№ 3
гр. Стара Загора , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети май, през *** хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Соня Х. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Иванка Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Митко Динев Игнатов (ОП-Стара Загора)
като разгледа докладваното от Соня Х. Каменова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215500602071 по описа за 2021 година
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 260003/16.02.2021 г., постановена по НОХД №
231/2021 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, подсъдимата Т. П. И., ЕГН
********** е призната за виновна в това, че за времето от 02.03.2017 г. до
22.12.2017 г., в град Гълъбово, в условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице – офис-мениджър за офиса в град
Гълъбово на „***“ ООД – София (съгласно трудов договор № 314/01.06.2016
г. и допълнително споразумение от 30.09.2016 г.), присвоила чужди движими
вещи – пари, на обща стойност 6721.28 лв., собственост на „***“ ООД –
София, представлявано от Н.П.П. от град София, внесени в офиса в град
Гълъбово от А.Х.П. – сумата от 4533.04 лв. по договор № 87085/12.09.2016 г.;
от С.Т.С. – сумата от 181.44 лв. по договор № 107576/25.10.2017 г.; от Д.П.В.
– сумата от 1006.80 лв. по договор № 146288/27.09.2017 г. и от В.К.В. –
сумата от 1000.00 лв. по договор № 155452/2017 г., представляващи вноски по
предсрочно погасяване на задължения по тези договори, които пари по
1
вноските са й били поверени в качеството на длъжностно лице да ги пази и
управлява, поради което и на основание чл.201 във връзка с чл.26, ал.1 от НК
във връзка с чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК е
осъдена *** години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от четири години.
Със същата присъда подсъдимата Т. П. И. е призната за виновна в
това, че за времето от 11.04.2017 г. до 13.12.2017 г., в град Гълъбово, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно
лице – офис-мениджър за офиса в град Гълъбово на „***“ ООД – София
(съгласно трудов договор № 314/01.06.2016 г. и допълнително споразумение
от 30.09.2016 г.), в кръга на службата си да събира, съхранява и отчита
вземания по повод заемния продукт на „***“ ООД – София, от името и в
негова полза, съставила официални документи, в които удостоверила неверни
обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателства
за тези обстоятелства, както следва:
1.)Приходен касов ордер № 611266/11.04.2017 г., в който
удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че А.Х.П. внесла сумата от
250.00 лв. като вноска № 7 от кредит № 87085.
2.)Приходен касов ордер № 611281/05.05.2017 г., в който
удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че С.Т.С. внесла сумата от
100.00 лв. като поредна вноска от кредит № 107576.
3.)Приходен касов ордер № 611300/11.05.2017 г., в който
удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че А.Х.П. внесла сумата от
239.00 лв. като поредна вноска от кредит № 87085.
4.)Приходен касов ордер № 911398/09.06.2017 г., в който
удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че А.Х.П. внесла сумата от
300.00 лв. като поредна вноска от кредит № 87085.
5.)Приходен касов ордер № 1053975/11.10.2017 г., в който
удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че А.Х.П. внесла сумата от
292.60 лв. като поредна вноска от кредит № 87085.
2
6.)Приходен касов ордер № 1053999/10.11.2017 г., в който
удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че А.Х.П. внесла сумата от
292.00 лв. като вноска № 14 от кредит № 87085.
7.)Приходен касов ордер № 1053768/25.11.2017 г., в който
удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че В.К.В. внесъл сумата от
176.50 лв. като вноска № 2 от кредит № 146288.
8.)Приходен касов ордер № 1054312/12.12.2017 г., в който
удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че В.К.В. е внесъл сумата от
173.00 лв. като вноска № 3 от кредит № 146288 лв.
9.)Приходен касов ордер № 1053795/13.12.2017 г., в който
удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че А.Х.П. внесла сумата от
292.00 лв. като вноска № 15 от кредит № 87085, поради което и на основание
чл.311, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК във връзка с чл.373, ал.2 от НПК
във връзка с чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК е осъдена на една година лишаване от
свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено за срок от три години.
На основание чл.23, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1 от НК на
подсъдимата Т. П. И. е определено общо наказание от *** години лишаване
от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
за срок от четири години.
Подсъдимата Т. П. И. е осъдена да заплати сумата от 1797.26 лв. по
сметка на ОД на МВР – Стара Загора, представляваща направени разноски по
ДП № 447 ЗМ-44/2018 г. по описа на РУ – Гълъбово при ОД на МВР – Стара
Загора.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана
от подсъдимата Т. П. И. чрез защитника й.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за явна
несправедливост на наложените на подсъдимата наказания, които следвало да
бъдат определени в хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК чрез приложение на
чл.55 от НК.
3
ИСКАНЕТО е за изменение на присъдата в частта относно
наложеното й наказание за престъплението по чл.201 във връзка с чл.26, ал.1
от НК, което да бъде отмерено на една година лишаване от свобода с
изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, а от там и да
бъде изменено определеното на основание чл.23, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1
от НК общо наказание. Изложено е като алтернативно искане такова за всяко
от ***те престъпления на подсъдимата да бъде наложено наказание пробация.
Окръжна прокуратура – Стара Загора застъпва становището, че
отсъстват основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда,
поради което същата следва да бъде потвърдена.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите във въззивната
жалба оплаквания, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд се е развило по правилата на
Глава ХХVІІ от НПК, като е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК. Съдът е разяснил на подсъдимата Т. П. И. правата по чл.371 от НПК и я е
уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от нея
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След
като е последвало съгласие на подсъдимата производството да протече по съкратената
процедура, съдът е приел, че направеното от подсъдимата самопризнание по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – за които подсъдимата Т. П. И. се
е съгласила да не се събират доказателства – се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и с определение по реда на чл.372, ал.4 от НПК е обявил, че ще
се ползва от направените самопризнания при постановяване на присъдата.
Преценката на първоинстанционния съд по чл.372, ал.4 от НПК, че
самопризнанието на подсъдимата Т. П. И. се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, е законосъобразна и почива на верен доказателствен анализ,
без да е налице превратно тълкуване на доказателствата. Във въззивното производство не е
и повдигнат довод за противното. Когато производството пред първоинстанционния съд е
преминало по реда на посочената по-горе съкратена процедура, при спазване на законовите
изисквания за провеждането й, фактическите обстоятелства по делото са такива, каквито са
приети от първоинстанционния съд, поради което и е ненужно преповтарянето им в
настоящото решение.
Не е налице спор и относно приложимия материален закон.
Правилно, първоинстанционният съд е приел, че след като за времето от
4
02.03.2017 г. до 22.12.2017 г., в град Гълъбово, действайки при условията на продължавано
престъпление, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК –
офис-мениджър за офиса в град Гълъбово на „***“ ООД – София, е присвоила чужди
движими вещи – пари, на обща стойност 6721.28 лв., собственост на „***“ ООД – София,
внесени в офиса в град Гълъбово от заематели за предсрочно погасяване на сключени от тях
договори за кредит с посоченото дружество, а именно:
-сумата 4533.04 лв., внесена от А.Х.П. по договор № 87085/12.09.2016 г.;
-сумата от 181.44 лв., внесена от С.Т.С. по договор № 107576/25.10.2017 г.;
-сумата от 1006.80 лв., внесена от Д.П.В. по договор № 146288/27.09.2017 г.;
-сумата 1000.00 лв., внесена от В.К.В. по договор № 155452/2017 г.,
които парични суми по вноските са й били поверени в качеството на длъжностно
лице, да ги пази и управлява, подсъдимата Т. П. И., както от обективна, така и от
субективна страна (при форма на вина пряк умисъл), е осъществила състава на чл.201 във
връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Единственият укор, който търпи първоинстанционният съдебен акт
във връзка с иначе правилно дадената правна квалификация, е, че е следвало с
оглед новосъздадената с ДВ бр.93/2019 г. алинея втора на чл.201 от НК,
съдът да обвърже разпоредбата на чл.201 от НК с чл.2, ал.1 от НК, за да
подчертае обстоятелството, че прилага законовата разпоредба в сила към
време на извършване на деянието, която за разлика от сега действащата не е
имала алинея втора. Посоченият пропуск обаче няма съществено значение,
тъй като коментираната законодателна промяна не касае съставомерните
признаци на престъплението длъжностно присвояване по основния му състав
и предвиденото за него наказание.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд и относно това,
че след като за времето от 11.04.2017 г. до 13.12.2017 г., в град Гълъбово,
действайки при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК – офис-мениджър за
офиса в град Гълъбово на „***“ ООД – София, в кръга на службата си, е
съставила официални документи, в които е удостоверила неверни
обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство
за тези обстоятелства – съставила приходни касови ордери №№
611266/11.04.2017 г., 611281/05.05.2017 г., 611300/11.05.2017 г.,
5
911398/09.06.2017 г., 1053975/11.10.2017 г., 1053999/10.11.2017 г.,
1053768/25.11.2017 г., № 1054312/12.12.2017 г., 1053795/13.12.2017 г., в които
удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че от кредитоискателя,
посочен в съответния приходен касов ордер, е направена частична вноска за
погасяване на задължението му, след като в действителност изцяло същото е
било погасено, подсъдимата Т. П. И., както от обективна, така и от
субективна страна (при форма на вина пряк умисъл), е осъществила състава
на чл.311, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Приетите фактически положения категорично установяват характеристиките на
състава на горепосочените *** престъпления, в извършването на които подсъдимата е
призната за виновна.
Относно наказанията, наложени на подсъдимата Т. П. И. за горепосочените
престъпления, в която и част от присъдата е недоволството във въззивната жалба:
За престъплението по чл.201 от НК във връзка с чл.2, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1
от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до осем години, като съдът може да
постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по
чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК.
На основание чл.373, ал.2 от НПК съдът е определил на
подсъдимата наказание при условията на чл.58а от НК.
Първоинстанционният съд, след като е приел превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, отчитайки отсъствието на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, на основание
чл.58а, ал.1 от НК е намалил с една трета отмереното по реда на чл.54 от НК
наказание и е осъдил подсъдимата Т. П. И. за извършеното от нея
престъпление по чл.201 от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК на *** години
лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложил за срок от четири години.
За престъплението по чл.311, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от
право по чл.37, ал.1, т.6 от НК.
На основание чл.373, ал.2 от НПК съдът е определил на
подсъдимата наказание при условията на чл.58а от НК.
Първоинстанционният съд, след като е приел превес на смекчаващите
6
отговорността обстоятелства, отчитайки отсъствието на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, на основание чл.58а,
ал.1 от НК е намалил с една трета отмереното по реда на чл.54 от НК
наказание и е осъдил подсъдимата Т. П. И. за извършеното от нея
престъпление по чл.311, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК на една година
лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложил за срок от три години.
След това първоинстанционният съд на основание чл.23, ал.1 от НК
е определил общо наказание от *** години лишаване от свобода,
изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за срок от
четири години.
Макар и твърде схематично да са изложени от районния съд
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като краен
резултат наложените на подсъдимата Т. П. И. наказания лишаване от
свобода за всяко едно от извършените от нея *** престъпления не са явно
несправедливи.
В случая общите и за ***те престъпления смекчаващите
отговорността обстоятелства са следните: Подсъдимата Т. П. И. не е ***,
видно от справка за съдимост рег. № 72/16.02.2021 г. по описа на Бюро
„Съдимост“ при Районен съд – Гълъбово. Първоинстанционният съд е
пропуснал да отчете обстоятелството (видно от съдържащата се на л.27, том
1 ДП декларация за семейно и материално положение и имотно състояние),
че подсъдимата, която е ***, е *** на ***, *** от които все още са малолетни.
Същата е с *** образование. Вписана е в търговския регистър като ЕТ “***“,
ЕИК ***. Води уседнал начин на живот. От горепосочената декларация е
видно, че подсъдимата е със затруднено материално положение, тъй като
единствените й постоянни доходи са от месечна издръжка, която получава за
децата и детски надбавки. Наред с тези обстоятелства, които
първоинстанционният съд не е отчел, същият неправилно е взел предвид и е
ценил като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от
подсъдимата самопризнание. Неправилно, защото това самопризнание вече
веднъж е било отчетено чрез задължителното прилагане на чл.58а от НК по
силата на чл.373, ал.2 във връзка с чл.372, ал.4 и чл.371, т.2 от НПК.
7
Причинените в резултат на престъплението по чл.201 от НК във
връзка с чл.26, ал.1 от НК имуществени вреди в размер на 6721.28 лв. не са
възстановени, тъй че това да бъде отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства и за ***те престъпления
са, че всяко от тях е извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК, чрез
няколко деяния, поради което не може да бъде определено съответното
престъпление като такова с инцидентен характер и поради това, сравнено с
други престъпления от същия вид, се явява с по-висока степен на обществена
опасност. Към това заключение навеждат и настъпилите в резултат на всяко
от извършените престъпления несъставомерни вредни последици, изразяващи
се в уронване на доброто име и доверие към институции, предоставящи
малки потребителски кредити. Чистото съдебно минало на подсъдимата не
повлиява на факта, че с оглед проявената от нея изобретателност в начина на
извършване на всяко от престъпленията тя е деец с немалка степен на
обществена опасност.
Имайки предвид гореизложеното, въззивният съд прие, че
наложените на подсъдимата наказания за всяко от извършените от нея
престъпления, като съответстващи на обществената опасност на деянието и
дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и
на целите по чл.36 от НК, не са явно несправедливи. Отделен е въпросът, че
оплакването за противното не е аргументиран с конкретни обстоятелства.
Първоинстанционният съд неправилно, след като е наложил наказание за всяко от
престъпленията в съвкупността, се е произнесъл за начина му на изтърпяване, прилагайки
чл.66, ал.1 от НК, след което на основание чл.23, ал.1 от НК е определил общо наказание и
се е произнесъл относно начина на изтърпяване на определеното общо наказание.
Съгласно трайната практика на съдилищата, когато съдът констатира, че
подсъдимият е извършил *** или повече престъпления при реална съвкупност, следва да
наложи наказания отделно за всяко престъпление, да определи общо наказание за
съвкупността като цяло и едва след това да преценява дали са налице установените от
закона предпоставки за приложението на условно осъждане – чл.66 от НК. Крайният извод
за необходимостта от реално изпълнение на наказанието или за приложение на условно
осъждане зависи от цялостната оценка на личността на подсъдимия, проявена във всички
извършени престъпления. Изцяло в този смисъл е Решение № 169/18.03.1974 г. по н.д. №
8
116/74, І н.о.
Горепосоченият подход, избран от първоинстанционния съд, макар и неправилен,
не е довел до порок на съдебния акт, налагащ изменението му.
Предвид гореизложеното и тъй като при извършената цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, както и по доводите, изложени във въззивната жалба,
Окръжен съд – Стара Загора не установи основания за отмяната или изменението й, същият
прие, че на основание чл.338 от НПК следва да потвърди присъдата на Районен съд –
Гълъбово.
Водим от горното, Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260003/16.02.2021 г., постановена по НОХД №
231/2021 г. по описа на Районен съд – Гълъбово.
Решението не подлежи на жалба и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9