Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 3397                                 14.08.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи юли през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 268 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с основание чл.79, ал.1 ЗЗД, обективно евентуално съединен с иск по чл.55, ал1 ЗЗД.

Ищецът „Ремакс трико“ ЕООД твърди, че е продал на ответницата през 2017г. стоки на стойност 6350 щатски долара, като поддържа, че цената не е била заплатена, въпреки че стоката е била доставена на купувача. Прави се искане да бъде осъдена ответницата да заплати сумата 6350 щатски долара. В случай на отхвърляне на този иск, се иска да бъде осъдена ответницата да върне на ищеца стоките, получени със стокови разписки, подробно описани в петитума на исковата молба.

Ответницата А.А.А. отрича наличие на правоотношение, което да е възниквало между нея и дружеството ищец. Счита, че исковете поради това са неоснователни и иска да бъдат отхвърлени.

Съдът намери за установено следното:

Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че дружеството ищец – „Ремас трико“ ЕООД притежава в с.М. склад и магазин за дрехи, който ответницата А. е посещавала, тъй като имала къща в същото село. През лятото на 2017г. ответицата посетила магазина на дружеството където закупила дрехи за себе си. Тъй като те ѝ били харесали, а тя живеела в САЩ, проявила интерес да закупи стока, която да продаде в САЩ. Според показанията на свидетелката З.П. и А.Ч., конкретната поръчка за дрехите била направена от ответницата по-късно, когато тя вече била в чужбина, чрез телефонни обаждания по системата „Вайбър“. Свидетелките, в качеството си на служителки на дружеството ищец, знаели, че ответницата е контактувала и с управителя на дружеството, с който уточнила окончателно вида и цените на стоките, които и били предложени преди това, пак чрез комуникация по телефона. След окончателното уточняване свидетелките подготвили две пратки, за които били оформени две стокови разписки с номера 82/03.10.2017г. и 111/29.11.2017г. /лист 4 и 6 на приложеното дело/. Първата от пратките била изпратена с куриер на адрес в САЩ, а втората – изпратена на адрес в С. и след това пренесена в САЩ. Според показанията на свидетелките, след получаването на дрехите от ответницата, от нейна страна не били постъпили оплаквания. Свидетелките поддържат, че стоковите разписки, след оформянето, са били предадени на управителя.

 По делото са представени три стокови разписки издадени на името на ответницата: първата с номер 82 от 03.10.2017г. удостоверяваща предаване на дрехи на обща стойност 3770 щатски долара; втората с номер 111 от 20.11.2017г. за предаване на дрехи на стойност 6210 щатски долара; и третата с номер 181 от 03.07.2018г. съгласно която от А. е върната стока на стойност 1480 щатски долара / лист 4 , 5 и 6 от приложеното дело/. Обстоятелството, че стоките са получени се удостоверява в обясненията дадени от ответницата А. по приложената по делото преписка № 18620-5629/ 23.07.2018г. на РУ С. / лист 32 на делото/.  Този документ, ценен с показанията на свидетелките и останалите писмени доказателства, дават основание съдът да приеме, че стоката е била предадена от дружеството продавач и получена от ответницата.

Установява се от признанието на дружеството ищец, съдържащо се в исковата молба, че ответницата е заплатила сумата 2150 щатски долара от общата стойност  9980 щатски долара, както и че е върнала стоки на стойност 1480 щатски долара.

Видно е от заключението на експертизата, че дружеството ищец не е регистрирано по ЗДДС и не води дневници за покупки и продажби. В периода м. октомври 2017г. – м. ноември 2017г. няма данни за осчетоводяване на стоковите разписки, както и данни по тях да е платено. Заприходените счетоводно стоки са изписани на база отчет на касовия апарат  по тяхната отчетна стойност, като за самата продажба е съставена една счетоводна статия: дебит с-ка 501 каса в лева; кредит с-ка 702 приходи от продажба на стоки, а самото изписване на стоките по тяхната отчетна стойност е отразено по дебитна сметка 702 приходи от продажби на стоки /лист 26/.

         При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            От събраните по делото доказателства съдът намира, че е безспорно установено, че между ищеца и ответницата е налице сключен договор за продажба, по които ищецът е продавач. Предаването на стоките предмет на договора съдът намира за установено от представените стокови разписки, ценени ведно с признанията на ищцата дадени в писмени обяснения пред органите на полицията, както и от показанията на свидетелите. Тоест налице е доказано съгласие за предаване на стока срещу заплащане на цена, което означава, че е сключен договор за продажба. Договорът е неформален, поради което обстоятелството дали във връзка с него са издадени фактури, не се отразява на валидността му. След като стоката е предадена, купувачът следва да заплати уговорената цена. Видно е, че това е сторено само частично, поради което след приспадане на стойността на върната стока, следва извод, че остатъкът от цената, а именно 6350 щатски долара е дължим. Ответницата не е доказала, че е платила тази сума, респективно, че задължението й е било погасено чрез друг способ, поради което следва да се приеме, че тя следва да я заплати на ищеца.

            Предвид установеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответниците дължат разноски, които за настоящото производство възлизат на 1459,70 лв.

Водим от горното, съдът   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА А.А.А. ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на "Ремас трико" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Момчиловци, обл. Смолян,ул. Капитан Петко Войвода №25, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 6350 щ. д./шест хиляди триста и петдесет щатски долара/, представляваща цена продадени и предени със стокови разписки номер 82 от 03.10.2017г.  и номер 111 от 20.11.2017г. дрехи, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото -25.09.2018г. до окончателното заплащане.

 

ОСЪЖДА А.А.А. да заплати на "Ремас трико" ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1459,70 лв. /хиляда четиристотин петдесет и девет лева и 70ст./, представляваща деловодни разноски.

           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД