Р Е Ш Е Н И Е
……………/24.02.2020 г.
гр. София
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Желязкова ч.гр.д. № 1957/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 274 от ГПК.
Образувано е по
жалба на М.И., длъжник по изпълнително дело 20128440400965 по описа на ЧСИ С.Я.срещу
разпореждане от 18.10.2019 г. по изпълнителното дело, с което е оставена без
уважение молбата на длъжника от 18.10.2019 г. за прекратяване на производството
по изпълнителното дело поради липса на активност у взискателя в продължение на
2 години.
В жалбата се
сочи, че отказът на ЧСИ е немотивиран и незаконосъобразен. Изтъква се, че към момента на молбата за прекратяване не се
дължат сумите по изпълнителните листове, по които е образувано изпълнителното
дело, тъй като са погасени по давност, а е налице и настъпила перемция по чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК.
Взискателят не
взема становище по жалбата.
В мотивите си по
реда на чл. 436,ал.3 от ГПК ЧСИ С.Я.излага аргументи за недопустимост на
жалбата в частта относно твърденията за погасяване по давност на вземанията, за
които е образувано и за неоснователност
на възражението в частта относно възражението по чл. 433, т.8 от ГПК.
Съдът, след като
обсъди доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателства,
включително представеното копие по изпълнително дело 20128440400965 г. по описа
на ЧСИ С.Я., намира за установено следното:
Жалбоподателката М.И. е длъжник
по изпълнително дело 20128440400965 по описа на ЧСИ С.Я., образувано по молба
на Д.К.Б.АД въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист по ч.
гр. дело 6974/2009 г. по описа на РС, Плевен.
С молба от 11.10.2019
г. (стр. 130 от изпълнителното дело) М.И. е поискала прекратяване на същото на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК – поради неизвършване на валидни
изпълнителни действия срещу длъжника и поради изтичане на давността по чл. 110
от ЗЗД.
С постановление
от 18.10.2019 г. ЧСИ е оставил молбата без уважение поради липса на период за
бездействие.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка Съдът намира следните правни изводи:
В чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на
обжалване от длъжника, като съгласно т. 6 на тази разпоредба това са и отказа
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение.
Следователно,
подадената жалба е ДОПУСТИМА и Съдът следва да се произнесе по нейната
основателност, като отговори на въпроса дали са настъпили предвидените в чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК правно релевантни факти, при които изпълнителното
производство се прекратява и на осъществяването на които се позовава
жалбоподателят, който има и качеството на длъжник по изпълнението.
В чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява. Целта на закона е да се стимулират взискателите, по чието искане е образуван изпълнителният
процес със свои действия да поддържат неговата висящност,
която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на
изпълнителното производство зависи от взискателя, от
това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния
изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в
рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и
разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поскал
съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени
такива.
С оглед на това
и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя
в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител
да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в
период от две години, ще води до неговото прекратяване.
Съгласно тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.10 прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ -
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния
случай, видно от приложеното копие от изпълнителното дело няма период по-дълъг от 2 години, в който да има бездействие от взискателя Д.К.АД, след образуване на изпълнителното
дело-16.03.2012 година.
Видно от
молбата, въз основа на която е образувано изпълнителното дело, в същата взискателят е поискал налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника, запори върху трудови възнаграждение и е упълномощен
частният съдебен изпълнител да предприема всички действия по събиране на
вземането по силата на чл. 18 от ЗЧСИ.
На 05.06.2012 г.
по искане на взискателя е присъединено вземането и по
нов изпълнителен лист от 20.03.2012 г. на същия взискател.
На 15.07.2012 г. е наложен запор върху сметки на длъжника в ПИБ АД. На
17.06.2014 г. е поискано налагане на
запор върху сметки на длъжника в Райфайзенбанк АД и опис на движими вещи,
собственост на длъжника. На 11.05.2016 г. също е поискано налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника в Райфайзенбанк АД. На 19.10.2017 г. с
разпореждане на ЧСИ е наложен запор върху дяловете на длъжника в В.Е.П.- М.ЕООД,
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и запор върху банкови сметки в
няколко банки. На 26.-09.2019 г. с разпореждане на ЧСИ е наложен запор върху
трудовите вземания на длъжника в две дружества.
С всяко от тези
действия се прекъсва давността в изпълнителния процес по смисъла на чл.116, б
„в“ от ЗЗД , поради което и съдът намира, че не се установява след 16.03.2012 г.
да има период от повече от две години, през който да не са извършвани
изпълнителни действия по процесното изпълнително дело, тъй като взискателят е поддържал висящността
на изпълнителния процес чрез активното си поведение, вкл. искане за повтаряне
на изпълнителни действия, внасяне на определените разноски, посочване на ново
имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение. Висящността е поддържана и чрез действията на ЧСИ,
предприети на базата на упълномощаването по чл. 18 от ЗЧСИ.
С оглед на това
следва да се заключи, че взискателят по процесното
изпълнително дело е проявявал постоянна активност в хода му, като е искал от
съдебния изпълнител да извършва нови действия по изпълнението, което е ставало
редовно и винаги преди да е изтекъл двугодишният срок, който е предвиден в чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и не са осъществени тези факти, при които в
цитираната правна норма е предвидено, че изпълнителното производство ще се
прекратява по силата на закона. Следователно, не са налице твърдените от
длъжника основания за прекратяване на изпълнително дело 20128440400965 г. по
описа на ЧСИ С.Я..
Следва да се
отбележи и, че в настоящото производство не могат да се разглеждат наведените
доводи за погасяване на вземането по давност. Поради това и правилно ЧСИ не е
обсъждал този въпрос в атакуваното разпореждане.
По изложените
съображения и обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който е отказал да
прекрати принудителното изпълнение е законосъобразен и подадената жалба трябва
да се остави без уважение.
Водим от горното
, СГС, ТО
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на М.И.,
длъжник по изпълнително дело 20128440400965 по описа на ЧСИ С.Я.срещу
разпореждане от 18.10.2019 г. по изпълнителното дело, с което е оставена без
уважение молбата на длъжника от 18.10.2019 г. за прекратяване на производството
по изпълнителното дело поради липса на активност от взискателя
в продължение на 2 години на основание чл. 433, т.8 от ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.