РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Бургас, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20212100600865 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивната жалба на адвокат Иво Ханджиев от БАК, в
качеството му на повереник на частния тъжител С. Х. Б. с ЕГН **********,
против присъда № 260092 от 23.06.2021 г., постановена по НЧХД №
5481/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С обжалваната присъда подсъдимият К. Й. Н. с ЕГН ********** е
признат за невиновен затова, че на 22.09.2019 г. в с. Маринка, общ. Бургас, на
ул. „***” пред № **, съборил на земята частния тъжител С.Б., вследствие на
което последният ударил главата си в тилната област, като получил мозъчно
сътресение, а също и нанесъл удари в областта на ребрата, кръста и дясната
подбердрица на Б., с които действия му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
поради което е оправдан по предявеното му обвинение за извършено
1
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
Със същата присъда е отхвърлен предявеният от частния тъжител
против подсъдимия Н. граждански иск за заплащане на сумата от 2500 лв.
като обезщетение за претърпени от инкриминираното деяние неимуществени
вреди, както и за заплащане сумата от 15,40 лв. като обезщетение за
претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата.
С атакуваната присъда, тъжителят С.Б. е осъден да заплати направените
от подсъдимия К.Н. разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на
700 (седемстотин) лева, както и сумата от 30 лв. (тридесет лева) за направени
по делото разноски за разпит на свидетели.
Първоинстанционната присъда е обжалвана от повереника на частния
тъжител като незаконосъобразна, необоснована и неправилна, като във
въззивната жалба се излагат конкретни доводи, извлечени от разбора на
събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на обжалваната присъда и
постановяването на нова, с която подсъдимият Н. да бъде признат за виновен
по предявеното му обвинение, като му бъде наложено съответно наказание, а
също и да бъде осъден да заплати изцяло претендираните от тъжителя
обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ведно със
законните лихви върху тях.
В с.з. пред въззивната инстанция, частният тъжител поддържа
въззивната жалба и моли присъдата да бъде отменена. Твърди, че
подсъдимият Н. продължава да бъде агресивен към него. Повереникът на
частния тъжител поддържа въззивната си жалба на основанията, посочени в
нея. Твърди, че мотивите на обжалваната присъда са противоречиви, а
събраният доказателствен материал е анализиран тенденциозно и
едностранчиво от първоинстанционния съд. Моли атакуваната присъда да
бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият
Н. да бъде признат за виновен по предявеното с тъжбата обвинение, да му
бъде наложено съответно наказание и да бъде осъден да заплати
претендираното от тъжителя обезщетение, ведно с лихвите и разноските по
делото.
В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият, редовно призован, не се
2
явява. Защитникът му изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда –
да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се
страни и обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени
наличните по делото доказателствени материали, и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313
и 314 ал.1 от НПК, направи следните изводи:
При постановяването на съдебния си акт, първоинстанционният съд е
допуснал процесуални нарушения от категорията на съществените, които
опорочават атакуваната присъда и налагат връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Според настоящия въззивен състав, изготвените мотиви към
обжалваната присъдата не отговарят на изискванията, заложени в чл. 305,
ал.3 от НПК. По аргумент от посочената разпоредба, в мотивите се посочват
установените от съда обстоятелства, анализът му на събраните по делото
доказателства, както и правните му изводи, с които аргументира
окончателното си решение, водещо до конкретни правни последици за
страните по делото. От позицията си на безпристрастен арбитър на правния
спор, с който е сезиран, съдът е длъжен, при наличието на противоречиви
доказателствени източници, да аргументира пред страните по спора защо
приема за достоверни едни доказателства, а други отхвърля.
В настоящият случай, от мотивите към обжалваната присъдата не може
да се установи въз основа на каква, възприета от първостепенния съд,
фактическа обстановка по делото, той е извел конкретните си правни изводи.
Липсва ясно и конкретно излагане, в тяхната хронологична и логическа
последователност, на установените и относими към предмета на доказване
съставомерни факти и обстоятелства. Вместо това, районният съд се е
задоволил да изпише само какво твърди в тъжбата си тъжителят, както и
какви са обясненията на подсъдимия по това обвинение, без да посочи ясно и
точно, кои от фактите и обстоятелствата, изнесени от страните по спора,
приема за безспорно установени и кои – не. Липсата на яснота, относно
действителната фактическа обстановка по делото, е повлияла пряко и на
3
последвалите правни изводи на съда, намерили израз в мотивите към
присъдата, които изводи са изключително противоречиви. Така, от една
страна, първостепенният съд приема, че подсъдимият Н. е невиновен поради
недоказаност на обвинението – както досежно наличието на причинно-
следствената връзка между причинената лека телесна повреда и действията на
подсъдимия, но и дали въобще такива действия е имало на посочената дата, а
от друга страна, съдът приема, че ако версията на подсъдимия Н. била вярна,
то в този случай той не трябвало да носи наказателна отговорност, защото е
действал при самоотбрана. При това положение, не става ясно не само какво
точно приема съда за установено от фактическа страна, но и каква е
действителната му правна воля относно не ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимия. Впрочем, съдът е бил длъжен да прояви
процесуална активност и да събере по свой почин допълнителни
доказателства, които да изяснят очевидното противоречие във версиите на
страните по делото.
Противоречия в мотивите към обжалваната присъда има и по
отношение анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
като тези противоречия са толкова силни, че не дават възможност да се
установи какви всъщност са изводите на първостепенният съд относно
достоверността, относимостта и безпротиворечивостта на доказателствените
източници. По отношение на свидетелските показания, първостепенният съд
посочва в мотивите си единствено фактът, че всички те били производни
доказателствени източници, доколкото по отношение на съставомерните
факти и обстоятелства възпроизвеждали твърденията на тъжителя или
подсъдимия, както и че „… Показанията на всички свидетели са взаимно
подкрепящи се и непротиворечиви и съдът не намира основание, да не бъдат
кредитирани.“. Тези изводи не могат да бъдат споделени. Тъжителят и
подсъдимият излагат различни версии за случилото се и сочат свидетели, с
чийто разпит и показания се стремят да ги докажат. При това положение,
съдът е бил длъжен ясно и недвусмислено да посочи кои от свидетелските
показания кредитира и защо. Това не е сторено – и по отношение показанията
на Б. (подкрепящ тезата на тъжителя) и по отношение на тези на св. Ч.
(потвърждаващ версията на подсъдимия) съдът приема, че представляват
производни доказателствени източници, тъй като и двамата пресъздавали не
лични впечатления, а разказът на съответните страни, но решаващият съд не е
4
посочил, чии показания кредитира и защо. Наред с това, липсва и обстоен
анализ на показанията на полицейските служители, пристигнали на мястото
на инцидента след сигнал на тел. 112, подаден от сина на тъжителя – техните
показания не пресъздават само разказа на пострадалия, но съдържат и
изявления относно възприети лично от тях факти и обстоятелства,
включително и относно наличието на видими травматични увреждания у
пострадалия. Анализ за достоверността на тези показания е бил наложителен
предвид възприетото от първостепенният съд становище, че липсвали
доказателства за причинно-следствената връзка между травмата и действията
на подсъдимия, както и за това, кога е настъпила травмата, предвид по-късно
съставеното СМУ.
Несъобразяването на първостепенният съд с разпоредбата на чл. 305,
ал.3 от НПК относно дължимото на страните съдържание на мотивите към
постановената присъда е порок, който засяга значително процесуалните права
на страните, доколкото ограничава възможността им да разберат, как съдът е
формирал своето вътрешно убеждение при постановяване на присъдата.
Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд приема, че по смисъла
на чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК при постановяване на
обжалваната присъда са допуснати съществени и отстраними нарушения на
процесуалните правила, които са основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав първата инстанция.
При новото разглеждане на делото районният съд следва да проведе ново
съдебно следствие, при което да установи, а впоследствие и да изследва
обективно, всестранно и пълно, правнорелевантните за спора обстоятелства,
да извърши цялостно и задълбочено обсъждане на доказателствените
материали и ако се налага да събере включително и по свой почин и
допълнителни доказателства за установяване на обстоятелствата и фактите,
включени в предмета на доказване.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 334, т.1, вр. чл. 335,
ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 предложение първо от НПК, Бургаски окръжен
съд
РЕШИ:
5
Отменя изцяло Присъда № 260092 от 23.06.2021 г., постановена по
НЧХД № 5481/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас и връща делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6