М О
Т И В И
Към присъда по НОХД № 192/2011
год.на КРС-ІV н.с .
Районна
прокуратура–Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимите:
І. К.И.К. за това ,че: на 17.06.2010г. в с.М.,обл.П.ска, при
условията на опасен рецидив-деецът е извършил престъплението,след като е бил ****
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година,изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил
престъплението,след като е бил **** два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл.66 от НК,след предварителен сговор с Р.С.Х.,
ЕГН:**********, в немаловажен случай,чрез използване на техническо
средство-стълба, е направил опит да отнеме чужди движими вещи, а именно 1000бр.
керемиди за покрив тип „Цигли” на обща стойност 400лв. от владението на ЗК „М.”***,без
съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои,като
деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини. Престъпление по чл.196
ал.1т.2,във вр. с чл.195 ал.1 т.4 пр. 2-ро и т.5, във
вр. с чл.194 ал.1,във вр. с чл.18
ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.
ІІ.
Р.С.Х. за това,че : На 17.06.2010г. в с.М., обл.П.ска, повторно, в немаловажен
случай, след предварителн сговор с К.И.К., ЕГН:**********, чрез използване на
техническо средство-стълба, е направил опит да отнеме чужди движими вещи, а
именно-1000 броя керемиди за покрив тип „цигли” на обща стойност 400лв. от
владението на ЗК „М.”***,без съгласието на ръководството с намерение
противозаконно да ги присвои,като деянието е останало недовършено поради
независещи от дееца причини. Престъпление
по чл.195,ал.1,т.4, пр. 2-ро ,т.5 и т.7,вр с чл.194, ал.1,
вр с чл.18,ал.1,вр с чл.28,ал.1 от НК.
Съдебното производство производство
протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така повдигнатите
обвинения спрямо двамата подсъдими и
предлага за извършеното престъпление да бъде наложено наказание съответно на подсъдимия
К. - Лишаване от свобода за срок от
четири години ,което да бъде изтърпяно ефективно, а по отношение на
подсъдимия Х. се пледира за наказание
Лишаване от свобода в размер на две години
, също при режим на реално изтърпяване.
В наказателния процес не бе предявен граждански иск от ощетеното
юридическо лице .
Всеки от двамата подсъдими се
признава за виновен , съжалява за извършеното и прави самопризнания , като при
условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и лично и чрез защитника си – адв. Б. и адв.Д. моли за по-леко наказание от
предложеното от прокурора определено при
особените правила на диференцираната процедура предопределящи приложението на
чл. 58А от НК при оразмеряване на наказанието.
Съдът на базата и след анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна
Подсъдимият К.И.К.
е роден на *** ***, област П., ****, ****, ****, ****, ****,
****, ЕГН-**********. Подсъдият
К.К. е **** многократно,а именно 13 пъти , като за правната квалификация на
престъплението и конкретно за квалифицирането му като извършено при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1 буква „а” и буква „б” от НК от значение са ****ията както следва:
1. С Определение по НОХД №28/2003г
на КРС влязло в сила от 13.03.2003г за
престъпление по чл.195,ал1,т.7 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца и на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването му за срок
от пет години
2. С Присъда по НОХД №214/2003г на КРС влязла в сила от 30.10.2003г, за
престъпление по чл.195,ал.1т7 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от две години, което да изтърпи при първоначален общ режим.
3. С Присъда по НОХД №26/2004г на КРС
влязла в сила от 06.02.2004г за престъпление по чл195,ал.1,т.7 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи
ефективно при общ режим.
4. С Присъда по НОХД №156/2003г на
КРС влязла в сила от 04.03.2004г за престъпление по чл.195, ал.1,т.3,предл
второ от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година
при общ режим.
5. С Присъда по НОХД
№180/2002г.на КРС влязла в сила от 30.06.2004г за престъпление по чл.195,
ал.1,т.3,т.5 и т.7 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година,което да изтърпи ефективно при
първоначален общ режим.
6.С Присъда по НОХД №30/2005г на
КРС,влязла в сила от 01.07.2005г за престъпление по чл.195, ал.1,т.7 от НК е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца,също при общ режим на ефективно
изтърпяване.
7. С Присъда по НОХД №196/2005г на
КРС,влязла в сила от 27.09.2005г за престъпление по чл.195,ал.1,т.5 отНК е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при общ режим.
Подсъдимия Р.С.Х.
е роден на ***г***, област П., ****, ****, ****, ****, ****,
****, ЕГН-**********. Подсъдмият
Р.Х. е **** както
следва:
1. С Присъда по нОХД №310/2003г. на
КРС,влязла в сила от 30.12.2003г. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като на основание
чл.66,ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е било отложено за срок от 3
години.
2. С Присъда по НОХД №26/2004г.,на
КРС,влязла в сила от 06.02.2004г. за престъпление по чл.195,ал.1,т.1, вр с
чл.194,ал.1,вр с чл.28,ал.1,вр с чл.20,ал.2,вр с ал1 от НК е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
На 17.06.2010 г. вечерта двамата подсъдими – Р.С.Х. и К.И.К. *** били заедно и се черпели
с ракия. При това двамата се разбрали да реализират доходи, като извършели
кражба на цигли, които впоследствие да продадат.Предварително набелязали и
предмета на кражбата си, тъй като знаели че въпросните цигли се намирали на покрива на
постройка, принадлежаща на ЗК „М.”. Освен това, подсъдимия К. взел със себе си
и дървена стълба, която им послужила да се покатерят до покрива на постройката.
След като постигнали договорката помежду
си и си набавили необходимото средство, двамата обвиняеми отишли на
набелязаното от тях място ,като К. се
покатерил на покрива на постройката, с помощта на стълбата, а отдолу останал Х.
който поемал циглите.
На същия ден 17.06.2010г.,
вечерта около 20.00 ч. свидетелката Н. Д., която живеела в с.М., в
непосредствена близост до двора на ЗК „М.”*** излязла на двора. Тогава тя
дочула от двора на кооперацията човешка реч и че се трополели керемиди. По
гласовете разпознала двамата подсъдими, а именно К.К. и Р.Х., за които знаела че са от същото
с.М.. Предположила, че двамата крадяли керемиди от навеса на кооперацията и за
това се обадила на полицията като съобщила за случващото се. На 17.06.2010 г.
от 18.00ч. до 06.00ч на 18.06.2010г. Д.В. и С. К. изпълнявали служебните си
задължения като автопатрул на територията на
гр.С.. Около 22.00ч. на 17.06.2010г. били уведомени от Дежурния ОДЧ към
РУП-Карлово, че трябвало да отидат до двора на
ЗК „М.”***, където от покрива на една от сградите се извършвала кражба
на керемиди-цигли. След няколко минути служителите на РУП-Карлово посетили
местопроизшествието-сграда на ЗК „М.”, където констатирали облегната на сградата висока дървена стълба. На последното стъпало
на тази стълба видели човек, а на земята около стълбата били струпани керемиди.
Човекът на стълбата държал керемида в едната си ръка и стоял неподвижен.
Служителите на реда В. и К. му разпоредили да слезе при тях и той се подчинил.
Попитали го какво прави на стълбата и мъжът отвърнал, че свалял цигли.На
въпроса дали имало други хора с него,отговорил че имало още един човек. В
близост до местопроизшествието имало
канал, който полицаите осветили с фенер. Каналът бил дълбок около 1 метър и на дъното му бил
клекнал друг мъж.Полицаите му разпоредили да се изправи и да дойде с тях при
патрулния автомобил. Там направили проверка самоличността на заловените лица,от
която се установило, че мъжът който бил на стълбата бил подсъдимия К.И.К., а
другият, който се криел в канала бил подсъдимия Р.С.Х.. Двамата признали пред
полицаите, че предварително се били наговорили да дойдат и да откраднат цигли
от постройката на ЗК „М.”.
С протокол за доброволно
предаване подсъдимия К. предал 25 броя цигли за покрив и 1 брой дървена стълба.
От заключението на изготвената съдебно-стокова експертиза се установява , че пазарната
стойност на всички керемиди тип „цигли”
1000 бр., които са се намирали на покрива на сградата, собственост на ЗК „М.”***
и които са били предмет на извършения опит за кражба е общо 400 лв.
Горната фактическа обстановка,Съдът приема за
безспорно установена на базата на
самопризнанията на подсъдимите по чл.371
т.2 от НПК , които бяха приети от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4
от НПК , както и на доказателствата събрани в
досъдебната фаза , които ги подкрепят
и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК
съдът ползва , а това са именно
показанията на свидетелите Н. Д. , С. К., Д. В.и И. И.
, а също и от приложените по делото писмени доказателства и от заключението
на изготвената
ССЕ-за. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал и кореспондиращи си със самопризнанията на подсъдимите.
Описаната фактическа обстановка се установява и от обясненията на подсъдимите
дадени в досъдебното производство, в които те
признават факта ,че са се опитали да отнемат циглите и са били заварени
на местопрестъплението от органите на полицията . Съдът ги ползва на
горепосоченото правно основание , тъй
като те кореспондират изцяло със самопризнанието и на двамата подсъдими
относно изложените в обвинителния акт
фактически обстоятелства по чл. 371 т.2 от НПК, депозирано в съдебната фаза в
рамките на диференцираната процедура по глава
27 от НПК, съответни са изцяло и на показанията на свидетелите Д. В. и С.
К.. От показанията на тези двама свидетели категорично се установява
обстоятелството ,че двамата подсъдими са били заварени на местопрестъплението ,
като вече са били свалили част от керемидите , а в момента на пристигането им
подсъдимия К. е бил покачен на стълбата и е държал цигла в ръцете си. Така
установената фактическа обстановка се потвърждава и от факта на намирането на
част от инкриминираните вещи-цигли ,които са били вече демонтирани и свалени от
покрива и приготвени за изнасяне.
При така установената по несъмнен начин
в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира
, че с деянието си всеки от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението , както следва:
Подсъдимият К.И.К. -престъпление по чл.196
ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.4, пр. 2-ро и т.5, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1
б.”А” и б.”Б” от НК.
Подсъдимият Р.С.Х. - престъпление по чл.195 ал.1 т.4, пр. 2-ро ,
т.5 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от всеки от подсъдимите умишлено –при форма на вината пряк умисъл с целени общественоопасни последици. Изпълнителното деяние не е било
довършено и не са настъпили предвидените в закона и исканите от дейците общественоопасни
последици , поради което деянието е останало във фазата на опита поради
независещи от тяхната воля причини , а именно задръжането им на
местопрестъплението от органите на полицията.
При индивидуализиране на
наказанията Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от
подсъдимите самопризнания, които в
значителна степен спомогнаха за изясняване
на обективната истина по делото и изразеното
съжаление за извършеното. При определяне вида и размера на наказанието и индивидуализирането му за всеки един от подсъдимите съобразно предвиденото в особената
част на НК съдът отчете сравнително високата степен на обществена опасност на
деянието с
оглед негативните обществени настроения
против този вид престъпления в региона, поради
значителния им интензитет и степента, в която те засягат този вид правно
защитени обществени отношения. От друга страна прецени, че подсъдимите К. и Х. са личности с висока
степен на обществена опасност , с оглед предишните им ****ия отново за
престъпления против собствеността.Относно подсъдимия К.К. са налице многобройни
предишни ****ия, предимно за престъпления против собствеността , като част от
тях обуславят и по-тежката квалификация на извършеното от него престъпление,
като такова извършено при условията на опасен рецидив. Горните обстоятелства обуславят извода, че у
него е налице траен престъпен умисъл и
упоритост при извършването на престъпленията и въпреки многобройните и
ефективно изтърпени досега наказания, те не са оказали своя поправителен и
превъзпитателен ефект. Същите изводи макар и в по-малка степен са валидни и за
подсъдимия Х., който има две предишни ****ия за същите по вид престъпления и е
извършил деянието при условията на повторност.
С
оглед диференцираната процедура по която протече съдебното производство при определянето на наказанието съдът се съобрази с препратката на чл.372 ал.2 от НК , относно
специалните правила при определяне на наказанието , според която норма при
постановяване на осъдителна присъда наказанието се определя при условията на
чл. 58А от НК. Ето защо ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК и
след преценка на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства и степента на обществена опасност на деянието
и дееца , съдът определи на подсъдимия К.И.К.
наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода .
Прилагайки правилото на чл. 58А ал.1 от НК и намалявайки така определеното
наказание от три години и шест месеца
лишаване от свобода с една трета съдът наложи на подсъдимия К.И.К. наказание
от две години и четири
месеца лишаване от свобода. Тъй
като се касае за рецидивно престъпление
, и подсъдимия до настоящия момент неколкократно е **** на лишаване от свобода
, приложението на чл. 66 ал.1 от НК е изключено в случая , а и съдът намира ,че
за поправянето на подсъдимия е наложително
същият да изтърпи ефективно така наложеното му наказание . Ето защо на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът определи СТРОГ режим за изтърпяване на така
наложеното на подсъдимия К.И.К. наказание Лишаване от свобода за срок
от две години и четири месеца, като на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС определи
същото да бъде изтърпяно в затворническо
заведение - затвор или затворническо
общежитие от ЗАКРИТ тип.
По
отношение на подсъдимия Р.Х. съдът при спазване на горните правила оразмери
наказанието на една година и три месеца лишаване от свобода. След редукцията по
чл. 58А ал.1 от НК с една трета съдът наложи на подсъдимия Р.Х. наказание от десет месеца лишаване от
свобода. Тъй като подсъдимия Х. до настоящия
момент неколкократно е **** на лишаване от свобода , приложението на чл. 66
ал.1 от НК е изключено в случая , а и съдът намира ,че за поправянето на
подсъдимия е наложително същият да
изтърпи ефективно така наложеното му наказание . Ето защо на осн. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът
определи СТРОГ режим за изтърпяване на
така наложеното на подсъдимия Р.С.Х. наказание Лишаване от свобода за срок
от десет месеца, като на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС определи
същото да бъде изтърпяно в затворническо
заведение - затвор или затворническо
общежитие от ЗАКРИТ тип.
Според преценката на Съда именно тези
наказания като вид и размер се явяват
съответни на степента на обществена опасност на деянието и дейците
и най - добре биха изпълнили целите по чл. 36 от НК.
Причините
за извършване на престъплението са незачитане от страна на
подсъдимите на установения и утвърден в
страната правов ред и в частност незачитане на установените правила и
норми охраняващи правото на собственост, ниска правна култура,
както и желание за лично
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
С
оглед изхода на делото съдът възложи на
подсъдимите и направените по делото разноски в размер на на 17,50 лв. за всеки от тях.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: