РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, .…05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен състав в публично съдебно заседание на
двадесет и пети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. СТЕФАН МИЛЕВ
2.
МАРИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Мариана Косочева и в присъствието на прокурора Радка Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Коев
ВНОХД № 520/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по въззивен
протест на прокурор от Софийска районна прокуратура срещу присъда от 27.02.2017
г. по НОХД № 2021/2016 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, с която Б.Г.И. с ЕГН:
********** е признат за виновен в това, че на 04.12.2015 г. около 13:15 часа,
в град София, ул.„********, е упражнявал професия „шофьор на такси“
(таксиметров превоз на пътници - с код 8322/2005 г. по националната
класификация на професиите и длъжностите), като извършвал превоз с лек
таксиметров автомобил марка „Хюндай”, ДК № ********, жълт на цвят, със стикери
и надписи „За едно евро”, със светещ индикатор със зелена светлина, с включен
таксиметров апарат, без да притежава съответната правоспособност, тъй като не
отговарял на нормативните изисквания и не притежавал изискуемите за това
документи (съгласно чл.18, т.З и т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта: чл.18 -
„Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните
изисквания: 1. Да притежава свидетелство за управление на МПС; 2. Да не е
осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не е лишен по съдебен или
административен ред от правото да управлява МПС; 3. Да е психологически годен
по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата;
4. Да е физически здрав и да не е инвалид (доказва се с медицинско свидетелство);
5. Да притежава удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил“, издадено
след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община от Наредба № 34
за таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999 год., обн.ДВ,
бр.109/14.12.1999 год., изм.ДВ, бр.99/08.12.2006 год.) - без да притежава
удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и удостоверение за
психологическа годност, поради което и на основание чл.303, ал.2 от НПК във вр. чл.
54 от НК го осъдил на ГЛОБА в размер на 100.00лв. /сто лева/ по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 324, ал.1 от НК.
Във въззивния
протест са развити съображения за неправилност на присъдата, поради
несправедливост на наложеното наказание. Излага се, че районният съд не е взел
предвид предишните осъждания на подсъдимия, които са осем на брой за едно и също по вид престъпление. Застъпена
е позицията, че при индивидуализиране на наказанието не са отчетени множеството
криминални регистрации на подсъдимия, неприключили наказателни производства и
извършване на деянието в изпитателния срок по предходно осъждане.
Представителят на държавното обвинение изразява несъгласието си с извода на
съда за това, че влошеното здравословно състояние на подсъдимия е причина за
снизходителност и подчертава, че именно то води до завишената обществена
опасност на последния и застрашава транспортната безопасност. Изтъква, че
проявената от подсъдимия престъпна упоритост и многократните му осъждания не са
постигнали визираните в разпоредбата на чл.36 от НК цели. СРП не споделя доводите
на първата инстанция, че това е единствената възможност на подсъдимия за
препитание, а го намира за претекст, като подчертава, че последният не само е
извършил голям брой нарушения по ЗДвП и ППЗДвП, но е
осъществявал и търговска дейност. Стигайки до извода, че подсъдимия е личност,
която трудно се поддава на поправяне и превъзпитание, прокурорът настоява първоинстанционната присъда да бъде изменена, като на
подсъдимия бъде наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ в размер на
пет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, а в
останалата й част присъдата да бъде потвърдена.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че
за правилното решаване на делото не се налага събирането на нови доказателства,
който извод бе застъпен и в публичното заседание, проведено на 25.03.2019 г.,
след изслушване становищата на страните.
В съдебно заседание на въззивната инстанция в речта си и в съдебните прения
представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста и пледира за
изменение на присъдата с
налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода“ в размер на пет месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и потвърждаването й в
останалата част.
Защитникът на подсъдимия настоява въззивният съд да се произнесе с решение, с което да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда и протестът да бъде
оставен без уважение.
Подсъдимият не се явява за да изложи
личната си позиция по спора.
Софийски
градски съд, като взе предвид сезиращия го документ и изложените в него доводи,
като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се
запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл.
от НПК намира за установено следното:
Въззивният протест е
подаден в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт
подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустим.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Спорът пред настоящата инстанция не е
фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от
задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени
до правилността на присъдата.
СГС намира, че първостепенния съд е
провел задълбочено съдебно следствие, в хода на което е приобщил всички писмени
доказателства събрани на досъдебната фаза, които допринасят за пълноценното
изясняване на обективната истина по делото. Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от доказателствените материали,
обсъдени в мотивите на присъдата. Въззивният съд,
след като подложи на анализ доказателствената
съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени
съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя
фактическите констатации на СРС.
Предвид гореописаното, СГС приема за
установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Б.Г.И. с ЕГН **********,*** е роден в гр. София, със средно
образование, неженен и осъждан многократно за престъпления по чл.324, ал.1 от НК.
Подсъдимият
И. е с призната група инвалидност - втора група, пожизнено, със заболяване
детска церебрална парализа. Освидетелстван е с протокол № 43/2006 г. от ТЦЛЕК
като годен за управление на МПС, категория В, но без право да упражнява
таксиметрова дейност. Получава социална пенсия. Към 04.12.2015 г., на подс. И. не е било издавано Удостоверение за водач на
таксиметров автомобил и Удостоверение за психологическа годност, изискуеми
съгласно Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта. Независимо
от липсата на посочените удостоверения, на 04.12.2015 г., подс. И., управлявал лек автомобил
марка „Хюндай“, с ДК № ********. Автомобилът бил оборудван и обозначен като
таксиметров - жълт на цвят, със стикери и с надписи „За едно евро“ и със светещ
индикатор със зелена светлина. По същото време св.Никол Т.Б.искала да ползва
такси, за което ангажирал услугите на подс. И.. Около 13:15 часа, на
04.12.2015 г., св.Б. се качила в горепосочения лек автомобил от ул.„Христо Ковачев“
и заявила на подсъдимия, че иска да бъде превозена до квартал „Младост“. Подс. И. включил
таксиметровия апарат и потеглил по ул.„Христо Ковачев“, но превозвайки пътника Б.
по заявения от нея маршрут, пред № 34 на същата улица бил спрян от М.Н.М.и А.А.Х., полицейски служители при 05 РУ-СДВР, които били
назначени като АПУ - 44 за времето от 07.00 часа до 19.00 часа на 04.12.2015
год. Съвместно с тях бил и назначеният като командир на отделение при 05
РУ-СДВР - П.А.Д.. В хода на предприетата полицейска проверка подс.И. не представил свидетелство за управление на моторно
превозно средство, удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и
удостоверение за психологическа годност. Полицейските служители забелязали, че
касовият апарат, който бил поставен на предното табло бил включен и работел.
След извършена служебна справка било установено, че срокът на свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено на името на подсъдимия бил изтекъл.
За случая било докладвано на оперативно дежурна част и на място пристигнала
дежурна оперативна група при 05 РУ-СДВР. След което подс. И. бил задържан и отведен в 05
РУ-СДВР за продължаване на работата по случая.
Горепосочената
фактология се подкрепя от:
Гласните
доказателствени
средства – показанията на св. В.П./л.68 от СП/, св. Н.Б./л.76 от СП/.
Писмените доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост №
11286/21.07.2016 г. /л.15-32 от СП/ на СРС; Удостоверение за настоящ адрес с
изх.№ 3997/14.11.2013 г. на Столична община /л.61от СП/;
Карта за оценка на физическата годност на водач /кандидат за
придобиване на свидетелство/ правоспособност
за управление на МПС № 354/11.09.2014 г. на ТЦЛЕК /л.62 от СП/; протокол № 43
от 02.02.2006 г. за освидетелстване /л.63 от СП/;
Експертно решение № 0529 от 02.04.1985 г. на ТЕЛК /л.64 от СП/; справка от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с изх.№
17-00-00-29/1/22.01.2016 г. /л.86 от ДП/; протокол за доброволно предаване и
служебен бон от касов апарат /л.24 от ДП/ и другите прочетени и приобщени по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Възприетите от първата инстанция
фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Първата инстанция в съответствие с изискуемия по закон
минимум е мотивирала постановената от нея присъда. Съдът в съответствие с
изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените
източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които ги е
кредитирал. Липсват основания, които да мотивират въззивният
съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
събраните по делото доказателствени материали и не е
допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че
когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012 г. по н.д. №
1158/2012 г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Въпреки, че не са налице възражения във
връзка с анализа на доказателствата, този съд държи да отбележи, че изразява
съгласие със становището, че така изложените факти се установяват безпротиворечиво заради показанията на свидетелите Петров и
Банчева, които кореспондират на останалите писмени доказателства.
Първостепенния съд е отдал дължимото
внимание и на неоспоримостта на авторството на деянието, след като е обсъдил
задълбочено доказателствената съвкупност и е дал ясен
и убедителен отговор кои доказателства кредитира и защо. Доказателствения
анализ не търпи никакъв упрек в насока на процеса на формираното вътрешно
убеждение на решаващия орган и въззивният съд го
споделя изцяло. Доколкото не са наведени доводи в тази връзка, а съдът не
съзира пропуски в доказателствената дейност на
контролирания детайлното обсъждане на доказателствата не се налага.
При правилно установените факти СРС е
достигнал до закономерни правни
изводи:
Подсъдимият Б.Г.И. с ЕГН ********** е осъществил състава на чл. 324,
ал. 1 от НК поради наличието на съставомерни признаци
от обективна и субективна страна.
Наказателноправната рамка на това
престъпление е ситуирана в Глава десета „Престъпления
против реда и общественото спокойствие“ от Особената част на НК.
Непосредствен обект на това престъпление
са обществените отношения по спазване на нормативно определените правила за
осъществяване на конкретни професии и занаяти.
От обективна страна е необходимо упражняване на професия или занаят,
без деецът да притежава съответна
правоспособност. Разпоредбата на чл. 324, ал.1 от
НК е бланкетна, като нейното съдържание по отношение на
вида на професията
или занаята и необходимата за тяхното упражняване правоспособност, се запълва чрез визираното
в други законови или подзаконови нормативни актове. Съгласно §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
професионалното образование
и обучение, „професия“ е вид трудова дейност,
за която се организира професионално
образование и професионално
обучение, а „правоспособност“
е признато притежаване на задължителен обем от професионални
компетенции, което дава право за
упражняване на конкретни трудови дейности. Съобразно ТР № 31 от 16.10.1969 год. на
ОСНК на ВС, „съответна правоспособност“ се придобива чрез получаване на специални
знания и подготовка за правилно упражняване
на професия или занаят, признати
по установения законов ред.
Професията „водач на таксиметров автомобил“ е посочена под
код 8322/2005 в Национална класификация
на професиите и длъжностите, като редът за придобиване
на съответната правоспособност е определен в Наредба № 34/06.12.1999 г. изм. ДВ. бр.53 от
26 Юни 2018 г.
за таксиметров превоз на пътници,
действаща към момента на осъществяване
на деянието. В чл. 18 на
същата наредба са изброени изискванията,
на които трябва да отговаря
водачът на таксиметров автомобил – да притежава свидетелство
за управление на МПС, да е психологически
годен по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, да не
е осъждан за умишлено престъпление от общ характер,
да не е лишен
по съдебен или административен ред от право
да управлява МПС, както и да има
издадено удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил“. В разпоредбата на
чл. 19, ал.1 от Наредба № 34 /1999 год. е посочено,
че удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил“ се издава на
лица, които притежават познания в определени области, конкретизирани в Приложение № 7а на същата наредба.
Наред с общите изисквания, визирани в чл. 18 от Наредба № 34/1999 г., е необходим и набор от специални
знания, т.е. правоспособност, за която се издава
удостоверение след проведен изпит. Подсъдимият И. не притежава такава правоспособност, не отговаря и на останалите
условия, посочени в разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 34/1999 г., поради което районният съд правилно
е приложил материалния закон, като е субсумирал
извършеното от него под нормата
на чл. 324,
ал.1 от НК.
Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице. Видно е, че подсъдимият И. към
момента на извършване на деянието е бил пълнолетен и вменяем,
могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
От субективна страна престъплението е
възможно само и единствено при пряк умисъл – подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния му характер, т.к е бил наясно с
обстоятелството, че е упражнявал професия „шофьор на такси“ без да притежава
удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и удостоверение за
психологическа годност. Предвиждал е общественоопасните
последици от своето деяние и е искал настъпването им, т.к е бил наясно с това,
че превозва пътници срещу заплащаните от тях суми.
Във връзка с определеното на подсъдимия наказание, СГС намира, че направените
от прокурора възражения са неоснователни. В санкционната част на нормата на
чл.324, ал.1 от НК са предвидени две алтернативни наказания – лишаване от
свобода до 1 година или глоба от сто до триста лева. В конкретния случай
ревизираният съд е направил задълбочен правен анализ, като е отчел смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, в резултат на което е наложил на подс. И. наказание глоба в размер на 100 лв.
Въпреки логичните аргументи изложени от
представителя на СРП, базирани на доброто познаване на наказателноправната
и процесуалната теория и практика, настоящият състав се солидаризира с
вижданията на първата инстанция, касателно мотивите
по въпроса на наказанието. Досежно тезата, че първият
съд не е отчел предходните осъждания на подсъдимия се установява, че е
необоснована, т.к този факт е упоменат като единственото отегчаващо
отговорността обстоятелство. По делото не се спори, че всички криминални прояви
на подсъдимия са от един и същи вид и че техния брой е немалък. СГС също споделя
съжденията, че не следва да бъдат пренебрегвани редицата осъществени от
подсъдимия нарушения по ЗДвП и ППЗДвП, т.к те са
показателни за завишената обществена опасност на подсъдимия, която може да
засегне, както обществените отношения осигуряващи безопасността по транспорта,
така и коментираните в настоящия акт. В контекста на тези съображения е
очевидно, че районният съд и подалият протеста прокурор заемат една и съща
позиция по отношение на проявената престъпна упоритост, незачитането на
предвидените регламенти за осъществяване на професията „шофьор на такси“,
нежеланието за поправяне и превъзпитание и трайно изграденият рецидивиращ
стереотип. Различията между последните засягат здравния статус на подсъдимия И..
Според държавното обвинение болестното му състояние е с дългогодишна давност и
не се явява пречка същият да върши престъпления, поради което то не трябва да
бъде изключителен претекст за прилагане на смекчена наказателна репресия.
Въззивната инстанция
намира за правилна посоката, в която СРС е направил своите заключения,
благодарение на които е взел решение да постанови процесното
наказание. Не може да бъде подминат факта, че подсъдимият е с физически недостатък,
който сериозно му пречи да извършва трудова дейност, като повечето хора и да
осигурява нормално прехраната си. Съвсем адекватно е обърнато внимание на
малкия размер на социалните пенсии, които се получават от такава категория лица
и липсата на добра държавна политика, която да ги постави в равноправно
положение по отношение пазара на труда и доходите от упражняването на подходящи
професии или занаяти.
Настоящият състав се съгласява, че биха
били налице предпоставките за ефективно изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, доколкото подсъдимият е осъждан към момента на извършване на
престъплението. Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
обаче не би осъществило в необходимата степен адекватно и достатъчно интензивно
репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимия, т.к от
материалите по делото е видно, че същият три пъти е търпял ефективно наказание
„лишаване от свобода“, което не е постигнало целения резултат. Именно
сериозното материално положение, в което се намира последният е предпоставка да
се заключи, че наложената от районния съд парична санкция ще има много по-тежко
превъзпитателно въздействие отколкото принудителното му изолиране в местата за
лишаване от свобода, където прехраната ще е осигурена, поради което въззивният съд прие, че действително не се налага
откъсването на подсъдимия И. от нормалната социална среда. Индивидуалните цели
на наказанието трябва умело и премерено да бъдат съчетани с генералните
превантивни мерки, относими към сходния на подсъдимия
кръг лица.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Същата е постановена при
безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивният
протест - да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Мотивиран от горното и на основание
чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 27.02.2017 г. по НОХД № 2021/2016
г. по описа на СРС, НО, 14 състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.