№ 5543
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Георги Стоев
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20221100509906 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 6769/20.06.2022 г., постановено по гр. д. № 73021/2021
г. по описа на СРС, І ГО, 157 състав, ЗД „Б.И.“ АД е осъден да заплати на Х.
Р. И., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяваща се във физически
дискомфорт, затруднения в домакинската работа и в грижите за малолетно
дете, трудности в упражняването на професията й като оперна певица, силен
стрес и болки, резултат от ПТП, настъпило на 25.08.2021 г., около 15.40 ч., в
гр. София, при бензиностанция „Шел“, находяща се на кръстовището с бул.
„Сливница“ и ул. „Опълченска“, по вина на М.В., при управление на МПС
марка „Инфинити“, модел Кю 30, рег. № СВ **** ВТ, отговорността на който
водач е застрахована от ответника по силата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.12.2021 ., до
окончателното погасяване. Ответникът е осъден да заплати на ищцата, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 400 лв. – разноски за производството за
държавна такса и възнаграждение за вещи лице.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ответника ЗД „Б.И.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения,
че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Счита, че решаващият съд неправилно е
преценил събраните по делото доказателства, както и е определил
обезщетение в силно завишен размер, предвид получените от ищцата травми.
Вещото лице е определило травмата на ищцата – навяхване на шията, като
1
лека. Ищцата не е претърпяла оперативна интервенция, не е лекувана в
болница, а е проведена единствено медикаментозна терапия.
Възстановителният период е около 3 седмици, като при ищцата не са налице
трайни последици и тя е възстановена напълно. Разпитаният по делото
свидетел счита, че няма преки наблюдения относно състоянието на ищцата,
тъй като е неин колега, чувал се е с ищцата по работа, не са били в близки
отношения. Оспорва необходимостта ищцата да ползва чужда помощ в
ежедневието, тъй като нее отглеждала сама детето си. Счита, че получената
от ищцата травма не е оказала съществено влияние върху живота и кариерата
на ищцата. По време на възстановяването на ищцата същата не е имала
планирани професионални ангажименти, нямала е концерти, за които да се
подготвя. Счита, че механизмът на ПТП не е доказан по категоричен начин,
както и не е доказано точното място на удара. От инцидента ищцата е
получила лек стрес, но не и трайна и дълбока промяна в психичното
състояние. Не е ползвана и специализирана помощ в тази насока. Моли съда
да отмени обжалваното решени е и да отхвърли изцяло предявения иск, а в
условията на евентуалност – да намали размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищцата Х. Р. И., с който я оспорва. Излага съображения,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. счита, че е доказала
по делото мястото и механизма на ПТП чрез представения по делото
двустранен протокол за ПТП, както и изслушаната автотехническа
експертиза. Показанията на свидетелката М.В. за преминаване на
управлявания от ищцата автомобил в дясната лента на пътното платно от
съседната й отляво лента се опровергават от останалите ангажирани по
делото доказателства. С изплащане на застрахователно обезщетение на
ищцата за претърпените от нея имуществени вреди ответникът извънсъдебно
е признал фактите, при които е настъпило процеснтото ПТП. Излага
съображения, че размерът на дължимото обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди е правилно определен. Съгласно заключението на
вещото лице по съдебномедицинската експертиза след приключване на
първоначалния курс на лечение ищцата е продължила да изпитва болки в
областта на шията, поради което е провеждано допълнително лечение от
невролог. При извършения от вещото лице преглед на ищцата е установено,
че същата продължава да изпитва болки, които се засилват при натоварване и
стоене права. При пеене ищцата е изпитвала тежест и болки. Преживяната
катастрофа е породила страх от шофиране. По делото са събрани
доказателства, че поради професионалната ангажираност на съпруга на
ищцата той често отсъствал и ищцата разчитала на помощта на разпитания по
делото свидетел Катранов. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Ищцата
твърди, че на 25.08.2021 г., около 15.40 ч., в гр. София, управлявала
собствения си лек автомобил „Мини Купър С“, рег. № СВ **** ВМ, като се
придвижвала по бул. „Сливница“, в дясна пътна лента, с посока на движение
2
от ул. „Димитър Петков“ към ул. „Опълченска“. Приближавайки
кръстовището между бул. „Сливница“ и ул. „Опълченска“, намалила
скоростта на управлявания от нея автомобил, тъй като възнамерявала да
навлезе в намиращата се от дясната й страна отбивка към бензиностанция
„Шел“. След намаляване на скоростта управляваният от нея лек автомобил е
ударен отзад от движещия се след него лек автомобил „Инфинити Кю 30“,
рег. № СВ **** ВТ, управляван от М.В.. В резултат на сблъсъка главата и
вратът на ищцата се изместили първо назад, а после напред – камшичен удар,
както и са нанесени вреди на управлявания от нея автомобил. Тъй като М.В.
признала вината си за настъпилия инцидент, съставили двустранен протокол
за ПТП. Твърди, че в първите дни след инцидента започнала да усеща
засилващи се болки във врата, поради което извършила медицински преглед,
при което е установена травма в областта на шията. Въпреки приемът на
предписаните лекарства болковата симптоматика в областта на шията
продължавала и понастоящем. Наред с физическия дискомфорт ищцата
изпитвала затруднения в ежедневието, свързани с домакинската работа и
грижите, които трябва да полага за своето малко дете, което към момента на
инцидента е на 1 г. и 2 месеца. Болките създавали и затруднения при
упражняването на професията й като оперна певица. Травмата оказала
негативно отражение от психологическо естество върху нейния живот.
Изпитвала силен стрес от инцидента и към момента на шофиране изпитвала
страда да се бъде ударена от друг участник в движението. Предявила пред
ответника две претенции – за заплащане на имуществени и неимуществени
вреди. Ответникът отказал да заплати обезщетение за неимуществени вреди.
Твърди, че към момента на ПТП гражданската отговорност на виновния
водач е застрахована при ответника. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати сумата от 5 000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва ,считано от
момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“на автомобилистите на
автомобил „Инфинити“, рег. № СВ **** ВТ. Оспорва механизма на ПТП.
Поддържа, че след като е съставен двустранен протокол за ПТП, то няма
пострадали лица от инцидента. Прави възражение за съпричиняване от
страна на ищцата, която не е ползвала предпазен колан. Също така травмата
на ищцата не е била лекувана адекватно в първите дни след инцидента.
Счита, че адекватна сума за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е около 2 000 лв. – 2 500 лв. Счита, че претендираното обезщетение е
завишено и не е съобразено с изискванията на чл.52 ЗЗД. Оспорва
твърденията на ищцата за преживян стрес. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото
разноски.
Видно от представения по делото двустранен констативен протокол
за ПТП на 25.08.2021 г., около 15.47 ч. е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „Инфинити Кю 30“, рег. № СВ **** ВТ, собственост на Ваня
Лозанова, управляван от М.В. и лек автомобил „Мини Купър С“, рег. № СВ
**** ВМ, собственост и управляван от Х. И. За лек автомобил марка
3
„Инфинити Кю 30“ е представена застрахователна полица за сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Водачът на този автомобил е удостоверил в съставения протокол, че е
виновен за настъпилото ПТП. Съставена е схема на ПТП, съгласно която
инцидентът е настъпил на кръстовището на бул. „Сливница и ул.
„Опълченска“, до бензиностанция „Шел“, като първият автомобил е ударил
втория автомобил отзад. Ударът е в задната част на лек автомобил „Мини
Купър С“, рег. № СВ **** ВМ, при движение в една посока и същата лента,
за което е направено изрично отбелязване от страните.
На 04.10.2022 г. ищцата е депозирала уведомление за щета по
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС до ответника относно
процесния инцидент, настъпил на 25.08.2021 г., в 15.47 ч., на бул.
„Сливница“. Ищцата е заявила, че намалила скоростта за завой, подала
сигнал с десен мигач и автомобилът зад нея не спрял и се ударил в задната
част на МПС.
С писмо от 08.12.2021 г. ответникът е уведомил ищцата, че няма
основание да удовлетвори претенцията й, по която е заведена щета №
**********, тъй като не са ангажирани доказателства,че са причинени
увреждания вследствие на настъпилото на 25.08.2021 г. ПТП.
От заключението на вещото лице инж. Й.Й. по изслушаната пред
СРС автотехническа експертиза се установява, че на 25.08.2021 г., около
15.47 ч., лек автомобил „Инфинити Кю 30“, рег. № СВ **** ВТ се движи по
бул. „Сливница“, с посока към площад „Сточна гара“, в дясна пътна лента и
преди кръстовището с ул. „Опълченска“, в района на вход за бензиностанция
„Шел“, водачът реализира ПТП с намиращия се пред него и предприемащ
маневра за спиране лек автомобил „Мини Купър С“, рег. № СВ **** ВМ.
Последният е фабрично оборудван със следните обезопасителни колани: на
предните седалки – 2 броя триточкови инерционни колани, на задните
седалки – 2 броя триточкови предпазни колани. Вещото лице е разяснило
функцията на обезопасителния колан. При удар в задната част на процесния
лек автомобил марка „Мини Купър С“ телата на пасажерите се изместват
назад към седалките. По време на това движение се погасява по – голямата
част от кинетичната енергия, придадена на телата след удара. След това
тялото се измества напред по посоката на ориентацията на автомобила, като
разстоянието на преместване зависи от скоростта в момента на удара. Вещото
лице приема, че водачът на лекия автомобил „Инфинити Кю 30“ е имал
възможност да предотврати произшествието при движение със скорост и
безопасна дистанция, при която превозното средство ще спре в рамките на
опасната зона при внезапно възникване на опасност. Ако водачът на лекия
автомобил „Мини Купър С“ е навлязъл в дясна пътна лента непосредствено
преди произшествието, то същият е навлязъл в опасната зона на лекия
автомобил „Инфинити Кю 30“ и ударът за водача на последния е
непредотвратим. Вещото лице е достигнало до извод, че причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил
марка „Инфинити Кю 30, който се е движил със скорост и дистанция, при
които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното
средство, без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него лек
автомобил „Мини Купър С“. Съгласно свидетелските показания последният е
навлязъл непосредствено преди удара и по този начин е допринесъл за
4
настъпване на ПТП.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че ПТП е настъпило
около входа на бензиностанция „Шел“ Съгласно съставения протокол за ПТП
двата автомобила са успоредни, поради което за автомобила „Инифинити Кю
30“ ударът е предотвратим, ако спазва безопасна дистанция в зависимост от
скоростта за движение. Дори автомобил „Мини Купър С“ да е навлязъл в
съседната лента, то това е отнело достатъчно много време за влизане,
изравняване, заставане успоредно спрямо задния автомобил – един зад друг,
поради което е имал достатъчно време за реакция от страна на задния
автомобил.
От заключението на вещото лице д-р К.С., специалист по ортопедия
и травматология, по изслушаната съдебномедицинска експертиза се
установява, че при процесния механизъм на ПТП – удар отзад, се получават
увреди в областта на шията, вследствие на т. нар. „камшичен удар“. Тъй като
главата е относително свободна в движението си и при удар отзад
първоначално тя рязко отива назад, след което рязко се връща напред, се
получават увреждания в областта на шията. По повод продължаващи болки в
областта на шията на 03.11.2021 г. ищцата е била на преглед при лекар –
невролог. Вещото лице е извършило на 112.05.2022 г. личен преглед на
ищцата, при който установил, че ищцата съобщава, че преди инцидента не е
имала болки в шията и гръдния кош. Тъй като медикаментозната терапия
нямала добър ефект, провеждала курсове физиотерапия и масажи. Болките и
схващането на мускулите на врата й пречели на работата, тъй като била
оперна певица и това се отразявало на пеенето. И понастоящем при
продължително стоене права, както и при натоварване изпитвала болки.
Вещото лице не е установило обективно трайни последици и функционален
дефицит в увредените зони. След приключване на лечението ищцата е
продължила да изпитва болки в областта на шията, за което е проведено
лечение от невролог. Вещото лице приема, че няма медицински данни, от
които да се направи заключение дали по време на инцидента ищцата е била с
поставен или не предпазен колан. Предпазните колани са най-ефективни при
удар в предната част на автомобила. При страничен удар и удар отзад
коланите не фиксират достатъчно телата на водача и пътниците и те са
относително подвижни при удар. При тези удари ефектът от поставените
предпазни колани е минимален. Констатацията при прегледа на ищцата в
УМБАЛСМ „Пирогов“ за наличие на данни за изправена шийна лордоза
съставлява вродена промяна на нормалните изкривявания на гръбначния
стълб, вследствие на което дегенеративните промени настъпват на по – ранен
етап. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
възстановителния период е около 3 седмици. При извършения на 12.05.2022 г.
преглед вещото лице не е установило трайни последици и функционален
дефицит в увредените зони. През периода на лечение ищцата е можела
самостоятелно да осъществява ежедневните си дейности, като е изпитвала
дикомфорт и затруднения поради ограничения обем на движение на главата в
шията, вследствие на получената травма.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че шийната лордоза
няма отношение към травмата, но има значение за възстановителния процес,
който протича по – бавно. Нормално възстановителният период е 15-20 дни, а
в случая се удължава с още една седмица. Преценено е, че няма нужда от
5
обездвижване. При евентуално обездвижване това няма да повлияе на
оздравителния процес. Вида на лечението се определя от лекаря, извършил
прегледа. Няма задължителен стандарт.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка М.П.В. се
установява, че познавала ищцата. През м.08.2022 г. имала произшествие,
настъпило на бул. „Сливница“, в посока от центъра към Сточна гара, преди
ул. „Опълченска“. Трябвало да извърши маневра завой надясно. Преустроила
се и от лявата лента управляваният от ищцата автомобил извършил маневра
за престояване в дясно, но не спазил никаква дистанция, засякъл я, минал
пред нея и спрял. Движела се с ограничена скорост, тъй като трябвало да
завие. Ударила управлявания от ищцата автомобил отзад. След инцидента
слязла от автомобила. Не е видяла дали ищцата е била с предпазен колан.
Нямало никакви индикации, че управлявания от ищцата автомобил ще спира.
В резултат на удара имало одраскване на бронята на управлявания от ищцата
автомобил. Нямо никакви видими белези. Извикали бърза помощ за преглед
на детето. Ударът не бил силен. Свидетелката не се ударила никъде. Движела
се с около 30 км/ч.. не се отворила въздушна възглавница. Ищцата настоявала
да извикат КАТ. Дошли служители на КАТ, не съставили протокол, а ги
напътили да съставят двустранен констативен протокол.. отбелязала, че е
виновна за инцидента, тъй като ударът бил в задната част на управлявания от
ищцата автомобил.
От показанията на свидетеля Ф.А.К. се установява, че познавал
ищцата от 8-10 години, били колеги, певци, имали съвместни концерти.
Виждали се по – често, когато имали съвместни певчески изяви. В останалите
случаи се виждали през седмица, през месец. Знае за настъпилото ПТП от
ищцата, която му се обадила на следващия ден. Споделила със свидетеля, че
имала проблем със шията. Оттогава се оплаквала от болки в шията и горната
част на гръбнак. Свидетелят знаел, че след катастрофата ищцата е ходела на
рехабилитатор. Ищацата имала дете на около 2 години. Ищцата споделяла, че
изпитва трудности при вдигането на детето, количката и др. случвало се да
помоли свидетеля да напазарува нещо, което е по – тежко. След инцидента не
са имали общи концерти. Ищцата била оперна певица на свободна практика.
Два пъти ищцата споделяла, че при пеене й тежи и изпитва болка. Около
месец ищцата не се занимавала с пеене. Събирали се, когато имали общи
изяви за концерт. Когато имали концерти, ищцата се подготвяла в къщи.
Ищцата изпитвала страх от шофиране. Отказала на свидетеля пътуване в
провинцията, защото трябвало да шофира. Преди инцидента ищцата не се е
оплаквала от болки в шията. Ищцата имала съпруг, който работел в София и
на морето и не винаги си бил в къщи. Около 7-8 пъти ищцата е молела
свидетеля да й помага.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимиранa страна, като същата е процесуално допустимa. Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
6
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил марка „Инфинити Кю 30“, рег. СВ
**** ВМ е застрахована при ответника по имуществена застраховка
„Гражданска отговорност. Обект на застраховате по тази застраховка е
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1
КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на
чл.477 КЗ са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както
и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата
по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно
средство.
През време на действието на застрахователния договор – на
25.08.2021 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската
отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е
неизпълнение на задълженията на виновния водач, регламентирани в чл.23,
ал.1 ЗДвП да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Доколкото не е оборена установената в нормата на
чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина, са налице предпоставките за ангажиране
и на гражданската отговорност на виновния водач.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че по делото не е
установен точния механизъм на ПТП. Ищцата е изпълнила доказателствената
си тежест, разпределена с доклада по делото, да установи обстоятелствата,
при които е настъпил пътния инцидент. Същите са удостоверени от страните
в съставения от тях двустранен констативен протокол, посочени са от ищцата
в уведомлението за щета и са анализирани от вещото лице инж. Й.Й. по
изслушаната в производството пред СРС автотехническа експертиза.
Показанията на свидетелката М.В. относно обстоятелството, че
непосредствено преди инцидента ищцата е предприела маневра престрояване
в дясно, без да спази дистанция, като я засякла, не се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства. В тази им част показанията противоречат на
изявленията на свидетелката – водач на лекия автомобил „Инфинити Кю 30“,
рег. № СВ **** ВТ, обективирани в съставения двустранен констативен
протокол, наличието на изрично удостоверяване в него, че е налице удар
друго превозно средство при движение в една и съща посока и лента. По
делото не са ангажирани убедителни доказателства, които да опровергаят
удостоверените от участниците в инцидента обстоятелства.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния
водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно
обезщетение на пострадалото лице за претърпените от него имуществени
7
вреди.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно е определен размерът на
дължимото застрахователно обезщетение, като съдът не е съобразил
установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Справедливостта, като
критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения. Същите
следва да се преценяват от съда адекватно и в тяхната съвкупност (решение
№ 16 от 06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено
по реда на чл.290 ГПК и др.)
В резултат от настъпилото на 25.08.2021 г. ПТП ищцата е претърпяла
навяхване на шията – т. нар „камшичен удар“. На ищцата е назначена
медикаментозна терапия, като след приключване на лечението същата е
продължила да изпитва болки в областта на шията, наложило провеждане на
консултация с невролог. Възстановителният период при ищцата е продължил
3-4 седмици. Изпитвала неудобства в ежедневието, дискомфорт и
затруднения поради ограничения обем на движение на главата в шията.
Изпитвала затруднения и при вдигане на тежки предмети. Не се е нуждаела от
чужда помощ при обслужването си. Изпитвала болка и тежест при пеене, а
професията й е оперна певица. След инцидента ищцата изпитвала страх от
шофиране. Не са налице трайни последици от увреждането и траен дефицит в
увредените зони.
По изложените съображения, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната
икономическа обстановка към момента на настъпване на ПТП, както и
задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 5 000 лв., което ще
възмезди ищцата в най - пълна степен за претърпените от нея болки и
страдания във връзка с настъпилите при процесното ПТП травми. В тази
насока са и изводите на решаващия съд.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производство:
Предвид обстоятелството, че ответницата по жалбата не претендира
сторените в настоящото производство разноски, такива не следва да й се
присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6769/20.06.2022 г., постановено по гр.
д. № 73021/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 157 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
8
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9