по отношение на актовете на прокуратурата не предпоставя по никакъв начин неговото неглижиране и подценяване, нито пък дава възможност за изоставяне на задължението на съда да анализира и прецени доказателствата и да изгради и аргументира в съответствие с тях собствени фактически изводи – и правни в пълно съответствие с фактическите.Суверинитетът на прокуратурата като обвинителна власт не изключва правомощията на съда за ревизия и контрол на актовете и щом тази процедура е разписана в закона.

 

По силата на КРБ и закона прокурорът, като господар на досъдебната фаза е притежава суверенна власт по отношение на обвинителната функция  да определя правната квалификация и лицето, към което да насочи отговорността.Щом обаче е проведено разследване и образувано досъдебно производство, тази функция не се осъществява произволно, а след задължителна преценка на годността, надеждността и достатъчността на доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на разследването. С още по-голяма сила това важи за актовете на РС, с които същият осъществява контрол върху правилността на актове на Прокуратурата,  с които се слага край на наказателното производство, т.к. функцията по правораздаване пък е иманентна на съдилищата и съдът е единствения суверен при осъществяването и. В тази връзка интелектуалната и доказателствено-правна дейност на Прокуратурата по съставяне и мотивиране на Постановление по чл.243 НПК и на контролиращата го първа инстанция - РС следва да съответства на същите критерии, заложени от законодателя за качество на мотиви към актовете на съда-присъди и решения.Волята на решаващия орган следва да бъде изразена убедително и ясно и да изхожда от всестранен анализ на съвкупността от доказателства, оценката им и преценката за достоверност при взаимното им съпоставяне, като се прилагат правилата на формалната логика.Доказателствата, следва да се възприемат и тълкуват според действителното им съдържание и смисъл и да не им се придава смисъл, какъвто нямат, да се отчитат равните права на страните – извършител и пострадал от престъплението в съответствие с чл.11 НПК.

В настоящия случай липсата на мотиви е толкова съществена, че се е изразила в цялостен отказ от правосъдие по делото.

Настоящата инстанция следва да изтъкне на вниманието на състава на РС-С., постановил формално определение по чл.243 НПК, че празнотата при аргументирането  на волята на същия е толкова съществена, че лишава въззивния съд от възможност за узнаване и проверка на волята на първия съд, поради това  същинска въззивна проверка по доказателствата, фактите и правните изводи, в съответствие с чл.314,ал.1 НПК не би могла да бъде осъществена, а от друга страна- настоящата  инстанция е призвана по закон да осъществи въззивен контрол по правилността на актовете на РС и няма задължение, нито компетентност да замести първия съд в правомощията и задълженията му по чл.243,ал.5 и 6 НПК, защото се нарушава изискването за инстанционност- основен принцип в наказателното правораздаване, производството се лишава от една контролираща инстанция .

Изложеното по- горе обуславя отмяна на атакуваното определение, поради липса на мотиви.

Следва да бъде върнато делото на РС- С., със задължителни указания за собствена преценка на доказателствата в съответствие с правилата за изграждане на вътрешно убеждение и формалната логика, всяко от събраните доказателства следва да се анализира и изследва в дълбочина  по отделно- в зависимост от действителния му смисъл, като не му се придава значение, каквото няма, да се проследи връзката му с другите доказателства и със съвкупността, при това съпоставяне да се изложат убедителни съображения, относно процесуалната годност, надеждонстта и истинността на доказателството, както и относно пълнотата и дълбочината на разследването и достатъчността на доказателствените средства и доказателства в съответствие със значимите за обвинението релевантни факти.

На тази фактическа основа да се изгради изводът за доказаност или не- доказаност на престъпление по чл.209 НК, за липса или наличие на инкриминирано по НК деяние.

 

         Предвид гореизложеното и на осн. чл.243, ал.7,вр. ал.5 т.3,   НПК съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л    И   :

 

         ОТМЕНЯВА Определение  под № 23 от 13. 02. 2020г. на  РС- С. по ЧНД № 47/2020г., с което е потвърдено постановление  на РП- С. от 27.01.2020г. по пр.пр. № 338/2019г. на РП- С., ДП- сл.д. № 61 /2018г. на ОСл О при СОП,  по силата на което е прекратено наказателното производство и ВРЪЩА делото на  РС- С. за изпълнение на задължителните указания .

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

        

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                    2.