№ 2594
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Темислав М. Димитров
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100501911 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалби на Д. М. Г. срещу решение №
8806/01.08.2022 г. по гр.д. № 58330/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, с което са
отхвърлени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал.
1 КТ, предявени от Д. М. Г. срещу „М.и на МВР“, за признаване на уволнението
на Д. М. Г., извършено със заповед № 1701 от 16.08.2021 г. на директора на „М.и
на МВР“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, за
незаконно и неговата отмяна, възстановяване на ищцата Д. М. Г. на длъжността –
„Началник отдел“ в отдел „Човешки ресурси, административно и правно-
нормативно обслужване“, и за заплащане на сумата в размер на 23709,06 лв. в
полза на ищцата, представляваща обезщетение за оставане на последната без
работа за периода от 16.08.2021 г. до 16.02.2022 г.
Подадена е и частна жалба от Д. М. Г. срещу определение №
30567/13.11.2022 г. по гр.д. № 58330/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, с което е
отхвърлено искането за изменение на решението в частта, касаеща присъдените
в полза на ответника по делото разноски.
1
Въззивникът – Д. М. Г., твърди, че обжалваното решение е неправилно.
Счита, че извършеното уволнение е незаконно, тъй като не е спазена
предварителната закрила, предвидена в чл. 333 КТ – не е поискано разрешение от
инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК преди уволнението на ищцата, въпреки
че същата е декларирала, че страда от заболявания по Наредба № 5/1987 г., не е
взето надлежно съгласие за уволнението на ищцата от синдикалната организация,
в която ищцата членува – Синдикат на служителите в МВР. Освен това, счита, че
процедурата по съкращаване на щата е опорочена, тъй като не е налице реално
такова и не е извършен подбор. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде
отменено и исковете да бъдат уважени.
Счита, че определението, с което е отхвърлено искането за изменение на
решението в частта, касаеща присъдените в полза на ответника по делото
разноски, е неправилно, поради моли същото да бъде отменено, в случай че
въззивната жалба не бъде уважена, като в тази връзка поддържа, че не дължи
разноски в полза на ответника за първоинстанционното производство.
Въззиваемият - „М.и на МВР“, оспорва въззивната жалба и частната жалба,
като счита, че обжалваните решение и определение по чл. 248 ГПК са правилни.
Моли същите да бъдат потвърдени, като претендира разноските по
производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищцата Д. М. Г. с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3,
вр. чл. 225 КТ.
Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника „М.и на
МВР“, по силата на което е изпълнявала длъжността - „Началник отдел“ в отдел
„Човешки ресурси, административно и правно-нормативно обслужване“, което е
било прекратено със заповед № 1701 от 16.08.2021 г. на директора на „М.и на
МВР“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
Поддържа, че уволнението е незаконно, тъй като същото не е извършено при
изискуемите от КТ предпоставки на посоченото основание за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че не е спазена
предварителната закрила, предвидена в чл. 333 КТ – не е поискано разрешение от
инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК преди уволнението на ищцата, въпреки
2
че същата е декларирала, че страда от заболявания по Наредба № 5/1987 г., не е
взето надлежно съгласие за уволнението на ищцата от синдикалната организация,
в която ищцата членува. Освен това, счита, че процедурата по съкращаване на
щата е опорочена, тъй като не е налице реално такова и не е извършен подбор.
Претендира отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата от нея
длъжност преди уволнението. Твърди, че е останала без работа в резултат на
незаконното уволнение, като претендира заплащането на обезщетение на
основание чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа, а именно
– сумата в размер на 23709,06 лв. за периода от 16.08.2021 г. до 16.02.2022 г.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е неправилно.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В рамките на работодателската власт се включва правомощието за
определяне броя и щатните разписания на заеманите при работодателя
длъжности, което включва и правомощието за закриване на някои от тях.
Промяната в съществуващите длъжности и техния брой се извършва с акт на
работодателя или оправомощено лице, като тя трябва да бъде отразена в щатното
разписание в предприятието. За законността на уволнението следователно в
тежест на работодателя е да докаже положителния факт на реалното съкращение
на щата, както и спазване на процедурните изисквания във връзка с прекратяване
на трудовото правоотношение, когато такива са налице (чл. 329 КТ, чл. 333 КТ).
Безспорно между страните е, че са били в трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „Началник отдел“ в отдел
„Човешки ресурси, административно и правно-нормативно обслужване“.
Трудовият договор е прекратен на основание съкращаване на щата - чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ.
Установява се, че съгласно заповед от 29.07.2021 г. на министъра на
вътрешните работи е съкратен щатът на „М.и на МВР“, като заеманата от ищцата
длъжност - „Началник отдел“ в отдел „Човешки ресурси, административно и
правно-нормативно обслужване“, е съкратена, което е отразено и в представеното
по делото щатно разписание
Доколкото за съкращаваната длъжност не са били налице повече от една
щатни бройки, то работодателят не е следвало да извърши подбор и това да
предхожда уволнението. В тази връзка следва да се посочи, че, видно от
3
представените длъжностна характеристика за длъжността „Началник отдел“ в
отдел „Човешки ресурси, административно и правно-нормативно обслужване“;
както и длъжностите характеристики за длъжностите „началник сектор“ в
посочения отдел, функциите на съкратената длъжност не се покриват с функциите
на длъжностите „началник сектор“, поради което длъжностите „началник отдел“ и
„началник сектор“ не са сходни, поради което подборът не е бил задължителен.
В този смисъл, възражението на въззивника, че процедурата по съкращаване
на щата е опорочена, тъй като не е налице реално такова и не е извършен подбор,
се явява неоснователно. Следва да се посочи, че обжалваното решение съдържа
подробни мотиви в тази насока, които настоящият съдебен състав споделя.
Работодателят не доказва обаче спазването на изискването на чл. 333, ал. 1,
т. 3 и ал. 4 КТ – закрила, приложима спрямо ищцата, поради следните
съображения:
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, предварителната закрила при уволнение
важи спрямо работници, боледуващи от болест, определена в наредба на
министъра на здравеопазването. Ищцата твърди, че страда от следните болести,
предвидени в Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от
тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ – „тиреотоксикоза с
дифузна гуша“, „метаболитен синдром“, „артериална хипертония“. Видно от
представените медицински документи, действително ищцата е диагностицирана с
посочените заболявания преди уволнението с процесната заповед, което е
декларирано от същата пред работодателя, съответно – представени са на
работодателя медицинските документи, удостоверяващи заболяванията на
ищцата.
Спорен между страните е въпросът, дали посочените заболявания попадат в
предметния обхват на Наредба № 5. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от наредбата
работниците, които боледуват от исхемична болест на сърцето, се ползват от
закрилата, предвидена в чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Доказва се по делото от
представената епикриза, че ищцата страда от артериална хипертония, което е
проява на исхемична болест на сърцето (в този смисъл е и цитираното от ищцата
решение № 534/11.06.2010 г. по гр.д. № 417/2009 г., IV ГО). Освен това, ищцата
страда от други заболявания, а именно - „тиреотоксикоза с дифузна гуша“,
„метаболитен синдром“, които са декларирани от нея с твърдението, че
представляват захарна болест, съгласно Наредба № 5. Доколкото липсва яснота за
този факт, то работодателят е бил длъжен преди уволнението да събере
4
допълнителна информация за заболяването на ищцата, съответно, дали същото в
предметния обхват наредбата, което не е направено от негова страна.
Поради посоченото в тежест на работодателя е било – при знание за това
заболяване (факт, който не се оспорва от ответника) и се доказва от представените
по делото писмени доказателства - да получи предварително разрешение на
Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. Доколкото това не е сторено,
уволнението, извършено поради съкращение на щата, е незаконосъобразно.
Основателно е и възражението на ищцата за нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ.
Съгласно посочената норма, когато това е предвидено в колективния трудов
договор, работодателят може да уволни работник или служител поради
съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след
предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
Видно от представения колективен трудов договор, действащ в системата на
МВР, работодателят може да прекрати трудов договор при съкращаване на щата
след предварително съгласие на синдиката, в който членува лицето, работещо по
трудово правоотношение. Видно от представеното удостоверение от 09.05.2022 г.,
преди прекратяване на трудовия договор на ищцата същата е била член на
Синдиката на служителите в МВР, считано от м.11.2020 г., като ежемесечно от
заплатата работодателят е удържал сума за членски внос в посочения синдикат,
съгласно фишовете за заплата на ищцата, представени по делото. Липсват
представени доказателства по делото, от които да се установява съгласие на
посочения синдикат във връзка с прекратяване на трудовия договор на ищцата,
което представлява нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ и води до незаконност на
уволнението.
Работодателят твърди, че ищцата е членувала в друг синдикат – Национален
синдикат на гражданската администрация в МВР, от който е налице съгласие за
уволнението на ищцата. Дори да се приеме, че действително ищцата е била член
на този синдикат, то от представеното решение на синдиката за уволнение на
ищцата не се установява същото да е взето валидно, тъй като не е подписано от
членовете на управителния му орган.
При посочените аргументи настоящият съдебен състав намира, че искът за
отмяна на процесното уволнение е основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението.
Необходимо е също трудовото правоотношение да не е имало срочен характер.
5
Видно от последния трудов договор, страните са били обвързани от
правоотношение с безсрочен характер. Ето защо искът е основателен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
За основателност на иска в тежест на ищеца Д. М. Г. е да докаже, че е
останала без работа за посочения период, че оставането без работа е в причинна
връзка с уволнението, както и размерът на брутното трудово възнаграждение,
получено от ищцата за последния пълен отработен месец.
На основание чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение предполага установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в
резултат от уволнението за процесния период. Работодателят не е оспорил
твърдението на ищеца за оставането му без работа по трудово правоотношение,
което се доказва и от представената за констатация трудова книжка на работника,
нито са ангажирани доказателства за установяване на положителния факт –
започване на работа от ищеца по трудово правоотношение. Ето защо в полза на
ищеца е възникнало вземане за обезщетение за периода от 16.08.2021 г. до
16.02.2022 г. Установява се, че размерът на същото възлиза на сумата в размер на
23709,06 лв., предвид факта, че размерът на брутното трудово възнаграждение на
ищцата за последния пълен отработен месец е било 3951,51 лв., който факт е
безспорен между страните.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено, като предявените
искове следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на делото ищецът не дължи в полза на ответника разноски за
първоинстанционното производство в размер на 610 лв., поради което частната
жалба не следва да бъде разглеждана.
По разноските:
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищцата сумата в размер на 5 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
„М.и на МВР“ следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
6
заплати в полза на СРС сумата в размер на 948,36 лв. – държавна такса по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както и в полза на СГС
сумата в размер на 474,18 лв. – държавна такса за обжалване на решението в
частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8806/01.08.2022 г. по гр.д. № 58330/2021 г. по описа
на СРС, 87 състав, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от Д. М. Г. срещу „М.и на МВР“, за
признаване на уволнението на Д. М. Г., извършено със заповед № 1701 от
16.08.2021 г. на директора на „М.и на МВР“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ –
поради съкращаване на щата, за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на
ищцата Д. М. Г. на длъжността – „Началник отдел“ в отдел „Човешки ресурси,
административно и правно-нормативно обслужване“, и за заплащане на сумата в
размер на 23709,06 лв. в полза на ищцата, представляваща обезщетение за
оставане на последната без работа за периода от 16.08.2021 г. до 16.02.2022 г.,
както и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. М. Г. е осъдена да
заплати в полза на „М.и на МВР“ сумата в размер на 610 лв. – разноски по делото
пред първата инстанция, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Д. М. Г., ЕГН
**********, извършено със заповед № 1701 от 16.08.2021 г. на директора на „М.и
на МВР“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д. М. Г., ЕГН
**********, на заеманата до уволнението длъжност „Началник отдел“ в отдел
„Човешки ресурси, административно и правно-нормативно обслужване“, при
„М.и на МВР“.
ОСЪЖДА „М.и на МВР“, ЕИК ****, да заплати в полза на Д. М. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ сумата от 23709,06 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода от 16.08.2021 г. до 16.02.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2021 г., до погасяването.
ОСЪЖДА „М.и на МВР“, ЕИК ****, да заплати в полза на Д. М. Г., ЕГН
7
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 5 лв. – разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „М.и на МВР“, ЕИК ****, да заплати в полза на Софийски
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 948,36 лв. –
държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ.
ОСЪЖДА „М.и на МВР“, ЕИК ****, да заплати в полза на Софийски
градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 474,18 лв. –
държавна такса за обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която в полза на Д. М. Г., ЕГН **********, е присъдена
сумата в размер на 23709,06 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода
от 16.08.2021 г. до 16.02.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, вх. № 290452/29.12.2022 г.
срещу определение № 30567/13.11.2022 г. по гр.д. № 58330/2021 г. по описа на
СРС, 87 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8