ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Стара Загора, 15.09.2020г.
Старозагорският районен съд, гражданско отделение в разпоредително заседание на 15.09.2020г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
сложи за разглеждане Гр.дело №2773 по описа за 2020г. докладвано от съдията МИНЧЕВА и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от К.М.Б. *** срещу “Районен център по трансфузионна хематология” гр.Стара Загора, с която се претендира заплащане на остатък от обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 4535,48лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноски по производството.
При проверката на редовността и допустимостта на подадената молба съдът констатира следното:
Подадената молба е родово подсъдна на районния съд съгласно разпоредбата на чл.103 от ГПК. Молбата отговаря на изискванията за допустимост, визирани в разпоредбата на чл.127 от ГПК, към нея са представени писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответното дружество за отговор. В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника, изразено е становище по иска и по представените доказателства.
По представените материали по делото съдът прави следния проект на доклад:
Искът е предявен от К.М.Б. *** срещу “Районен център по трансфузионна хематология” гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че ищцата е работила в ответното дружество, като трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, считано от 01.06.2019г. Със заповед било определено да бъде изплатено обезщетение на основание чл.222, ал.3 КТ в размер на 2 брутни трудови възнаграждения, възлизащи на сумата от 2267,74лв. Ищцата счита, че ответникът следва да й заплати обезщетение в размер на 6 брутни заплати, като се основава на предвиденото в чл.1, ал.2 от Постановление №31 на МС от 11.02.1994г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда, където е регламентирано, че обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в увеличен размер и от датата по предходната алинея (след 01 януари 1993г.) се определя и на педагогически и медицински кадри, както и на артистичния и художествено-творческия персонал, когато през последните десет години от трудовия си стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време и старост са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството. Целият трудов стаж на ищцата бил в сферата на здравеопазването. На 01.11.1994г. ищцата сключва трудов договор с „Висш медицински институт - гр. Стара Загора“ на длъжност: медицинска сестра в Университетска болница, където работи до 15.11.2012г., независимо и извършваните структурни промени на работодателя. Работодателят на ищцата - Университетска болница при Висш медицински институт (ВМИ) бил държавно болнично заведение съгласно действащите към този момент нормативни правила. През 1995 год. „ВМИ - гр.Стара Загора" е преобразуван чрез сливане в „Тракийски университет" - гр.Стара Загора, а Университетска болница придобива статут на структура към Медицински факултет при „Тракийски университет". При извършената реформа трудовото правоотношение на ищцата е запазено в условията на универсално правоприемство. През 2000г. „Университетска болница“ е преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество съгласно чл.1 от нейния устав с наименование „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Стара Загора“ ЕАД (през 2008г. е извършена промяна в наименованието), чиито принципал е държавата. Трудовото правоотношение на ищцата било запазено на основание чл.123 от КТ. В средата на 2012г. с последваща реформа „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Стара Загора“ ЕАД била преобразувана чрез вливане в МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД. Трудовото правоотношение на ищцата също било запазено, а по - късно е прекратено по взаимно съгласие на страните на 15.11.2012г. През целия период 01.11.1994г. - 15.11.2012г., през който ищцата е полагала труд като медицинска сестра, трудовият й стаж е преминал изцяло в лечебни заведения на бюджетна издръжка. Този период обхващал и част от законовоизискуемия 10-годишен срок преди придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно Постановление №31 на МС от 11.02.1994г. Всички работодатели на ищцата в условията на универсално правоприемство след извършената здравна реформа през 2000г. били акционерни дружества, чиито принципал е държавата, притежаваща 100 % от капитала на дружеството. След прекратяване на трудовото си правоотношение с „МБАЛ проф. д-р Стоян Киркович" АД, на 15.11.2012г. ищцата сключва нов трудов договор, като през периода 15.11.2012г. - 01.06.2019г. ищцата била в трудово правоотношение с ответното дружество, назначена като служител на длъжността медицинска сестра първоначално в отделение „Кръводаряване“, а след това - в отделение „Експедиция и съхранение“. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, центровете по трансфузионна хематология се създават от държавата, от което законово правило следва, че получават издръжка от републиканския бюджет. Общият трудов и осигурителен стаж на ищцата при ответното дружество бил 6 години, 6 месеца и 16 дни, положен изцяло в организация на бюджетна издръжка, каквото е ответното дружество. Ищцата счита, че са налице всички изискуеми законови предпоставки за получаване на обезщетение в увеличен размер от шест брутни трудови възнаграждения на основание чл.222, ал.3 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от Постановление №31 на МС от 11.02.1994г.
Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 4535,48лв., представляваща частично незаплатено гратификационно обезщетение в размер на четири брутни трудови възнаграждения на основание чл.222, ал.3 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от Постановление №31 на МС от 11.02.1994г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на паричната сума. Претендира да й бъдат присъдени разноските по делото.
Представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства копия на: Заповед №3 от 31.05.2019г. на Директора на „РЦТХ - гр. Стара Загора“; Предизвестие №1/30.04.2019г. на Директора на „РЦТХ - гр. Стара Загора“; Заповед №РД-01-18/20.06.2019г. на Директора на „РЦТХ - гр. Стара Загора“; Становище с изх.№74-00-217/30.05.2019г. на Министерство на здравеопазването; Становище с изх.№19053029/22.05.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Стара Загора; Трудова книжка №1; Трудова книжка №152 - продължение, серия Т № 381521; Справка за основни обстоятелства на „УМБАЛ - СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД (заличен търговец) от ТРРЮЛНЦ заедно със детайлна справка за едноличен собственик на капитала, вписан с париден № 20080604171925; Консолидиран годишен финансов отчет за 2009г. на „УМБАЛ - СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД; Консолидиран годишен финансов отчет за 2010г. на „УМБАЛ - СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД; Индивидуален годишен финансов отчет за 2011г. на „УМБАЛ - СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД; Индивидуален отчет за всеобхватния доход за годината, завършваща на 31.12.2012г. на МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД.
Ответникът
в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства за
наличието на трудово правоотношение между страните, неговото прекратяване,
както и начисляването на обезщетение в размер на 2 брутни трудови
възнаграждения на ищцата. Оспорва предпоставките за възникване на задължението
за изплащане на обезщетение в увеличен размер от 6 брутни трудови
възнаграждения. Съгласно чл.1, ал.2 от Постановление
№31 на МС от 11.02.1994г. е необходимо работникът или служителят да е част от педагогическите и медицинските кадри, както и на артистичния и художествено-творческия персонал, като през последните десет
години от трудовия си стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време и
старост да е работил в организации и звена на бюджетна издръжка
в сферата на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и
изкуството. Доколкото ответното дружество било второстепенен
разпоредител с бюджетни средства то е организация на бюджетна издръжка.
Ответникът обаче оспорва факта, че предходния работодател на ищцата УМБАЛ „Проф.
Д-р Ст. Киркович“ АД и влялата се в нея „Университетска болница“ ЕАД, също са
организации или звена на бюджетна издръжка през последните 10 години. УМБАЛ „Проф.
Д-р Ст. Киркович“ АД е регистрирана като търговско дружество с Решение №3483 от
11.09.2000г. по ф.д. №1622/2000г. на Окръжен съд Стара Загора и от тогава изпълнявала
дейността си, съгласно разпоредбите на Търговския закон с произтичащите от това
права и задължения. Съгласно официално становище на Министерство на
здравеопазването, финансирането на определени дейности на дадена организация
със средства от държавния бюджет не я определя като ..бюджетна
организация", респ. такава на бюджетна издръжка. Действително болницата
получавала значителни по размер суми от Министерството на здравеопазването, но
това не я определяло като „бюджетна организация“ по смисъла на закона. За
периода от 12.09.2000г. (регистрацията на Университетска болница“
ЕАД, като търговско дружество, впоследствие преобразувано чрез сливането с
УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД) до 15.11.2012г. (датата на прекратяване на
трудовия договор) ищцата е полага труд в търговско дружество, което не отговаряло
на определението за „бюджетна организация“, т.е. не били налице условията за
получаване на увеличено обезщетение по реда на чл.1, ал.2 от Постановление
№ 31 на МС от 11.02.1994г. - поради липса на десет непрекъснати години работа в
сферата на здравеопазването в бюджетна организация.
Поради тази причина ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира разноските по делото.
Не се противопоставя да бъдат приети като писмени доказателства представените от ищеца писмени документи.
Представя и моли да бъде прието като писмено доказателство по делото копие на: Заявление с изх.№АСД-16-458/13.08.2020г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД.
От така подадената искова молба съдът намира, че е предявен иск за заплащане на увеличен размер на обезщетението при пенсиониране с правно основание по чл.222, ал.3 КТ във връзка с чл.1, ал.2 от Постановление №31 на МС от 11.02.1994г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда, в размер на 4535,48лв., както и за заплащане на законната лихва върху главницата за времето от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и за съдебните разноски по делото.
Предвид писмения отговор на ответника, съдът следва да приеме за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактът на трудовото правоотношение между страните, неговото прекратяване, начисляването на обезщетение в размер на 2 брутни трудови възнаграждения и изплащането на сумата от 2267,74лв. от страна на ответника към ищеца.
Подлежат на доказване всички спорни факти, като съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Поради тази причина ищецът следва да докаже предпоставките, въз основа на които претендира да му бъде определено обезщетение при пенсиониране в увеличен размер - 6 брутни трудови възнаграждения, както и размера на обезщетението. Ищецът е направил доказателствени искания.
Ответникът следва да докаже възраженията си, а именно, че предходният работодател на ищцата е търговско дружество, което не е на бюджетна издръжка. Ответникът е направил доказателствени искания.
Съдът намира, че следва да прикани страните към спогодба, като им разясни, че чрез постигането на спогодба страните могат да уредят отношенията си чрез взаимни отстъпки, по начин, който най-добре отговаря на интересите им, като избегнат постановяването на неизгодно за тях съдебно решение, както и заплащането на по-висока държавна такса при решаване на спора от съда.
Съдът предоставя на страните възможност да изложат становището си във връзка с проекта за доклад по делото в първото по делото заседание.
Предвид обстоятелството, че исковата молба е редовна и допустима и не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, съдът намира, че следва да насрочи открито съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани като им се връчи препис от настоящото определение.
Представените към исковата молба и писмения отговор писмени документи – копия на: Заповед №3 от 31.05.2019г. на Директора на „РЦТХ - гр. Стара Загора“; Предизвестие №1/30.04.2019г. на Директора на „РЦТХ - гр. Стара Загора“; Заповед №РД-01-18/20.06.2019г. на Директора на „РЦТХ - гр. Стара Загора“; Становище с изх.№74-00-217/30.05.2019г. на Министерство на здравеопазването; Становище с изх.№19053029/22.05.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Стара Загора; Трудова книжка №1; Трудова книжка №152 - продължение, серия Т № 381521; Справка за основни обстоятелства на „УМБАЛ - СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД (заличен търговец) от ТРРЮЛНЦ заедно със детайлна справка за едноличен собственик на капитала, вписан с париден № 20080604171925; Консолидиран годишен финансов отчет за 2009г. на „УМБАЛ - СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД; Консолидиран годишен финансов отчет за 2010г. на „УМБАЛ - СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД; Индивидуален годишен финансов отчет за 2011г. на „УМБАЛ - СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД; Индивидуален отчет за всеобхватния доход за годината, завършваща на 31.12.2012г. на МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, Заявление с изх.№АСД-16-458/13.08.2020г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД са относими към предмета на делото и са допустими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
На основание чл.143, ал.2 от ГПК съдът следва да даде възможност на ищеца да сочи и нови доказателства във връзка с възраженията на ответника в първото по делото заседание.
По отношение на искането за присъждане на направените разноски по делото съдът следва да укаже на страните, че на основание чл.80 ГПК следва да представят списък на разноските в съдебно заседание, като в противен случай те няма да имат право да искат изменение на решението в частта му за разноските.
Предвид гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
Насрочва открито съдебно заседание за разглеждане на гр.дело №2773 по описа за 2020г. на 12.10.2020г. от 14,45ч., за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси като им се връчи препис от настоящото определение.
Приканва страните към спогодба като им разяснява, че чрез постигането на спогодба страните могат да уредят отношенията си чрез взаимни отстъпки, по начин, който най-добре отговаря на интересите им, като избегнат постановяването на неизгодно за тях съдебно решение, както и заплащането на по-висока държавна такса при решаване на спора от съда.
Приема за безспорни и ненуждаещи се от
доказване фактът на трудовото правоотношение между страните, неговото
прекратяване, начисляването на обезщетение в размер на 2 брутни трудови
възнаграждения и изплащането на сумата от 2267,74лв. от страна на ответника към
ищеца.
Приема като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и писмения отговор копия на: Заповед №3 от 31.05.2019г. на Директора на „РЦТХ - гр. Стара Загора“; Предизвестие №1/30.04.2019г. на Директора на „РЦТХ - гр. Стара Загора“; Заповед №РД-01-18/20.06.2019г. на Директора на „РЦТХ - гр. Стара Загора“; Становище с изх.№74-00-217/30.05.2019г. на Министерство на здравеопазването; Становище с изх.№19053029/22.05.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Стара Загора; Трудова книжка №1; Трудова книжка №152 - продължение, серия Т № 381521; Справка за основни обстоятелства на „УМБАЛ - СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД (заличен търговец) от ТРРЮЛНЦ заедно със детайлна справка за едноличен собственик на капитала, вписан с париден № 20080604171925; Консолидиран годишен финансов отчет за 2009г. на „УМБАЛ - СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД; Консолидиран годишен финансов отчет за 2010г. на „УМБАЛ - СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД; Индивидуален годишен финансов отчет за 2011г. на „УМБАЛ - СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД; Индивидуален отчет за всеобхватния доход за годината, завършваща на 31.12.2012г. на МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, Заявление с изх.№АСД-16-458/13.08.2020г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД.
Дава възможност на ищеца да сочи и нови доказателства във връзка с възраженията на ответника в първото по делото заседание, на основание чл.143, ал.2 от ГПК.
Указва на страните да представят списък с разноските по делото в съдебно заседание, като в противен случай те няма да имат право да искат изменение на решението в частта му за разноските.
Съдът предоставя на страните възможност да изложат становището си във връзка с проекта за доклад по делото в първото по делото заседание.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, а препис от писмения отговор да се изпрати на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: