№ 669
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в заседание при закрити врати
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Десислава Пл. И.а
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20241100901589 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Oбразувано e по молба с правна квалификация чл. 625 ТЗ, подадена от „ОМВ
България“ ООД, с която се иска да бъде открито производство по несъстоятелност по
отношение на дружеството „Кистен 5” ЕООД поради неплатежоспособност, евентуално
свръхзадълженост.
Молителят твърди, че е кредитор на ответника, тъй като има вземания към него,
които са възникнали по силата на търговска сделка, представляваща договор за покупко-
продажба на петролни продукти, сключен на 24.06.2022 г. Посочва, че по силата на този
договор в периода от 22.09.2023 г. до 25.10.2023 г. е доставил на ответника уговорените
стоки, за което са издадени 22 броя фактури. Ответникът не е заплатил дължимата за тях
покупна цена, която възлиза на сумата от 203 482.23 лв., нито на падежа, нито към момента.
Заявява, че „Кистен 5” ЕООД не притежава активи, с които да може да изпълни както тези
свои задължения, така и изискуемите си парични задължения към всички кредитори. Ето
защо, счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид
изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Кистен 5” ЕООД и да открие
производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание. Моли съдa, ако
счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.
Длъжникът оспорва депозираната от „ОМВ България“ ООД молба по чл. 625 ТЗ, като
счита същата за неоснователна. Заявява, че дружеството има вземания, които многократно
надхвърлят неговите задължения. Сочи, че се правят опити за събиране на тези вземания,
1
във връзка с което са образувани съдебни дела. Ако същите бъдат успешно събрани,
задълженията към молителя щели да бъдат погасени веднага. Ето защо, моли за отхвърляне
на молбата на кредитора.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки от сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл. 608, чл. 625,
ал.1 и чл. 631 ТЗ, а именно: 1/ длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 2/ съдът
следва да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.
613 ТЗ; 3/ да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, или свръхзадълженост на длъжника по смисъла на
чл. 742 ТЗ, като затрудненията на длъжника не трябва да са временни, а състоянието на
неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно – арг. от чл. 631 ТЗ.
Относно първата предпоставка:
От вписванията в търговския регистър се установява, че ответното дружество е
еднолично дружество с ограничена отговорност с вписан предмет на дейност: боуен
терапия, кинезитерапия, масажи, диетология, астрология, балнеотуризъм; вътрешна и
външнотърговска дейност със суров петрол, петролни деривати и всички видове
нефтопродукти, природна газ, компресирана природна газ и втечнена природна газ;
организация и експлоатация на бензиностанции, газстанции и търговски
обекти,туроператорска дейност, туристическа агентска дейност, транспортни услуги,
транспорт, логистика и спедиция, вътрешни и международни превози на пътници и товари в
страна и чужбина, покупка на стоки или други вещи, с цел препродажбата им в
първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено
производство; комисионни сделки; рекламни, информационни, програмни, импресарски и
консултантски услуги; търговско представителство и посредничество на местни и
чуждестранни лица; външнотърговски сделки, покупка, проектиране, строеж или
обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, изграждане на търговски и туристически
обекти, реставрация и консервация на сгради, хотелиерство и ресторантьорство, поради
което попада в обхвата на лицата, спрямо които може да бъде открито производство по
несъстоятелност съгласно чл. 607а, вр. чл. 1 ТЗ.
Относно активната легитимация на молителя:
Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ писмена молба за откриване на производството
по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на
длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или
задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция „Главна
инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на
търговеца.
2
В конкретния случай производството по чл. 625 от ТЗ е инициирано по молба на
„ОМВ България“ ООД – лице, което твърди да е кредитор на ответното дружество по
търговска сделка.
От представения по делото Договор за продажба и доставка на петролни продукти от
24.06.2022 г. се установява, че между молителя и ответника е сключен договор, по силата на
който молителят се задължава да продава и доставя на ответника („клиента“) горива,
посочени в Приложение № 2 на договора, а клиентът се задължава да купува от „ОМВ
България“ ООД съгласно условията на договора минималните количества продукти, както са
уговорени.
От представените по делото 22 броя фактури се установява, че за периода от
22.09.2023 г. до 25.10.2023 г. „ОМВ България“ ООД е доставило на ответника уговорените
стоки, като цената по всяка от фактурите е следвало да бъде заплатена в срок от един месец
от издаването на всяка от фактурите. Стойността на всички фактури възлиза на 203 482.23
лв.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза с
вх. на СГС № 120886/05.11.2024 г. процесните фактури са включени в дневниците по ДДС за
покупки на ответника и е ползван данъчен кредит, като няма данни за извършени погашения
по тях. Наред с това вещото лице е посочило и какъв е размерът на мораторната лихва върху
всяка от фактурите, като за периода от 22.10.2023 г. /падежът на първата фактура/ до
31.07.2024 г. /датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ в съда/ лихвата възлиза на
20 615.68 лв.
Осчетоводяването от ответното дружество на фактурите, издадени от „ОМВ
България“ ООД, което се установи от изводите на вещото лице в заключението на основната
СИЕ, по своята същност представлява и действие по признание, изразено от него чрез
конклудентни действия на това, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане
на възнаграждение, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че молителят е
доставил описаните във фактурата стоки, тъй като единствено при настъпване на този факт
по сделката възниква задължението за заплащане на възнаграждение. С оглед на това съдът
счита, че по делото се доказа, че „ОМВ България“ ООД е извършило доставка на стоки,
представляващи петролни продукти в периода от 22.09.2023 г. до 25.10.2023 г., поради което
за получателя на стоките – „Кистен 5“ ЕООД – е възникнало поетото със сключения договор
от 24.06.2022 г. насрещно парично задължение да заплати уговореното възнаграждение,
което възлиза на сумата от общо 203 482.23 лв.
По делото не са представени документи, от които да се направи извод, че тези
вземания към молителя са погасени. Посоченото от вещото лице по допълнителното
заключение на СИЕ от 08.04.2025 г., че съгласно представената от ответника оборотна
ведомост от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. дружеството-ответник има задължения само към
доставчици в размер на 106 446.70 лв., възникнали през 2024 г., не следва да се кредитира,
тъй като, видно от изводите на вещото лице, счетоводството на ответника не е водено
3
редовно и щом няма документи, установяващи погасяване на задълженията към молителя,
то следва да се приеме, че същите не са погасени.
Ответникът, който носи доказателствената тежест, не доказва факти, от които да се
направи извод за погасяване на посочените задължения към молителя, поради което следва
да се приеме, че към настоящия момент молителят има вземания в посочените размери за
главница, както и обезщетение за забава. Тези вземания са от вида по чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ,
изискуеми са и към настоящия момент няма данни да са погасени.
Предвид извода за установена активна легитимация на молителя следва да бъдат
обсъдени останалите предпоставки за основателност на искането за откриване на
производство по несъстоятелност, състояние на неплатежоспособност и началната дата.
Относно състоянието на неплатежоспособност:
Според легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността
представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което се изразява в
невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по
частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че
невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените,
е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е
различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно
парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно
състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Следователно, липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност, което е налице само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с
описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното
икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на
ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то
притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите
краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните
активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са
източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на
търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат
на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо,
краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено
предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от
икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи
извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и
4
основно този за обща ликвидност.
В приложение на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ
вид.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „Кистен 5“ ЕООД не е изпълнил на
падежа парично задължение, което е възникнало в негова тежест към кредитора „ОМВ
България“ ООД от сключена между тях търговска сделка – договор за продажба и доставка
на стоки, т.е. такова задължение, имащо характер на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ,
то следва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608,
ал. 3 ТЗ. Това състояние съществува от момента, в който е настъпила изискуемостта на това
задължение, т.е. от 22.10.2023 г. и продължава до настоящия момент, към който длъжникът
не е погасил изцяло възникналото в негова тежест и изискуемо задължение по договора за
продажба. Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на
нея трябва да се приеме, че „КИСТЕН 5“ ЕООД е неплатежоспособен търговец.
Оборването на въведената с чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност,
която е приложима в настоящия случай, е поставено в доказателствена тежест на ответника,
който следва да установи, че неговото финансово-икономическо състояние, определено на
база икономически и финансови показатели, сред които основен е коефициентът за обща
ликвидност, е такова, което му дава обективна възможност да погасява своите краткосрочни
задължения към кредиторите с наличните краткотрайни активи.
Съдът намира, че презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от ответника,
от служебно събраните писмени доказателства, и заключението на приетата по делото
съдебно – икономическа експертиза, както и допълнителните заключения поради следните
съображения:
От служебно изисканите справки от Агенция по вписвания се установява, че за
молителя са налични вписвания, отбелязвания и заличавания във връзка с недвижими имоти,
а от справка от МВП – СДВР, Отдел „Пътна полиция“ се установява липса на регистрация за
притежавани от ответника моторни превозни средства.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника и за
определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни
задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи е допуснато изслушване на
съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, като вещото лице е депозирало заключение с вх.
на СГС № 120886/05.11.2024 г., което е било допълнено със заключение с вх. на СГС №
130573/26.11.2024 г. Наред с това по делото е депозирано и заключение с вх. на СГС №
43686/08.04.2025 г., което е било допуснато с цел изясняване на финансово-икономическото
състояние на ответника към актуалната дата 31.12.2024 г., включително вещото лице е
следвало да отговори на въпроса дали в счетоводството на „Кистен 5“ ЕООД са
осчетоводени като краткотрайни активи вземания, които то твърди, че има към трети лица.
Въпреки дадената възможност на ответника, последният не е представил поисканите от
вещото лице счетоводни документи. Депозираните от ответника документи в голямата си
5
част не са подписани, поради което и нямат доказателствена стойност и съдът не ги
кредитира. Нещо повече, при водене на счетоводството си длъжникът се е отклонил от
установения в чл. 11 от ЗСч принцип за пълнота и хронологическа последователност на
счетоводните записвания, в представените счетоводни документи експертът се е натъкнал на
редица неточности, неясноти за това дали и как са погасявани задължения на дружеството, с
какви средства, включително наличността на парични средства в каса е отрицателна
величина, което счетоводно е недопустимо да се случи и няма обяснение. Това обуславя
извод за нередовно водене на счетоводните книги, а оттам – и на данните за краткотрайните
активи и краткосрочните задължения, чието съотношение формира стойностите на
показателите за ликвидност. Ето защо и вещото лице не е могло да отговори на поставените
му задачи относно това какви са показателите за обща, незабавна и бърза ликвидност към
31.12.2024 г.
При това положение при анализ на финансово-икономическото състояние на
ответника съдът ще се концентрира най-вече върху коригираното заключение на вещото
лице с вх. на СГС № 120886/05.11.2024 г., допълнено и коригирано със заключение с вх. на
СГС № 130573/26.11.2024 г.от 26.11.2024 г., което анализира финансово-икономическото
състояние на „Кистен 5“ ЕООД към 31.12.2023 г.
Изводът за състоянието на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ се
основава на анализ на финансово-икономическото състояние на предприятието за
установяване дали разполага с достатъчно налични краткотрайни активи, с които да
посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от
икономическа гледна точка на тези активи, изразяваща се във възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност. Краткотрайни или текущи активи на предприятието са
онези, които участват в дейността му в рамките на един отчетен период, а очакваната от
него икономическа изгода се реализира до една година.
Затова преценката за обема на краткотрайните активи и способността им да послужат
за погасяване на краткосрочните задължения се извършва въз основа на тяхната
действителна ликвидност, като се изследва дали текущите активи могат да се реализират
съобразно присъщата за съответния вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия
сектор на икономиката, в който работи предприятието. В съдебната практика трайно се
приема, че наличието на краткотрайни активи само по себе си не означава, че чрез тях
предприятието може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да
не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални
запаси или краткосрочни инвестиции, съответно, поради несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде
реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е
включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи
текущите плащания към кредиторите си, като в този случай предприятието следва да е в
състояние да посрещне краткосрочните си задължения чрез останалите елементи на
6
краткосрочните активи.
На практика единствените активи, които ответникът твърди, че има и които съдът
служебно установява, че съществуват, са парични вземания на дружеството към трети лица.
Спорно обаче е, на първо място, в какъв размер и спрямо кои трети лица съществуват
тези вземания, както и, на второ място, могат ли същите да бъдат определени като
краткотрайни активи.
В молба от 13.12.2024 г. ответникът твърди, че има вземане срещу дружеството „Газ
трейдинг 2002“ ЕООД в размер на 583 017.98 лв., срещу дружеството „СЛАДИМ“ ЕООД в
размер на 148 581.54 лв.; срещу „НАФТА ТРЕЙДИНГ“ АД в размер на 890 000 лв., срещу
„Тарктур“ ЕООД в размер на 3377.39 лв. и срещу „Агростил корпорейшън“ ЕООД, В.Р.С.,
Р.С.К. и Г.Р.С.. С молба от 22.01.2025 г. представя писмени документи, в подкрепа на
твърденията си.
Съдът намира, че от представените от ответника писмени документи може да се
заключи, че „КИСТЕН 5“ ЕООД е имало вземания по изпълнителен лист от 29.12.2017 г. на
РС-Велико Търново, издаден по ч.гр.д. № 4204/2017 г. на РС-Велико Търново, по който е
образувано изп.дело № 483/2018 г. при ЧСИ И.Ц., рег. № 899, район на действие ОС-Враца,
срещу „Агростил корпорейшън“ ЕООД, В.Р.С., Р.С.К. и Г.Р.С.. Тези вземания са с настъпил
падеж. Те са били предмет на договор за цесия, сключен между „Кистен 5“ ЕООД и „НАФТА
ТРЕЙДИНГ“ АД, на 24.09.2022 г., по силата на който цедентът /„Кистен 5“ ЕООД/ е
прехвърлил на цесионера /„НАФТА ТРЕЙДИНГ“ АД/ посочените вземания, наред с други
вземания, срещу цена от 890 000 лв. В допълнителното заключение на СИЕ е посочено, че
ответникът има вземане в размер на 650 000 лв. срещу „НАФТА ТРЕЙДИНГ“ АД на
основание договор за цесия от 23.09.2022 г. и в размер на 890 000 лв. отново срещу „НАФТА
ТРЕЙДИНГ“ АД на основание договор за цесия от 24.09.2022 г. Съгласно споразумение от
19.10.2022 г. между „КИСТЕН 5“ ЕООД и „НАФТА ТРЕЙДИНГ“ АД страните са се
споразумели да се прихванат насрещни вземания, като след прихващането „КИСТЕН 5“
ЕООД дължи на „НАФТА ТРЕЙДИНГ“ АД сума в размер на 565 470.09 лв.
От представените по делото доказателства не може категорично да се установи
съществуването на парични изискуеми вземания на ответното дружество към посочените
трети лица. Само по себе си обстоятелството, че „КИСТЕН 5“ ЕООД има сключени
договори с трети лица не означава, че в негова полза непременно са възникнали някакви
вземания. Нито представените искови молби, нито молбите за предявяване на вземания,
нито протоколите от проведени съдебни заседания и постановените невлезли в сила съдебни
решения представляват годни доказателства да установят съществуването на вземания на
„КИСТЕН 5“ ЕООД в сочения размер срещу трети лица. Нещо повече, видно от обявения в
ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството „НАФТА ТРЕЙДИНГ“ АД списък № 3 на неприети
вземания на кредитори, твърдяното вземане на „КИСТЕН 5“ ЕООД, произтичащо от договор
за цесия от 24.09.2022 г., на този етап е включено в списъка на неприетите вземания.
По отношение на дружеството „Сладим“ ЕООД – дори да се приеме, че действително
„КИСТЕН 5“ ЕООД има вземания по представените договори за заем в размер от 148 581.54
7
лв., то следва да се отчете, че същите са с отдавна настъпил падеж, а освен това по
твърдения на самия ответник дружеството „Сладим“ ЕООД е във влошено финансово
състояние, по отношение на него има и подадена молба за откриване на производство по
несъстоятелност, което очевидно е попречило на „КИСТЕН 5“ ЕООД да събере вземанията
си.
Липсват представени по делото категорични доказателства, че „КИСТЕН 5“ ЕООД
има вземания срещу „Газ трейдинг 2002“ ЕООД в размер на 583 017.98 лв. Като тук отново
важат съображенията, изложени по-горе, че по отношение на това дружество има подадена
молба за откриване на производство по несъстоятелност, че очевидно по твърдения на
ответника то се намира във влошено финансово състояние, което е попречило на „КИСТЕН
5“ ЕООД да събере вземанията си, които са с отдавна настъпил падеж.
Що се отнася до вземанията, които се твърди, че дружеството има срещу „Тарктур“
ЕООД в размер на 3377.39 лв., техният размер е установен в решение на СРС по гр. д. №
52344/2022, което обаче не е влязло в сила. Дори да се установи съществуването му,
размерът му е незначителен и не би повлияло съществено на финансово-икономическите
показатели на „Кистен 5“ ЕООД.
Съдът достига до извод, че дори да се приеме, че твърдените вземания съществуват в
полза на ответното дружество, те не следва да бъдат взимани предвид при определяне на
коефициента на общата ликвидност, тъй като същите нямат характер на краткотраен актив.
И това е така, тъй като дефинитивно краткотрайните активи, когато те са под формата на
вземания към трети лица, са такива със срок на получаване в рамките на 1 година от
настъпване на падежа. Действителната им ликвидност е обусловена от възможността за
бързото им събиране, с оглед възможността с получените средства да бъдат погасени
текущите пасиви (краткосрочните задължения) на предприятието. Непогасяването им в
едногодишен срок от падежа (изцяло или на съответната част, когато то изпълнението е
уговорено на части, при отлагателни срокове в полза на длъжника), при липсата на данни
кредиторът да е предприел действия за принудителното им събиране, включително в
рамките на законоустановения срок на погасителната давност, обуславя извод за липсата на
действителна ликвидност на тези вземания, тъй като с дължимите, но незаплатени по тях
суми не могат да бъдат погасени текущите (краткосрочни) задължения на търговеца в
рамките на периода, през който следва да бъде осъществено изпълнението. Още повече това
важи за дружеството „НАФТА ТРЕЙДИНГ“ АД, което е в несъстоятелност, и вероятността
за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност в бърз порядък е
изключително ниска. Ето защо, тези вземания следва да бъдат изключени като компонент от
краткотрайните активи на предприятието при преценката за неговата ликвидност, доколкото
е очевидно, че поради непогасяването им в рамките на едногодишния срок от падежа, те не
могат да послужат за погасяване на краткосрочните (със същия едногодишен срок на
погасяване) задължения на търговеца.
В коригираното заключение от 26.11.2024 г. вещото лице е дало два варианта на
изчисления на общата, бързата, незабавната и абсолютната ликвидност. Съгласно първия
8
вариант като текущи активи са включени вземанията на дружеството-ответник в графа
„други вземания“ и показателите при този вариант са над референтната стойност /около и
над единица/, докато при втория вариант сумата на „други вземания“ не е включена при
изчисление на коефициентите за ликвидност и тук показателите са под референтните.
Съгласно отчетите на дружеството тези суми по „други вземания“ са представени като суми
с падеж над една година. Вещото лице е разяснило, че тези вземания са осчетоводени като
краткосрочни, но в отчета са представени като дългосрочни. Предвид изложеното по-горе
съдът намира, че тези вземания не са краткосрочни. Ето защо, същите няма как да бъдат
включвани в графа „краткотрайни активи“. Следователно именно вариант 2 на допълнение
към СИЕ от 26.11.2024 г. следва да се кредитира от съда.
Съгласно вариант 2 на допълнение към СИЕ от 26.11.2024 г. показателят за обща
ликвидност към 31.12.2019 г. е 0,8282, към 31.12.2020 г. е 0,9229, към 31.12.2021 г. е 0,7921,
към 31.12.2022 г. е 0,6980 и към 31.12.2023 г. е 0,6709. От извършения анализ на
коефициентите за ликвидност на дружеството се налага извод, че общата и бързата
ликвидност на дружеството е под референтните граници за целия изследван период, а
бързата ликвидност към 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2022 г. е над горепосочените граници, докато
през 2021 г., 2023 г. и към м.06.2024 г. са под референтните стойности. Коефициентът за
незабавна ликвидност на дружеството е над горепосочените граници, а коефициентът за
абсолютна ликвидност на дружеството е под горепосочените граници за целия изследван
период. Вещото лице също така е констатирало, че има наложени запори по банковите
сметки на ответното дружество на значителна стойност, като по същите има нула лева.
По отношение на коефициентът на финансова автономност вещото лице е
констатирало, че поради увеличаване на задлъжнялостта и спад на финансовите резултати
дружеството губи финансова автономност, а през 2024 г. се стига и до продажба на
основните дълготрайни активи, за да може да бъдат частично покрити задълженията на
дружеството.
На база на наличната информация може да се направи обоснован извод, че от края на
2023 г. и през 2024 г. дружеството изпада в сериозни затруднения да обслужва редовно
задълженията си, а с продажбата на основания актив на дружеството (бензиностанция на ул.
„Йосиф Щросмайер“ № 25) и прекратяване на всички трудови договори на практика
„КИСТЕН 5“ ЕООД няма перспективи да може да погасява задълженията си.
Съдът намира, че ответното дружество не успя в настоящия процес да ангажира
доказателства, че влошаването на икономическите му показатели към този момент е
временно състояние, което може да бъде преодоляно, а извод за обективна възможност на
длъжника да излезе от състоянието на текуща неплатежоспособност, в което е изпаднал, не
може да бъде направен от заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Представените от ответника договори за наем към молба от 11.12.2024 г. нямат отношение
към финансовото положение на дружеството и не сочат за извод за подобряване на същото.
Що се отнася до задълженията на дружеството към НАП, видно е от представеното
Удостоверение, издадено на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК, че единствените задължения на
9
дружеството към 05.12.2024 г. са в размер на 14 119.12 лв., но как и с какви средства са
погасени същестуващите преди това задължения в размер на 110 537.92 лв. не се установява
по делото.
Ето защо, съдът намира, че длъжникът не е в състояние с краткотрайните си активи
да погаси краткосрочните си задължения. Затрудненията на длъжника нямат временен
характер.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът не
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС – в
Решение № 33 от 07.09.2010 г., постановено по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение
№ 90 от 20.07.2012 г., постановено по т. д. № 1152/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 13 от
23.06.2015 г., постановено по т. д. № 2435/2014 г. на ВКС, II т.о., Решение № 220 от
07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о. и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Съгласно Решение № 115 от
25.06.2010 г., постановено по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, II т.о., за да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично
задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността
е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено
задължение. В случая обективно финансовите показатели на длъжника са влошени трайно
към 31.12.2023 г., като към тази дата длъжникът е имал изискуеми парични задължения по
чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ /видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза/. Ето
защо, съдът приема, че за начална дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се
приеме датата 31.12.2023 г.
Предвид извода, че е налице състояние на неплатежоспособност, обосноваващо
откриване на производството по несъстоятелност, съдът не дължи произнасяне по заявеното
при условията на евентуалност от длъжника искане за откриване на производство по
несъстоятелност поради свръхзадълженост.
По делото се установи, че ответникът не разполага с бързоликвидно имущество,
10
което да послужи за покриване на разноските по несъстоятелността, поради което с
определение, постановено в открито съдебно заседание на 16.04.2025 г., на основание чл.
629б вр. чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът е указал на участниците в производството и всички
заинтересовани лица за необходимостта от предплащане на сумата от 10 000 лв. по
депозитна сметка на съда за покриване на началните разноски за производството по
несъстоятелност, които указания към настоящия момент не са изпълнени – не са
представени доказателства за плащане на посочената сума. Ето защо следва да се приеме, че
в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение
със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в
несъстоятелност, да определи началната дата и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване
на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре
производството по делото. В тази хипотеза временен синдик не се назначава.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на молителя сторените от него разноски за държавна
такса /250 лв./, депозит за вещо лице /900 лв./, както и за адвокатско възнаграждение.
Молителят претендира адвокатско възнаграждение в размер на 14 937.18 лв., като представя
доказателства за заплащане на същото. Ответникът е релевирал възражение за прекомерност
на същото, което съдът намира за основателно, като същото следва да се намали до размера
от 5 000 лв. Така, общо дължимите от ответника разноски възлизат на сумата от 6 150 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на "КИСТЕН 5" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гул. Йосиф Щросмаер“№ 25,
представлявано от управителя В.Г.К..
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2023 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
"КИСТЕН 5" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Гул. Йосиф Щросмаер“№ 25, представлявано от управителя В.Г.К..
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество
и вземания и ВЪЗБРАНА върху цялото недвижимо имущество на "КИСТЕН 5" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гул. Йосиф Щросмаер“№
25.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ "КИСТЕН 5" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гул. Йосиф Щросмаер“№ 25,
представлявано от управителя В.Г.К..
11
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на "КИСТЕН 5"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гул. Йосиф
Щросмаер“№ 25, представлявано от управителя В.Г.К..
ОСЪЖДА "КИСТЕН 5" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Гул. Йосиф Щросмаер“№ 25 да заплати на „ОМВ България“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Донка Ушлинова“ № 2, бл.
сграда 4, ет. +1, ап. помещение 41, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 6 150 лв. /шест
хиляди сто и петдесет лева/ – разноски за производството, които да се съберат от масата на
несъстоятелността.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1589/2024 г. по описа на СГС,
ТО-17 състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА
"КИСТЕН 5" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Гул. Йосиф Щросмаер“№ 25, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира
по сметка на СГС, а именно: BG*********, BIC код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА –
BNBGBGSD, необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
Търговския регистър на "КИСТЕН 5" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Гул. Йосиф Щросмаер“№ 25.
УКАЗВА на "КИСТЕН 5" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Гул. Йосиф Щросмаер“№ 25, че в едномесечен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си
по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 КСО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и може да се обжалва в седмодневен срок от
вписването пред Софийски апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на основание чл.
622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12