О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,07.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в закрито заседание на седми април
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Дора Михайлова
Членове: 1.Евгения Генева
2.Васил Василев
като разгледа докладваното от съдията Василев в.ч.гр.д. №209
по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.413,ал.2
от ГПК.
Делото е
образувано по частна жалба от „А.З.К.Н.П.З." ЕООД,
ЕИК: ………, със седалище и
адрес на управление:*** , п.к. …., ул, „П. В." № ..
етаж .,
представлявано от Я. Б. Я. срещу
разпореждане №260090/03.02.2021 г.,
постановено от Районен съд Ихтиман по ЧГД 148/2021г., с което отхвърля отчасти
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта, в
която се претендират 389.69 лв. за
възнаграждение по гаранционна сделка/поръчителство/ и частта, в която се
претендират 27 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.Подържа се,че разпореждането в
обжалваната му част е
незаконосъобразно,поради следните съображуния:В чл.
143 ЗЗП, в който е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993г., конкретно
чл.З, е уредена т. нар. генерална клауза за неравноправност на уговорките в
потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, представлява 1) всяка неиндивидуално
определена уговорка в негова вреда, която 2) не отговаря на изискването за
добросъвестност и 3) води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно тази легална
дефиниция тези положителни материални предпоставки трябва да са проявени
кумулативно. Подържа се,че след като не разполага с доказателства, за
заповедния съд възниква невъзможност да извърши преценка дали са налице
предпоставките за неравноправност. Няма как да се формира извод дали уговорките
в договора за потребителски кредит са определени индивидуално или не, без съдът
от първо лице да се е запознал със съответните договорни клаузи. В чл. 145 от
ЗЗП, който отразява заложеното в чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993г.,
изрично е посочено, че неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя,
се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи.Подържа се,че заповедният съд не би могъл да вземе предвид всички обстоятелства, свързани със
сключване на договора,поради това,че черпи информация и прави заключения единствено
и само на база съдържанието на т.12 от Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.Освен това поръчителят „Ф. Б." ЕООД
е търговско дружество,вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за
финансовите институции, с основен предмет на дейност: предоставяне на
гаранционни сделки по занятие. Дружеството извършва търговската си дейност в
съответствие с всички необходими законови разпоредби, относими
към упражняването на такъв вид търговска дейност. Същата не може да бъде
обусловена, нито ограничавана от това кой е едноличен собственик на капитала на
Дружеството. Именно в това си качество - на търговец, Дружеството следва да
получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка
(поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на
Потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем. С оглед на
изложеното следва да се преценяват приложимите към това правоотношение законови
разпоредби, а именно тези на Търговския закон.Насрещната страна, имайки интерес
да изпълни точно задълженията си по договора за паричен заем, сключен с „И. А. М." АД, с
което да избегне неблагоприятни последици (търсене на обезщетение за
неизпълнение на задълженията по чл. 4 от Договора за заем или разваляне на
договора поради неизпълнението) е потърсила услугите на Дружеството да
поръчителства за изпълнение на задълженията й по Договора за заем.Именно
изпълнението на договорното задължение на Заемателя
за обезпечаване на вземанията по Договора за заем е породило сключването на
Договора за предоставяне на поръчителство, а Дружеството гарант е сключило
Договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга.Отразеното
в разпореждането, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие на добрите
нрави са неоснователни , поради това, че в българското действащо право, в
отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне
(чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и
договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се
съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези
три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат
обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева
автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. Тази
свободна инициатива е ограничена единствено от императивното изискване на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, което в настоящият случай категорично е спазено. Добрите
нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са критерии там, където
обществените отношения не са уредени с императивни правни норми. С
предоставеното поръчителство „Ф. Б.“ ЕООД извършва възмездна услуга в полза на
Заемодателя. Видно от договора за паричен заем и поточно от чл. 4 от същия,
Заемодателят не е поставил изискване към Заемателят
да обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с
дружество- поръчител, дори напротив, действайки добросъвестно и отчитайки
индивидуалните предпочитания и възможности на всеки заемател,
заемодателят му е предоставил възможност да избере един от три възможни начина
за обезпечаване на договора, а ако прецени да не изпълни задълженията си,
отговорността на заемателя би била реализирана по
общия ред.Поръчителят е сключил договора за поръчителство само и единствено
поради възлагането от заемателя и то само при
условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки
гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки. Според
жалбоподателят заповедния съд, неправилно е счел че по Договора, сключен с „Ф. Б." ЕООД
не се дължи уговореното възнаграждение. Дори съдът да е приел, че разпоредбата
на чл. 4 от Договорът за заем е нищожна, поради това че се явява неравноправна
клауза, то „Ф. Б.“ ЕООД,
изпълнявайки задължението си по договора със заемателя,
има право да получи възнаграждение в пълния уговорен размер. Подържа се,че за претендираната със
заявлението сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението съдът
неправилно е приел, че същата не се дължи по аргумент от разпоредбата на чл.
33, ал. 1 ЗПК, като от неправилното квалифициране на правното основание е
достигнал до правни изводи, че в случая се касае за частична нищожност на
договора по отношение на съответната клауза.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси
и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Посочените допълнителни услуги, а именно изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и други са вследствие на виновното неизпълнение от страна на заемателя
на договорното му задължение да върне получената сума в уговорения срок и са
такси за допълнителни услуги, които кредиторът извършва с цел напомняне за
изпълнение на поето задължение.Следва да се има предвид и разпоредбата
на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, в която е предвидено, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Следователно
законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като
изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита.
С оглед на горното се иска обжалваното
разпореждане в частта, в която е отхвърлено на основание чл. 411 ал.2 т.З от ГПК заявлението за издаване на заповед
за изпълнение да бъде отменено и да бъде
издадена заповед за изпълнение за отказаните с обжалваното разпореждане суми.
Софийският окръжен
съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и съдържащите се в делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред
районния съд е образувано по заявление
н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД за издаване
на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410
ГПК срещу длъжника К.К.М. за
вземания по договор за заем
№ 3630749 от 16.09.19 г., сключен
между длъжника и „И. А. М.“
АД, което от своя страна е прехвърлило
на заявителя с договор за цесия
и приложение № 1 към него от 02.05.2019 г., вземанията си в общ размер на
1294,14 лева, от които главница 779,87 лв.; договорна лихва за периода
03.10.19г. до 16.04.20 г. в размер на 53,44 лева; възнаграждение за гаранционна сделка в размер
на 389,69лв.разходи за извънсъдебно събиране на задължението -27лв., лихва за забава
в размер на 44,14 лева за периода
от 17.04.20г. до 22.01.21г., както и законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението.
С разпореждане от 03.02.21г. заповедния съд е постановил да се издаде
заповед за изпълнение за следните суми:
-779,87 лв.-главница
-договорна лихва
за периода 03.10.19г.
до
16.04.20 г. в размер на 53,44 лева
-лихва за забава в размер на 44,14 лева за
периода от 17.04.20г.
до 22.01.21г.,
-и
законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението -01.02.21г. до изплащане на
вземането и за направените по делото разноски.
С обжалваното разпореждане от 03.02.21г. съдът е отхвърлил
отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в
частта, в която се претендират 389.69 лв. за възнаграждение по гаранционна сделка/поръчителство/ и в частта,с която се претендират 27 лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането.Съдът е приел,че при
сключване на договора за поръчителство е налице нарушение на
императивните норми на ЗПК и ЗЗП-т.е. договорът е недействителен по отношение
на длъжника.Съдът е приел,че сключването на договор за поръчителство с
лице,което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано лице
с него,налага извода,че на длъжника не е предоставена възможност за избор и индивидуално договаряне,което е в
противоречие с чл.146 от ЗЗП.От това съдът е направил извод,че сключването на
въпросния договор за поръчителство не
отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата между потребителя
и търговеца.В случая договора за поръчителство има за цел да обезщети вредите
от фактическата неплатежоспособност на длъжника,които кредиторът би могъл да
претърпи ,при неплатежоспособност и при липса на обезпечение,което е в
противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга сам да оцени платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена на заетите средства,съответна на получените гаранции.Съдът е приел,че при действието на
чл.138 от ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря
за изпълнението на неговото задължение,като договора за поръчителство
съществува само при действително задължение.Поръчителството е безвъзмездна сделка и само при изрично
договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова
възнаграждение.В случая след като претендираното
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство произтича от
договор ,който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора „И. А. М.“
АД,то се цели
заобикаляне на ограничението по чл.33 от ЗПК-т.е. с договора за поръчителство
се преследва забранена от закона цел-неоснователното обогатяване на
кредитора и като последица се оскъпява
кредита.
По отношение на претендираните разходи за
извънсъдебно събиране на задължението съдът е приел,че това задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга,която да е предоставена на заемателя.Съгласно чл.10а,ал.1 от ЗПК кредиторът може
да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит,а съгласно ал.2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.В случая разноските за събиране на
вземането са свързани с процедурата по управление на кредита,поради което
посочената клауза от договора влиза в противоречие с императивната разпоредба
на 10а,ал.1 от ЗПК,поради което е и нищожна.С претендирането на вземането се
нарушава забраната на чл.33 от ЗПК, съгласно която при забава
на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата,а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.В случая се претендира уговорено допълнително
плащане,чиято дължимост е свързана изцяло със забава
на длъжника.
С оглед на изложеното,
съдът направи следните правни изводи:
На първо място от страна на жалбоподателя-подател на заявлението пред
заповедния съд не е представен договорът за цесия,с който същият следва да
установи материалната си лигитимация по отношение на претендираното вземане.
Дори и обаче да беше представен договорът за цесия,то частната жалба е
неоснователна ,поради следното:
Заповедният съд е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда
на чл. 410
ГПК със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено
с разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението,
със закона и добрите нрави. При установяване на нищожност на договора
или отделна договорна клауза, на които се
основава вземането, съдът отхвърля искането за издаване
на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на основание чл.
411, ал. 2,
т. 2 ГПК.
В отговор на възражението
на жалбоподателя за извършено процесуално нарушение при преценка на доказателствата следва
да се посочи,
че съдът може служебно, т. е. без въведено възражение
от страната, да констатира неравноправния
характер на договорна клауза, без това да
представлява нарушение на диспозитивното начало, поради което релевираните възражения в тази насока са неоснователни.
Принципът на състезателност обаче изисква съдът, който е констатирал служебно неравноправния характер на договорна
клауза, да уведоми за това
страните по спора и да им
даде възможност да изразят становище
и да ангажират доказателства. В разглеждания случай
обаче първоинционният съд е отказал издаване
на заповед за изпълнение
по реда на
чл. 410 ГПК поради нищожност на
договорни клаузи, противоречащи на императивни правни норми и на добрите
нрави, а не поради неравноправния им характер. Във връзка с позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД следва да
се отбележи, че свободата на
договаряне е ограничена от императивни правни норми, вкл.
от изискването
да съответства на добри нрави.
Фактът на двустранното уговаряне на поръчителството сам по себе
си е ирелевантен за валидността на тази клауза, ако тя не
съответства на императивните норми на закона и на
добрите нрави, в частност на принципа
за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски правоотношения. Съдът намира, че законосъобразно в рамките на правомощията си в заповедното производство районният съд служебно е извършил преценка за нищожност на
клаузата.
Сключеният договор
между длъжника и „И. А. М.“ АД представлява
договор за потребителски кредит, по аргумент от
чл. 9, ал.
1 от Закона
за потребителския кредит, поради което са приложими
разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 16 от
същия закон преддоговорно задължение на кредитора е да направи оценка
на кредитоспособността на кредитополучателя. С клаузата, която вменява задължение за кредитополучателя да предостави на
кредитора си обезпечение, след като е отпуснат и усвоен кредита и без настъпването на нов юридически
факт реално финансовата институция е прехвърлила задължението си за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, както и е увеличила цената
на услугата. При сключването на договора длъжникът се е задължил да
предостави на кредитора си обезпечение
- поръчителство от лица, отговарящи на определени изисквания,банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител,което предоставя
гаранционни сделки. Целта на
поръчителството като вид договорна отговорност,
е да гарантира кредитора за вредите
от неизпълнението. При договор за потребителски
кредит вредите за кредитора, както
е изложено в частната жалба, са свързани
със забавата при възстановяване на предоставените от него средства
в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване,
разходите по събиране и др. Уговореното между страните поръчителство обезпечава възстановяването на вредите от неизпълнението от страна на длъжника,но имайки предвид предмета и целта на договора за
кредит, както и неговият размер – 1 250 лева, уговореното между длъжника и поръчителя „Ф. Б.“ ЕООД възнаграждение на последния в размер на
651,15лв надхвърля гаранциите
за изпълнение на договора, надвишава
многократно евентуалните вреди
на кредитодателя от неизпълнението на договора и санкционира
тежко кредитополучателя чрез създаването на предпоставки кредитодателят да се обогати неоснователно
за негова сметка.От друга страна сключването на договор за поръчителство с
лице,което е предварително одобрено от кредитора,налага извода,че на длъжника
не е предоставена възможност за избор и
индивидуално договаряне,което е в противоречие с чл.146 от ЗЗП, не отговаря на изискването на добросъвестност
и води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца.В случая договора за поръчителство има за
цел да обезщети вредите от фактическата неплатежоспособност на длъжника,които
кредиторът би могъл да претърпи ,при неплатежоспособност и при липса на
обезпечение,което е в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга сам да оцени платежоспособността на потребителя
и да предложи добросъвестно цена на заетите средства,съответна на
получените гаранции.Законосъобразно
заповедния съд е приел,че претендираното
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство произтича от
договор ,който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора „И. А. М.“
АД и цели
заобикаляне на ограничението по чл.33 от ЗПК-т.е. с договора за поръчителство
се преследва забранена от закона цел-неоснователното обогатяване на
кредитора и като последица се оскъпява
кредита.
Изводът е, че след като излиза
извън присъщите му гаранционни функции
договореното поръчителство накърнява добрите нрави и следователно нищожно.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 26,
ал. 1, предл.
3 ЗЗД договореното
поръчителство е нищожна
клауза
и въз основа на нея не
може да се
породи валидно задължение за заплащане
на претендираната сума от длъжника, поради което заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в тази
му част правилно
е било отхвърлено.
Претендираните разходи за извънсъдебно
събиране на задължението не съответства на никаква допълнителна услуга,която да
е предоставена на заемателя.Съгласно чл.10а,ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит,а съгласно ал.2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.В случая разноските за събиране на
вземането са свързани с процедурата по управление на кредита,поради което
посочената клауза от договора влиза в противоречие с императивната разпоредба
на 10а,ал.1 от ЗПК,поради което е и нищожна.С претендирането на вземането се
нарушава забраната на чл.33 от ЗПК, съгласно която при забава
на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата,а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.В случая се претендира уговорено допълнително
плащане,чиято дължимост е свързана изцяло със забава
на длъжника.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №260090/03.02.2021
г., постановено от Районен съд Ихтиман по ЧГД 148/2021г., с което е отхвърлено
отчасти заявлението н. „А.З.К.Н.П.З."
ЕООД, ЕИК: ………, със седалище и
адрес на управление:*** , п.к. …., ул, „П. В." № ..
против К.К.М. *** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта, в която се
претендират 389.69 лв. за
възнаграждение по гаранционна сделка/поръчителство/ и частта, в която се
претендират 27 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: