Решение по дело №166/2017 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  59                                        14.07.2017 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На единадесети юли                                                                                     2017 година

В публично заседание в следния състав:      

                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 166 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

            Производството е образувано по искова молба на Д.Д.Т. срещу Р.С.К. и С.С.И.. Ищцата твърди, че с лицата П. Д. Н. и Г. Д. Г. са наследници на общия им наследодател Г. Г. Н., бивш жител ***, починал на 16.09.1975 г. Твърди, че в процеса на възстановяване на земеделската земя на Г. Г. Н. тримата са поделили доброволно земите, в резултат на което всеки един от наследниците получил от тогавашната ПК-Раднево решение за възстановяване на собствеността по чл. 27 ППЗСПЗЗ. В резултат на това на лицето П. Н. било връчено решение № 267А от 04.08.1997 г., с което на основание влезлия в сила план за земеразделяне на селото е признато правото на собственост върху оризище с площ от 11,719 дка, пета категория, местност „Малък орман”, представляващо имот № 037004, и нива с площ от 5,192 дка, пета категория, местност „Марко челия”, представляваща имот № 078015. Твърди, че в началото на 2003 г. П. Н. заявила на ищцата, че с напредване на възрастта вече няма възможност да се грижи за собствените си земи и по тази причина й ги дарила, като заявила също, че е взела това решение, след като го е обсъдила със своето семейство и й предала оригинала на решението на ПК-Раднево и протокол № 272 от 07.11.1997 г. за въвод във владение. До нотариална сделка обаче не се стигнало, тъй като на 13.07.2003 г. П. Н. починала. Твърди, че след смъртта си тя оставила за законни наследници дъщеря си М. С., починала на 16.07.2005 г., и съпруга й Н. Н., починал на 25.11.2006 г., който от своя страна оставил за законни наследници двете ответници, дъщери на неговата сестра. Твърди, че до настоящия момент повече от 13 години след смъртта на П. Н. владее процесните имоти необезпокоявано от никого, ползвала ги е самостоятелно и е получавала рента от тях. Всички нейни роднини и познати знаели, че тези земи били нейни, независимо че в документите за собственост продължавало да е записано името на нейната сестра. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо двете ответници, че е собственик на двата имота по силата на давностно владение, осъществено в периода от 13.07.2003 г. до настоящия момент.

         В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ отговор от ответниците Р.С.К. и С.С.И., в който вземат становище, че не оспорват иска, признават изцяло обстоятелствата, на които същият се основава и правят изрично изявление за признаване на исковете. Молят да не бъдат възлагани на тях разноските по делото с оглед направеното признание на иска.

В първото по делото съдебно заседание с оглед признатия от ответниците искове процесуалният пълномощник на ищцата – адв. М., прави изявление за постановяване на решение при признание на исковете по реда на чл. 237 ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба ответниците направиха изрично изявление за признание на исковете.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че следва претенцията на ищцата да се уважи.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

И при постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, съдът на общо основание се произнася по разноските.

В случая обаче е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответниците признаха иска още на етап отговор на искова молба, а по делото няма никакви доказателства, нито твърдения на ищцата, че ответниците са оспорвали нейното право на собственост. Единствено са налични твърдения, че следва да се позове на давностно владение чрез предявяване на иск. Това обаче не е така, тъй като е възможно и доброволно пред нотариус, дори и в присъствието на двете ответници, да се издаде констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка, от която възможност ищцата не се е възползвала и който нотариален акт има своеобразна доказателствена сила съгласно постановките на ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. Но най-важното обстоятелство в случая е, че двете ответници не са дали повод за завеждане на делото и не следва да се възлагат върху тях разноските по делото, сторени от ищцата. За пълнота ще се отбележи, че присъждането на разноски в настоящото производство ще означава възможните разноски за ищцата за нотариални такси по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка да бъдат заменени получени от нея разноски в съдебното производство. Справедливостта е основен стожер на правната система и изисква правораздаването да раздаде нужната справедливост и по отношение на разноските за производство. Затова съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК не следва да се присъждат на ищцата разноски за производството.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК спрямо Р.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, и С.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, че Д.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***, е собственик на въз основа на осъществено давностно владение в периода от 17.03.2003 г. до 17.03.2013 г. на следните недвижими имоти:

- оризище с площ от 11,719 дка, пета категория, местност „Малък орман”, представляващо имот № 037004 в землището на с. Коларово, община Раднево, при граници: имот № 037003 – оризище; имот № 000126 – канал; имот № 000232 – канал; имот № 000244 – канал; имот № 000139 – полски път, при следните ограничения върху имота: 1. Електропровод 20 kV – на 10 метра от двете страни от крайните проводници или на 11 метра от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засаждат високостеблена растителност; 2. Оризовите полета да се опазват и стопанисват в съответствие с чл. 18 ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок.

- нива с площ от 5,192 дка, пета категория, местност „Марко челия”, представляваща имот № 078015 в землището на с. Коларово, община Раднево, при граници: имот № 078014 – нива; имот № 000404 – полски път; имот № 078016 – нива; имот № 000413 – полски път.

 

         Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: