Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1768/3.10.2019г. Година
2019 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На двадесет и пети септември Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 3985 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 455164/490235/02.08.2019г. на зам. Директор на ТД на НАП - Варна, с което на „П.Л.”
ЕООД е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.17 ал.1 от
ЗСВТС.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество
против НП №455164/490235/02.08.2019г. на зам.Директор на ТД на НАП - Варна, издадено на основание
чл.53 вр. чл.83 от ЗАНН.
С жалбата
се иска отмяна на НП като се изразява позиция, че задължението за подаване на
декларация е възникнало за месец март, а не за месец април. Подаване на
декларацията е било невъзможно, тъй като същия период е бил затворен от
служители на ТД НАПХ Варна и едва на 20.05.2019г. след разговор по телефона
служител на ТД НАП Варна е отворила периода и декларацията е била подадена
веднага. След това била подадена и декларация за месец април 2019г. , която е
нулева. Така е допусната груба
техническа грешка като е прието , че
неподаването на декларациите е по вина на дружеството, както и е бил затворен
период за месец март 2019г., което е направило невъзможно подаване на
декларацията в срок.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуален представител.
По същество се поддържат
основанията за отмяна, наведени с жалбата.
Процесуален представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата.
По
съществото на делото моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
На
28.05.2019г. в ТД на НАП, при извършена проверка в информационните масиви на
ТД-НАП, св. Р. установила, че дружеството „П.Л.” ЕООД, регистрирано по ЗДДС и
като Интрастат оператор, осъществяващо вътреобщностна търговия на стоки, не е подало интрастат декларация за период
01.04.2019г.-30.04.2019г. за поток „пристигания“ в ТД НАП по месторегистрация,
в срок до 14.05.2019г.
На
04.06.2019 г. от св. Р. бил съставен на акт за установяване на административно
нарушение, в обстоятелствената част на който намерили отражение горните
факти.
Акта за
установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на
управител на дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.
Възражения не постъпили впоследствие по преписката.
Декларация била подадена на
10.06.2019г.
На 02.08.2019г. въз основа на акта
било издадено НП, с което за нарушението на разпоредбите на ЗСВТС на
дружеството било наложено административно наказание на основание чл.17 ал.1 от
същия закон.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства
– показанията на св. Р.; справка относно
подадени декларации;справка относно интрастат оператор и др.
Съдът
намира,че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на процедурите
по ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение е
спазен тримесечния срок за съставянето му. Спазен е и срока за възражения по
акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.
Проверяващите
обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по
административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за
извършеното административно нарушение, след което са пристъпили към съставяне
на акт за установяване на административно нарушение.
Административно
наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на
ЗСВТС и е издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства
е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е
определил санкционната норма на ЗСВТС, която следва да намери приложение.
Съдът намери, че при определяне на
наказанието, което следва да се наложи , административно наказващия орган
правилно не е отчел липсата на настъпили вредни последици, както и
обстоятелството на извършване на нарушение за първи път и е определил
наказанието имуществена санкция над предвидения от закона минимален размер. В
този смисъл съдът намери, че наказанието е адекватно на тежестта на извършеното
административно нарушение.
Що се отнася до формулираното
искане за отмяна на наказателното постановление, съдът констатира
неоснователност на наведените доводи , предвид на следното :
С жалбата се изразява позиция, че
задължението за подаване на декларация е възникнало за месец март, а не за
месец април. Подаване на декларацията е било невъзможно, тъй като същия период
е бил затворен от служители на ТД НАП Варна и едва на 20.05.2019г. след
разговор по телефона служител на ТД НАП Варна е отворила периода и декларацията
е била подадена веднага. След това била подадена и декларация за месец април
2019г. , която е нулева. Така е
допусната груба техническа грешка като е
прието , че неподаването на декларациите е по вина на дружеството, както и е
бил затворен период за месец март 2019г., което е направило невъзможно подаване
на декларацията в срок.
По така наведените възражения
съдът счита за нужно на първо място да отбележи, че неподаването на декларация
за всеки отделен период представлява отделно административно нарушение и в този
смисъл правилно в обстоятелствените части на АУАН и НП е било посочено
неизпълнението на задължението за месец април 2019г.
Доказателства в подкрепа на
твърдяното, че е съществувала обективна пречка за подаване на декларации не са
ангажирани от страна на въззивното дружество. Напротив – от показанията на св. Р.
става ясно , че служители на НАП не могат да оперират със сайта , като същите
не могат да „блокират“ и „отблокират“ подаването на интрастат декларации.
На последно място , с жалбата се
сочи на първа възможна дата за подаване на декларацията – 20.05.2019г., а
самата декларация за месец април 2019г. е подадена значително след сочената
дата – на 10.06.2019г.
След проверка на съставените акт
за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, както
и след обсъждане на доводите на въззивното дружество, съдът намери, че следва
да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
Водим от
горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: