Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Гр.ПЛЕВЕН
…21.07.2015 г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение, в открито заседание на двадесет и втори юни през две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при
секретаря П.П. и в присъствието на прокурора .........…………..като разгледа
докладваното от съдията Димитрова т.д.№158 по описа за
С подадена на 10.07.2013 г. пред
Плевенски Районен съд искова молба М.М.З. е предявила срещу „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ”АД следните искове:
1.по чл.124, ал.1 от ГПК с петитум: да
бъде признато за установено, че не съществува в полза на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ”АД ипотечното право върху имота на М.М.З., учредено съгласно нот. акт
№194, том І, рег. №1126, дело №73 от 23.02.2006 г. на нотариус Ж.М., тъй като
същото се е погасило с погасяването на обезпеченото с ипотеката задължение на
„ХАРДВАЛ” ООД-гр. Плевен по договор за банков кредит-кредитна линия №27/ 23.02.2006
г. чрез новирането му с анекс №1 от 23.02.2007 г. без съгласието на М.М.З..
2.по чл.537, ал.2 от ГПК с петитум: да
бъде отменен нот. акт №194, том І, рег. №1126, дело №73 от 23.02.2006 г. на
нотариус Ж.М. в частта му, с която М.М.З. е учредила договорна ипотека в полза
на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД за обезпечаване на задължението на „ХАРДВАЛ”
ООД-гр. Плевен по договор за банков кредит-кредитна линия №27/ 23.02.2006 г.
С определение №2941/11.07.2013 г.
Плевенски Районен съд е прекратил образуваното въз основа на така подадената
искова молба производство по гр.д.№3608/2013 г. и е изпратил делото по
подсъдност на Плевенски Окръжен съд. Първоначално то е било образувано като
гр.д.№858/2013 г., но с определение №1090/12.08.2013 г. производството по него
е било прекратено. След това е образувано като т.д.№158/2013 г. С разпореждане
№1460/26.09.2013 г. ищцата е била освободена на основание чл.83, ал.2 от ГПК от
заплащането на ДТ и разноски по делото.
С определение №3 от
02.01.2013 г. съдът е прекратил производството
по т.д.№158/2013 г. по описа на Плевенски Окръжен съд поради липса на правен
интерес у ищцата М.М.З. да предяви срещу „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД иск по
чл.124, ал.1 от ГПК с петитум: да бъде признато за установено, че не съществува
в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД ипотечното право върху имота на М.М.З.,
учредено съгласно нот. акт №194, том І, рег. №1126, дело №73 от 23.02.2006 г.
на нотариус Ж.М., тъй като същото се е погасило с погасяването на обезпеченото
с ипотеката задължение на „ХАРДВАЛ” ООД-гр. Плевен по договор за банков
кредит-кредитна линия №27/ 23.02.2006 г. чрез новирането му с анекс №1 от
23.02.2007 г. без съгласието на М.М.З., както и поради недопустимост на
предявения от М.М.З. срещу „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД иск по чл.537, ал.2 от ГПК
с петитум: да бъде отменен нот. акт №194, том І, рег. №1126, дело №73 от
23.02.2006 г. на нотариус Ж.М. в частта му, с която М.М.З. е учредила договорна
ипотека в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД за обезпечаване на задължението на
„ХАРДВАЛ” ООД-гр. Плевен по договор за банков кредит-кредитна линия №27/
23.02.2006 г.
С
определение №52 от 08.04.2014 г. по в.ч.т.д. №84/2014 г. ВТАС е потвърдил определение
№3 от 02.01.2013 г. по т.д.№158/2013 г.
по описа на Плевенски Окръжен съд.
В определение №260 от 13.05.2015 г. по ч.т.д.
№2820/2014 г. ВКС е приел, че е допустим предявения от М.М.З. срещу „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД иск по чл.124, ал.1 от ГПК с петитум: да бъде признато за
установено, че не съществува в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД ипотечното
право върху имота на М.М.З., учредено съгласно нот. акт №194, том І, рег.
