Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Днес,
15 декември 2015 г., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив – сградата на съда,
в открито съдебно заседание в състав:
ВОЕНЕН СЪДИЯ: полковник СТОЙКО
ДРАГАНОВ СПАСОВ
при съдебен секретар Виолета
Драгиева и с участието на прокурора от Пловдивската Военно-окръжна прокуратура
лейт. Христо Анчев, разгледа АНД № 299/2015 г., по описа на съда, против *** *** С.Н.П., служил във военно
формирование *** - ***, сега уволнен, предаден на съд по чл.316, алт.1, вр.чл.308,
ал.1, алт.1, от НК.
От
съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства
по делото, съдът приема за установено следното:
Обвиняемият
*** /***/ С.Н.П., от военно формирование /в.ф./ *** – ***, е постъпил на военна
служба в БА на 08.06.2009 г. ***
По време на
службата си извършил следното :
Тъй като обвиняемият *** С.П.
искал да напусне Българската армия и имал нужда от пари, решил по неправомерен
начин да получи кредит от ***.
В
изпълнение на намисленото, към края на месец юли 2014 г., обвиняемият се явил
при св.гр.л. К.Х.Х. - финансов консултант “***“ в ***, офис ***-3, в гр. ***,
бул. „*** и заявил желанието си, да изтегли кредит. Св. Х. му дал празна бланка
на удостоверение, адресирано до ***“ /България/ ***, като му обяснил, че следва
всички реквизити на удостоверението да
се попълнят - да се постави изходящ номер и съответните длъжностни лица, от
местоработата на военнослужещия, да положат подписи под реквизитите „Изготвил“
и „Представляващ“. Дал му и бланка „Съгласие на работодател за превеждане на
трудово възнаграждение“, за която му обяснил, че следва да има изходящ номер от
военното му формирование, както и да бъдат положени подписи от съответните
длъжностни лица за „представляващ 1“ и „представляващ 2“.
На 06.08.2014
г., *** П. представил на св. Х. двата документа : удостоверението с изх. №
430-2295 от 28.07.2014 г. от в.ф*** – ***, с попълнени реквизити и подписано за
„Изготвил“ от св.*** П.Ц. и за
„Представляващ“ от св.*** М.Г., и „Съгласие на
работодател за превеждане на трудово възнаграждение“ с изх. № 432-2282 от 06.08.14 г. от в.ф. ***
– ***, където за „Представляващ 1“ и „Представляваш 2“ се били подписали
съответно *** М.Г. и *** П.Ц..
Документите били подпечатани с печата на в.ф. *** - ***.
В
действителност, двата представени от военнослужещия *** П. документи, били
неистински официални документи, тъй като в удостоверението подписа за
„Изготвил“ не бил положен от *** П.Ц.Ц.
– заместник *** на в.ф. *** - ***, подписа за „Представляващ“ не бил положен от
*** М.И.Г. - *** на в.ф. *** - ***, който към онзи момент бил на мисия в ***, а
и самият печат, не бил оригиналния печат на в.ф. *** - ***, а негово сканирано
изображение-копие. Също така, изходящ
№ 430-2295 не фигурирал в изходящия дневник на отделение „***“ на в.ф.
*** - ***. Отделение „***“ на в.ф. *** - *** обслужвало както в.ф. *** - ***,
така и в.ф. *** - ***.
Документът
„Съгласие на работодател за превеждане на трудово възнаграждение“ също бил
неистински официален документ, тъй като подписа за „Представляващ 1“ не бил
положен от *** М.И.Г. – *** на в.ф. ***
- ***, подписа за „Представляващ 2“ също не бил положен от *** П.Ц.Ц. -
заместник *** на в.ф. *** - ***, а и
самият печат не бил оригиналния печат на в.ф. *** - ***, а негово сканирано
изображение-копие. Също така, изходящ № 432-2282 от 06.08.14 г. не фигурирал в
изходящия дневник на отделение „***“ на в.ф. *** – ***.
Неистинските
официални документи, представени от *** П., били изготвени от неустановено по
делото лице.
На
07.08.2014 г. бил сключен договор за потребителски кредит между ***,
представлявана от св.гр.л. В.А.М. - управител на офис 3 на Банката в гр. *** и св.гр.л. Д.Г.Л. - завеждащ сектор
“Работа с клиенти“ в офис 3 на Банката в гр. ***, като пълномощници на
изпълнителните директори на *** и *** С.Н.П. - ***. Съгласно договорът, на ***
П. бил отпуснат кредит в размер на 27 891лева, за 10 годишен срок и следвало да
бъде погасен на 10.08.2024 г. Месечната вноска била в размер на 345.81 лв. Кредитът бил усвоен на 07.08.2014 г.
На
12.09.2014 г., *** П. се уволнил от БА, но продължил да обслужва кредита си.
През месец
януари 2015 г., *** П. просрочил вноската си, като вместо на 10.01.2015 г., той
я внесъл на 12.01.2015 г. Това
просрочване на вноската, от страна на ***я, било основание *** да извърши
проверка, в резултат на която установила несъответствия на подадените от
обвиняемия документи, във връзка с получения от него на 07.08.2014 г.
потребителски кредит и сезирала компетентните органи за констатираното от нея.
Така, с действията
си, изложени по-горе, умишлено и виновно, *** С.П. е осъществил състава на престъплението
по чл.316, алт.1, вр.чл.308, ал.1, алт.1 от НК, тъй като на
06.08.2014 г. в гр. ***, пред гр.л. К.Х.Х. - финансов консултант „***“ в ***“
/България/ ***, офис ***-3 гр. ***, бул. „***, съзнателно се ползвал от
неистински официални документи:
- “Съгласие на работодател за превеждане на трудово възнаграждение“ с
изх. № 432-2282 от 06.08.2014 г. от в.ф. *** – ***, в което подписите за „Представляващ
1“ и „Представляващ 2“ не били изпълнени съответно от подполковник М.И.Г. – ***
на в.ф. *** – *** към 06.08.2014 г. и от *** П.Ц.Ц. – заместник *** на в.ф. ***
– *** към 06.08.2014 г.;
- „Удостоверение“ с изх. № 430-2295 от
28.07.2014 г. от в.ф. *** – ***, в което подписите за „Представляващ“ и
„Изготвил“ не били изпълнени съответно от подполковник М.И.Г. – *** на в.ф. ***
– *** към 28.07.2014 г. за „Представляващ“ и от *** П.Ц.Ц. – заместник *** на
в.ф. *** – *** към 28.07.2014 г., с цел да бъдат използвани тези документи, за
да му бъде отпуснат потребителски кредит от ***, като от него за самото им
съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Горното,
по безспорен начин се установява от направените от обвиняемия *** П.
самопризнания по време на досъдебното производство и съдебното следствие, от
показанията на разпитаните по време на досъдебното производство свидетели, от
заключенията на графологическите експертизи, писмените и веществените
доказателства по делото, служебна характеристика, служебен картон, кадрова справка, справка
съдимост и от останалите доказателства по делото.
ПРИЧИНИ : ниско правно съзнание,
безотговорност и лекомислие
МОТИВИ : да му бъде отпуснат
потребителски кредит
Спор по
фактическата обстановка и правна квалификация няма.
Представителят
на военно-окръжна прокуратура Пловдив, в съдебно заседание, поддържа
обвинението във вида, в което е повдигнато. Намира, че в настоящото съдебно
следствие е установена фактическата обстановка такава, каквато е била описана в
постановлението. Пледира обвиняемият да бъде признат за виновен, тъй като
обвинението е било доказано по безспорен начин, като бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание към
минималния размер, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства : чисто съдебно минало, самопризнания, критично отношение към
извършеното, семейното и финансовото му положение.
Защитата
на обвиняемия изцяло е солидарна със становището на прокурора. Пледира на
обвиняемия да му бъде наложено административно наказание глоба към минималния
размер с оглед обстоятелството, че обвиняемия към настоящия момент е безработен
и изплаща кредит.
Обвиняемият
*** П. разбира в какво е обвинен, признава вината си, но не дава обяснения.
Проявява самокритичност и съжалява за стореното. Относно наказанието, моли
съда, то да бъде към минимума.
Съдът,
като се съобрази с материалите по делото намира, че са налице предвидените в
чл.78а от НК условия за освобождаване на обвиняемия *** П. от наказателна
отговорност и за налагане на административно наказание - глоба. За извършеното
от него престъпление, което е умишлено и наказуемо по чл.316, алт.1, вр.чл.308,
ал.1, алт.1 от НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години.
Същият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност, по реда на глава осма раздел четвърти
от НК, няма причинени от престъплението имуществени вреди и деецът не е бил в
пияно състояние. Не е при условията на множество престъпления и не са причинени
тежки телесни повреди или смърт, не е извършено спрямо орган на власт при или
по повод изпълнение на службата му.
При
определяне размера на административното наказание, съдът взе в предвид
самопризнанията на обвиняемия, с което е спомогнал за разкриване на обективната
истина по делото, отчасти добрите характеристични данни, критичното отношение
към извършеното, доброто поведение по местослужене, че стореното е изолиран
случай в неговия живот и след като се съобрази със семейното му положение – във
фактическо съжителство от 3 години, както и със финансовото му състояние –
теглен заем и към момента безработен, и от обстоятелството, че е уволнен от
военна служба и по този начин е лишен за в бъдеще да върши подобен род
престъпления, му определя административно наказание глоба към минималния
размер, а именно 1 000 /хиляда/
лева.
Съдът, като взе предвид, че по
делото са приложени като веществени доказателства : съгласие
на работодател за превеждане на трудово възнаграждение с изх. № 432-2282 от
06.08.2014 г. и удостоверение изх. №
430-2295 от 28.07.2014 г. намира, че на основание чл.112, ал.4 от НПК, след влизане на Решението в
законна сила, следва да се унищожат, като неистински частни документи, без
стойност.
Съдът,
след като призна *** П. за виновен намира, че на основание чл.189, ал.3 от НПК,
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на Военен съд Пловдив, направените по делото разноски в размер на 380 /триста и
осемдесет/ лева, представляващи
възнаграждение на вещо лице, изготвило графологическите експертизи.
Съдът,
на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК и чл. 78а от НК,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА обвиняемият ***
*** С.Н.П., служил за времето от 08.06.2009 г. до 12.09.2014 г. във в.ф. *** - ***, сега уволнен, роден на ***
***, ЕГН : **********
за ВИНОВЕН в
това, че:
на 06.08.2014 г. в гр. ***, пред гр.л. К.Х.Х. - финансов консултант
„***“ в ***“ /България/ ***, офис ***-3 гр. ***, бул. „***,
съзнателно се ползвал от неистински официални документи:
- “Съгласие на работодател за превеждане на трудово възнаграждение“ с
изх. № 432-2282 от 06.08.2014 г. от в.ф. *** – ***, в което подписите за
„Представляващ 1“ и „Представляващ 2“ не били изпълнени съответно от
подполковник М.И.Г. – *** на в.ф. *** – *** към 06.08.2014 г. и от *** П.Ц.Ц. –
заместник *** на в.ф. *** – *** към 06.08.2014 г.;
- „Удостоверение“ с изх. № 430-2295 от
28.07.2014 г. от в.ф. *** – ***, в което подписите за „Представляващ“ и
„Изготвил“ не били изпълнени съответно от подполковник М.И.Г. – *** на в.ф. ***
– *** към 28.07.2014 г. за „Представляващ“ и от *** П.Ц.Ц. – заместник *** на
в.ф. *** – *** към 28.07.2014 г., с цел да бъдат използвани тези документи, за
да му бъде отпуснат потребителски кредит от ***, като от него, за самото им
съставяне, не може да се търси наказателна отговорност, поради
което и на основание чл.316, алт.1, вр.чл.308, ал.1, алт.1 и ч.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
На основание
чл.112, ал.4 от НПК, веществените доказателства, приложени по делото: съгласие на работодател за превеждане на
трудово възнаграждение с изх. № 432-2282 от 06.08.2014 г. и удостоверение изх.
№ 430-2295 от 28.07.2014 г., след влизане на Решението в законна сила,
да се унищожат.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, *** П. да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Военен съд гр. Пловдив, направените по делото
разноски в размер на 380 /триста и осемдесет/ лева, представляващи възнаграждение на вещо лице, изготвило графологическите
експертизи.
Водим от
горното, по вътрешно убеждение, основано на събрания по делото доказателствен
материал и въз основа на закона, съдът постанови Решението си.
Решението
може да се обжалва и протестира в 15 – дневен срок от днес пред ВоАС София.
ВОЕНЕН СЪДИЯ:
полк. Спасов