№1126, дело №73 от 23.02.2006 г. на нотариус Ж.М., тъй като същото се е
погасило с погасяването на обезпеченото с ипотеката задължение на „ХАРДВАЛ”
ООД-гр. Плевен по договор за банков кредит-кредитна линия №27/ 23.02.2006 г.
чрез новирането му с анекс №1 от 23.02.2007 г. без съгласието на М.М.З.. С
определение №260 от 13.05.2015 г. по ч.т.д. №2820/2014 г. ВКС е отменил определение №52 от
08.04.2014 г. по в.ч.т.д. №84/2014 г. по описа на ВТАС, както и потвърденото с
него определение №3 от 02.01.2013 г. по т.д.№158/2013
г. по описа на Плевенски Окръжен съд и е върнал делото на Плевенски Окръжен съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
С определение №472 от 08.06.2015 г. по т.д.№158/2013
г. по описа на Плевенски Окръжен съд е прекратено производството по делото в
частта му, относно предявения от М.М.З. срещу „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД иск по
чл.537, ал.2 от ГПК с петитум: да бъде отменен нот. акт №194, том І, рег.
№1126, дело №73 от 23.02.2006 г. на нотариус Ж.М. в частта му, с която М.М.З. е
учредила договорна ипотека в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД за обезпечаване
на задължението на „ХАРДВАЛ” ООД-гр. Плевен по договор за банков
кредит-кредитна линия №27/ 23.02.2006 г., поради недопустимост на този иск. Определението
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В исковата си молба М.М.З. твърди, че е учредила в
полза на „ПИРЕОС ЕВРОБАНК”АД-гр. София ипотека върху собствения си **, находящ
се в гр. Плевен, ж.к. „*****”, бл.**, **, **, за обезпечаване задълженията на
„ХАРДВАЛ”ООД-гр. Плевен по договор за банков
кредит-кредитна линия №27/23.02.2006 г. Ищцата твърди, че съгласно посочения
договор банката е предоставила на „ХАРДВАЛ”ООД кредитна линия в размер на
100 000 лв. за срок от 1 година.
М.М.З. твърди, че на 23.02.2007 г. „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ”АД и „ХАРДВАЛ”ООД са подписали анекс №1 към договора за банков
кредит-кредитна линия №27/23.02.2006 г., с който са променили условията на
кредита, както следва:
-
падежът е бил удължен
с още една година-до 23.02.2008 г.
-
плащането на
цялата сума е било предвидено в срок до 23.02.2008 г.
-
клаузите за
отделни падежи на части от сумата, съществуващи в първоначалния договор, са
били отменени.
Според ищцата,
с анекса първоначалното задължение по договор за кредитна линия /да
бъдат връщани усвояваните суми/ е било подновено със задължение по договор за
обикновен банков кредит /да бъде върната сумата от 100 000 лв. до един
краен момент/.
М.М.З. счита, че е следвало на основание чл.107, ал.1,
предл.2 от ЗЗД като ипотекарен длъжник да даде съгласието си за новиране на
задължението на „ХАРДВАЛ”ООД по договор за банков кредит-кредитна линия №27/
23.02.2006 г. Твърди, че такова съгласие не е искано и давано, поради което
след 23.02.2007 г. се е погасило ипотечното право върху имота и.
Според изложената в исковата молба фактическа
обстановка, Плевенски Окръжен съд намира, че е сезиран с иск по чл.124, ал.1 от ГПК с петитум: да бъде признато за установено, че не съществува в полза на
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД ипотечното право върху имота на М.М.З., учредено
съгласно нот. акт №194, том І, рег. №1126, дело №73 от 23.02.2006 г. на
нотариус Ж.М., тъй като същото се е погасило с погасяването на обезпеченото с
ипотеката задължение на „ХАРДВАЛ” ООД-гр. Плевен по договор за банков
кредит-кредитна линия №27/ 23.02.2006 г. чрез новирането му с анекс №1 от
23.02.2007 г. без съгласието на М.М.З..
Препис от исковата молба и приложенията към нея са
били връчени на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД на 16.10.2013 г. и в указания срок-на
29.10.2013 г. е подаден отговор на исковата молба. Според банката, с анекса от
23.02.2007 г. дълга на „ХАРДВАЛ”ООД е преструктуриран, а не новиран. Твърди се,
че липсват предпоставките за новация, а именно-ново задължение на кредитополучателя и съгласие на страните по договора за банков кредит-кредитна линия №27/23.02.2006
г. това ново задължение да замести старото, като последното се погаси.
Препис
от отговора и приложенията към него са връчени на ищцата на 11.11.2013 г. за
допълнителна искова молба, но в указания срок такава не е депозирана по делото.
М.М.З. е депозирала писмени защити по съществото на
спора, в които се сочи, че при тълкуване съдържанието на договора за банков
кредит-кредитна линия №27/23.02.2006 г., револвирането по чл.3.8, ал.2 следва
да се разбира като новиране, а не като преструктуриране. Според ищцата,
отпадането съгласно чл.1 от анекса на чл.3.8 от договора води до промяна на
вида на задължението, която утежнява, а не облекчава кредитополучателя.
Съдът, като обсъди аргументите на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от договор за банков
кредит-кредитна линия №27/23.02.2006 г., „ПИРЕОС ЕВРОБАНК”АД-гр. София се е
задължило да предостави на „ХАРДВАЛ”ООД-гр. Плевен банков кредит-кредитна линия
в размер на 100 000 лв. Съгласно чл.3.7 от договора, кредитополучателят се
е задължил да усвоява и погасява на всеки 6 месеца минимум 70 % от кредитната
линия, която съгласно чл.3.8, ал.1 от договора се намалява преди изтичането на
крайния срок по чл.6.3, ал.2-23.02.2007 г., както следва:
-от 20.11.2006 г.-на 80 000 лв.
-от 20.12.2006 г.-на 70 000 лв.
-от 20.01.2007 г.-на 60 000 лв.
-от 20.02.2007 г.-на 50 000 лв.
В чл.3.8, ал.2 от договора е предвидена възможност
преди изтичане на крайния срок кредитополучателят писмено да заяви желанието си
за револвиране на кредитната линия за
нови 12 месеца, считано от 23.02.2007 г., за което се съставя съответен анекс.
Съгласно чл.4.1 от договора, за ползвания кредит
кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на 1М СОФИБОР плюс надбавка от
7.25 %. Съгласно чл.4.10 от договора, кредитополучателят дължи на банката такса
за ангажимент в размер на 3 % върху цялата неусвоена част на разрешения лимит
по кредитната линия.
Съгласно чл.6.3, ал.1 от договора, кредитополучателят
се задължава да погаси кредита както следва:
-до 20.11.2006 г.-вноска в размер на 20 000 лв.
-до 20.12.2006 г.-вноска в размер на 10 000 лв.
-до 20.01.2007 г.-вноска в размер на 10 000 лв.
-до 20.02.2007 г.-вноска в размер на 10 000 лв.
-до 23.02.2007 г.-вноска в размер на 50 000 лв.,
освен ако преди тази дата не е подписан анекс за револвиране на кредитната
линия.
Съгласно чл.6.3, ал.2 от договора, крайният срок за
издължаване на кредита е 23.02.2007 г.
Видно от т.1
на нот. акт №194, том І, рег. №1126,
дело №73 от 23.02.2006 г. на нотариус Ж.М., „ПИРЕОС ЕВРОБАНК”АД-гр. София
отпуска на „ХАРДВАЛ”ООД-гр. Плевен банков кредит в размер на 100 000 лв. за
срок от 12 месеца, считано от датата на сключване на договора за банков кредит,
който срок може да бъде удължаван, с годишна лихва в размер на 1М СОФИБОР плюс
надбавка от 7.25 % и наказателна надбавка при просрочие 10 пункта над
договорения лихвен процент. Относно условията за усвояване и погасяване на
кредита т.1 от нот. акт препраща към договор за банков кредит, който не е
индивидуализиран с номер и дата на сключване. Договора за банков кредит не е
посочен конкретно и като документ, представен при съставянето на нот. акт.
Видно от т.3
на нот. акт №194, том І, рег. №1126,
дело №73 от 23.02.2006 г. на нотариус Ж.М., за обезпечаване на отпуснатия
банков кредит, описан в т.1, заедно с всички лихви, такси и разноски, М.М.З. е
учредила в полза на „ПИРЕОС ЕВРОБАНК”АД-гр. София ипотека върху собствения си **,
находящ се в гр. Плевен, ж.к. „*****”, бл.**, **, **.
По делото не е спорно, че с учредената от М.М.З.
ипотека е обезпечен именно кредита на „ХАРДВАЛ”ООД-гр. Плевен по договор за
банков кредит-кредитна линия №27/ 23.02.2006 г. Като се има предвид
съдържанието на т.1 от нот. акт, може да се заключи, че именно възпроизведените
в нея договорни клаузи се считат както от страните по договора за банков
кредит, така и от третите лица-ипотекарни длъжници за съществените условия на договора
за банков кредит. Те се отнасят до размера на кредита; до срока, за който е
отпуснат кредита; до възможността този срок да бъде удължен; до размера на
годишната възнаградителна лихва и на наказателната лихва при просрочие. По
аргумент за обратното не се считат за съществени условията относно вида на
банковия кредит и свързаните с този вид условия за усвояване /чл.3.7 и чл.3.8,
ал.1/ и за погасяване /чл.6.3/ на кредита.
Видно от анекс №1 от 23.02.2007 г. към договора за
банков кредит-кредитна линия №27/ 23.02.2006 г., „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД-гр. София и
„ХАРДВАЛ”ООД-гр. Плевен са променили условията на кредита, както следва:
-
отпаднали са
чл.3.8, касаещ сумата и периода на револвинга и чл.4.10, касаещ таксата за
ангажимент, която се дължи само при револвиращи банкови кредити.
-
изменен е чл.6.3,
касаещ условията /начин и краен срок/ за погасяване на кредита, като е посочен
само нов краен срок за погасяване на кредита-23.02.2008 г.
-
допълнени са чл.3
и чл.3.6.
В анекса не се споменава размера на дълга по договора
за банков кредит към 23.02.2007 г.
В края на анекса е записано, че всички останали клаузи
от договора за банков кредит-кредитна линия №27/ 23.02.2006 г. остават в сила
без изменения и допълнения.
Спорно е дали чрез анекс №1 от 23.02.2007 г. към
договора за банков кредит-кредитна линия №27/ 23.02.2006 г. дълга на
кредитополучателя се преструктурира или се новира и в т.вр. било ли е
необходимо съгласието на ищцата даденото от нея обезпечение да се запази за
анексираното задължение.
Не е спорно, че М.М.З. не е подписала анекс №1 от
23.02.2007 г. към договора за банков кредит-кредитна линия №27/ 23.02.2006 г. и
че не е дала по друг начин съгласието си за анексирането на договора и за
запазването на даденото от нея обезпечение за анексираното задължение на
кредитополучателя.
Принципно целта на преструктурирането на банковия
кредит е да се създадат възможности за изплащане на съществуващия дълг чрез рефинансиране,
разсрочване, отсрочване или чрез други облекчения, а не за подновяването му. Преструктурирането на даден кредит не е
индиция за наличие на воля у съконтрагентите за подновяването му по смисъла на
чл.107 от ЗЗД. Съгласно чл.107 от ЗЗД, подновяване или новация се нарича съглашението
с кредитора, с който се поема едно задължение, с цел то да замести друго старо
задължение, което вследствие на това се погасява. Предпоставките за новация са
три:
1.наличност на старо валидно задължение.
2.възникване на ново задължение, различно по основание
или предмет от старото задължение.
3.намерение за новиране, което да личи ясно и
недвусмислено от съглашението. Съгласно Решение № 130 от 24.03.2009 г. на ВКС
по т. д. № 650/2008 г., II т. о., ТК, за да е релевантна, волята за подновяване
по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, трябва да е изрична и
недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път.
Съдът намира, че в случая не е налице нито една от
предпоставките за новация, защото:
След като в анекса не се споменава нищо за размера на
дълга към 23.02.2007 г. и след като и страните по делото нямат никакви
конкретни твърдения в тази връзка, няма как да се провери съществува ли конкретно
действително старо задължение, което да бъде заменено с ново. Липсва ли старо
задължение, новационният договор ще е недействителен поради липса на кауза, тъй
като целта на новацията е погасяване на един стар дълг.
Отношенията по контокорентните
договори, като какъвто е определен и договора за банков кредит-кредитна линия
№27/ 23.02.2006 г., са динамични: кредитополучателят може да тегли суми в
рамките на разрешения му лимит и да връща суми, поради което всяка счетоводна
операция влияе върху размера на кредита. Ето защо при сключването на договора
за банков кредит-кредитна линия не е ясен размера на кредита, а само размера на
кредитния лимит. За да се новира задължението по един такъв договор, то първо
трябва да бъде установено и признато от страните в един конкретен размер. След
това кредиторът следва да се откаже изрично от своето вече придобито в
конкретен размер вземане и да договори с
длъжника конкретните съществени условия на новото му задължение, отличаващи го
от старото задължение по предмет или основание.
В случая и по договора, и по анекса основанието е все
едно и също-банков кредит. Дори и да се приеме, че има промяна във вида на
банковия кредит, подобна промяна не следва да се счита за съществена и като
такава-за предпоставка за новация. Освен това, съдът намира, че не е налице
сочената от ищцата промяна във вида на банковия кредит-и след анекса се касае
до кредитна линия в размер на 100 000 лв., като е отпаднало задължението
на кредитополучателя да усвоява конкретен размер от разрешения му лимит, както
и задължението му да връща конкретни по падеж и размер вноски. Отпадането на
тези задължения би могло да се счита за облекчение. Такова се явява и
отпадането на таксата за ангажимент. Промяната в крайния срок за издължаване на
кредита касае начина на изпълнението на задължението и не води до новирането
му. Аргумент в тази насока е и предвидената в чл.6.3, ал.1 от договора
възможност при револвиране на
кредитната линия за нови 12 месеца да не се плаща до 23.02.2007 г. последната вноска
в размер на 50 000 лв. Следва да се припомни, че възможността за промяна в
крайния срок за издължаване на кредита е била предвидена като условие в
договора и че именно с този модалитет е обезпечено от ищцата задължението на
кредитополучателя. Съдът намира още, че и по договора, и по анекса предмета е
все един и същи-да се върнат пари.
Не на последно място-в анекса няма изрична воля за
новиране на дълга, а само за неговото частично изменение /анексиране/.
След като с анекса не е новирано обезпеченото от М.М.З.
задължение на „ХАРДВАЛ”ООД по договора за банков кредит-кредитна линия №27/
23.02.2006 г., то не се е погасило, респ. не се е погасило и ипотечното право,
учредено от М.М.З. в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД съгласно нот. акт №194,
том І, рег. №1126, дело №73 от 23.02.2006 г. на нотариус Ж.М.. Предявеният иск
по чл.124, ал.1 от ГПК се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН предявения от М.М.З. с ЕГН: ********** срещу „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ”АД-гр.София с ЕИК: *** иск по чл.124, ал.1 от ГПК с петитум: да бъде
признато за установено, че не съществува в полза на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ”АД-гр. София ипотечното право върху имота на М.М.З., учредено съгласно
нот. акт №194, том І, рег. №1126, дело №73 от 23.02.2006 г. на нотариус Ж.М.,
тъй като същото се е погасило с погасяването на обезпеченото с ипотеката
задължение на „ХАРДВАЛ” ООД-гр. Плевен по договор за банков кредит-кредитна
линия №27/ 23.02.2006 г. чрез новирането му с анекс №1 от 23.02.2007 г. без
съгласието на М.М.З..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: